Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 1 Един уникален по съдържанието си труд

Затова, изяснете си огромната разлика между психизма и високото чувствознание. Старайте се да се вслушвате в гласа на сърцето, очиствайте и разширявайте мисленето си, за да изтънчите всички чувства!

Моят първи съвет към вас е да препишете от книгите на Учението онези качества, които е необходимо да се придобият, за да станете приет ученик. После, задълбочавайки се в своята същност, отбележете най-лошите си качества и, избирайки едно от тях, старайте се с всички сили на духа да го замените с противоположното. Като преодолеете едно, захванете се с друго и т. н. Това никак не е лесно, но нищо лесно не е достойно за царствения път, водещ към Огнения Свят.

Смятам за полезно да цитирам още един параграф от трета част на “Огнения Свят”. “На огнения дух е дадено да приема тънки енергии. Само огненото съзнание може да прокара протичането на най-тънките енергии. Затова аналите трябва да се разглеждат с голямо разпознаване. Човечеството е свикнало да проявява Висшето на низше ниво, затова и Ликовете на Владиците са приели такива изопачени форми. Човечеството е свикнало с мисълта, че Висшето трябва да служи на низшето, и не проумява, че само разбирането за служене дава право на явено звено от Веригата. Така в резултат на изопаченото разбиране на посланията се замърсява пространството. Затова да предпазваме всички от извращения и фалшиви анали. А какво показват медиумът или приемникът, отровен от империл? Така че необходимо е да се очистват в бъдеще нечестивите човешки действия и да се унищожават тези анали. Така в Огнения Свят само огненото съзнание може да бъде истински приемник на посланията.”

И така, внимателно прочетете моето послание и си кажете честно можете ли да се решите на живот, пълен със самоотверженост, мъжество и напрегната работа за общото благо, в търпеливо очакване на вестта от Великия Учител, като са възможни години мълчание? Но ако Ви е достъпен пътят на сърцето, изискващ велика, несъкрушима преданост, това най-рядко по благородството си качество, то Вашият път може неочаквано да се украси и съкрати. Всичко е в ръцете на самия човек. Нека това твърдение Ви ободри и устреми.

Желая Ви от цялото си сърце да намерите в себе си устремена любов към Великия Облик и готовност за подвиг. Времето е толкова страшно, че всички, дочули Зова, трябва да осъзнаят ПОДВИГА и да станат истински герои. И така, бъдете ГЕРОЙ!
8.09.1934 г.

Ние никога не приканваме насила хора и на никого не натрапваме книгите на Учението. Всички наши дружества са пðеди всичко културно-просветни учреждения, където се четат лекции на всевъзможни теми, интересуващи членовете, изнасят се концерти и по възможност се организират курсове в различни области на изкуството, религиите и науките. Защото тъкмо просветеното съзнание е в състояние да възприема истините на Учението “Живата Етика”. Не може примитивният, некултивиран и недисциплиниран ум да обхване и разбере космическата всеобемност на Учението, идващо от най-древни времена, от самите Източници на Знанието и Светлината. Учението на Живата Етика вместява в себе си целия живот, всички негови области, отчита всички усъвършенствания, затова, заедно с постоянното си нравствено усъвършенстване всеки човек трябва да изучава и да владее поне едно умение и занаят. Така идеята за мисията на жените беше моя мечта от детските ми години, тя живееше в мен под наименованието “Община на сестри- подвижнички” и аз виждах тези сестри като носителки на светлина и радост в тежките условия на нашата родина. Всички отрасли на живота намираха отражение в тази Община. Едни сестри се посвещаваха на медицината, други трябваше да познават основите на агрокултурата, трети да бъдат учителки или талантливи лектори в различни отрасли на знанието и общественото устройство, в достъпно за масите изложение. Разбира се, занятията по различните изкуства и преподаването им заемаха важно място в Общината, както и изучаването на цвета, звука, аромата и въздействието им върху самочувствието на човека, а въвеждането на основите на “Живата Етика” трябваше да украси цялата блага дейност на сестрите- подвижнички. Такива бяха мечтите, които, разбира се, израстваха с разширяването на моето съзнание. И сега ние трябва да мислим за близкото бъдеще и да се стремим да привличаме такива чисти души, които самоотвержено ще се заемат с тази работа. Защото цяла армия от такива сестри и труженички ще е нужна, за да се насити гладът на масите. Вече е време да се събират кадри от способни наставнички. Затова, ако във Вашата група се осъществи нещо от тази програма, това би било полезно в много отношения. В книгите на Учението така красиво е казано за тези Сестри: “Нека народът ги почувства родни и близки. Нека хората казват: “Родната ни сестра пристигна в селото”.

Та нали в групата, изучаваща Учението на Живата Етика, преди всичко трябва да се набляга на разбирането за подвига и самоотверженото служене в името на ближния, на общото благо. Псевдоокултизмът и всякакви упражнения за развитие на психизма са строго забранени. Ученикът трябва да се стреми да се развива духовно, да събужда сетивата си, което е възможно само с очистване на сърцето и мисленето от всякакви предразсъдъци и предвзети понятия, с разширяване на съзнанието и разпалване на стремежа към подвиг в сърцето. Разбира се, тази програма е достъпна само за малцина, защото малцина са, които разбират и ценят истинската красота и нейната спътничка - простотата. Повечето обичат да претрупват съзнанието си с трудно разбираеми за тях самите формули и повече от всичко ценят различни психически проявления, без да отчитат, че всеки психизъм без Висш Ръководител е препятствие по пътя на истинското духовно развитие. Аз вече писах за опасностите от психизма и отново ще се върна към тях във връзка с Вашето странно състояние, за което искате обяснение, а сега ще продължа за мисията⁵ на жените.

Като имам предвид описаните от Вас трудности, аз бих отделила от мисията на жените особена група, приемайки в нея само онези, които действително са непоколебими в мисленето си и разбират това най-рядко качество - предаността. Тази група би могла да продължи изучаването на книгите на “Живата Етика”, а на останалите може да се предложи първо да подготвят съзнанието си чрез по-широко осведомяване и просвещение на лекции и занятия, които биха могли да се организират при мисията на жените, съгласно предложената програма. Не мисля обаче, че може да се очаква нещо продуктивно и дори полезно от религиозен кръжок, в който биха влезли църковно настроени хора. Нали тъкмо ограничената църковност е разклатила основите на всички завети на Христос и е толкова далеч от еволюцията на бъдещето! Предполагам, че Вашият свещеник е бил от онези светли и, уви, толкова редки души, които са осъзнали, че с мъртва догматика не може да се влезе в потока на еволюцията. Лично ние бяхме щастливи да срещнем няколко много просветени духовни служители. Но с ограничените църковни наставници Вие несъмнено, рано или късно, ще стигнете до конфликт. Затова, имайки предвид колко много са онези, които се колебаят и двоумят, аз не бих създала отделен религиозен кръжок. Но група, изучаваща Живата Етика, бих обособила и бих допускала в нея изключително подбрани хора. Не се стремете към количество, а само към качество! Винаги трябва да се има предвид съзнанието на човека. Дори поелите пътя на ученичеството, които вече смятат себе си за напреднали, при първия досег с нов аспект на Истината се възмущават и дори започват да кощунстват. Ето защо приемането на ученици е извънредно рядко явление и, както се казва, те са по-малко от пръстите на ръката. Тръгващите по пътя на ученичеството трябва да преминат през много изпитания, преди да бъдат допуснати да кандидатстват за признати ученици.

Да си спомним великите имена, пострадали от Инквизицията или принудени да крият светлото си знание под маската на лудостта или с най-сложни символи, ключът към които, за огромно нещастие на човечеството, е почти изгубен. Да си спомним и планините от велики трудове, пълни със светлина и благо, чиято невъзвратима загуба справедливо е оплаквана и оценявана от най-добрите умове на всички епохи като огромно бедствие. Прието е да се възмущаваме от пожара на Александрийската Библиотека, но същите лицемери ще премълчат за многовековните отблясъци от кладите на Инквизицията, изгарящи бисери на човешкия гений!

Дълъг е списъкът от престъпления срещу благото на човечеството, дълъг е списъкът на мъчениците на знанието и светлината и тези списъци за срам на човечеството продължават да се попълват и в нашия “просветен” век.

В Учението е казано, че във всяка реторта на алхимик църковниците са виждали рогата на дявола! И сега в книгите на Учението на Светлината те отново съзират печата на Антихриста. Наистина, всеки вижда своето собствено изображение.

Затова да отворим и очистим съзнанието си чрез още по-широка просвета. Разбира се, бедата е там, че всички носители на светлина у нас са били анатемосвани. Така и нашата велика съотечественичка е трябвало да отнесе светлината на Учението в Америка и Европа, защото съзнанието на руското общество не е било готово.

Световното правителство, за което се споменава в книгите, е Великата Йерархия на Светлината и за нас, християните, заимствали религията си от евреите, това, разбира се, е Стълбата на Иаков, за която се говори във втората книга на “Листа от Градината на М.” За Изтока това е Великата Шамбала, или Шабистан, или Планината Меру; има и други наименования в зависимост от народа и страната. За масонството ще кажа, че някога това е било велико и светло начинание, нерядко оглавявано от Велики Духове, и точно тогава е бивало подлагано на жестоко преследване от страна на представителите на църквата.

Но както църквата се е отдалечила от чистото Христово Учение, така и масонството сега е далеч от някогашните си велики завети. Както в единия, така и в другия случай, с редки изключения, е останала само обвивката, мъртвите догми и ритуали. Затова на смяна на този упадък трябва да дойде възродената църква от първите дни на християнството, в светлината на чистото Христово Учение. А именно да бъдат очистени заветите на Христос.

Бихме могли да попитаме главите на църквата защо те, представителите на светлото Учение, допускат взаимни оскърбления и раздори? Всеки от тях изключва другия. Всяка църква изключва другата. А кой, ако не те, би трябвало сега да се обединят и да покажат висока просветеност, бих казала планетарна просветеност, която би довела и до великата търпимост, вместяваща всички многообразни аспекти и проявления на Всемогъщото и Всепроникващо, Вездесъщо, Всезнаещо Божество, което не изпуска от прегръдките си нито един свят, нито един син, нито едно явление.

Така че Учението на Живата Етика нищо не разрушава, нищо не събаря, а зове към очистване на сърцето и мисленето. Но, разбира се, невежеството, рожба на тъмата, винаги с пяна на уста се бори срещу Светлината. Първият импулс на дивака е да унищожи или убие всичко, което не разбира. Нетърпимостта е клеймото на невежеството. Вместяването е венецът на Великото Знание. По тези знаци и определяйте относителното тегло на Вашите събеседници!

Сега ще отговоря поред на въпросите Ви.

1. Вие питате как да се разбира - “Отдалечи се, Пламенни… защо, Пламенни, Лика Си отвръщаш?”… Тези думи могат да се приложат именно към цитираните от Вас случаи. Нима не се боят хората от пламенността на Онзи, Който носи Светлина? Нима не казват те: “Отдалечи се, Пламенни, не препречвай Вратите Небесни!” И по-нататък, отговорът на Пламенния Вестител: “Моят взор ти причинява болка, крилете ти още не са свободни.” Именно, тежки са мрежите на суеверието и предразсъдъците, рожба на невежеството, омотали крилете на духа. Страшно е за душата, която не познава пътищата на Светлината и не може да се ориентира в мрака, който я заобикаля. Казано е: “Знанието не идва скоро, ако духът се вълнува.” Много такива боледуващи души има. И никой не може да им помогне, защото оздравяването трябва да дойде от недрата на сърцето и духа. Но нека за последен път прочетат за предателството и кощунството в книгите на Учението, а после да вървят по своя път.

Сега - за описаното от Вас състояние. Разбира се, светлинните образувания сочат началните прояви на някои центрове. Съветът ми е да бъдете много предпазливи; малката кратка пранаяма, без задържане на дишането, не може да навреди, но не както го правят някои, запознати с книгите на разни псевдо-йоги, на всичкото отгоре по време на гимнастика; това неочаквано може да доведе до най-плачевни резултати! Затова много Ви моля, бъдете внимателни. Никога не съм правила никакви упражнения, дори простата пранаяма. Честно казано, изпитвам инстинктивно отвращение към всякакви изкуствени насилия там, където става въпрос за съкровените огньове на сърцето. Защото усилената пранаяма развива низшия психизъм и медиумизма, тези два антипода на истинското духовно развитие. За да Ви убедя във вредата от всички насилствени упражнения, ще цитирам думите на Е. П. Бл. от третия том на “Тайната Доктрина”.

“Наистина онова, което се нарича пранаяма или смърт на дишането, винаги завършва със смърт за упражняващия се - морална, а често и физическа. Няколко нетърпеливи чела⁶, които лично познавахме в Индия, въпреки предупрежденията ни се насочиха към тези упражнения от Хатха Йога. Двама от тях се разболяха от туберкулоза, като единият умря; някои почти се превърнаха в идиоти, друг един завърши със самоубийство, трети стана истински черен магьосник, но за негово щастие, пагубната му дейност бе прекратена от скорошната му кончина. Нашите Учители единодушно забраняват упражненията в пранаяма.”

Затова не преувеличавайте значението на пранаяма. Науката за дишането, с която се занимават истинските Раджа Йоги, почти няма нищо общо с пранаяма. Хатха йогите упражняват контрол над жизненото дишане на белите дробове, докато древните Раджа Йоги разбирали това като ментално дишане, защото само овладяването на менталното дишане води до висше ясновидство и възстановяване на функцията на третото око и истинските достижения на Раджа Йога.

Вие знаете как Вел. Учители не одобряват развитието на психизма, затова във втората част на “Огнен. Свят” е казано: “Във времето, когато един дава душата си за света, другият седи на вода. Когато един изпраща сърцето си за спасение на ближните, друг потъва в явленията на тънкия свят. Сподвижниците на великото служене не познават психизма, защото духът им е устремен към Йерархията и сърцето им откликва на болката на света.”

“Психизмът е прозорец към тънкия свят, но Учителят ще каже на начинаещия ученик - не се обръщай често към прозореца, а гледай в Книгата на Живота.”

“Често психизмът се оказва разслабващо явление, защото великото служене е в чувствознанието. Затова Ние предпазваме от психизъм, от устремения назад поглед без определена задача за бъдещето. Духовно слабите психици нерядко са лакома хапка за сатанистите. Служенето предполага огромно чувство за отговорност и трябва да се свиква с тази “чаша”, защото, без да бъде изпита, пътят няма да е кратък. Устременото към Йерархията сърце усеща колко нужна и спасителна е чашата на приношението. За някого тя може да е предмет на насмешка и осъждане, но за друг е скъпоценна съкровищница. Голямото Ни желание е да се развива истинското чувствознание.”

“Сферата на психизма е толкова сложна, толкова страшна и крие доста изненади за самообявилите се адепти. Много съзнателни и още повече несъзнателни лъжи има във виденията на медиумите и недисциплинираните психици. Без Висше Ръководство не може безопасно да се навлиза в тази сфера. Да се ориентира във виденията може само ученик, намиращ се под непосредственото наблюдение на Вел. Учители; за да вижда и разбира, той трябва да се научи да управлява низшия манас⁷ и да не допуска нахлуването му. Има много примери за видения, когато висшият Манас е давал велика истина, но засегнатата себичност е пробуждала низшия му аспект, който, нахлувайки, не само внасял свои добавки, но и изопачавал целия смисъл на даваната истина.”

И така, винаги трябва да се посочва цялата вреда от психичните явления. В древна Индия например факирите или медиумите не са били допускани в Светая Светих на храмовете. Йерофантите на Египет също не са приемали за ученици психици и медиуми и дори са избягвали да имат слуги лимфатици. Духовното достижение е в наслоението и развитието на чувствознанието, за това вече писах, но въпросът е толкова основен, че следва всестранно да бъде обяснен и често да се връщаме на него. Трябва да се разбере, че медиумизмът няма нищо общо с отварянето на центровете. Нали помните, че медиумизмът се сравнява с хан за развъплътени лъжци. Така и психизмът е далеч от огнената трансмутация на центровете.

Затова да се стремим към истинско ученичество и служене, осъществявайки житейския си подвиг в самоотвержена работа за благото и всичко ще си дойде на мястото в най-подходящото време, без насилствени мерки, които могат задълго да задържат истинското ни духовно развитие.

Вие така трогателно, от все сърце пишете колко Ви привлича понятието Майка. Затова искам да поговоря с Вас като с дъщеря и затова така се безпокоя да не би поради незнание да си причините в устремеността си непоправима вреда. Сърдечната устременост към Великия Образ стои по-високо от всички физически упражнения. Да вложим всичките си усилия не в изкуствени гимнастики, а в действено служене на Огненото Сърце на Онзи, Който с неимоверни усилия бди на вечна Стража и сега е Начело на Светлите Сили, сражаващи се срещу Тъмата. Армагедонът вече не е далечно видение, а ужасна, страшна действителност. Затова е престъпление да работиш за разединението. Нима хората окончателно са ослепели и оглушали и не виждат страховитите вестоносци на Великата Битка!

Освен това, трудът на Сент-Ив Д´Алвайдер “Агарта⁸” не може да бъде наречен забележителен и правдив документ. В действителност той е посещавал Агартата на своето собствено въображение и натрупванията от тънкия свят. Сент-Ив е бил типичен психик и медиум. Затова описанията му така се различават от истината. Неговата Агарта няма нищо общо с Б. Бр. Лъжовна е областта на психизма. В тънкия свят има много любители да персонифицират Вел. Образи.

Трябва да кажа също, че редовете за Е. П. Блаватска, които сте ми изпратили, много ме огорчиха. Долових в тях отзвук от недостойни мнения, присъщи на известен тип хора... Ще кажа, че именно Е. П. Бл. беше огнена пратеничка на Бялото Братство. Именно тя беше носителка на повереното й знание. От всички теософи само Е. П. Бл. е имала щастието да получи учението непосредствено от Вел. Учители в един от Техните Ашрами в Тибет. Точно тя беше великият дух, приел тежкото поръчение да даде тласък на съзнанието на човечеството, оплетено в мъртвите мрежи на догмите и устремено към задънената улица на атеизма. Приближаването към Б. Бр. можеше да стане само чрез Е. П. Бл., защото тя беше звено в Йерархичната Верига. Но някои от обкръжението й стояха толкова ниско в сравнение с този огнен дух и сърце, че в огромното си самомнение и самозалъгване се надяваха да стигнат Височините, пренебрегвайки нейното начало, и в завистта си я осъждаха, клеветяха и ругаеха - нея, която им беше дала всичко, която им беше открила всичко. Разбира се, тези самозалъгващи се горделивци нищо не постигнаха. Защото законът на Йерархията е неотменим. В интерес на делото Махатмите си кореспондираха с някои от нейните сътрудници, но не допуснаха нито един до ученичество. В писанията на Е. П. Бл. и в “Писмата на Махатмите” можете да намерите това твърдение. Е. П. Бл. беше онова йерархично звено, чието заобикаляне и пренебрегване означаваше да се осъдиш на пълен неуспех. И сега, когато самозалъгващите се пребивават в слоевете на тънкия свят, заобиколени от почитателите си, но може би още по-далеч от Твърдината на Б. Бр., отколкото са били преди, нашата велика съотечественичка, в огнения си устрем въплътила се почти веднага след смъртта си в Унгария, пристигна преди десет години във физическото си тяло в главната Твърдина и сега под името Брат Х. работи за спасението на света. Така действа Космическата Справедливост. Е. П. Бл. беше велика мъченица в пълния смисъл на тази дума. Завистта, клеветата и преследванията на невежеството я убиха и трудът й остана недовършен. Последният заключителен том на “Тайната Доктрина” не бе написан. Така хората се лишават от най-висшето. Прекланям се пред великия дух и огненото сърце на нашата съотечественичка и зная, че в бъдеща Русия името й ще бъде на дължимата висока почит. Е. П. Бл. наистина е наша национална гордост. Велика мъченица за Светлината и Истината. Вечна й слава!

За “Чашата на Изтока” вече писах. Знаете ли, че Махатма на Изток означава Велика Душа, Душа, завършила земния си път и работеща за благото на Света. И неуместно е да се твърди, че Махатма не обича християните, защото Махатма, вместяващ цялото знание, не може да бъде сектант.

Ако внимателно и без предубеждение прочетете “Писмо за Бога”, ще видите също, че Махатма отрича и говори срещу кощунствената човешка представа за личния Бог, жесток и несправедлив, наказващ с вечно проклятие, тъй да се рече, еретиците и оправдаващ всички злодейства, извършвани за прославата Му. Такъв Бог Махатмите наистина не познават и не почитат. Но тази книга не може да бъде нарече атеистична, защото как е възможно Те, които провъзгласяват Безсмъртието на Духа и Сами са го достигнали, да имат нещо общо с умъртвяващия атеизъм! Но Вие сте прави, тази книга още не е на нивото на съзнанието. Само предупредете да не бъдат осъждани Махатмите. Огромно изумление и, бих казала, огорчение ще изпитат мнозина в мига, когато научат Кой в действителност е Старшият Махатма. Великите Ликове имат много Аспекти и Имена.