Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 1 Един уникален по съдържанието си труд

И още (Мат., 17:10-13): “А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях. Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Йоана Кръстителя.”

Още (Йоан, 9:1-2): “И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?” Не свидетелстват ли всички тези въпроси на учениците, че те са знаели за закона на кармата, и че Христос не го е отричал? Така следва да се разбира и притчата за талантите. Защо тогава духовните отци така упорито опровергават великия космически закон, който единствен може да обясни всичко, което ни се струва несправедливо, всички различия в условията на раждане, всички нещастия, които ни постигат? Отговорът е един! - винаги навсякъде действа само користната подбуда да не изгубят властта си и да умножат благополучието си. Така невежите маси в продължение на векове в целия свят биват държани между страха от вечното проклятие и горенето в адския огън, и надеждата за вечен покой и наслада в Рая, ключа от чиито Врати е връчен на свещенослужителите от Самия Бог.

Но докато човек не разбере цялото величие на своя произход, че той е безсмъртна частица от Божественото Аз, вечно променяща формите си, и не осъзнае своята отговорност и че няма никой, който би могъл да му опрости греховете или въздаде според заслугите, и че само той самият е създател на причините и следствията, сеяч и жътвар на всичко, сътворено от него, дотогава човекът ще поражда и насажда онова безумие на престъпност и разврат, което заплашва нашата планета със страшна гибел.

Втълпената в съзнанието безотговорност е станала вече наследствена. За да се спаси човека от гибел, е необходимо светлите умове с дружни усилия да будят затъмненото съзнание. Най-добрите духовни наставници трябва незабавно да провъзгласят очистването на заветите на Христос в светлината на учението на последния апологет на християнството, великия мъченик Ориген. При това очистване и Новият Велик Проглас ще засияе с всички лъчи, носейки синтез, носейки вместяване и претворяване на всички завети.

В заключение ще цитирам параграфи от книгата “Огненият Свят”. “Човечеството придава значение само на онези понятия, които се побират в съзнанието на посредствеността, защото в съзнанието си то облича всяка форма по съответния начин. Защо не са усвоени всички висши понятия? Защо има толкова изопачаване? Защо има толкова много омаловажаване? Защото наистина духът на човешките търсения и устремления е обърнат надолу. Но задачата на Новия Свят е да пробуди съзнанието и да върне на света предназначения облик на красотата. Творчеството на духа трябва да се насочи към извисяване. Не да се принизява Висшето, а да се издига. Затова първото условие ще бъде да се твори Божия Образ побожественому. Когато човешкото съзнание престане да изобразява Божествеността по човешки, тогава постиженията на духа ще бъдат огнени.”

“Именно най-високото се стреми към Огнения Принцип, докато низшето съзнание твори Висшия Образ по свое подобие. Вместимостта на ограниченото съзнание ще съответства на създадения Облик, затова има и толкова явни изопачавания! Как може ограниченото съзнание да се изпълни с Всеобхватно Понятие, когато Всеобхватността довежда духа до изстъпление! Ще кажа, тежко е човешкото мислене. Пространственият хоризонт е достъпен само за онзи, който познава Всеобхватността на Принципа, защото царственият дух може да се слее с Висшия Принцип така, както Макрокосмосът е слят с микрокосмоса. Затова малкият дух не може да се слее с Огнения Принцип. Огнената мощ открива цялото Горнило, явено на онзи, който усеща пулса на Огнения Свят. Това животворящо начало изгражда живота на фохат¹³. Да запомним, че само ограниченото съзнание отрича, а огненият дух всеобхваща. По пътя към Огнения Свят да помним за Великия Принцип.”

Така хората служат на Бог, който е отражение на самите тях и го почитат със своите пороци. А Махатмите служат на Божественото Неизречено Начало и Го почитат с чистотата на своя живот и със самоотвержения си подвиг за благото на целия Свят.

И тъй като се обръщам (надявам се) към съзнание не остаряло, а младо и огнено, то привеждам още един параграф от Учението: “Във времето на повсеместно замърсяване на целия свят има само един път за прераждане на мисленето. А именно, трябва да се буди съзнанието. Когато духът е в състояние да се оглежда назад и да осъзнава, че вчерашният ден със своето мислене е вече отминал, то протича трансмутация на разпознаването. Именно миналото време може да посочи на духа как идват и се преработват всички енергии. Но горко на желаещите да срещнат бъдещето, оглеждайки се назад. Защото цели грамади носи върху себе си духът, обременен с останките от вчерашния ден. С такъв товар той няма да изкачи планината, няма да мине през Дверите на Светлината. Няма да се приобщи към светлото бъдеще. Ако църковните отци зоват към миналото, то служителите на Светлината зоват към бъдещето. Пробуждането на съзнанието, очистването на ученията и зовът към бъдещето ще доведат до велико прераждане на мисленето. По пътя към Огнения Свят Водещата Ръка насочва енергиите в нужната посока.”

Нали помните казаното в първите книги: “Онзи, който иска да дойде в Новата Страна, трябва не само да отхвърли всички предразсъдъци, но и да влезе по нов път.” Да, не може да се строи върху нещо, което е отживяло. Промяната в съзнанието на масите стана и това трябва да се разбере. Народът жадува светлина, той жадува духовна храна, но тази храна трябва да бъде чиста, а одеждите на новите духовни наставници - наистина белоснежни, и те трябва да вървят по пътеките на Владиката Христос и по пътеките на Неговото истинско Отражение на Земята, нашия велик Преподобен Сергий. Именно Преподобният Сергий, приобщен към огъня и огненото кръщение е знаел и знае природата на Божественото Начало. Именно Преподобният Сергий не е бил богослов и догматик, но целият Му живот е бил подвиг в подражание на Христос в Неговото самоотвержено служене на Родината и Света. Да, Преподобният Сергий е живял със заветите на Христа, а не с църковните догми. И отказът му от поста на митрополит не доказва ли също, че Неговият дух е бил наясно с всички разминавания на църквата с Истината?

Много непостижими за ума тайни се откриват при приобщаването към божественото начало на Огъня. Но тези тайни духът пази в сърцето си, защото помни Христовия завет: “Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисерите си пред свинете, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат” (Мат. 7:6). Така че, да не кощунстваме в незнанието си, а да преклоним глава в смирение пред тайната на Великото Божествено Начало, проявяващо се за нас, смъртните, във великолепието на всичко създадено, видимо и невидимо. Да почетем това Божествено Начало с чистотата на живота и подбудите си, да принесем в служба на света сърцето си, горящо от любов и преданост към Онзи, Който ни откри Светлината.

Отче Сергий, Чудотворни, с Теб Идваме, с Теб ще Победим!

Поучително е да се наблюдава как хората искат знания, мечтаят за всякакви посвещения, но достатъчно е да им бъде показан нов аспект от Всеобхватната Истина, разминаващ се със закостенелите им представи и цялото им същество се възмущава и започва да отстъпва назад. Те са изпълнени със самомнение и обичат да повтарят - “човекът е цар на природата”. Но ако им кажете, че жребият на човека е наистина жребий на божествен творец, Богочовек, те тозчас яростно се нахвърлят върху вас и се опитват още по-здраво да се впрегнат в стария си хомот, чието име е страх пред новото и необятното. Както е казано в Учението: “Човечеството придава значение само на онези понятия, които се побират в съзнанието на посредствеността, защото в съзнанието си то облича всяка форма по съответния начин. Защо не са усвоени всички висши понятия? Защо има толкова изопачаване? Защо има толкова много омаловажаване? Защото наистина духът на човешките търсения и устремления е обърнат надолу. Но задачата на Новия Свят е да пробуди съзнанието и да върне на света предназначения облик на красотата. Творчеството на духа трябва да се насочи към извисяване. Не да се принизява Висшето, а да се издига. Затова първото условие ще бъде да се твори Божия Образ побожественому. Когато човешкото съзнание престане да изобразява Божествеността по човешки, тогава постиженията на духа ще бъдат огнени.” - И още: “Именно най-високото се стреми към Огнения Принцип, докато низшето съзнание твори Висшия Образ по свое подобие. Вместимостта на ограниченото съзнание ще съответства на създадения Облик, затова има и толкова явни изопачавания! Как може ограниченото съзнание да се изпълни с Всеобхватно Понятие, когато Всеобхватността довежда духа до изстъпление! Ще кажа, тежко е човешкото мислене. Пространственият хоризонт е достъпен само за онзи, който познава Всеобхватността на Принципа, защото царственият дух може да се слее с Висшия Принцип така, както Макрокосмосът е слят с микрокосмоса. Затова малкият дух не може да се слее с Огнения Принцип. Огнената мощ открива цялото Горнило, явено на онзи, който усеща Пулса на Огнения Свят. Това Животворящо Начало изгражда живота на Фохат. Да запомним, че само ограниченото съзнание отрича, а огненият дух всеобхваща. По пътя към Огнения Свят да помним за великия принцип.” Цитирам този параграф, защото може да Ви се наложи да говорите на тази тема. Разбира се, не бива да се насилва съзнанието. Израстването на съзнанието е най-трудният процес. И както във всички времена, така и сега на различни стъпала на съзнанието Великите Учители дават различни аспекти на Истината. В това се крие велико състрадание и велика мъдрост. Очистване на съзнанието и прераждане на мисленето трябва да се извършва, но ние знаем, че без нужната подготовка на организма голямата доза лекарство, дори да е спасително, може да окаже обратен ефект.

Вие не сте съгласни с твърдението, че съществуващият държавен строй в света загива заради липсата на синтез в духа на народните вождове, но аз ще го повторя. Разбира се, онова, което Вие подразбирате под думата вождизъм, е злобна карикатура на водачеството; вождовете, избраници на тълпите обикновено са лишени от синтез, защото именно масите не приемат синтеза. Истинското водачество няма нищо общо с “всякакъв вождизъм”. И, разбира се, то не противоречи на йерархичното начало, тъй като се явява негова основа. Йерархът е преди всичко водач - вожд. Може ли да съществува нещо без понятието за водещо начало или фокус? Йерархия е космическо понятие, космически закон. Цялата Вселена е наситена, съществува и се гради единствено на този принцип. Всяка форма във Вселената има ядро и всеки център на устремеността живее на принципа на Йерархията. В Космоса низшето се подчинява на висшето. На какво се основава еволюцията?

В книгата “Ж. Ет.” е казано: “От всички принципи, водещи към разширяване на съзнанието, принципът на Йерархията е най-мощен. Всяка явена промяна се твори от принципа на Йерархията. Накъде може да се насочи духът без Водещата Ръка? Накъде може да се обърне окото и да се устреми сърцето без Йерархията, когато даващата ръка на Йерарха утвърждава посоката на съдбата; когато ръката на Йерарха устремява най-добрия проявен срок и висшите енергии приемат най-ясни форми? Затова зърното на духа се насища от космическия лъч на Йерарха. Когато най-мощният принцип съдържа в себе си потенциала на огъня, то се утвърждава като най-висш принцип чистият огън на Духа на Йерарха. Да почитаме закона на Йерархията.” - Вие като почитателка на Херметизма, разбира се, помните аксиомата - “както нагоре, така и надолу”. Безкрайна е Веригата на Йерархията на Светлината и Тя е имала своите наместници или вождове на земно ниво, но те никога не са били избраници на тълпите.

Разбира се, такава демокрация, каквато описвате Вие, “демокрация, възродена и преобразена чрез съзнанието за отговорност у всеки на основата на задълженията, обуславящи правата; демокрацията като всеобщо сътрудничество с максимум напрежение на личната инициатива в името на общото Благо” - може би ще видим към края на седмата раса, ако нашата планета не се взриви дотогава, но в края на петата, на границата на шестата раса, такава демокрация може да бъде само един розов сън. Така се е присънвала тя и на великия Платон и може би той я осъществява сега на друга, висша планета. Но нали дори такава идеална демокрация все пак в изграждането си ще се оглавява от някого. И такъв глава или вожд, разбира се, ще бъде носител на духовния синтез. А съвременната ни демокрация, утвърждавайки вождизма чрез тълпите, се провали при всички изпитания. Нима може да се очаква, че съзнанието на масите така бързо ще се прероди, че всички ще разберат поне социалната си отговорност и примитивното сътрудничество, да не говорим за висшите аспекти на отговорността?

И нима може да се предполага, че всеки е в състояние да придобие за един живот синтетично съзнание, в една или друга степен, ако то не е било натрупано от духа в продължение на дълги, дълги хилядолетия упорит труд за придобиване на духовно знание и опит? Та нали синтезът е най-трудното, най-рядкото и най-великото постижение - това е венецът на завършващите земния си път. Може да се говори за синтез, но пълното му осъзнаване е възможно само при големи наслоения, които неминуемо издигат личността над тълпите. Винаги ще съществуват вождове, защото нищо не може да бъде изравнено, още по-малко съзнанието и мисленето. Но вождовете на бъдещето ще бъдат определяни не от безотговорните маси, а наистина от Йерархията на Светлината и Знанието. И много упорит труд трябва да се положи, за да се издигне съзнанието на човечеството до приемането на този водещ принцип в целия живот на Вселената.

Малкото съзнание не бива изведнъж да бъде зашеметено от понятието за синтеза. Нищо освен объркване и отдръпване няма да се получи. Процесът на разширяване на съзнанието е най-бавният и най-опасният. Всяко нарушение на равновесието заплашва с лудост, отслабване на волята или обсебване. Всяко растящо дърво се нуждае от оградка, на всеки плашлив глупав кон му слагат капаци. Най-трудно ще бъде да се разшири съзнанието на средния интелигент, тъй пълно е то със самомнение и всякакво отрицание. Народът дълбоко в сърцето си знае, че “животът е бездарен без герой”, но средният интелигент доказва своята образованост и знания, отричайки всички основи, изградили и него като несполучлив (поради отрицанието), среден индивид. Затова намирам за не съвсем правилно твърдението, че в Русия винаги е имало по-малко отъждествяване с личността, отколкото на Запад. Народът, както се вижда от цитираната по-горе пословица, почита и пази понятието за светлия герой, който му сочи пътя към Светлината и Благото. Вслушайте се във всички народни сказания! Много е полезно също да се препрочете Достоевски, картината на съвременния му живот и характеристиката на руската интелигенция от края на миналия век, сложила началото на самооплюването и всеразяждащото и разлагащо отрицание на всички велики основи. Самоизяждането, самоунищожаването на човека е така очевидно.

Да, нищо не предизвиква такова възмущение у средния интелигент, като понятието за Йерархията. Всички те така се страхуват да признаят някакъв висш авторитет и в същото време на всяка крачка се подчиняват на съжденията и постановленията на нищожества. Това откъсване от висшето и подчинението на низшето или изравняването по низшето е проклятието на нашето време, водещо към разложение и преждевременна гибел планетата. Ако знаеха всички, които се възмущават от йерархичното начало, каква дисциплина на послушание цари сред Йерархията на Светлината! Какво послушание преминават истинските ученици на Светлината! И това послушание е нужно, не за да бъде контролиран ученикът в интерес на Вел. Учители, а за да може той по такъв начин да се изкачи на първите стъпала, водещи към разбиране и приемане на Космическата Воля. Дисциплината е началото на цялото знание и цялата мощ. В заключение ще цитирам още редове от Учението: “Благосъстоянието на народите се изгражда около една личност. В историята има множество примери за това, в най-различни области. Мнозина ще отнесат подобни безспорни явления към самата личност. Така постъпват късогледите, а далновидните разбират, че тези събиратели не са нищо друго, а мощта на Йерархията.”

“Наистина, при всички явления Йерархията избира фокус, към който може да се устреми потокът. Освен това личността от този ранг притежава осъзнат или неосъзнат огън, който прави Общуването леко. Но е необходимо и друго качество - от страна на самия народ е нужно доверие и съзнание за силата. Това качество е нужно като звено на огнената машина. Сами виждате как израстват народите, обединили се около Водач. Сами виждате, че друг път няма. Така че трябва да се осъзнае звеното на Йерархията. Не бива да бъдем късогледи”.

Вие правилно отбелязвате, че книгите на Живата Етика се дават в такъв обем и с такива откровения поради сериозността на момента. Навлизаме в решаващи десетилетия - нашата планета е пред въпроса: да бъде или да не бъде. Смяната на расите, всички размествания и преустройства могат да свършат този път много по-трагично, отколкото в дните на Лемурия и Атлантида¹⁴. Човекът наистина може да взриви планетата.

Вярно е, че познаването на книгите на Учението задължава човека да използва техните указания във всекидневния си живот, в противен случай кармично би било по-добре да не се докосва до тях. Колкото до враговете, те не ни притесняват, но ги имаме предвид. Често между тях се срещат преоблечени приятели, с които при личен контакт се завързва най-предана дружба; другите служат за необходимото концентриране на енергия. Силата на удара се измерва със силата на съпротивлението. Нали тъкмо препятствията и враговете заострят всичките ни способности и концентрират най-ценната енергия, затова ние знаем ползата от враговете. Отдавна е казано: “Благословени да са препятствията, защото чрез тях израстваме” и “Ако не бяха враговете, благодарното човечество би погребало всички най-добри начинания”. Така и Вивекананда казваше, че “Буда и Христос са останали в паметта на хората само защото са имали щастието да притежават силни врагове”. В Учението клеветата се приравнява към факела на диваците!

Вие пишете също, че “след прочитането на “Озарение” и “Агни Йога”, хора, преди това честни и добри, изведнъж започват да проявяват най-лошите си, скрити дотогава качества”, но това е обичайно окултно явление. Докосвайки се до Учението, всички действащи в човека енергии усилват напрежението си и дремещите дотогава в него сили се пробуждат, проявявайки истинската същност на човека. Затова винаги се препоръчва голямо внимание и ненатрапване. В Учението никъде не е указано мисионерството. Нужно е качество, а не количество. Умението да се даде на всеки според съзнанието е велико знание на напредналия ученик. Затова не трябва да се разпространяват широко книгите на Учението, а да се придържаме към програма от културно-просветни занятия в широкото им общодостъпно разбиране. Още повече че само култивираният и дисциплиниран ум може правилно да възприеме основите на Живата Етика, изложени в Учението, а много ли са тези умове дори сред така наречените образовани хора? Как може да се очаква, че човек, лишен от основите на културата или изтънчаването, ще възприеме най-тънките вибрации? Може ли да се очаква от човек, който гледа, без да вижда, и слуша, без да чува, за чиито очи и уши са недостъпни най-тънките тонове и звуци в заобикалящата го природа; за когото земята винаги е черна, планините са зелени или сиви и всички индийци и китайци си приличат, а всички звуци на водопади, реки и гори са просто шум, може ли да се очаква, че той ще възприеме най-тънките енергии? Нали най-важното за всяко възприятие е приемането му в съзнанието. Съзнанието е единственият магнит, който събира цялата ни съкровищница. Затова в книгите на Живата Етика така се настоява да се отваря, очиства и разширява съзнанието. Учението се предоставя на онези, които се стремят към него.

Сега за Сърцето. Разбира се, сърцето следва да се разбира не като символ, а като велика лаборатория, където протича трансмутацията на нашето съзнание, следователно, на цялото ни същество. Разбира се, сърцето е висшият израз на шестия принцип. Сърцето е местопребиваването на Брама. Невъзможно е да се отдели физическото от духовното. Всичко е така преплетено и зависимо едно от друго. Именно единството проявява своята съгласуваност. Всички тънки астрални чувства живеят също като физическите, но в съответните си тънки излъчвания. Те не бива да бъдат разглеждани отделно. Винаги трябва да се помни пълното съответствие между тънкото и земното тяло. Затова е така нужно винаги и във всичко да се използва формулата “както горе, така и долу”.

Без развитие и изтънчаване на сърцето не е възможен никакъв напредък, никакъв прогрес, затова в основата на всяко строителство трябва да бъде положен великият магнит на сърцето. Представителите на новата раса ще се отличават с изтънченост на сърцето, този ключ към всички достижения.

Вие говорите “за освобождаването от робството на личността, пола и плътта”, но колко различно се разбира от повечето хора това освобождаване, бих казала дори превратно в своята отвлеченост и безжизненост. Попитайте околните и тези, които срещате, и ще научите много неочаквани неща. Да вземем например освобождаването от робството на пола. Мнозина си го представят в това човечеството да достигне “венеца на творението” - отвратителния хермафродит! И привеждат като доказателство зачестилите случаи на това явление, които в действителност говорят за дегенерация. В освобождаването от пола се крие велика космическа тайна, символът на Андрогина е толкова дълбок. И великият Платон със своите половинчати души е стигнал до тази тайна много по-близо от съвременните мислители.

Значението на личността също е изопачено и унизено без всякакво съответствие. Та повечето хора нямат личност, до такава степен тя е изтрита още от люлката с натрапените им готови съждения, догми и всякакви стандарти; те преминават живота си като насън, без да се замислят, без да родят една самостоятелна мисъл, като истински роботи. Не мислите ли Вие, че за такива хора е полезно да се утвърдят първо в своята личност?

Освобождаването от плътта също се разбира от мнозина като фанатизъм, аскетизъм и пълно пренебрежение към своето тяло, при положение че тялото е единственият инструмент на човека за постигане на нови духовни възможности. Във всички древни учения, в основата на всички достижения е заложен мъдрият завет за великия Златен Път или Златното Равновесие. Разбира се, Вие знаете всичко това, но, обръщайки се към средното съзнание, и най-разбираемите на пръв поглед въпроси приемат неочаквани форми, говоря от личен опит, затова Ви и съветвам много да проверявате и прочиствате съзнанието на идващите при Вас.

Какво е терафим? Има голяма и сложна литература за терафимите. Терафимът има много форми или аспекти. Най-общо казано, терафимът е талисман, т. е. нещо, което събира енергия, затова всеки предмет, наситен с наслоения на психична енергия, се явява терафим. Носейки в себе си психичната енергия, натрупана с определена заповед, талисманът или терафимът я предава на лицето, за което е предназначен. Терафимите често са служили като оракули. Изготвянето на такива терафими в древността било много сложно, при това широко са се използвали знанията на астрологията. Разбира се, има и астрални терафими, но те принадлежат само на много развити духове и тайната на изготвянето им, както и самите те, се намират в ръцете на великите Архати. С такъв терафим може силно да се влияе на определен човек, а също да се предпазва здравето. Ако сте чели опитите за екстериоризация на чувствителността, можете до известна степен да си представите въздействието на такъв терафим. В Агни Йога е твърде подробно казано как се създава обикновен терафим.

Сантана на санскрит означава поток. В Будизма е прието да се сравнява веригата на нашите животи с непрекъснатото течение на потока. Затова и в Учението се казва: да преминеш Сантана със сърцето си, или да преминеш през всички животи в неуморен сърдечен устрем.