Ретроспекция на реакциите на образованието и квалификацията спрямо общите стратегически приоритети

За да могат да започнат реформите в образованието и квалификацията през този период, а и през следващите години, е необходимо да е налице класическото условие - промени в нормативната база. Тук то се споменава напълно целенасочено, защото, както доказа опитът от началото на промените, именно тяхното отлагане във времето (или въвеждането на неподходящи законови текстове) забави (или изопачи) действително необходимите реформи или ги сведе единствено до политическо „говорене“ както от страна на управляващите, така и на представителите на опозицията.

Главна по-нататъшна роля в реформата на образованието през разглеждания период изиграва Законът за народната просвета (ЗНП, 1991 г.).²¹ С него за базисно образование е определено основното, което продължава 8 години. Уточнени са задължителната училищна възраст (16 години), а не задължителна степен на образование, както е дотогава. С този закон е поставено ново начало при разработването на държавните образователни изисквания (ДОИ) с цел подобряване качеството на обучението в средния курс. Като основна образователна структура е определена държавната, която обхваща начално, средно, полувисше и висше образование. В ЗНП се посочва и възможността националната образователна структура да включва и частни детски градини и училища, които да се откриват по искане на български физически или юридически лица. На всички училища и висши учебни заведения е даден статут на самостоятелни юридически лица, което може да се оцени като една от първите стъпки към утвърждаване на тяхната автономия.

В началния вариант на ЗНП са предвидени възможности за разкриване на сменни или вечерни училища за лица, навършили 16 години. По-важното е, че още през 1990 - 1992 г. експертите в тази област са познавали и високо са ценили идеята за продължаващото през целия живот обучение. Тя обаче се оказва добър пример за инициатива с неоправдано дълго отлагане на приложението й в практиката.

Реализирането на посочените нови елементи в организацията на средното образование изисква допълнителна подготовка на учители, директори и друг ръководен персонал в системата на народната просвета. Със сериозно закъснение през 1996 г. е издаден подзаконов акт²² за условията за повишаване на квалификацията на педагогическите кадри и за реда на придобиване от тях на професионалноквалификационна степен. Това отлагане определено задържа реформите в сектора и демотивира участниците в тях.

През 1990 - 1997 г. професионалната квалификация в рамките на средното образование запазва статуквото си въпреки някои незначителни организационни промени. Продължава ранната професионална специализация на учениците след завършване на осми клас. Изучаването на професия заедно със завършване на средно образование е популярна и търсена възможност²³ през този период.

В съответствие с държавната поръчка се определя структурата на завършващите според изучаваните професии в средния курс. Необходимостта от тези структури в началото на пазарния преход не е добре обвързана с нуждите на икономиката, която шоково се преструктурира. Средното професионално образование продължава да произвежда кадри, които не са търсени от работодателите. През този период представителните организации на работодателите са все още в процес на реформиране, а тяхната намеса при коригиране на диспропорции в структурата на завършващите остава ограничена.

Предпоставката, която в най-голяма степен позволява запазването на почти непроменена организация на средното професионално образование, е практическото отсъствие на законова възможност за такива промени. Използваната преди това нормативна база е отменена, а приемането на ново специализирано първично и вторично законодателство спрямо професионалната подготовка многократно се отлага.

Началото на актуализиране на системата на висшето образование е поставено със Закона за академична автономия на висшите учебни заведения (Обн. ДВ, бр. 10 от 2.02.1990 г.). След 1990 г. започва демократизирането на българските висши училища и прокарването на гаранции за интелектуалната свобода на академичната общност и за запазване на творческата природа на образователния и изследователския процес. Новият Закон за висшето образование²⁴ (ЗВО), който отменя първия му вариант, създава базата за развитие на съвременен модел на висше образование, който е ориентиран към европейските и световните тенденции. С него са дефинирани степените на висше образование и смисълът на широкопрофилната подготовка в основната бакалавърска степен. За изработването на Закона е използван популярен в ЕС модел за масовизация на висшето образование, като целта е осигуряване на достъп на завършващите до европейските пазари на труда.

На основата на граждански инициативи на наши и чуждестранни лица и институции са разкрити нов тип ВУЗ като Американския университет в Благоевград и Нов български университет в София, след което се появяват и други подобни на тях структури. През 1996 г. функционират общо 80 държавни и 8 частни университети, специализирани институти и колежи, което представлява съществено разширяване, но и диверсифициране на предлаганите възможности.

През разглеждания период професионалната квалификация на възрастни е организирана от Агенцията по заетостта и нейните поделения и съответно финансирана със средства от фонд “Професионална квалификация и безработица”. Тези дейности се уреждат с подзаконови актове. Чрез бюрата по труда (БТ) се предлага начална и допълнителна квалификация, както и преквалификация. Също така в рамките на провеждани в БТ срещи се правят опити за професионално ориентиране на безработни.

През 1993 г. започват да се прилагат за първи път и курсове за ограмотяване, които са насочени главно към ромското население, търсещо заетост.²⁵ През следващата година е изработен и наръчник за прилагане на програмата в други области. Поради неизпълнените ангажименти на работодателите да назначават на работа обучените лица (дори и от страна на участващи в инициативата ромски работодатели) тя претърпява неуспех.

През 1995 г. стартира нова система за професионално ориентиране със създаването на съответни центрове към БТ във Видин, Добрич, Стара Загора, Монтана. Подготвени са и материали (папки с описания на професии), които да насочват безработните. През този период продължава разработването на програми за професионална квалификация и ресоциализация за трудните клиенти на БТ (глухонеми, слепи, роми, бивши затворници), както и на освободени от работа поради преструктуриране на икономиката и отделни отрасли лица (бивши военни и учители).

Предлаганото обучение на пазара на труда може да включва и такова за високите квалификационни степени, без да се изисква завършено средно образование. Програмите за обучение на възрастни и тези за младежите в средния курс не се различават съществено. Едни и същи лица работят както като учители в средния курс, така и като преподаватели на безработните, използвайки слабо адаптирана към потребностите на възрастните учебна база и пособия.

През 1996 г. започва процес на регистрация на обучителните организации в Агенцията по заетостта, след което е публикуван техен каталог. С него се слага началото на практиката за публичност на информацията за профила им, представен според предварително зададена структура. Наличието на този регистрационен режим (на основата на издаден подзаконов акт) и публикуваните през следващите години списъци на обучителите позволяват по-голяма прозрачност в работата им и прилагането на общи правила при мониторинга и контрола на заявените от тях цели и програми.

Системата за професионална квалификация на възрастни предполага обвързаност със заетост и работа по изучаваната специалност, но и възможност за квалификация според заявена от безработните професия, която е търсена на местния пазар на труда. През разглеждания период безработните изучават основно масови професии за строител-ството, туризма, транспорта и сферата на услугите. Тези две възможности за определяне на търсените професии и съответно - на необходимите курсове за професионална квалификация, са запазени и досега.

В началния етап на реформиране на системите за подготовка на трудовите ресурси се поставят амбициозни цели, за чието реализиране са направени малки стъпки. Това довежда до запазването на работещи, но все още слабо обновени системи на образование и квалификация. Самият процес на преструктуриране на икономиката не съумява да даде ясни сигнали за необходимите промени в структурите на подготвяните кадри, което позволява запазването на статуквото на организациите на образованието и квалификацията и оправдава слабото им реформиране.

5.2.2. Стабилизация на образованието и квалификацията (1998 – 2000 г.)

Осем години след началото на пазарния преход започва приемането на такива важни закони като този за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план,²⁶ за професионалното образование и обучение,²⁷ както и изменения на ЗНП и в правилника за прилагането му.²⁸ Макар и късно, техните текстове дават възможност за конкретна работа по усъвършенстване на организацията на образованието и квалификацията; за утвърждаване на принципа на децентрализацията при управлението и финансирането им. През този период обаче все още не е приет закон за заетостта и професионалната квалификация за възрастни с цел преход към заетост.

Важен момент в новата законова база е уточняването на позицията на общините, които трябва да осигурят: издръжката, изграждането, обзавеждането и основния ремонт на училищата, детските градини и об-служващите звена на тяхно подчинение; средствата за изпълнение на държавните образователни изисквания; условия за столово хранене, спортна база и транспорт за децата, учениците и учителите; целодневна организация на учебния ден, стипендии и помощи.

В сферата на професионалната квалификация са реализирани конкретни стъпки за подобряване на нейната организация и качество. С новия Закон за професионалното образование и обучение (ЗПОО) се въвежда изискването за получаване на високите степени на професионална квалификация (трета и по-висока) при условие на завършено средно общо образование. Това коректно от гледна точна на качеството изискване ограничава възможностите за организиране на курсове за повишаване на квалификацията от бюрата по труда. Там се регистрират като безработни главно лица с основно и по-ниско образование, които губят стимули за участие в тези курсове, при условие че не могат да получат трета и по-висока квалификационна степен, различно положение в професионалната кариера и по-голямо заплащане. Въпреки че съществуват възможности за надграждане на професионални модули и завършване на средно образование като частен ученик, те не са използвани от възрастните по много причини, включително и финансови. Налага се организацията на професионалното обучение на възрастни да бъде подобрена и да се намерят стимули за по-висока мотивация на работниците за включване в нея.²⁹

В рамките на разглеждания период започват да се прилагат по-добре уточнени правила при издаване на документи за завършено средно професионално образование и/или курс за квалификация. Приема се придобиването на професионално образование да бъде удостоверявано с диплома, свидетелство за професионална квалификация, което се получава след завършена професионална подготовка, и свидетелство за правоспособност, издавано за професии, чието упражняване изисква такава. Последните четири документа не дават право за продължаване на образованието. Тези промени имат значение за работата по въвеждане на продължаващо професионално образование.

Отново във връзка с подобряването на качеството законодателно се регламентира включването на социалните партньори при разработване на стандарти и планове, както и развитието на междуведомствено сътрудничество с МТСП и с някои отраслови министерства. За съжаление и тогава, и сега техните участия за епизодични.

През 2000 г. се създава Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) като подведомствен специализиран орган към Министерския съвет, който поема функциите на координиране и организиране действията за подобряване на професионалната квалификация на подрастващи и възрастни и лицензиране на обучителните институции. Това е ценна организационна промяна, която позволява професионалното образование на подрастващи и обучението на възрастни да се постави на единни методически основи и да се провежда при подобрена координация.³⁰

Направените стъпки все още бележат ниска скорост на действителни промени и изводите в докладите на ЕК за оценка на напредъка на страната в областта на образованието и обучението през разглеждания период са доста критични. В тях се подчертава, че по-голямата част от отправените препоръки остават в сила. Става дума за необходимостта от по-нататъшно развитие на системата за професионално образование и обучение на регионално равнище, за да се осигури сътрудничество между предприятията и училищата и да се инвестира в активни мерки относно пазара на труда. Продължава да е налице разминаване с уменията, придобивани в областта на професионалното образование и обучение, включително във висшето образование, което трябва да бъде преодоляно. Има нужда от надеждни данни за пазара на труда. Като едно от главните предизвикателства е определено създаването на възможно най-добра мрежа от средни училища, включително привеждането на броя на училищата и учителите в съответствие с демографските промени.³¹

За периода на стабилизация се налага изводът, че е допуснато прекомерно абсолютизиране на силите на пазарните регулации, което е довело до премерена намеса на държавата и нейните институции в сферата на образованието и квалификацията. Във връзка с това е обновено законодателството, за да могат да стартират планираните в началото на пазарния преход реформи и да продължат вече започнатите, както и да се прилагат усъвършенствани механизми за организация и контрол на разпределяните средства.

5.2.3. Средното и висшето образование при икономически растеж (2001 – 2008 г.)

Този период бележи сериозни промени, някои от които имат реформаторски характер. Както ще бъде доказано по-нататък, това не се дължи само на неговата по-голяма продължителност.

В началото на периода в сферата на средното образование се проявява остро социално напрежение. Въпреки че вече е осигурена променена нормативна база, неговото преструктуриране практически протича твърде бавно. Една от причините е нежеланието на субективния фактор както да участва в тези реформи, така и да ги ръководи. Основните им насоки предполагат съкращаване на наетите поради намалелия брой ученици по демографски причини; въвеждане на външно и вътрешно оценяване на знанията на учащите; рационализиране на училищната мрежа; преминаване към финансиране на основата на принципите на делегираните бюджети. Реализирането на тези насоки изисква техническа помощ, за чието предоставяне се разчита на стартиралия през 2001 г. проект за модернизация на образованието, финансиран от Световната банка. В неговите рамки през 2002 г. се прави опит за въвеждане на пробни матури, които са масово атакувани от родители и учители и в крайна сметка през 2003 г. са обявени за нелегитимни.

Прибързаната и недобре изяснена подготовка на общественото мнение за необходимостта и полезността от въвеждането на матурите силно компрометира тази инициатива. Тя не се приема от широката общественост като добър начин за оценка на качеството на подготовката на учениците и на работата на техните преподаватели.

В проекта за обновяване на образованието на Световната банка е включена и част за качеството на висшето образование, както и за финансова подкрепа на достъпа до университетите. В това отношение обаче единствената стъпка е да се започне работа по проектозакон за кредитирането на студентите, като се създава фонд за стимулиране на конкурентоспособност във висшето образование. В последна сметка и тези инициативи не са завършени. Заемът от Световната банка за изпълнение на проекта е провален, а самият проект е прекратен през 2002 г.³² Публикуваните от експертите на Световната банка мониторингови доклади коментират незадоволителното изпълнение на Стратегията, което остава на ниво набор от цели без приети предложения за постигането им и без никакви изменения на съществуващите практики.

По повод на този провален проект и бавните промени в практиката на образованието и квалификацията след 2002 г. се извършва равносметка и се правят изводи за необходимостта от провеждане на националноотговорна политика спрямо тях с широк обществен и административен контрол върху процесите и резултатите, с приемственост и последователност на действията и висока степен на прозрачност. Заедно с това е отчетена нуждата от засилване на ориентацията към общоевропейските цели за изпълнение на Лисабонската стратегия за икономически растеж и заетост (2000 г.). Продължава и сътрудничеството със Световната банка за подготовка на институциите за предстоящото ни членство в ЕС в рамките на стартиралата Стратегия за партньорство за периода 2006 - 2009 г. В нея е включена отделна група задачи за повишаване на производителността чрез инвестиции в човешкия капитал и модернизация на съответните институции.

През разглеждания период започва активна работа по рационализиране на училищната мрежа, за което се прилага национална програма. Още първите стъпки са насочени към подобряване на учебния процес и преодоляване на практиката на слети паралелки, към осигуряване на удобен транспорт и при необходимост - на интернатно обучение, към прекратяване на практиката за обучение в сегрегирани по етнически признак училища. Тези приоритети са актуални и днес в рамките на продължаващата програма и други инициативи.

През 2004 г. по-активно се работи по проблема „сегрегация“ на училищата във връзка с подготовката на декадата за ромското включване. Изготвена е конкретна програма за работа с ромите, включително и за обучение и образование, която да се прилага по време на декадата. Както ще бъде изяснено по-нататък, работата за по-пълно обхващане на децата от този етнос продължава, макар и с променлив успех. През разглеждания период се въвежда позицията „помощник на учителя“ в класове с проблеми в комуникацията и ограничени познания на български език, а впоследствие и задължителна предучилищна подготовка от две години преди постъпване в училище, както и други мероприятия.

След 2006 г. се засилват някои вътрешни социални конфликти, изискващи реформа на средното образование. Поставен е въпросът за ниското заплащане на наетите в него. Исканията за промени са защитени от професионалните съюзи на учителите и други синдикални организации. През есента на 2007 г. започват продължителни стачни действия,³³ които провокират активна дискусия върху качеството на обучението и обвързаността му със заплащането на учителите. Междувременно публикуваните резултати от международното проучване PISA-2006 еднозначно потвърждават неговото влошаване.³⁴ Оказва се, че българският данъкоплатец трябва да плаща данъци и с преразпределените суми да финансира образованието, а в същото време родителите да заплащат частни уроци и допълнително обучение на подрастващите. Смята се, че прецедентът „ниско качество на подготовката“ е създаван от някои учители с цел допълнителни приходи от частни уроци. Тази практика става възможна не само поради общия нисък контрол върху качеството на преподаването и слабите стимули за положителни промени, но и поради недобре развитата система за материално и друго стимулиране на учителите при относително късата стълбица на професионалната им кариера. Преодоляването на този конфликт налага ускорена работа по въвеждане на външни и вътрешни системи за оценяване на знанията на учениците на различни етапи на обучението им и на държавните зрелостни изпити. Съставен е и подзаконов нормативен акт (Наредба № 1/21.08.2007 г.) за реда и начина на определяне на работните заплати на персонала в средното образование.

Въпреки реализираните доста болезнени промени основният проблем за слаборазвит и прилаган мониторинг и контрол върху образованието и неговите резултати остава актуален. Едва през 2006 г. в ЗНП е включен нов член, с който се изисква консумиране на правото на образование при спазване на принципите за прозрачност на управлението му и предвидимост на развитието на системата на народната просвета (чл. 4а). Именно тогава нормативно се въвежда и изискването за провеждане на държавни зрелостни изпити (чл. 24, ал. 3 от ЗНП) и за външно оценяване на учениците в четвърти и седми клас. През 2008 г. се поставя условието чрез тях да се измерват постигнатите резултати. Според чл. 24, ал.2 на Закона за народната просвета държавните зрелостни изпити измерват постигнатите резултати, включващи знания, умения, отношения или компетентности от обучението по съответния предмет или цикъл от учебни предмети в задължителната подготовка в гимназиалния етап независимо от продължителността на етапа и от предвидените учебни часове за тях. Така по-активно започва да се реализира изискването за развитие на култура на оценяването в сферата на образованието у нас.

Постигнатото стабилно нарастване на БВП през разглеждания период позволява преразпределяне на средства за осъвременяване на заплатите на заетите в средното образование при определени условия, повечето от които стимулират качеството на обучението. Заедно с това се налага законодателят изрично да уточни, че „…учителите нямат право да предоставят образователни услуги срещу заплащане при наличие на конфликт на интереси“, както и че „…директори и техните заместници, началниците и служителите в МОМН, както и общинските служители в обслужващите звена нямат право да предоставят образователни услуги срещу заплащане“ (чл. 40а, ал.1 и 2 на ЗНП). В Закона са включени и мерки по деклариране на подобна извънкласна дейност с оглед прекратяване на практиката на упражняването й в сивия сектор. И тези реформи обаче са проведени със сериозно закъснение и след констатирани съществени загуби на финансови, трудови и времеви ресурси. В значителна степен те са подкрепени от изпълняваната национална програма за усъвършенстване на това заплащане.

През периода на стабилен икономически растеж става възможна и адаптацията на професионалното образование към новите изисквания за подготовка на гъвкава и мобилна работна сила. Средните професионално-технически училища (с обучение от четири години) и техникумите (съответно пет и шест години) са преобразувани в професионални гимназии с курс от четири, пет и шест години на обучение. Тези учебни заведения могат да участват в процедурите по лицензиране на частни центрове за професионално обучение и с разработени програми за професионално обучение. Заедно с тях функционират професионални училища, такива по изкуствата, спортни училища, професионални колежи, центрове за професионално обучение и центрове за обучение и професионална квалификация.

Промените в средното професионално и в общото средно образование се провеждат едновременно, но реформата на тези части, определящи специфичните особености на професионалното образование, отново е забавена. Особено подценено е осигуряването на нужната институционална структура, материална и кадрова база. Актуална необходимост е развитието на конкретен механизъм с правила, показатели, начин на отчитане и наблюдение; активно присъствие на качеството при разработване и прилагане на ДОИ, както и на рамкови програми, учебни планове и изпитни програми. Трябва да се изгради и механизъм за постоянно следене на добрите резултати от чуждия опит и съответно за избор на важните акценти и разработване на начини за приложението им в местните условия.

През 2000 - 2004 г. промените в системата на висшето образование са насочени основно към разширяване на академичната автономия. С нормативни актове се регламентира отменянето на Държавния регистър на специалностите и замяната му с Класификатор на областите на висшето образование. Държавният прием вече се утвърждава не по специалности, а по професионални направления и образователно-квалификационни степени. Отпадат Единните държавни изисквания по специалности и се въвеждат държавни изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени “бакалавър”, “магистър” и “специалист”.³⁵

През 2006 г. започва и създаването на електронни регистри в областта на висшето образование на действащите и прекъсналите студенти и докторанти; академичния състав във висшите училища; на удостоверенията за признаване на висше образование и дипломите за завършено висше образование. Много важен момент през този период е проведеното разследване и предаване на материали на прокуратурата за 22 структури („поделения на чуждестранни висши училища”), осъществяващи обучение и издаващи дипломи в нарушение на Закона за висшето образование, вследствие на което са образувани съдебни производства за прекратяване дейността на 13 юридически лица. Тогава е проведена и акция за установяване на нарушения, свързани със заверка на фалшиви дипломи за висше образование, която приключва с добри резултати.

Значение за развитието на системата на висшето образование и хармонизирането му с европейското образователно пространство имат: въвеждането на система за натрупване и трансфер на образователни кредити в българските висши учебни заведения; провеждането на дистанционна форма на обучение; въвеждането на държавни изисквания към съдържанието на основните документи на ВУЗ с европейско дипломно приложение (в сила от 2004 г.). И тук трябва да се отчете слаборазвитата сфера на мониторинг на качеството на подготовка на учащите и на завършващите, както и на преподавателите. Дори и да се правят опити в това отношение, няма изградена инфраструктура, за да може информацията за получените резултати да се върне обратно към ВУЗ, които подготвят кадрите, и съответно да предизвика промени в учебните програми. Тогава (а и сега) прилаганото периодично атестиране на преподавателите е с други (вътрешни) цели. То не компенсира липсата на такъв мониторинг, който е особено необходим за решаване на общата задача за подобряване на продукта на образованието и квалификацията.

През периода на икономически растеж, част от който съвпада с този на подготовка за членство в ЕС и неговите първи две години, съществувалата преди това тенденция към имитиране на реформи в средното и висшето образование се променя. Поради сериозния социален тласък, политическите приоритети и възможностите на стабилния растеж тези системи започват по-активно да изпълняват поставените в началото на пазарния преход изисквания.

5.2.4. Професионалната квалификация на пазара на труда (2001 – 2008 г.)

През годините на икономически растеж в организацията на професионалната квалификация за възрастни настъпват сериозни промени, които трябва да решат вече регистрираните в предишни периоди проблеми. За целта в началото се разширяват законовите предпоставки за действия и се стабилизира финансирането на професионалната квалификация. През 2002 г. България приема своя Закон за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) с включена отделна част за професионалната квалификация на възрастни. Отново трябва да се посочи голямото изоставане на реакцията на институционалния фактор, защото нашата страна е последната от групата на бившите социалистически държави, която приема такъв закон.

В ЗНЗ са включени и предвидени възможности за разнообразяване на предлаганите форми на професионално обучение, както и за изучаване на професия на работното място и чрез стажуване в реални производствени условия. Регламентира се провеждането на курсове за ограмотяване, начална квалификация, изучаване на нова професия, подобряване на професионалната подготовка и за мотивиране.

След 2003 г. обучаващите институции се задължават да осигурят стаж при конкретен работодател на не по-малко от 70% от завършилите, но мярката все още не се прилага така масово, както е планирано. Необходимо е обаче да се посочи, че това е също една от организационните предпоставки не само за подобряване на качеството на подготовката, а и за евентуално наемане за по-продължителни периоди от работодателя, осигурил стажа. Въведени са по-сериозни финансови стимули за безработните за участие в квалификационно обучение. За тези, които изучават професия на работното място или чрез стажуване, е предвидено заплащане за времето на това практическо обучение.

Чрез бюрата по труда безработните, участващи в обучение за ограмотяване или придобиване на професионална квалификация, получават стипендии. Възстановяват се направените транспортни и квартирни разходи при обучение на работното място, както и при участие в мотивационно обучение.

Професионалното обучение на регистрираните безработни започва да присъства в почти всички програми за заетост и се комбинира с някои от мерките за заетост. Така се повишава мотивираността на участниците в него, както и ефикасността на тези инициативи. Запазена е и възможността за квалификация според заявени от безработните потребности по номенклатура на професии и при организация, която все повече се интегрира в общата система за обучение през целия живот.

Промените в самия процес на квалификация са насочени към гъвкаво съчетаване на възможностите за обучение и за бъдещото надграждане на техните резултати със следваща заетост в реалната икономика, субсидирана заетост, стажуване. Законово е регламентирана възможността за комбиниране във времето на различни по продължителност курсове с цел натрупване на необходимите знания и на други основания за получаване на по-висока квалификационна степен. Започва използването на рамкови програми за този тип обучение, които се очаква да бъдат единни с тези в средното професионално образование. Обучителните (и информационните) центрове, както и техните програми получават своето лицензиране от НАПОО, което е гаранция за поддържане на определен стандарт на качеството им. Стартират и регулярни проверки от органите на Агенцията, както и формирането на вътрешни правила за качеството на провежданото обучение в самите му доставчици.

Елемент в реформите е изработването от НАПОО на единен списък на професиите за професионалното обучение и образование през 2003 г. и неговото ежегодно актуализиране. Това позволява на единна основа да се определи и съответният списък с професии за обучение на безработни, който да отговаря на търсените професии на пазара на труда.

През 2008 г. продължават усилията за подобряване организацията на професионалната квалификация на възрастните и нейната ефикасност. В Кодекса на труда е включено изискване със задължения на работодателя да осигури професионална квалификация, а на наетото лице – да участва в нея. При това се уточнява, че тази квалификация трябва да бъде в интерес на професионалното развитие и кариера на лицето. След 2006 г. е въведено изискването за информиране на служителя за промени в съдържанието и организацията на неговата работа след продължителното му отсъствие.

Законовото регламентиране на задължението „професионална квалификация” позволява, от една страна, да се финансират много по-широк кръг инициативи в рамките на продължаващото обучение. От друга страна, стратегиите за това обучение могат да станат част от тези на компанията, от стратегиите за местно развитие, както и част от индивидуалните планове за кариерно развитие. При наличието на този член в Кодекса на труда професионалната квалификация вече не може да не бъде включена в колективните трудови споразумения, което е често срещана практика дотогава. Това е важен момент, който превръща продължаващото учение в прагматична концепция с ясни взаимосвързани ефекти, чието реализиране изисква съвместни усилия на заинтересуваните страни на всяко равнище.

Според промените в ЗНЗ през 2008 г. обхватът на обучението за възрастни е разширен. Той вече включва придобиване на ключови компетентности; професионално ориентиране на безработни лица; дейности, свързани с избора на обучаващи институции; обучение на преподаватели и на възрастни; разработване и отпечатване на помагала и други материали. При обучението на заети лица субсидията вече може да достигне максималния си размер (дотогава се субсидира до половината от него). Допълнен е кръгът на институциите, имащи право да провеждат обучение на възрастни. Училищата могат да участват в обучението за ограмотяване, а физически или юридически лица, регистрирани съгласно действащото законодателство - в такова за придобиване на ключови компетентности и в мотивационно обучение.

Професионалното информиране и консултиране на търсещи работа лица и учащи е включено в общата процедура на насочване на безработните към заетост. Преди тази промяна то се е провеждало като информиране по отделни професии чрез разработени информационни папки, видеоматериали и др.; имало е епизодичен характер и е зависело главно от интересите и активността на безработния. Предлаганите промени поставят тази дейност на по-широка основа, като осигуряват информация за търсените специалисти на пазара на труда и за възможностите за кариерно развитие в определени икономически области. Достъп до професионално ориентиране се предоставя и на лица, придобили право на професионална пенсия за ранно пенсиониране, които не работят. Наред с услугите по професионално информиране и консултиране, извършвани от поделенията на Агенцията по заетостта, започва да се насърчава и дейността на лицензирани институции за професионално ориентиране (центрове за информация и професионално ориентиране).

Ограмотяването и обучението за придобиване и усъвършенстване на ключови компетентности са важни инициативи за работа с маргинализирани групи на пазара на труда. Това налага промени в Закона за професионално образование, които са относно понижаване на изискването за включване в курс за ограмотяване и впоследствие за придобиване на първа степен на професионална квалификация. Така безработни, които досега не са имали достъп до обучение за придобиване на професия поради недостатъчно образование (до завършен шести клас), вече могат да се включват в него и да построят личните си стратегии за продължаващо обучение.

Подобрен е и достъпът до професионално обучение и ориентиране на регистрираните безработни, придобили право на професионална пенсия за ранно пенсиониране, и на някои маргинализирани групи. Това е добър подход, от една страна, за разширяване кръга на потребителите на това обучение, което е в съответствие с тенденциите към застаряване на работната сила. От друга страна, с него лицата в рискова позиция на пазара на труда могат да бъдат подготвени за преход към работа. Необходимо е обаче да се предложи по-висока степен на специализирано по форми и съдържание обучение, което да отговаря на специфичните им особености като обучавани. Особено внимание например заслужава компютърното обучение на възрастните, ограмотяването и усвояването на основни трудови, комуникационни, предприемачески и други умения.

Една от насоките на промени е и по отношение на обучението на работното место. Чиракуването е отделено от стажуването и са предвидени финансови стимули за стимулиране на чиракуването на лица без никаква квалификация и под ръководството на наставник. Към стажуване се насочват само хора, които през последните 24 месеца са минали курс или програма за квалификация. За наставника е предвидено допълнително материално стимулиране, но се въвеждат и изисквания към подготовката му. Предвидено е и ограничение в броя на лицата, които могат да бъдат обучавани, с уточняване на рационалния им максимум с оглед запазване на качествени резултати.

Един от кардиналните проблеми, който досега не е намерил задоволително решение, е преквалификацията на лицата с висше образование. Тя е най-слабо присъстващият елемент в организацията на професионалната квалификация чрез публичните бюра по труда. Малкото инициативи в тази област са насочени главно към младежите и прехода им към заетост.

Обща позитивна насока в програмите и мерките на пазара на труда през разглеждания период е подчертано високото внимание към рисковите групи и предлагането на специфични спрямо проблемите им програми за професионална квалификация и друга помощ в полза на нова заетост. Политиките на пазара на труда и конкретно квалификацията започват да се подчиняват на изискванията на пола, на тези на хората с увреждания и намалена трудоспособност, на младежите и възрастните, на жителите на градски и селските райони, на потребностите на различните етноси от квалификация. Все още не може да се твърди, че са постигнати желаните резултати, но началото на прилагането на пазарни стимули за предлагане на работна сила е поставено по категоричен начин.

Разгледаните промени на професионалната квалификация на възрастни през периода на растеж заслужават положителна оценка. Те имат потенциал за развитие, но настъпилата впоследствие икономическа криза налага изменения в техните структури и приоритети.

Ученето през целия живот или постоянното обучение е особено актуална парадигма, на която в последна сметка се подчинява преди всичко професионалната квалификация на възрастни, но и другите форми и степени на обучение и образование. Според документи на ЕК продължаващото обучение обхваща всички целенасочени дейности за обучение (формални или неформални), предприемани с цел подобряване на знанията, уменията и компетентността на отделния човек както от професионален, така и от общ интерес, за лични, граждански и социални цели.^36.То включва широк кръг от целенасочени действия за получаване и разширяване на знанията и уменията, за събиране на информация, за формиране на разбирания, нагласи, отношения, които имат системен характер и са предварително планирани.

Съвременното продължаващо обучение е един от елементите на концепцията „флексикюрити”, която съчетава гъвкавост и сигурност на пазара на труда. Концепцията е насочена към намиране на решения срещу високата сегментация на този пазар, стимулиране на производителността на работната сила, провеждане на адекватни политики спрямо социалните очаквания. Продължаващото обучение трябва да се развива като система, която осигурява приспособимост на работната сила и подобряване на възможностите за наемането й при запазване в същото време на възможностите на фирмите да повишат производителността.

По време на подготовката за членство в ЕС многократно е подчертавана необходимостта от прилагане на продължаващо през целия живот обучение в България. Във връзка с това стартира проектът “Учене през целия живот и професионално образование и обучение” (2004 - 2006 г.), финансиран със средства по програма ФАР (и съфинансиран от държавния бюджет). С него се дава възможност на млади хора от 16 до 29 години - ученици, работещи, безработни, представители на рискови групи и отпадналите от образователната система, да придобият нова квалификация или да я повишат.³⁷ Увеличен е делът на безработните, включени в обучение за придобиване на квалификация и за ограмотяване. Продължава помощта за младежите с приоритетното им включване в курсове за компютърната грамотност и за изучаване на чужди езици. През 2006 г. е разширено и обучението по предприемачество.

След посочения проект (и на негова основа) е разработена Стратегията за продължаващо професионално обучение (2005 - 2010 г.), а през 2008 г. - Национална стратегия за учене през целия живот за следващите 5 години. С първата стратегия започва създаването на концептуални, методологически и планови условия за реформа в професионалното образование и обучение за лицата над 16 години с оглед подобряване на пригодността им за заетост, подпомагане на професионалната кариера и на индивидуалното им развитие.

Стратегията за продължаващо обучение задава не само неговата концептуална рамка, но и приоритетните му направления. Като такива са определени: подобряване на достъпа до това обучение и осигуряване на неговото качество и ефективност чрез въвеждане на съвременни изисквания към учебното съдържание; провеждане на професионалното обучение в контекста на ученето през целия живот; организиране на обучение на работното място; изучаване на ключовите компетентности (но отново в контекста на ученето през целия живот); обучение на учители, обучители, академична общност; признаване на квалификации.

Основни насоки в частта „Комплексни стратегии за учене през целия живот на българската пътека за гъвкавост и сигурност на заетостта” (2009 – 2011 г.) са: нормативното регламентиране на валидирането на компетентности, придобити в резултат от неформално обучение и самостоятелно учене; разширяването на възможностите за втори шанс за завършване на образование; израждането на организационни предпоставки за проучване на потребностите от кадри. Заедно със задачите, които реално могат да се осъществят в срок от две години, в Пътеката са включени и такива, за които той е твърде малък, и в действителност те остават като задачи с постоянен характер. Това е подобряването на качеството и привлекателността на различните степени и видове образование, както и на обучението за различните етапи на жизнения цикъл. Задачите в тази част на Пътеката са интегрирани в съответните годишни планове на отговорните министерства. В последна сметка обаче досега не е публикуван отчет и оценка на нейното изпълнение, което до голяма степен обезсмисля разработването й.

Много се забавя и прилагането на възможността за валидиране на придобито по неформален път обучение. В същото време предпоставките от гледна точка на снабденост на домакинствата с компютърна техника и дистанционен достъп до учебни материали се подобряват, което предполага разширяване на възможностите за прилагането на дистанционно обучение във връзка с валидирането. За периода 2004 -2011 г. общо броят на лицата, които ползват интернет-връзка, се увеличава 6 пъти, а само на тези, имащи достъп до него вкъщи - 2.5 пъти. Отново трябва да се постави въпросът относно мотивацията за продължаващо обучение, ограничения брой специализирани учебни материали, слабите промени в организацията на обучение и издаване на свидетелства за него и т.н.