Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 1 Един уникален по съдържанието си труд

Разбира се, ако дори повърхностното познаване на астрологията може понякога да помогне в посочването на повече или по-малко хармонични съчетания между хората или благоприятни срокове и обратно, то все пак в ръцете на безотговорни и злобни хора това знание може да бъде разрушително. Ключът към всички загадки е в самия човек и винаги се намира в него. Има хора, които умеят да използват този ключ и животът им се подрежда като по чудо. И така, да приложим всичките си усилия, за да ускорим настъпването на епохата на Възкресението на Духа, когато много тайни ще бъдат предадени в достойни ръце. Тази епоха е близко.

Тъжно ми е, че не мога да Ви зарадвам, но не съм получила разрешение да издам онова, което принадлежи на езотеричното знание. Да намерим утешение в знанието на прекрасния закон на Космическото Право и да се стремим към очистване на магнита на нашето сърце, който може и трябва да привлече съответния магнит. Но, разбира се, вследствие на разврата, който е царувал хилядолетия и все още царува с пълна сила, именно родствените души дотолкова са се раздалечили, че често те са особено антагонистични една към друга. Кармата е неотменим закон. Ето защо е толкова необходимо да се стремим към очистване на магнита на сърцето, за да излезем от цикъла на кармата, който ни привързва към породеното от нас и ни отдалечава от законния съюз, който единствен може да ускори строителството и да даде прекрасно потомство.

Сега, относно моето твърдение, че равноправието на половете и народностите трябва да бъде една от първите основи на държавата. На първото вече отговорих, но мога да прибавя още нещо. Щом равновесието на света се основава на двете Начала, защото това е основата на Битието, то законът за равноправието на половете е космически закон. Така че само невежите могат да възразяват срещу него.

Когато говорех за равноправието на народностите, влизащи в една или друга държава, имах предвид, че всички поданици на държавата, независимо от принадлежността си към една или друга националност, се подчиняват на основните държавни закони без каквито и да било изключения, преимущества и ограничения. Разбира се, в тези основни закони не влиза въпросът за религията, както и други второстепенни закони, които трябва да се променят съгласно местните обичаи и условия. При това трябва да се съблюдава основното качество на законите, а именно тяхната подвижност. Ако ще се ограничаваме от мъртвата буква на закона, по-добре да се преместим на гробището. Никога не съм се интересувала от политика и от държавните форми на управление, защото съм дълбоко убедена, че не формата е важна, а същността, която я одухотворява и оживява. Винаги съм смятала, че всяко управление следва да се ръководи преди всичко от здравия разум и следователно от общото благо и никакви други съображения не подобават на такова отговорно, бих казала свещено действие. Признавам, че никой закон не ме възмущава така, както законът за избор на държавен глава от невежите маси! Достатъчно съм се нагледала на тази най-гнусна и престъпна комедия. Подкупността уж се преследва, а в най-отговорното, свещено действие като избирането на държавен глава са приети широките субсидии и дори се допускат най-безсрамни подкупи, да не говорим за други, не по-малко отвратителни методи. Така в навечерието на изборите можете да срещнете името на избирания глава напечатано в най-главните вестници на страната като име на най-голям престъпник, а на следващия ден, ако той бъде избран, същите вестници се разсипват да възхваляват необикновено високите му качества! Така се деморализира съзнанието на масите.

Здравият разум би трябвало да подскаже, че невежите маси, още повече когато са подбуждани от низките си инстинкти, не могат да бъдат съдници на неща от висш порядък. Право за избор на държавен глава трябва да имат само високонравствените, следователно културни и просветени представители на една страна. Но, за жалост, силата и надмощието на масите особено силно се проявяват в епоха, когато ръководната роля на най-добрите избрани довереници става абсолютно необходима. Ако някоя страна се лиши дори и от хиляда свои най-добри представители във всички области на знанието и труда, тя много скоро ще се спусне на най-ниското стъпало.

Да, днес жената трябва да се готви да бъде допусната и до своя дял от тегобите по управлението на страната. Жената, която дава живот и полага първите основи на възпитанието, има право на глас в създаването на най-добри условия за развитието на този живот. Нейният здрав разум и главно сърцето ще й подскажат много правилни решения. Ако вземем историческите факти и правдивите биографии на много велики хора, ще видим, че тяхна вдъхновителка и главна съветничка често е била жената. Така в Древен Египет жриците били вдъхновителки на йерофантите и им предавали повеленията на Богинята, затова можем да ги наречем предводителки на властимащите.

Настъпва великата епоха на жената. Именно на жената предстои да извърши двоен подвиг - да издигне себе си и своя вечен спътник - мъжа. Всички сили на Светлината чакат този подвиг. Звездата на Майката на Света посочи срока, когато ще удари великият час. Всички Писания свидетелстват, че жената ще смачка главата на Змията. Нека сърцето на жената се възпламени от този самоотвержен подвиг и мъжествено и безстрашно да вдигне тя блестящия, но и поразяващ Меч на Духа.

В отредения час да призовем горящите сърца и ръцете, готови да издигнат Чашата на Спасението на Света.

Нека всеки ден бъде самоотвержено служене на великата промяна.

Идва Великата Майка!

Когато говори за края на Света и Страшния Съд, Христос очевидно няма предвид окончателния завършек на еволюцията на нашата планета. Защото, ако еволюцията следва естествения си законен ход и планетата влезе в седмия си кръг, а нейното човечество - в седмата раса с всичките й подраси, то при завършека на тази еволюция не може да има подобен Страшен Съд. Тъй като по това време човечеството и планетата ще достигнат състоянието на висшите светове, където вече я няма съзнателно противодействащата на доброто сила на злото.

Христос, разбира се, е знаел за създадената тежка карма на човечеството и планетата, знаел е за страшната опасност и затова е имал предвид приближаващата се поредна смяна на расите, съпровождана винаги от огромни космически катаклизми, в навечерието на която своевременно се извършва велик подбор на годните семена преди окончателния Съд. Бидейки Посветен, Той със сигурност е знаел, че тази катастрофа може да се окаже Ден Последен поради ужасния духовен упадък на човечеството. Напълно възможно е да не могат да се съберат толкова противодействащи, по-точно разреждащи енергии, за да се предпази планетата от последния гигантски взрив. Точно към този взрив насочва всичките си усилия Князът на този Свят, защото знае, че в очистената атмосфера, пронизана от новите огнени лъчи или енергии, пребиваването му в земната сфера ще стане нетърпимо, невъзможно. Затова той се стреми да я взриви, за да може, както е казано, “да отплава върху отломките”. Не говори ли за същата смяна на расите и апостол Петър (Второ Послание, 3:7-13), а също и Откровение (21:1) и пророк Исайя (66:22)?

В Учението е казано, че именно духът на човека може да взриви планетата. Казано е също за разредителите, чийто брой е толкова малък, а цялата тежест да се удържи равновесието на планетата лежи върху тях. Силният дух може да удържи цяла местност от земетресение. Така в древността Великите Учители изпращали високите си ученици в места, заплашвани от земетресения.

Не намаляването на храната, а лишаването от сън съсипва организма. Колко му трябва на човек! За занимаващия се с умствен труд е напълно достатъчно да се храни два, най-много три пъти на ден. При това два плода или зеленчука, малко тестени изделия и мляко, и краве масло са най-добрата храна и диета. Но, разбира се, за онзи, който е свикнал с месна храна и то в голямо количество, ще бъде трудно веднага да премине само на растителна и тестена храна, това дори може да предизвика нежелателни реакции в организма. Затова винаги са нужни внимание и постепенност. Пък и всеки случай е индивидуален! Но трябва да приемем истината, че повечето от болестите на човечеството идват именно от всякакви излишества и най-вече от преяждане. В Америка, където се работи страшно напрегнато, се яде малко, при това хората са извънредно издръжливи и нивото на смъртността поради старост там сега е много по-високо, отколкото в други страни, където хората са свикнали да се претоварват с храна.

Много наивни хора предполагат, че тъмните сили действат само със зло, разврат и престъпления. Каква заблуда! Така действат само грубите и от ниска степен сили. Много по-опасни са онези, които се представят под маската на Светлината. И съблазнените нещастници, неспособни истински да разпознаят огньовете на сърцето, летят като пеперудки към изпепеляващия черен огън. Невежеството, липсата на чувствознание ги тласкат в обятията на тъмата и ги лишават задълго, ако не и завинаги, от благотворното въздействие и привличане на лъчите от великата Твърдина на Светлината. Страшен е Армагедон, силите на тъмата се борят за самото си съществуване; отчаянието ги прави толкова сплотени и упорити в постигането на целта си. Князът на този Свят има много талантливи, съзнателни и несъзнателни помощници и е наивно да се мисли, че те не умеят да действат тънко. Напротив, много са изискани и изобретателни и действат според съзнанието на жертвите си. Но всички те са лишени от топлината на сърцето. Така на Земята се преплитат тъмата и Светлината. Мрежата на тъмата се плете от изкусни ръце.

Много страшни неща стават сега по света. Най-отвратително магьосничество е широко разпространено по целия свят. Разбира се, както винаги, най-големите центрове са и центровете на главните тъмни сили. Цялото изчадие на Ада е изпълзяло на повърхността на Земята. Невежите маси са най-доброто им оръдие. Затова е така важна сплотеността на всички сили - бели и белички, но последните лесно стават сивички и увеличават редиците на онези, за които в Апокалипсиса е казано: “Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си.” Само силата на предаността и на стремежа към служене на Великата Йерархия на Светлината може да бъде спасение от заложените навсякъде мрежи на Княза на този Свят.

Да напрегнем всичките си сили, за да създадем непроницаема броня с чистотата на мисленето си. Ударите на тъмните по нашата аура са неизбежни, но при силна защитна мрежа тези удари лесно могат да бъдат отразени, без да причинят вреда. Обикновено те оказват влияние на слабите органи. Аурата, наситена с преданост към Йерархията, може да противостои на всички нападения на тъмните. Но не бива нито за миг да се допуска съмнение или отклонение от фокуса на Светлината. Предаността и чистотата на подбудите са нашата единствена котва в хаоса на разбушувалите се стихии.

Да поговорим за приетите и предопределените ученици и ученичеството изобщо.

Мнозина от невежество мислят, че е достатъчно да почетат книгите на Учението и да изразят желание да станат ученици на един или друг Велик Учител от Бялото Братство, за да бъдат приети. Но почти никой не се замисля какво е направил в живота си, по-точно - в своите животи, за да заслужи, да бъде достоен за такава височайша привилегия? Именно височайша, и преди да се получи, трябва да се разбере в какво се състои тя.

Повечето поради наивност са убедени, че Великите Учители мъчително си търсят ученици и са готови да приемат с разтворени обятия всеки нелош човек, изразил такова желание. Няма по-голяма заблуда! Учителите не си търсят ученици, защото основното правило е, че именно ученикът трябва да търси и да намери. Но в същото време Учителите наистина търсят всяка възможност да окажат помощ за общото благо чрез различни канали. Затова ние срещаме прекрасни книжки, написани по чисто автоматичен път, чрез много чисти психици, и нерядко тези психици, след написването на книжката никога повече не чуват за Автора, дал им този или онзи бисер, дори не знаят името Му, защото често Мъдростта се предава от Учителите и чрез своите ученици, намиращи се в тънкия свят. Също тези психици не преминават определената дисциплина, на която подлежат приетите ученици. Главният неотменим признак за близост до Учителя ще бъде получаването на непрестанно давания Океан на Учението, при пълно ïîзнаване на Източника, широка градивна дейност, получаване на указания, знание за бъдещето и точните срокове и, разбира се, самият характер и начин на живот на такъв ученик.

Също и великият завет: “Когато ученикът е готов, Учителят няма да се забави”, се разбира от малцина. Почти никой не се замисля, не трябва ли тази готовност да съдържа в себе си определени качества и условия? Аз вече писах за това, повтарям го и за вас с допълнения.

Във въпроса за приемането на ученика кармата играе първостепенна роля. Във връзка с ученичеството следва много да се замислим над закона за кармата и всестранно да го обсъдим. Защото не може човек, обременен с карма, да бъде приет за ученик. Само онези, чиято земна карма е на изживяване, могат да бъдат приети като най-близки ученици. Нищожен е броят на тези, които си дават сметка и могат да разберат с какво страшно бреме се натоварва Учителят с приемането на ученика. Затова Великите Владици, които стоят на Несменяема Стража, направляват всички световни процеси за удържане на равновесието на света и водят гигантски космически битки, могат да приближават до себе си само онези, в които Те вече не се съмняват, които са минали през много огнени изпитания и са се очистили, и в този живот отново са проявили своята готовност и преданост не в условията на благополучие, а на ръба на пропастта. Именно онези, чиито висши духовни центрове са не само отворени, но и преминават вече през огнено преобразуване. Оттук и нищожният брой на най-близките ученици.

Ще попитате - в какво се състои бремето на Учителя? Ще кажа - то е ужасно, и който не познава окултните закони, не може дори да си представи размерите на това напрежение. Приемайки ученика, Учителят установява невидима, но действена връзка с него и го приема в своето съзнание, тоест, от този момент Учителят знае всичко, което става с ученика, може да знае всяка негова, дори и мимолетна мисъл и съответно го насочва. Затова можем да се досетим колко тежки, колко нетърпими трябва да са за високото съзнание на Учителя дисхармоничните вибрации, породени от неочистеното мислене на ученика, колко недопустими са неизживените му въжделения при такава тясна, съкровена връзка с Учителя. Всяка дисхармонична вибрация прекъсва протичането на връзката и при повторение може напълно да я прекъсне. Но всяко прекъсване на нишката окултно е много болезнено и за двете страни и има своите последици. Разбира се, за Учителя болезнеността се изразява в съвършено друг смисъл, отколкото за ученика. Но това е само част от бремето, за другото сега няма какво да говорим. Ето защо приемането на ученици се прави с огромно внимание и е височайша привилегия.

За ученика от момента на признатото му ученичество започва съвсем нов и също нелек живот поради страшното вътрешно и външно напрежение. В това напрежение се пробуждат не само всичките му спящи енергии (частично те се пробуждат и по време на подготвителния път), но настъпва тяхното ускорено развитие и трансмутация. Към него се насочва цяла батарея невидими, но мощни лъчи, които, съобразно нарастването на устрема и разширяването на съзнанието на ученика и изтънчаването на целия му организъм, все повече и повече се усилват и варират в качествата си и всички те са насочени към една цел, а именно преображение на вътрешния човек, и към изтънчаването и разединяването на трите му тела за самостоятелна дейност на съответните нива. Огромно е напрежението за ученика, физическите му сили временно отслабват и той трябва да се придържа към известен режим, без да напуска живота. Пребиваването на известна височина, чистата прана и относителната изолираност са необходими условия за този режим. Разбира се, всички тези лъчи могат да бъдат възприети само при висша устременост у ученика. Във всичко са нужни взаимност, съответствие или съгласуваност.

Тази съгласуваност Великите Учители намират у тъй наречените предопределени ученици. Така наричаме онези, които в предишните си животи са били ученици или са били свързани с нишките на предаността и любовта с Високите Духове. Такъв ученик в сегашното си въплъщение още от раждането си се намира под висшето наблюдение на Учителя, самите условия на раждането му се определят от Учителя и необходимите способности се проявяват у него в съответствие с определената му мисия. Такъв ученик носи пълна чаша и от ранни години вече познава Учителя, познава Неговия Облик, затова такива духове не могат вече да се отклонят и събитията в живота им като неудържим поток ги отнасят към предназначените брегове. Затова е благословена кармата на онези, които и в предишните си животи са били свързани посредством нишките на предаността и любовта поне с Един от Високите Духове или с най-близките Им ученици, защото такава карма е най-краткият път към набелязаната цел. Ето защо е така свещена Йерархичната Верига. Затова и в сегашния живот трябва да се проявят тази любов и преданост, които са първото условие по пътя на приближаването.

Второто условие е устремеността и готовността за саможертва в името на общото благо, защото никой не може да бъде приближен, ако мисли да почерпи знание само за лично възвеличаване; това е пътят на черните магьосници. Когато в сърцето се утвърди и стане втора природа самоотвержената устременост, то прилагането на Учението към самия себе си във всекидневния живот ще бъде радост и тогава напредването или дори постигането на съкровената цел е несъмнено. Но следва да попитаме себе си и да си дадем дълбоко искрен отговор, притежаваме ли наистина такава огнена устременост и самоотверженост и не е ли скрито в дълбините на нашето същество егоистичното желание за достигане на големи знания, преди всичко за користни цели? И най-малките признаци на такова скрито желание ще бъдат огромно препятствие по пътя на духовния напредък. За успеха е нужно разбиране, приемане и осъществяване на подвига на самоотричането в живота.

Трябва много добре да се замислим над понятието осъществяване на подвига като задължително условие. Дълбокото, всестранно премислено изясняване на всички качества, необходими за осъществяването на подвига, е извънредно важно. Затова е полезно да се препишат от книгите на Учението всички необходими качества, изброени в тях, както и всички свойства, възпрепятстващи пътя. Най-трудно е за хората да възприемат, че в основата на готовността за ученичество и всички свързани с това духовни достижения стои следването на Висшия Идеал и огненото очистване на всички чувства, на целия характер.

Ще цитирам страницата, която току-що изпратих на един свой кореспондент: “На хората им е много по-лесно да се откажат от някои излишества и, без да обременяват мисленето си, механично да се упражняват в пранаяма, отколкото да обуздаят поне един навик, легнал като камък на пътя към духовното им израстване. Но, както е казано, всичко механично, отнасящо се само до външния човек, няма стойност и не може да преобрази вътрешния човек, а тъкмо неговото преображение е истинската цел на всички истински Учения. Затова е много важно да се запомни, че всички Велики Учители се грижат и имат работа само с вътрешния човек, чиято сфера лежи в света на мисълта. Затова нито един висок Раджа или Агни Йог не се нуждае от никакви механични или физически упражнения. Единствената концентрация, допускана от тях, е концентрацията върху избрания Висш Идеал, в неотклонния и непрестанен стремеж да се издигнат до Него. И тази концентрация се поддържа непрекъснато; каквото и да прави този йог или ученик, мисълта му неотстъпно се задържа около неговия Идеал, всичко се прави в името на избрания от него Образ. Той постоянно усеща в сърцето си любов и присъствието на този Образ. Молитвата, произнасяна от ученика, е именно тази непрестанна сърдечна устременост и благоговение пред Избрания Облик. Когато го има това благоговение, когато наблюдаваният дух се е концентрирал толкова твърдо върху избрания Образ, че никакво отклонение не е възможно, тогава се проявява готовността и Учителят няма да се забави.

Всеки, поел по пътя на ученичеството, а не просто изучаващ книжния окултизъм, е длъжен също да реши дълбоко в сърцето си кой от Учителите на Братството му е най-близък и после да се отдаде всецяло, без каквито и да било ограничения и условия на това високо Ръководство. Възможно е такъв начинаещ да не чуе или да не получи много скоро вест от избрания от него Велик Учител. Но той не трябва да се отчайва, а да намери в себе си цялото си търпение и мъжество, и въпреки пълното мълчание на Великия Учител да продължава да се стреми и работи над своето усъвършенстване, прилагайки способностите си за общото благо.

За съжаление, не са редки случаите, когато човек, в желанието си за незабавно извисяване и още по-голямо знание се хвърля в търсене на други учения и друг Учител и в своето раздвоение и дори разтроение губи мястото си на стълбата на извисяването. Да си спомним какво е казано в Учението за избирането на Учител.

“Да утвърдим Владиката в сърцето си е първото условие по пътя към Огнения Свят. Невъзможно е да се стигне до завещаните Врати без това огнено условие. Защото ръководството трябва да бъде осъзнато с духа и сърцето, не е достатъчно само да приемем Ръката на Владиката, без да Му отдадем сърцето си. Трябва да се разбере този закон, който свързва Учителя с ученика, защото без пълното доближаване до Владиката връзката е невъзможна. Пълното приемане на ръководството иска съзнателно отношение, защото трябва да се разбере и почувства в сърцето топлината, която произлиза от недрата на духа. Необходим е особен усет и умение да се разпознава онова, което свързва същността на Владиката със същността на ученика. Трябва да се помни, че вибрацията и кармата се явяват звена към Владиката и Огнения Свят.” - Така ученикът трябва да подготвя организма си с изтънчаване на своите възприятия, защото кой освен Великия Учител знае доколко кармата на стремящия се към Него е близо или далеч от целта. Затова приложете всичките си усилия и стремежи колкото се може по-добре да разберете и приложите Учението в живота и оставете останалото на кармата и великото знание на Владиците.

За да Ви ободря, ще кажа - въпреки че срокът на подготвителното ученичество е дълъг, че трябва да се преодоляват много препятствия и пътят е пълен с изпитания, всяко преодоляване носи своята радост, своето приближаване и своето откровение. Трябва да се знае също, че тези изпитания не са нещо измислено или подсторено, а се състоят във вътрешното отношение и находчивост, които ученикът проявява при всички затруднения и обстоятелства в живота. В теософската литература се споменават обикновено седем години като първи период на изпитание преди следващото стъпало от седем години. Но този срок може да бъде намален, а също и продължен до безкрайност. Всичко зависи от кармата на ученика, неговото вътрешно развитие и устременост. Защото трябва да се постигне постепенното откриване на висшите центрове, без което е невъзможно приемането му за ученик. Но помнете, че преди навършването на трийсет години не всички центрове могат да бъдат проявени, без да бъде нанесена страшна вреда на организма. Да се насилва тяхното откриване, е равно на убийство.

Сега искам да Ви предупредя за опасността от така наречения психизъм, защото това свойство е особено опасно на първите стъпала на ученичеството. Психиците, контактувайки с низшите слоеве на тънкия свят, често изпадат в заблуда, приемайки гласовете на същности от тънките сфери, персонифициращи Великите Учители, за истински Зов или Глас. Погрешно е да се предполага, че тези гласове винаги ще тласкат само към злобни действия, разврат или престъпления. Така действат само най-грубите и низки сили. Много по-опасни са онези, които се появяват под булото на Светлината на Учението. Ние знаем немалко тъжни случаи на такива насочващи “светли” гласове и видения. Затова Учителите винаги предупреждават за психизма, който развиват упражняващите пранаяма.

Ако някой иска да върви по пътя на истинската Светлина, а преди това е бил склонен към психизъм в някаква степен, той трябва да се отнесе към тази си способност с огромно разпознаване, помнейки, че в древна Индия и Египет нито един роден медиум не е можел да бъде приет за ученик и допуснат в Святая Светих на храма. Но в наше време именно хората, притежаващи низши психически способности, се смятат за особено напреднали по пътя. Велика заблуда! Психизмът и истинското духовно развитие вървят обратно пропорционално. Силната проява на психизъм задържа ръста на духовното развитие. Така че всички, които се гордеят с овладяването на психически явления, трябва да бъдат много внимателни, защото в Учението е казано: “Психизмът не е духовно развитие и ученикът на Светлината, служителят на Йерархията, не притежава психизъм, неговото духовно развитие се извършва на висшите нива, недостъпни за психизма, и той действа, воден от подбудите на чувствознанието. Често психизмът се оказва разслабващо явление, защото великото служене е в чувствознанието. Духовно слабите психици са добра плячка за сатанистите.”