Педагогика и методика научна конференция
Изтегляне 3.99 Mb. Pdf просмотр
|
| 1.Преподаването е елемент на специфично човешко отношение. Човек може да учи със или без помощта на друг. Когато някой открива знанията за себе си, той не е обучаван в точния смисъл на думата. Ако някой учи сам, той няма учител, той не преподавана себе си, той просто учи. От друга страна, когато някои се учи от друг човек, ученето е истинският резултатна причинността, сътворена от този друг. Този друг е учителят и причинността, която той упражнява, е преподаването. Следователно отношението преподаване - учене е специфично човешко отношение, отношение между две отделни личности [4]. Спецификата и особеностите на човешката природа като цяло и на всеки индивид поотделно, субекти на разглежданото отношение, са в основата на непредсказуемостта на съответствието между причината (преподаването) и следствието (ученето). Отношението на субектите в процеса на обучение може да се илюстрира с въведения в средата на те години термин дидактически договор. Същността на дидактическия контракт Г. Глекстън дефинира последния начин Аз желая знания, способности или качества, които ти имаш и аз временно ти възлагам отговорността да решаваш какво, кога, къде, как, колко често и в каква последователност да ги изучавам, защото аз вярвам, че като правя това аз ще уча по-добре.” Този контракт е “подписан” съзнателно от учителя и ученика и усилията на двете страни са насочени към повишаване компетентността, автономността и независимостта на ученика. С други думи казано право и отговорност на ученика е да реши какъв иска да бъде, какъв иска да стане, а право и отговорност на учителя е, ако ученикът е избрал да бъде обучаван, да реши кои са най добрите средства за постигане на желаната от ученика цел [8, 27]. На пръв поглед ученикът поставя главните целина обучението, а ролята на учителя е да избере преподавателската стратегия, която да адаптира и рационализира пътя на познанието, който ученика следва да извърви. Поетият от учителя социален ангажимент на посредник на знанието до ученика му дава право да решава и определя какво е необходимо и какво трябва да знае ученика. Наистина той формулира конкретните целина обучението, но тяхното реализиране, чрез точната преподавателска стратегия ще доведе до “ крайната цел-желание” на ученика, с която той съзнателно е влязъл в дидактическия контракт. Елемента на доброволност, с който се характеризира дидактичес- кият договор, не предполага нарушаване или излизане от него. Веднъж решил да бъде обучаван, ученикът следва да се довери на учителя ида изпълнява неговите задачи, а учителят трябва да реализира своите задължения като на основата на теоретичното осмисляне на обучаващите ситуации, професионално пристъпва към избора на преподавателската стратегия. 2. Преподаването е вземане на педагогически решения. В ежедневната си преподавателска практика учителят е изправен пред разнообразие от обучаващи ситуации, които той трябва да организирана основата на формулираните от него решения. Много от тях се вземат входа на подготовката и планирането на урока, но има и такива които са необходими в самия моментна преподаване. Трудността на този преподавателски акт е детерминиран от характера на педагогическото решение. То е винаги конкретно решение за конкретно педагогическо, в частност обучаващо, взаимодействие. Само външно погледнато обучаващата действителност е повторяема. То е сложно субективно реше- ние, защото се базиране само на знания от педагогиката, психологията и научната областна учителя, но и на вътрешната му интуиция и опит. То е хипотетично решение. Дори и тогава когато сме сигурни в научната му обусловеност, резултатът от него е по-скоро вероятностен, отколкото сигурен. В преподаването обектна педагогически решения са учебното съдържание, технологията на преподаване, природата на учениците. Учебното съдържание обединява двете дейности - преподаване и учене в единния процес обучение. Без него няма обучение, няма преподаване и учене. Учебното съдържание не е просто дидактически обработено за нуждите на обучението научно знание. То не е просто научна информация. Учебният предмет е синтез от факти, концепции, умения, отношения, оценки. Ускорените темпове, с които се развива науката, поставя пред учителя задачата да подбира това учебно съдържание, тези методи на преподаване, които ще формират у учениците умения, необходими им сами да придобиват нови знания, или да прилагат знанията в нови ситуации. В този смисъл преподаването е вземане на решение не само за знаенето какво, но и за знаенето как? Следователно част от дейността на учителя в обучението е да реши кое от съдържанието на учебния предмет е ценно и важно за учениците. Принципът, върху основата, на който се взема това решение, Дж. Калахан и Л. Кларк наричат учене за условната ценност [3, 5]. Според тях учебното съдържание трябва да се възприема като средство за познание, а не като цели в този му вид е обучаваща ценност. Превръщането на учебното съдържание в метод на познание зависи от технологията на преподаването, защото различните методи на преподаване акцентират върху различни страни от активността на учениците и формират различни интелектуални умения. Обучението чрез лекция е различно от обучението чрез експеримента. Но вземането на решение коя стратегия на преподаване да се използва се влияе от различни променливи целите на обучението, възрастовите особености на учениците, стила на учене, особеностите на класа, характера на учебния предмет, наличните дидактически и технически средства за обучение, личностните предпочитания на учителя. Пълното задоволяване на всички тези променливи е безспорно невъзможно, но те трябва да се вземат под внимание при обмислянето на стратегията и тактиката на всяка отделна ситуация преподаване-учене. Психолого-педагогическите особености на ученическия контингент в много голяма сила детерминира преподавателските решения. “Преподаването, въпреки всичко, е доброто познаване на децата и младите хора както навън, така и в училище. Как е възможно да се обучават учениците добре, без да ги познаваме добре [11]. Тук няма да се спираме на възрастовите особености, по отношение на психичното, интелектуалното, социалното и емоционалното развитие. Ще отбележим само това, че преподаването е вземане на решения, които следва да зачитат нарастващите с възрастта различия, които се наблюдават както между отделните ученици, така и в поведението на всеки ученик в ежедневните му прояви. Късното детство и юношеството, които са едни от най-трудните периоди в живота на човека, са периоди на промени, на нови преживявания и интензивно натрупване на опитна учене на нови роли и отношения. Учениковата личност се характеризира с нестабилности несигурност на знанията, възгледите и идеалите. Преподаването е дейността, която осигурявана постоянно променящия се и развиващ се млад човек, устойчива и здрава атмосфера, благоприятстваща неговото учене. В този смисъл преподаването подбира, организира, систематизира, обработва обекта на учене и научаване, но винаги от гледна точка на това, кой ще го учи, за кого е предназначено. Само тогава организираната и ръководена от преподавателя ситуация преподаване-учене се отличава с желаната и необходимата на ученика сигурност. Изтегляне 3.99 Mb. Сподели с приятели:
|