Проблеми при нормативното регламентиране, типовата балансова схема и структурата на счетоводния баланс. Форми на баланса

За да изпълни своето предназначение счетоводният баланс трябва да има определен строеж и структура. Както вече беше посочено активите, пасивите и капитала се представят по определен ред, който по същество изразява същността на балансовата схема или формата на баланса. Известно е, че начинът на построяване на счетоводния баланс има изключително важно значение за обхвата и качеството на получаваната информация, поради което проблемът за формата и структурата на баланса заема централно място във всички страни и е предмет на множество дискусии сред представителите на различните счетоводни школи (италианска, френска, немска, американска, руска и т.н.). Резултатите от тези обсъждания намират отражение в редица стандартизационни документи, както в отделните страните, членки на Европейския съюз, така и в световен мащаб.

Анализирайки проблема за формата и структурата на баланса следва да се отдели необходимото внимание и на развитието на тези процеси в рамките на бившите социалистически страни, членки на СИВ. Разглеждайки методологията на счетоводната отчетност, специалистите от тези страни се обединяват около идеята за изготвяне на универсална балансова схема, приложима във всички страни – членки. Като основна предпоставка за разработването и прилагането на единна балансова схема се посочва все по-разширяващата се икономическа интеграция между отделните страни като през 80 – те години на миналия век се провеждат конкретни проучвания относно възможностите за намаляване на различията между балансовите схеми на отделните страни, членки на СИВ и оптимизиране на броя на разделите и балансовите статии на бъдещата единна типова схема.

Проблемът за нормативната регламентация и представянето на активите, пасивите и капитала в счетоводния баланс на предприятието заема централно място в изследванията на редица български учени, работещи по проблемите на теорията на счетоводството. До голяма степен резултатите от тези изследвания се използват за подобряване на типовата балансова схема и усъвършенстване на нормативната уредба по счетоводство. В българската практика задължителното съставяне на счетоводен баланс се регламентира по нормативен път. Още първият закон за търговските книги от началото на миналия век в неговия член 4 – ти регламентира, че всеки търговец е длъжен при започване на търговията и в края на всяка търговска година да опише подробно актива, пасива и капитала на предприятието си и да ги изложи по заглавие на съставните им части във форма на равносметка (баланс).⁸⁵ Аналогичен текст (чл. 33) съществува и в действащия тогава Търговски закон. Имайки предвид посочените нормативни актове може да се установи, че в началото на миналия век българското търговско и счетоводно законодателство отделя много повече внимание на инвентара, разглеждайки последния като подробен опис на имущественото състояния на търговеца (състоящо се от неговите активи, дългове и чисто имущество). Както е видно от една страна в закона за търговските книги думата баланс е спомената само като синоним на думата равносметка. От друга страна Търговският закон регламентира съставянето на подробен опис на своето имущество, като направи равносметка на актива и пасива. Очевидно, че и в двата нормативни акта понятието “баланс” се отъждествява със съставянето на равносметка за състоянието на актива и пасива. Понятието “равносметка” не изразява същността на счетоводния баланс, а по-скоро може да се отнесе към отчета за приходите и разходите, който показва в разгънат вид начина на получаване на финансовия резултат на предприятието. Подобно смесване на понятията и отъждествяване на баланса с равносметката се дължи на водените през този период спорове относно целта на счетоводния баланс – дали последния има за цел да установи само имущественото състояние на предприятието или той се използва и за установяване на реализирания финансов резултат.

Постепенно с развитието на счетоводството като наука и практика и нарастващата роля на информацията, набирана по счетоводен път възниква и вторият основен елемент на годишния финансов отчет, а именно отчета за приходите и разходите, който някои автори наричат оборотен баланс, поради факта, че той се съставя като се използва информация основно от оборотите на счетоводните сметки, отчитащи приходите и разходите на предприятието.

Посочените нормативни актове регламентират, че счетоводният баланс е годишен. В практиката на нашата страна са съставени баланси на различни периоди от време, но годишният счетоводен баланс винаги е бил задължителен за съставяне, независимо, че на определен етап предприятията бяха задължени да съставят и месечни счетоводни баланси. Независимо, че годишният баланс обхваща период от една отчетна година, интерес представлява въпроса дали отчетната година трябва да съвпада с календарната. В това отношение в българската практика се срещат различни законодателни решения. Например още Закона за търговските книги постановява, че “годината се разбира календарната, с изключение на индустриалните предприятия, които запазват своето производително упражнение.”⁸⁶ От този законов текст може да се установи, че за индустриалните предприятия се допуска изключение и последните могат да съставят счетоводен баланс за период от 12 месеца, но последния може да не съвпада с календарната година. Практиката показва, че този текст се прилага разширително и се допуска съставяне на счетоводен баланс за отчетна година, която не съвпада с календарната и за предприятия от други отрасли на икономиката. Основание за подобен извода ни дава молбата на фирма А.К. от гр. София до отдела за финансовата инспекция със следния текст. “От месецъ октомври м.г. фирмата ми се занимава изключително съ търговия на местни и чужди каучукови артикули. Края на търговската година, когато трябва да приключа моите търговски книги, се пада точно по средата на моята сезонна работа, когато нито една от моите сметки не е уредена. Това уреждане ще се постигне къмъ края на месец февруарий т.г. заради което това време е най-удобно за приключване на годишната ми търговска дейность. Поради горното моля да се съгласите и ми разрешите годишното приключване на моите операции да се извърши към 28. II., т.г., като до края на месец мартъ, съгласно разпорежданията на закона, ще дамъ за заверка на нотариуса моите търговски книги.” Отговорът на финансовата инспекция гласи следното: “ Съобщете на фирмата А.К., търговия на местни и чужди каучукови изделия, София, че предъвидъ на особеностите на въпросната търговия, фирмата може да извършва годишното си приключване към 28 февруарий на годината, което не би противоречало на закона, стига книгите да бъдат представени на нотариуса за заверяване до края на месец мартъ, съгласно чл. 12 отъ закона за търговските книги.”⁸⁷

Цитираното становище на фискалната власт представлява един прекрасен пример за възможността всеки търговец да представи резултатите от своята дейност и реализирания финансов резултат изхождайки от здравия разум и разумната търговска преценка. Макар и счетоводните принципи (в техния съвременен смисъл) да не са били познати, считаме, че цитираното становище на финансовата инспекция дава възможност за спазването на един много съществен счетоводен принцип, който на съвременен език наричаме съпоставимост на приходите и разходите. Това ни дава основание да изразим становище, че на съвременния етап е необходимо да се даде възможност всяко предприятие да съставя годишен финансов отчет за отчетен период, който не винаги съвпада с календарната година. По този начин ще се избегнат проблемите, които днес съществуват пред предприятията, отличаващи се със сезонен характер на своята дейност (например селскостопанските предприятия).

По отношение на формата и структурата на баланса в се наблюдават различни законодателни решения през отделните периоди от време. Законът за търговските книги (от 1921, изменен през 1922 г) и Правилника за неговото прилагане (от 1922 г.) не регламентират формата на инвентара (инвентарния опис) и тази на счетоводния баланс. Същото се отнася за приетата впоследствие Наредба-закон за търговските книги и правилника за нейното прилагане.⁸⁸ Обикновено в практиката инвентарът се съставя в едностранна форма като първо се описват активите, а след това пасивите на предприятието. Отделните предприятия имат определена свобода по отношение на представянето на своето имущество в инвентарната книга. Възможни са два варианта за описване на активите и пасивите в зависимост от тяхната ликвидност и изискуемост. Възможно е да се започне с краткосрочните активи в актива и да се завърши с дългосрочните или обратно да се започне с дългосрочните активи и да се завърши с краткосрочните. По отношение на структурирането на пасивите първо може да се започне с краткосрочните и да се завърши с дългосрочните или обратното да се започне с дългосрочните и да се завърши с краткосрочните пасиви. Обикновено в края на инвентара предприятията изчисляват величината на чистото имущество (собствения капитал), като след това посочват някои допълнителни пера, изразяващи корективни величини, а също така и платени или постъпили суми, които се отнасят за следващия (следващите) отчетни периоди⁸⁹.

Поради господстващото през този период схващане, че балансът представлява “едно сбито повторение на инвентара, в което отделните пера се посочват без подробности и само стойностно” ⁹⁰ на последния не се обръща особено внимание и той, за което говори и факта, че в първата редакция на закона за търговските книги думата баланс е поставена в скоби след думата инвентар. Най-често балансът се представя в двустранна форма, като сумата на чистото имущество (собствения капитал) се използва като балансираща величина и се представя в дясната част на баланса, т.е в пасива. Разбира се има и предприятия, които изготвят баланса в едностранна форма, като първо посочват активите, а след това величината на пасивите и чистото имущество.

Едва с промяната на Закона за търговските книги от края на 1947 година срещаме едно по-съвременно третиране на счетоводния баланс. Цитираният нормативен акт (в неговия член 6) категорично регламентира, че годишният баланс се съставя въз основа на приключителния инвентар. От този текст може да се направи извода, че инвентарът, разглеждан като опис на имуществото на търговеца все повече губи своето значение и се доближава до един от способите на счетоводството, който наричаме инвентаризация, който се използва в различни случаи, един от които е установяване фактическото състояние на дружественото имущество с цел съставяне на достоверен счетоводен отчет. Следователно на баланса все повече започва да се гледа като източник на информация за имущественото и финансово състояние на предприятието, като последния задължително се съставя от всички предприятия по типова (типови) балансова (и) схема (и), регламентирани с правилника за приложение на закона. Правилникът регламентира типови балансови схеми за промишлените (производствените) предприятия и търговските предприятия, в които първоначално се представят активите, а след тях собственият капитал и пасивите на предприятието. Активът в структуриран по степен на ликвидност, като започва с постоянното имущество (дълготрайните активи) и завършва с паричните средства, които са най-ликвидните активи на предприятието. В пасива се започва с величината на собствения капитал, след което се посочват дългосрочните и краткосрочни пасиви. И в двете схеми са предвидени (както активни, така и пасивни) корективни пера, а също така и пера по които се представят чуждите и условните активи и пасиви на предприятието.

Наред с посочените типови балансови схеми, съгласно чл. 207, ал. последна от стария Търговски закон управителният съвет на БНБ утвърждава Правилник за съставяне на “равносметката” и на сметка “печалби и загуби” в акционерните дружества. Подобна практика за акционерните дружества да има специални изисквания по отношение на техните годишни финансови отчети е заимствана от немското законодателство и се определя от факта, че тези дружества, акумулират значителни капитали, към тях съществува огромен обществен интерес, от страна на различни групи потребители, използващи представената информация във финансовите отчети. Всичко това предопределя не само по-високите изисквания по отношение на представянето на информацията във финансовия отчет, но и проверката и заверката на последния от правоспособни лица, наричани по различен начин (заклети експерт-счетоводители, дипломирани експерт-счетоводители, регистрирани одитори).

В случая под понятието “равносметка” законодателят разбира счетоводния баланс на предприятието. Вече имахме повод да посочим, че е недопустимо понятието “равносметка” да се отъждествява със счетоводния баланс на предприятието, поради което тук няма да се спираме на причините, пораждащи подобно смесване на термини в българското законодателство. Равносметката (балансът) следва да се изготвя в двустранна форма, в две успоредни колони лява и дясна. В лявата колона (актива) се подреждат активите на предприятието, структурирани по признака ликвидност като се започва с най-бавно ликвидните и се завършва с бързоликвидните активи. В пасива източниците на тези активи се подреждат по принципа изискуемост, като се започва от собствения капитал и се завършва с краткосрочните пасиви. На практика това представлява добре познатата ни двустранна балансова схема по която дори на съвременния етап почти всички български предприятия съставят своите счетоводни баланси.

Приетият в края на 1948 година Закон за счетоводството⁹¹ по отношение на счетоводния баланс възпроизвежда до голяма степен текстовете от отменения Закон за търговските книги. Тук вече се прави ясно разграничение между баланса и годишната равносметка за печалбите и загубите на предприятието. Съгласно действащото законодателство балансът се съставя в едностранна форма като първоначално се изброяват активите на предприятието, а под тях се посочват собствения капитал и пасивите. В правилника за приложението на закона, наред с типовите балансови схеми на индустриалните и търговски предприятия са добавени подобни схеми на занаятчийските предприятия и стопанските предприятия към народните съвети и държавните земеделски стопанства.

Практиката счетоводният баланс на българските предприятия (наричани в годините на плановата икономика стопански организации, учреждения и др.) продължава и след отмяната на Закона за счетоводството в края на 1950 година. Изследванията на българските учени през този период са насочени към подобряване структурата на нормативно регламентираната типова балансова схема, оптимизиране на броя на балансовите статии, групите и разделите в счетоводния баланс, постигане на определена балансираност между отделните раздели и др. По отношение на формата на баланса - българските предприятия изготвят своите баланси в предимно в двустранна форма. В едностранна форма са балансите на задграничните търговски дружества с българско участие. Изследвайки счетоводните баланси на 22 такива дружества Б. Маринов посочва, че “всички, с изключение на един (“Булгафрукт” – ФРГ) са в едностранна форма, като по правило първо се започва с изложение на актива, а след това на пасива.⁹² Цитираният автор посочва, че балансите на тези дружества са структурирани като е използван вариант на едностранна балансова схема, характерна за страните от англо-американската счетоводна система. “От активите се изваждат задълженията и резултатът се балансира със собствените средства или нетната стойност на фирмата.”⁹³ Това му дава основание, да направи извода, че балансите на посочените дружества нямат ясно разграничен актив и пасив. По наше виждане използваната балансова схема е един вариант на едностранната схема на счетоводния баланс, при който собственият капитал се получава като резултативна величина след като от активите на предприятието се приспаднат неговите дългове. Действително от тази схема няма да се види директно, че сумата на актива се равнява на сумата на пасива на баланса но това не означава, че активите на предприятието не са балансирани със собствения капитал и пасивите. Строежът на тази схема е построен така с оглед по-лесното изчисляване на показателите за ликвидност и платежоспособност на предприятието, както и за установяване сумата на неговите нетни (чисти) активи. От тази схема много лесно може да се установи, че собственият капитал на предприятието е отрицателна величина, а това е един от основните критерии, при наличието на който с голяма степен на вероятност може да се твърди, че предприятието не е действащо и не отговоря на принципа за действащото предприятие.

Представянето на загубата в актива на баланса не означава, че последната представлява актив за предприятието. Както вече посочихме използването на подобен подход е в съответствие с континентално-европейското разбиране за счетоводния баланс. В случая загубата следва да се разбира като намаление на активи или изтичане на изгода. Наличието ето на подобни пера в типовата балансова налагаше извършването на допълнителни изчисления и пресмятания с оглед установяване на реалния размер на активите и собствения капитал на предприятието, поради факта, че “вместо да бъдат икономически показатели за общия стойностен размер на имуществото на предприятието те (общата сума на актива и пасива – б.м. С.С.) се формират само като чисто технически и контролни величини за установяване равенството между актива и пасива.”¹⁰¹ Всичко това наложи използването на понятието “реални активи, ” което в различните редакции на Общите положения към НСС се дефинираше като “Разликата между сумата на актива и записаните суми в раздел В¹⁰² на баланса,”¹⁰³ или “разликата между общата сума на активите и невнесения капитал.”¹⁰⁴ От посочените дефиниции на понятието “реални активи” може да се установи, че във втората са направени някои терминологични уточнения, които не променят смисъла на това понятие. По-важното е да се посочи, че и двете дефиниции бяха неточни, тъй като при определяне на реалните активи, от сумата на актива следва да се приспадне освен величината на невнесения капитал (вземанията по записани дялови вноски) също така и разходите за бъдещи периоди. В последното издание на Националните счетоводни стандарти (от началото на 2002 г.) понятието “реални активи” не се дефинира, което вероятно е продиктувано от факта, че на настоящия етап величината на невнесения капитал се показва в капиталовата секция с отрицателен знак. Независимо от това доколкото в препоръчителните формати на счетоводен баланс, включени като приложение към СС 1 Представяне на финансовите отчети има предвидено балансово перо разходи за бъдещи периоди в раздела, както в състава на дълготрайните, така и в състава на краткотрайните активи, считаме за целесъобразно дефиниране на понятието като разлика между сумата на актива на баланса и разходите за бъдещи периоди, с оглед правилното и еднакво прилагане на разпоредбите на националното счетоводно законодателство.

От началото на 1998 г. в българското счетоводно законодателство българското счетоводно законодателство беше поставено началото на преход от счетоводната система на континентална Европа към възприемането на МСС, които са продукт на англо-американската счетоводна система. Тази промяна се наложи под влиянието на редица фактори, по-съществените от които са:

1. В началото на 90 - те години на XX век процесът на хармонизиране на счетоводните законодателства на напредналите европейски държави, на база принципите, залегнали е директивите на ЕС практически беше завършил. Страните - членки бяха приели необходимите промени в националните си законодателства, като по този начин целта на хармонизацията – “финансовите отчети на капиталовите дружества да се изготвят на базата на съгласувани между страните – членки принципи” ¹⁰⁵ беше изпълнена.

2. В края на 90 – те години на миналия век МСС все повече се утвърждават като надеждна база за изготвяне на финансовите отчети, поради което нараства “броят на държавите, които по законодателен път търсят намаляване на различията между местните счетоводни изисквания и МСС.”¹⁰⁶ В България вече работеха значителен брой предприятия и банки, като интересите на чуждестранните инвеститори налагаха разбирането за вярната и честна картина по смисъла МСС, а не на база принципите, залегнали в Европейските директиви.

3. В нашата страна бяха осъществени редица приватизационни сделки, като по този начин постоянно намаляваше делът на държавната собственост, за сметка на увеличаващия се дял на акционерната собственост върху предприятията от реалния и финансовия сектор. Увеличаващият се дял на частната собственост даваше възможност да се приложи съвременната философия на счетоводството като “език на бизнеса.” Това се обяснява най-вече с факта, че една от предпоставките за възникването на счетоводството е именно появата на частната собственост, тъй като то е насочено към гарантиране интересите на собственика на капитала.

3. Възникна и започна да се развива (макар и съвсем слабо) капиталовият пазар и бяха приети основните нормативни актове, уреждащи неговото регулиране.

Всички тези промени рефлектираха и върху разбирането за счетоводния баланс, което все повече се доближаваше до идеята за баланса, прокламирана от МСС. Даде се възможност счетоводния баланс да се изготвя в едностранна (от англо-американски ти) или двустранна форма, като същевременно се запази изискването изготвянето му да става по типова схема. Регламентирана със Закона за счетоводството и НСС 1 Представяне на финансовите отчети едностранна балансова схема съдържаше редица недостатъци, изразяващи се най-вече в наличието на междинни редове, изискващи посочването на контролни сборове в които нямаше икономическа логика и които не с нищо не допринасяха за по-доброто възприемане на информацията от счетоводния баланс. ¹⁰⁷

На съвременния етап се отделните страни прилагат различни форми на счетоводния баланс. Независимо от съществуващото многообразие всички балансови схеми се базират на препоръчителните формати на едностранната и двустранна схема, посочени в IV Директива на Европейския съюз и Международните счетоводни стандарти. Схемите на счетоводния баланс, посочени в IV Директива на Европейския съюз се основават на традиционното европейско разбиране за баланса. Те намират приложение в европейските страни (най-вече в Германия и Франция). В тях е заложена концепцията за изготвяне на брутен счетоводен баланс, тъй като предвиждат регулиращи пера в актива и пасива на баланса. Основното балансово равенство при двустранната схема се свежда до уравнението Активи = Собствен капитал + Пасиви, докато при едностранната е заложена концепция близка до тази, възприета от англоамериканската счетоводна школа (на която се базират МСС), при която собственият капитал се получава като резултативна величина след като от активите на предприятието се спадне величината на неговите дългове. Директивата допуска алтернативни варианти за представяне на регулиращите балансови пера, в зависимост от разпоредбите на националното законодателство. Последните могат да се представят в противоположната страна на основното балансово перо, чиито стойностен размер те коригират или в същата страна, но с отрицателен знак. Директивата изисква да се съставя класифициран счетоводен баланс, като активите се подреждат по степен на намаляващата ликвидност, а пасивите според намаляващата им изискуемост. Също така спазвайки изискванията на директивата предприятията трябва да представят (или оповестят в приложението) т. нар. условни активи и пасиви. Препоръчителният формата на двустранната схема на баланса, залегнал в IV Директива се основава на юридическото разбиране за счетоводния баланс. Юридическият подход в счетоводството се налага през периода XVII – XIX век и в съответствие с него се разработват балансови схеми, гарантиращи интересите на собственика на капитала. В основата на подобно разбиране е залегнала концепцията за т. нар. имуществен баланс, който на съвременния етап все още намира привърженици в някои континентално-европейски държави (например Франция). В основата на този баланс е залегнал принципът за благоразумие (наричан още консерватизъм или предпазливост). Основните аргументи в подкрепа на този принцип са следните. Същността на този принцип се свежда до следното: При представянето на отделните сделки и събития във финансовите отчети следва да се подхожда максимално предпазливо, което се свежда както до оценяването на активите по възможно най-ниската, а на пасивите по възможно най-високата оценка, така и до некомпенсирането на вземания със задължения. По този начин счетоводният консерватизъм неутрализира прекаленият оптимизъм на управляващите. Следвайки принципа за предпазливост се ограничава включването на прекален оптимизъм във финансовите отчети.

Международните стандарти за финансово отчитане също отделят съществено внимание на въпроса за представянето на активите и пасивите на предприятието във финансовите отчети. За целта е разработен специален счетоводен стандарт с наименование Представяне на финансовите отчети, претърпял няколко редакции от датата на неговото публикуване за първи път. Стандартът не предвижда конкретна форма и структура на баланса, като посочва минимален обем информация, която следва да бъде представена на неговата лицева страна. Дава се възможност предприятието да изготвя класифициран или некласифициран счетоводен баланс Това означава, че управляващите предприятието следва да преценят дали при представянето на активите и пасивите в баланса, последните ще бъдат разграничавани като текущи (краткосрочни) и нетекущи (дългосрочни). По отношение класифицирането на активите и пасивите на текущи и нетекущи за целите на представянето им във финансовите отчети съществуват две основни концепции.¹⁰⁸

- Едни специалисти поддържат становището, че разграничаването на активите и пасивите на текущи и нетекущи е насочено към определяне ликвидността на дадено предприятие, или способността му да продължава осъществяването на своята дейност без да изпитва особени затруднения.

- Други считат, че подобно класифициране дава възможност да бъдат по-ясно определени онези активи и пасиви на предприятието, които се намират в непрекъснат оборот.

В този смисъл повечето предприятия изготвят своите баланси като класифицират активите и пасивите на текущи и нетекущи. За целта се спазват разпоредбите на т. 57 от стандарта, съгласно съществуват три критерия за класифицирането на активите като краткосрочни:

- когато се очаква активът да бъде реализиран в нормалния оперативен цикъл на предприятието и ли се държи с цел продажба,

- когато активът се държи предимно с търговска цел и се очаква да се реализира в срок в рамките на 12 месеца от датата на баланса.

- когато активът е под формата на пари върху които няма ограничение (т.е запор) върху използването им.

По отношение на текущите пасиви стандартът посочва два основни критерия:

- когато се очаква да бъде уреден в рамките на нормалния оперативен цикъл на дейността на предприятието; или

- когато следва да се уреди в рамките на 12 месеца от датата на баланса.

Когато се избере недиференцирано представяне отделните активи и пасиви се представят в зависимост от тяхната нарастваща (или намаляваща) ликвидност по отношение на активите и нарастващата (или намаляваща) изискуемост на пасивите.

Имайки предвид горепосоченото може да се направи извода, че на съвременния етап класифицирането на активите и пасивите на текущи и нетекущи се извършва по-скоро на базата на общоприетата практика, отколкото следвайки някаква строго определена концепция. Повечето предприятия изготвят своите финансови отчети (в частност счетоводния баланс) като правят разграничение между текущите и нетекущи активи и пасиви. Други предпочитат да не ги разграничават, а трети са принудени да активите и пасивите недиференцирано поради нормативни ограничения (например някои банки и застрахователни дружества).

В приложение към стандарта само за илюстрация е посочена примерна схема на едностранен счетоводен баланс, като стандартът допуска използването на допълнителни статии и междини сборове, в случаите когато това се изисква от друг международен счетоводен стандарт или по преценка на предприятието ще доведе до по-вярно и по-честно представяне на информацията във финансовите отчети.

През последните години в световен мащаб се дава приоритет на едностранната форма на счетоводния баланс. В тази форма е заложена възможността за установяване платежоспособността на предприятието. Както вече посочихме в случая собственият капитал на предприятието се получава като разлика между активите на предприятието и величината на всичките му пасиви. При тази форма следва да се разграничава английски и американски вариант. Първият е характерен за страни като Великобритания, Южна Африка, Нова Зеландия, Австралия, Ирландия и др., а вторият за САЩ, Канада, Япония, Мексико, Филипините и др. Интерес представлява начина на представяне на активите и пасивите във Великобритания, която за разлика от всички останали европейски държави винаги е изграждала своята счетоводна система на база правото на прецедента, независимо от държавата и изхождайки от интересите на бизнеса. Първоначално счетоводният баланс се е съставял в двустранна форма, като в лявата част са се посочвали капитала и пасивите, а в дясната активите на предприятието. Подобно решение е резултат от допусната грешка в примера за представяне на счетоводния баланс, даден в английския Закон за компаниите от края на XIX век. В резултат на това в продължение на около 100 години, спазвайки буквата на закона, активите са били представяни в дясната, а собствения капитал и пасивите в лявата част на баланса.¹⁰⁹ Впоследствие, през 70-те години на ХХ век се преминава към едностранна форма на баланса, а на настоящия етап (от началото на 90- те години) собственият капитал се получава като разлика между активите и пасивите и акцентът се поставя върху т. нар. нетни текущи активи с цел на външните потребители да се предостави информация относно платежоспособността на предприятието Основното балансово уравнение придобива вида нетни активи = основен капитал + резерви ±финансов резултат или (активи – текущи пасиви) – нетекущи пасиви. Английският вариант на едностранната форма на баланса може да се представи в следния табличен вид

Таблица 1

Английски вариант за едностранна форма на счетоводен баланс