Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 1 Един уникален по съдържанието си труд

Разбира се, “Писмата на Махатмите” са книга, на която предстои широко разпространение в недалечно бъдеще, защото съзнанието на човечеството, стигнало до задънена улица, се нуждае от тласък за развитие. И Вие правилно сте забелязали, че именно на ограничените църковници им е най-трудно да я приемат. Те са твърде сковани от своите догми, родени от невежите сектантски умове на средновековието. Съзнанието на някои такива фанатици наистина е ужасно със своята безжизненост. С ярост, достойна за фанатиците на Инквизицията, те отстояват изопачаванията на всички завети на Онзи, Когото почитат за свой Бог, без да разбират в заслепението си, че самите те ежечасно Го предават и разпъват. Страшна е тази неподвижност и задушаването на мисълта, продължаващи толкова векове! Да се надяваме, че скоро науката ще дойде на помощ и ще докаже, че именно мисълта храни живота и там, където мисълта спре, започва процесът на разложението.

Сега за градациите в определянето на Разума. Разбира се, онова, което Махатмите наричат “неотменим, неизменен принцип - закон” или “непроизволна механична сила”, е онзи принцип - на Живота или Съзнанието (и следователно основа на Разума), който е безпределен или вечен в своя абсолютизъм. Космическият Разум е Йерархията на Светлината или Стълбата на Иаков. При това Венецът на тази Йерархия се състои от Духове или Разуми, завършили своята човешка еволюция на тази или друга планета, в тази или друга слънчева система, така наречените Планетарни Духове, Създатели на светове. Именно тези Създатели на светове или планети са Строителите на нашата сегашна и бъдеща Вселена. В дните на Пралая¹⁸ Те извършват великия Оглед на Брама и набелязват следващата еволюция на Космоса. Затова Венецът на Космическия Разум не зависи от Манвантарите¹⁹, Те пребивават в Безпределността. Така висшият Йерарх на нашата планета е един от най-прекрасните Елмази във Венеца на Космическия Разум.

Космическият Магнит е Космическото Сърце или Съзнанието на Венеца на Космическия Разум, на Йерархията на Светлината. Именно Космическият Магнит е връзката с висшите светове в повелята на Битието. Нашата сърдечна връзка със Сърцето и Съзнанието на Висшия Йерарх на нашата планета ни въвежда в мощния поток на Космическия Магнит.

Цитирам параграф от трета част на “Огнения Свят”, който може да е подходящ на това място: “Ако съзнанието на човечеството можеше да съпостави вечното с преходното, то биха се появили проблясъци на разбиране на Космоса, защото всички ценности на човечеството се градят на вечната основа. Но човечеството дотолкова е изпълнено с уважение към преходното, че е забравило за вечното. А колко показателно е, че формата се променя, изчезва и се заменя с нова. Преходността е така очевидна и всяка такава преходност говори за вечния живот. Духът е творец на всяка форма, но се отхвърля от човечеството. Когато се разбере, че духът е вечен, тогава и безпределността, и безсмъртието ще навлязат в живота. Така духът на народите трябва да се насочва към разбирането на Висшите Начала. Човечеството е погълнато от последствията, но коренът и началото на всичко е творчеството, а то е забравено. Когато духът започне да се почита като свещен Огън, ще се утвърди великото извисяване”.

Вие правилно отбелязвате колко близки до Учението са всички гръцки философи. Та нали всички философии, всички религии са дошли от Единен Източник и Великите Умове, донесли Светлина и дали импулс за зараждането на мисълта в зората на нашето човечество, са продължавали да я носят и през целия бавен процес на еволюция на човешкото съзнание. Да си спомним седемте Велики Духове или Кумари, за които се говори в “Тайната Доктрина”. Именно тези Седем и сред тях Най-Висшият, Поел Стражата на Света, са се появявали във всички повратни моменти от историята на нашата планета. Именно Тяхното съзнание е насищало съзнанието на човечеството с Единната Истина, давана от Тях под формата на различни философии и религии, съответстващи на времето. Вие чудесно казвате, че “Истинският смисъл на Божественото се разкрива в зависимост от отварянето на съзнанието.” Да, велики тайни и красоти ни се откриват, когато нашето съзнание влиза в съприкосновение със светлината на Водещите Съзнания. Колко прекрасни наслоявания, именно “звуци и блясъци на духа” лумват в цялото ни същество при докосването до тези мощни Слънценосци. Много бих искала да прочета Вашите нови трудове. Така обичам Вашата статия за Красотата и ценя Вашето тънко духовно проникване в Учението.

Мнозина пишат за най-велики понятия, но, лишени от чувството за красота, не се стесняват да подлагат и най-високото под скалпела или да го вмъкват в аптекарски формули.

Колко величествени и прекрасни са митовете на древността! Колко развито е било чувството за красота у древните! Бедата на нашето време е там, че сме притъпили чувството си за красота, стараейки се да принизим всичко и да го нагодим към съзнанието на масите. Както се изрази един писател: “Чудесните багри на света загиват, преобладава защитният цвят. Колко болно е да се живее в нашата епоха. Колко тежко е да виждаш докосването на нивелиращата всичко ръка.” Затова пишете, обличайте прекрасните Понятия в “блясъка и звуците на духа” си!

Наблюдаваните от Вас явления и усещания са много характерни. И съвсем правилно е, че са породени от различни причини. Стягането и тежестта в сърцето могат да бъдат и от сгъстената атмосфера. Нали сме в самия разгар на Армагедона. Рушат се и тънките слоеве и с разложенията си отравят земното ниво. В зависимост от изтънчаването на нашия организъм ние ставаме много чувствителни към всички атмосферни налягания. Нека онези, които изпитват тежест в сърцето, отбелязват дните и часовете на това усещане и после да проверяват не е ли съвпадало то с буря или земетресение, или тайфун и т. н.?

Не трябва да се забравя също, че при разширяване на съзнанието тези пристъпи на сърдечна мъка са неизбежни. Тези усещания са ми много познати. Винаги знам предварително кога ще има земетресения или други бедствия. Не само по виждането на наситената червена атмосфера и избиващите червени огньове, но и по физическите усещания. И налягането в тила също може да се отнесе към действието на нарастващата чувствителност на центровете. При всяка напрегнатост и болезненост е най-добре да си давате малка почивка. Характерни са внезапно появяващите се отоци, които след това безследно изчезват. Всичко това са приготовления за отварянето и дейността на различни центрове. Помня как ми отичаха лактите и мъчително ме боляха раменете.

Натрапчивите мисли са нещо по-лошо, с тях трябва да се борите чрез съсредоточаване върху някаква работа, за да отвлечете вниманието си. Разбира се, мислената връзка с Йерархията и седемкратното произнасяне на името на Учителя обикновено отпъждат нашепващите. Но, разбира се, това повторение трябва да има сърдечен ритъм.

Виждането на черни звездички е много точно за преживяваното от нас време, защото именно сега пространството е пълно с избухващи тъмни снаряди. Обикновено черните петна сочат приближаването на тъмата или на хаотични енергии. В такива случаи съветът е да се проявява голямо внимание във всичко. Така, когато аз виждам черни звездички, те често означават предстояща неприятност и предупреждение относно здравето. Колкото те са по-големи и повече, толкова по-голяма предпазливост трябва да се проявява. Понякога могат да се видят дори големи черно-кадифени петна, плаващи в пространството. Лилавите, сините и сребристите, понякога златистите - са винаги добри посланици или близост на еманациите на Учителя. Жълтите предупреждават за възможна опасност, червените сочат извънредно напрежение в атмосферата и може да се очакват земетресения, бури и дори въстания.

Обикновено когато мисля за нещо или вземам решение, или чета нещо, и ако трябва нещо да се потвърди, се появява синьо-сребърна искра, като че ли подчертаваща нужното понятие или решение. Понякога цяло място сякаш се зачерква от светеща ивица и аз зная, че това място трябва да се зачеркне. Случва се цяла страница да се освети с необикновено ярка сребърна светлина. Да, много знаци изпраща Йерархията на Светлината в загрижеността й за поелите по Пътя на Светлината. Забелязвайте всички знаци и записвайте кога и при какви обстоятелства сте усещали нещо особено или то се е проявявало видимо. Звездите например често отбелязват новодошлите хора. Може да се види синя или сребърна над добър дух и черна над предател. Но в последния случай трябва да се прояви предпазливост, защото черна искра може да се появи и от случайно приближаване на хаотични енергии.

Разбира се, много е тъжно, когато Учението остава нещо отвлечено и не се прилага в живота. Това ни е добре известно. Нищожен е броят на онези, които разбират какво е истинско ученичество и приближаване до Владиците на Светлината. Повечето търсят в Учението само указания за развиване на низшите явления на психизма и, притежавайки скрити медиумистични способности, често започват да ги развиват в себе си и да откриват входа за обсебващите. Много съм писала за вредата от психизма, цитирала съм редове от Учението, молейки да се предупреждават всички новодошли да не се стремят към никакви механични упражнения, а единствено да напрегнат всичките си усилия за разширяване и изтънчаване на мисленето и преодоляването на лошите си навици, явяващи се препятствие по пътя на приближаването.

Радвам се, че с разширяването на програмата на дейността ви ще се появят нови възможности за привличане и общуване с широките културни кръгове. Та нали само при съприкосновение със съзнанието на хората се пораждат и новите творчески възможности. Много се радвам на разширяването на просветителската дейност.

Сега за Вашия знаменателен сън. Несъмнено този сън е указание от Висшите Източници. Нашата планета преживява изключително опасно време и ако в този критичен момент човечеството не възкреси духа си при приближаването на космическите огнени енергии, то катаклизмите, които винаги съпровождат смяната на расите, могат да завършат с взривяването на Земята. Но до подобна окончателна катастрофа на нашата планета много деца ще успеят да се състарят. Несъмнено частични катаклизми ще има още през идващите десетилетия, затова Владиците на Светлината така усилено, както никога досега, призовават човечеството да събуди духа си, да разбере страшния размах на настъпващото огнено преустройство. Всички светли непредубедени съзнания ще бъдат спасени и отведени, както и в дните на Атлантида, на сигурни места. Разбира се, всяко преустройство на света носи и велики възможности, защото, макар времето да е страшно, то все пак е прекрасно и градивно. Трябва само да се помага с всички сили в залагането на основите на бъдещото светло строителство, което вече е така близко, по-близко, отколкото мнозина предполагат, виждайки около себе си разруха и разложение.

Прилагам няколко параграфа от трета част на “Огнения Свят”:

“Планетата извършва кръг, който довежда всичко до завършека му. Идва време, когато всяко начало трябва да прояви целия си потенциал. Тези кръгове се разглеждат в историята като падение или разцвет. Но тези ритми трябва да се приемат именно като тържество на светлината или тъмата. Настана времето, когато планетата се приближава към заключителния кръг и само най-наситеното напрежение на потенциала ще донесе победа. Заключителният кръг пробужда всички енергии, защото в окончателната битка ще вземат участие всички Сили на Светлината и Тъмата, от Най-Висшето до отпадъците. Високоразвитите духове знаят защо, наред с престъпното и изостаналото има толкова много висши прояви. В битката преди заключителния кръг ще има състезания на всички пространствени земни и надземни сили. По пътя към Огнения Свят сътрудниците трябва да помнят Повелята на Космоса.”

“Светът преживява онези стадии, с които са били ознаменувани всички решителни моменти в историята на човечеството. Стадиите на разрушение предшестват строителството. Усилвайки се, творчеството събужда за живот всички енергии. Епохата, в която се намира човечеството, неизбежно ще прояви всички потенциални сили, защото тази епоха е решаваща и настъпва обрат в историята. Състоянието на планетата не е случайно и всяко напрежение свидетелства за онзи поток, който обхваща всички сфери. Ако борбата е неумолима, то и победата ще бъде решителна, защото всички сили и сфери участват в тази Космическа Битка. По пътя към Огнения Свят трябва да се приеме Мечът на Светлината за построяването на Новата Епоха.”

“Вълните, които обхващат народите, изхождат от народната карма. В космическото строителство всяка епоха оставя свои вълни в пространството. Когато настъпва моментът на магнитното привличане, всички вълни започват да действат, така кармата става неизбежна. Когато в древните Писания е било казано “всичко е от Небесния Отец”, то е бил назован именно законът на кармата. Всичко се твори по тези вълни, които, отминавайки в пространството, запазват вечната си връзка с планетата. Връзката между надземния и земния свят се обуславя от тези вълни. Аналите на пространството се състоят от тези вълни и народите творят своите исторически изкупления. Съзнанието, че всичко преминава във вълните на пространството, може да пробуди най-добрите устреми. По пътя към Огнения Свят да проявим стремеж към подобряване на народната карма.”

“Трансмутацията е неизбежна на всички космически нива. Само огненото преустройство дава нови творчески енергии. Космическият магнит твори и напряга всичко съществуващо. Защото приближават космическите срокове, които заставят да се участва в Космическата Битка. Пространството се нуждае от разреждане. Космическите Везни се колебаят, в цялото пространство звучи призивът към последно напрежение. Утвърждавам, че трансмутацията на енергиите дава нови стъпала към еволюцията. Затова трябва да се устремим със сърце и дух към Огнения Свят.”

“Ако си дадем сметка, кое е онова, което задушава висшите понятия, непременно ще стигнем до съзнанието, сравняващо всичко с низшите явления. Да се сравнява всичко с низшето е работа на тъмните и човечеството се поддава именно на тези стремежи. Всеки инстинктивно прибягва към това разрушително действие. Затова състоянието на съзнанието е най-добрият показател за всички епохи и всички човешки посоки. Къде ще отведе такава заблуда, ако се изгуби връзката с Огнения Свят? Именно очистването на съзнанието дава достъп до висшите енергии. По пътя към Огнения Свят трябва да се борим с тъмните съзнания.”

Искам още веднъж да Ви кажа с каква радост разбирам, че Вашето мислене не е замърсено и не е изкривено от предубеждения и натрапени формули. Какво може да бъде по-ужасно от овързаното мислене; това наистина е смърт за духа.
12.12.1934 г.

Умението да разпознава ликовете на хората е пробен камък за водача. Важно е не количеството, а качеството и това трябва да се помни винаги и във всичко. Много Ви моля също да изпитвате и проверявате всички новодошли. Имало е случаи, когато дори нелоши хора са попадали във властта на тъмни “съветници”, както земни, така и надземни, и изцяло са променяли същността си.

Трябва да се разбере също, че неподготвените и духовно слабите хора, които се занимават със спиритизъм, отварят себе си за обсебване от всякакъв вид и кой знае кога ще настъпи онази степен на обсебване, при която жертвата вече няма да е в състояние да се освободи от поробителя си. Точно такива послушни оръдия използват тъмните сили, за да проникват чрез тях в светлите начинания и предателски да ги разрушават. Безумците не разбират цялата страшна опасност, на която се подлагат, позволявайки на отвъдните същности да проникват в аурата им. Медиумите и слабите психици, които са лишени от духовен синтез, често стават плячка на тъмни “съветници”.

Наивните хора обикновено предполагат, че тъмните сили са винаги груби и престъпни в действията и намеренията си. Това е пагубна заблуда. Така действат само тъмните сили от ниските нива. Много по-опасни са онези, които идват под маската на светлината и с нашите формули на уста. Тъмните винаги действат според съзнанието на жертвите си и трябва да им се признае, че често действат много тънко и изобретателно, играейки на самолюбието и слабите струни на своите жертви. Обикновено жертвите се избират между хора, подвластни на себичността и самомнението, които се стремят само към собствената си изгода; за тях разбирането за самоотвержен подвиг, следователно и истинска духовност е недостъпно. Затова хората трябва да се разпознават по огньовете на сърцето, по тяхната преданост и готовност за саможертва и всякакво сътрудничество, друга мярка няма.

Разбира се, има и такива, които, жертвайки всичко, се надяват, че тяхната жертва ще бъде възнаградена, обикновено те се срещат сред фанатиците. Те също са далеч от истинското ученичество и духовното извисяване. Предопределеният ученик никога и нищо не очаква, а върви радостно по пътя, като целта му е единствено служенето, в което той влага всичките си способности и възможности. Има едно странно явление, бих казала, закон, че обикновено този, който е допринесъл и отдал най-много, най-малко моли и очаква. А онзи, който е донесъл само бремето на своята крама, се самовеличае, сякаш е пожертвал живота си. Това забележително психическо явление е отбелязано и разгледано в детайли в будистките учения.

Разбира се, никога не е било изисквано човек да отдаде всичко и да живее в нищета. Нали помните какво е казано: “Кой е рекъл, че трябва да се отдава безумно? Това наистина ще бъде безумие…” Прочетете отново 138-ма страница в първа част на “Л. от Г. на М.”. Във всичко и винаги е нужна велика съизмеримост. Без съизмеримост, разпознаване, честност и преданост трудно ще напреднем по Пътя. Това са четирите крайъгълни камъни, на които се крепи целият градеж.

Сега разпознаването на хората е особено нужно, защото навлязохме в разгара на великата Космическа Битка. Силите на тъмата се борят за самото си съществуване, отчаянието ги прави сплотени и упорити в нападенията си. Повечето светулчовци са облекли сивите дрехи на несъпротивленците - кой от неосъзнато лицемерие, кой от малодушие, кой от слабоумие или страх, но резултатът от това непротивене или духовна хладина е един - участта, предречена в Апокалипсиса: “Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си”. Но колко малко са хората, замислящи се над научната точност на тази формула! Впрочем, от деца ни е забранено да питаме и да се задълбочаваме във великите формули на Писанията! Анатема заплашва онзи, който се осмели да поиска преразглеждане на изопачените завети на Христос, клеймото за него е готово - новата “позоряща” дума масон. Разбира се, тази дума се възприема като клеймо само в съзнанието и умовете на невежите.

Много чужди думи по любопитен начин се пречупват в някои съзнания. Наистина би следвало по-внимателно да използваме неразбираемите за нас определения. Би била куриозна, ако не беше толкова тъжна, неосведомеността на някои кръгове в обществото за мястото, което заема масонството в Европа и Америка. Явно не им е известно, че по-голямата част от аристокрацията на Англия и някои други страни принадлежи към различни степени на ордена и има свои ложи. И дори тук, в Индия, всяка година, в особено паметен ден, масоните - официални чинове в Британската империя, излизат на парад по улиците на главните градове с всичките си масонски регалии²⁰. Всичко се прави съвсем открито и списанията са пълни със снимки, както на разни крале, дукове и принцове в масонски одежди, така и на техните ложи и събрания. Масоните в Америка и в Англия, освен многобройни ложи, имат във всички главни градове свои специални, грандиозни храмове. Разбира се, поради широкото разпространение на това движение и дори неговата профанация, могат да се срещнат и вредни ложи. Както винаги и във всичко, прекрасното днес е най-рядко изключение. И пословицата: “Една крастава овца заразява цялото стадо”, важи с пълна сила. Но умовете, претендиращи за просветени, би следвало да градят мнението си на факти, а не да се правят на папагали, които безсмислено повтарят чути отнякъде формули. Би трябвало да се запознаят по-добре и с историята на родната ни култура. Всички най-достойни представители и най-добри нейни умове като Новиков, княз Кудашев, Суворов, Голенишчев-Кутузов, светлият княз Смоленски, Грибоедов, Пушкин, Херасков, Бакунин и други са били масони. Тогава защо да се проявява невежество? И няма ли да е по-справедливо и научно да се изучи какво е било и какво е сега масонството? Ако се запознаем с първоосновите на масонството, ще бъдем безкрайно изненадани от неговия високонравствен кодекс. Да, трябва да се борим с изостаналостта и невежеството, с ограниченото мислене. Това е най-неотложната и светла задача. Животът се подхранва само от високата мисъл, затова задушаването на мисълта неизбежно води до разложение. Цитирам редове от Учението: “Съзнанието, както може да бъде залог за разцвет, така може да се яви и като разложение. Ограничената мисъл е явява проводник на тъмните прояви. Затова мисълта може да се развие във велико, усилно начинание или може да разруши всяко начало. Ограниченото мислене унищожава всички възможности, защото строителството зависи от израстването на съзнанието. Как можем да се устремим към Висшия Идеал, без да разширим съзнанието си? Висшият Облик може да бъде основан от огнено и безстрашно съзнание, защото няма предел за мощта на огненото съзнание”. - Затова е така важна и светла задачата да се внедрят в живота основите на Живата Етика чрез осъзнаването и приемането на Великата Йерархия на Светлината.

“Да, няма по-тежък кръст от този, да се родиш руски гений. Великаните на руското изкуство, на руската мисъл, цял живот са пили отровната чаша на оскърбителното дребнаво преследване от страна на кого ли не. Горчивите думи на Пушкин, изпуснати в пароксизма на мрачно отчаяние: “Кой дявол ме накара да се родя в Русия”, и днес не са изгубили изобличителната си острота и язвителност, защото ние отново и отново ставаме свидетели как руският човек търси случай да очерни, да убоде, "да подкачи” другия - също руски човек, само защото онзи, другият, се е осмелил да бъде по-добър от него”. Така пише един от най-талантливите съвременни писатели - А. Х.²¹ И ние изцяло се присъединяваме към тези горчиви думи. Наистина, казано е - “повече от половината човечество действа под влиянието на обсебващите”. Но идва времето на големия катаклизъм и голямото пречистване.

Да пазим чисти поверените ни Основи, да помним дадения Завет, да се пазим от колебаещи се и интригантстващи предатели. Прочетете отново § 231 от “А. Й.”: “Нека не много, но твърди стволове образуват бъдещата гора, а дребните храсти се изяждат един друг и са рожба на вредни същества.”

“Писмата на Махатмите до А. Синет” се издават вече за двайсети път и, ако не греша, са преведени на другите европейски езици, разбира се, с изключение на руския. Ние явно трябва да си седим още в детската градина. Не сме дорасли до свободата на мисленето. Още сме в младенческа възраст и са ни нужни огради и юзди, така са решили вместо нас нашите духовни водачи. Впрочем, самоизяждането помежду ни само потвърждава тази незрелост на мисълта. Но отдавна е казано, че не хулителите с ограничено съзнание ще строят новата страна, а здравият разум на стохилядните. Именно - “Иван стохилядният ще спаси своята страна”. Така че редът е на Иван. Тъкмо на Иван стохилядния ще бъде дадена възможност да прояви своя потенциал. Но този Иван не е познатият отпреди. Този Иван ще предяви нови изисквания и въпроси, ще му бъде нужна здрава вяра, обоснована вяра, която не се разминава с живота. И нейните вестоносци ще трябва да я приложат в живота с личния си пример, иначе няма да могат да я утвърдят. Съзнанието на изстрадалите хора, изгубили вяра в справедливостта, милосърдието и защитата на Небесния Отец, не може да се върне в предишните умъртвяващи окови. Дори и да е възможен духовен подем, то по своя смисъл и качество той ще бъде друг, а не както се привижда на някои умове и, за да се утвърди, ще му бъдат нужни тезиси, обосновани от разума и логиката. Не можем да си затваряме очите, големи промени настъпиха в съзнанието на масите. Защото страданията са велик учител и трансмутатор. Не може сивичкият спокоен живот да ни просвети.

Трябва да готвим съзнанието си за решаването на много проблеми. Трудно ще бъде на закостенялото съзнание,

неизживяло старите предразсъдъци. Новата църква трябва да се яви на смяна на старата в пълното сияние на красотата на Иисусовия Подвиг, тя ще трябва да събере велик Вселенски събор и да преразгледа в светлината на новото съзнание всички постановления на бившите събори, ще трябва да изучи съчиненията на първите християнски философи и отци на църквата, най-близки до времето на Иисус; и тогава цялата красота на подвига на Иисус, цялата широта на Неговото Учение ще бъде разбрана от тях в духа, а няма да си остане мъртва буква в често изопачени писания. И едва тогава ще бъде заложена новата религия, религията на Духа. “Нито в тая планина, нито в Йерусалим ще се поклоните на Отца… Но иде час и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина”. (Йоан. 4:21-24).

Също искам да Ви напомня, че всички Архангели и Ангели е трябвало да преминат през човешката еволюция. Архангел Варахаил или Уриел е бил и е ЧОВЕК. Архангел Михаил, чието място е сред висшите Архангелски чинове, също е можел да ходи по нашата грешна Земя, носейки й спасение. Ако не бяха тези Велики Духове, дали импулс за зараждането на мисълта в зората на нашето земно физическо човечество и продължили да поддържат еволюцията на земното съзнание в течение на целия този най-труден и най-дълъг процес, то земното човечество и до днес не би излязло пещерите. Именно Великите Архангели са онези Седем Кумари и сред тях Най-Висшият, за които се говори в Източните Писания и в “Тайната Доктрина”, дошли от висши светове и принесли огромна жертва, въплъщавайки се във велики Основатели на религии и царства, философии и т. н. във всички повратни моменти от историята на планетата, за да ускорят еволюцията на човечеството. Именно Архангел Михаил сега е на стража и бди за съдбата на нашата планета. Отредена му е последната битка с Княза на този Свят (за това свидетелства и Библията).

Вие пишете: “Вашето писмо ни беше прочетено и ние не го разбрахме докрай, ще кажа конкретно за себе си”. Това ме учуди, защото мислех, че изложението ми е твърде изчерпателно, имайки предвид книгите на Учението, които вече притежавате и в които така ясно е прокарана чертата между духовните достижения и така наречения психизъм, или низшите проявления.

Вероятно тази неяснота идва от неразбирането на термина психизъм. Вие несъмнено знаете, че думата “psyche” има гръцки произход и първоначално е означавала само жизнено дихание и животинска душа (като нещо, принадлежащо и на животинския свят). В следващото си преобразуване тя започва да означава вече рационална душа (душа на човек) и в третото, последното - висша духовна, синтетична същност (венеца на човека). Така че под психизъм ние (и на Запад) разбираме именно проявленията на низшите степени на тази енергия, така ярко изразени при медиумите или психиците, както ги наричат на Запад, при които степента на тези проявления е малко по-висока, отколкото при обикновения медиумизъм. Но, както в единия, така и в другия случай висока психична енергия липсва, защото висшето й качество може да се проявява, само когато центровете са отворени и огнено трансмутирани. Много недоразумения стават от неправилни определения и своеобразното им разбиране и прилагане.

Психическата област е доста обширна и вместява безкрайно разнообразие от проявления, от най-високи до най-низши. Всичко, което не носи печата на духовността и което няма отношение към висшето ниво, нивото на висшия Манас и Будха, се нарича психизъм. Всички постижения посредством механични упражнения се отнасят към сферата на низшия психизъм, защото чрез тях никога не могат да бъдат отворени висшите центрове, да не говорим за огнената им трансмутация. Всички подобни опити са свършвали с умопомрачение.

Проникването в низшите слоеве на Тънкия Свят е явление, достъпно както за медиумите, така и за животните. Та животните много повече от нас усещат, виждат и чуват. Както казва Люк Берк: “Ясновидството е обща способност - кучетата, идиотите и човекът я владеят в еднаква степен”. Може дори да се отбележи любопитният факт, че повечето медиуми и психици (с редки изключения) не са се отличавали с високи умствени способности. Една особеност на организма при медиумите и нарушеното равновесие при психиците задържат правилното развитие на висшите им центрове, а понякога дори ги парализират. Ето защо ние не се прекланяме пред медиумите, по-скоро ги съжаляваме. Защото медиумът по рождение е изграден така, че е открит за всякакви външни влияния. Волята на медиума лесно се подчинява на обсебващите, с каквито е пълно в низшите слоеве на тънкия свят, и опасността е там, че медиумът не съзнава своето подчинение. Най-трудното за него е да укрепи волята си и да се противопостави на обсебващите и “съветниците”. У мнозина медиумистичните способности са в зачатъчно състояние и дори притежаващият такава особеност на организма често не подозира за нея, ако не бъде даден тласък за развитието й, преди той да е поел твърдо по духовния път. Ето защо са така опасни всички съвети как да развием в себе си тези или онези сидхи, които, при липсата на натрупан духовен синтез не дават нищо и в края на краищата почти винаги водят до разстройство на нервната система, обсебване и смърт, ако не физическа, то духовна. Така че всички книги, широко разпространяващи методите за механично постигане на едни или други психични явления, трябва да се разглеждат като много вредни и при всички случаи трябва веднага да се изложат опасностите, дебнещи профаните при докосването им до тази наука, изискваща най-грижливо, тънко и точно научно отношение. Както е казано в Учението: “Психичната енергия не може да се развива без Учител, защото този процес е съпроводен с големи опасности”. Нали няма да пуснете децата сами, без компетентен придружител, в кабинета по физика?

Разбира се, трябва да се приветства всеки научен подход, всяко смело изследване. Правят се извънредно опасни опити с неизследвани енергии, но за целта се вземат всички предпазни мерки, създават се специални условия и тълпата не само не се кани и осведомява, но дори и запознатите в някаква степен не се допускат в такава лаборатория. Защо тогава тук, в тази лаборатория, където всичко е по-тънко, по-сложно, и следователно, много по-опасно, се канят за участие в изследванията всички профани, всички духовно неумити и поради това незащитени хора? Всички подобни книги, ако не поясняват пагубните последици при неправилното им приложение, не се издават с благословията на Великите Учители.

Разбира се, правилното дишане, умението дълбоко и ритмично да се диша, е велико лечебно средство за възстановяване на нашите, както духовни, така и физически сили. Но пранаямата, която препоръчват всички тези книги, се състои не само в указания за правилността на дишането, в тях се говори и за задържане на дишането, за концентрация върху центровете, тяхното въртене и цялата останала гимнастика. Но нали добросъвестният и компетентен лекар ще изпише на всеки пациент дозата лекарство, съответстваща именно на неговата болест и организъм. Арсеникът е много полезен в малки дози, но при усилен прием може да предизвика рак и отравяне. Намирам издаването в големи тиражи на подобни ръководства за масите равносилно, ако не и по-лошо, на откритата продажба на отрови по пазарите, защото отровата разрушава само физическото тяло, а насилието над тънките центрове води до духовна смърт.

Чела съм книгите на Аткинсън, или йога Рамачарака. В навечерието на великата война книгите му наводниха руския пазар, твърде оскъден по въпросите на източната философия и всичките й психофизиологични школи. Тогава не намерих нищо лошо в тях, но те не ме увлякоха, защото винаги предпочитам непосредствените източници. Така светлият облик на Рамакришна и ясният ум на Вивекананда зазвучаха в сърцето ми като мощен призив за духовен синтез. Ако сега прочета Аткинсън, може би мнението ми ще бъде по-определено. Разбира се, никой не би възразил срещу съветите за развитие на вниманието, волята и потискането на недостатъците, когато се има предвид приложението на нашата духовна устременост и умствени способности, което така изчерпателно е дадено в книгите на Учението.

Сега, на свой ред, не ми е ясно защо Вие противопоставяте моите думи на цитати от трудовете на Н. К. относно развиването на вниманието. Развиването на вниманието е едно, а концентрацията върху въртенето на центъра и задържането на дишането е нещо съвсем друго. Разбира се, всички опити за развиване на вниманието, изложени от Н. К., не могат да се смятат за насилствени или да бъдат отнесени към механичните упражнения, за които става дума, защото иначе би трябвало да отречем всяко наизустяване с цел развитие на паметта.

По-нататък, Вие отново цитирате откъс от книгата на Н. К. - “ние се стремим да изучаваме и въплъщаваме тъй наречената абстракция в реалност”. Разбира се, само невежа може да има нещо против. Но аз отново не виждам каква връзка има това с невежия подход към най-опасните опити, за които става дума? Говори се не срещу самото изследване на феномените, а срещу некултурното, ненаучното, именно невежото отношение към тях. Не бива да се дава на децата да играят с радий.

По-нататък Вие цитирате - “всички най-нови училища трябва да имат лаборатории, посветени на естествените науки”, и на друго място - “Най-добрите умове многообразно насочват човешкото мислене към разширяване на съзнанието, което е единствената истинска профилактика и предвиждане на възможността за светло строителство.” И тук не мога да видя никакво противоречие с моите твърдения. Кой би възразил срещу запознаването на децата от възможно най-ранна възраст с всички процеси в заобикалящата ни видима природа, с цел те да бъдат подготвени с годините да преминат към по-нататъшни, най-тънки изследвания, именно не в невежество, а съблюдавайки необходимите за това научни условия. Та всичко това е казано в книгите на Учението. И нима цялото Учение не е насочено към разширяване на съзнанието? Но концентрацията върху върха на носа или пъпа без духовен синтез или наслоения и без духовна профилактика ще доведе само до идиотизъм или обсебване.

Никой не би отрекъл също, че са нужни Институти за Психични Изследвания, но при днешното положение на нещата, от тях не можем да очакваме нищо ново. И макар че Дружеството за психични Изследвания бе основано още през 1882 г., в повечето случаи всички оспорвани феномени от 1882 г. си остават такива и в наше време. Ние имаме книги по всички тези отрасли на науката и ако Вие прочетете последната сводка за постигнатото от тях, ще видите, че са дошли до задънена улица. Ние познаваме един известен учен - професор, който е начело на едно от Дружествата за Психични Изследвания, и той съвсем откровено призна, че така, както са поставени сега тези изследвания, не могат да дадат нищо висше. Всичките им опити не отиват по-далеч от това, което вече е установено. Като високо културен човек, той отлично разбира, че причина за това е невежата, ненаучна постановка на изследванията. Тоест, неразбирането, че за по-значителни опити е нужен особен подбор на лица, притежаващи висок духовен синтез. А нима той може да се направи сред обикновените медиуми? Не по-малка рядкост са такива лица и сред учените, посветили се на тези изследвания. А без наличието на това условие Дружествата за Психични Изследвания просто ще вегетират. И така, в нашата библиотека има много книги по тези въпроси, но аз много рядко надзъртам в тях, евентуално за някоя справка. Не искам да се хваля, но трябва да кажа, че нито за миг не съжалявам, дето не съм изгубила време и усилия за задържане на дишането си и за концентриране върху върха на носа си.

Вие казвате, “аз не искам да бъда медиум”, но нима човек може да иска или да не иска да бъде медиум? Та медиумизмът е вродена способност, особено състояние на организма, което няма нищо общо с разкриването на висшата психическа енергия. Много са непроявените медиуми и особено многобройни са те сред низшите слоеве от населението. Понякога, както вече писах, тази особеност, за голям техен късмет, си остава спяща, но горко им, ако тя се събуди в ограничено или отровено от себичност съзнание - няма да се получи нищо, освен разложение. Затова на Изток, в древността, се стараели да изолират медиумистичните деца и да ги възпитават в духовна чистота, за да ги предпазят от пагубните астрални влияния. Но въпреки чистотата им, никой от тях не можел да стане Адепт или Архат и да бъде приет в Святая Светих. Мощта на Вел. Уч. на Светлината може да помогне на медиума да надвие своя медиумизъм и да се издигне на стъпалото на медиатора, но само при условие на упорит дългогодишен стремеж от страна на самия медиум към Източника на Светлината. И най-малкото отклонение от този устремен път разрушава всичко постигнато дотогава.

И така, да се устремим към явленията от висш порядък, защото да си имаме работа само с низшите слоеве на тънкия свят е не само неразумно, но и страшно опасно. Ще приведа още страници от Учението: “Вече много е казано за психизма и въпреки това този бич на човечеството не е достатъчно разбран. Психизмът притъпява всяка устременост и висшето постижение остава недостъпно. Сферата на дейност на човек, погълнат от психизма, образува около себе си омагьосан кръг, в който си намират място всички задържащи израстването на духа енергии. При психизма се проявяват най-низшите енергии и огньовете на центровете погасват от тези наслоения. Психизмът неизбежно разстройва нервната система, освен това, откъсването от жизнените действия затваря пътя към самоусъвършенстването. Творчеството се притъпява и се установява състоянието на пасивност, което прави човека оръдие на наплива на различни сили. С отслабването на волята отслабва и контролът и така се усилва привличането на всякакви низши същности. Желаещият да се приближи към Огнения Свят трябва да се бори с тези сили на злото.”

И още: “Огнените енергии, усилвани от един център, често могат да усилят действието на енергиите на този център. Частичното въздействие на енергията ще даде сила за частичното проявяване на центъра. Тези напрежения водят до онези частични проявления, които така заблуждават слабо разпознаващите съзнания. Правилно е да се посочи, че явленията, предизвиквани от напрежението на един център, водят до психизъм. Всяко отваряне, насищане или дразнене на центъра дава рязка посока на огнената енергия, защото само при съответствието между организма и духовното прозрение неизбежно следва отварянето на центровете във висше напрежение. Частичното нагнетяване дава частично достижение, което може да се окаже много опасно явление. По пътя към Огнения Свят да се устремим да познаем висшето нагнетяване на огнена енергия.”

И още: “Именно психизмът и медиумизмът отклоняват човека от висшите сфери, защото тънкото тяло до такава степен се насища с низши еманации, че се променя цялата същност. Най-трудно е очистването на съзнанието. Защото човек започва да не различава огненото състояние на духовността от психизма. Така че трябва да преодолеем ужасите на психизма. Редиците на такива “инструменти” се попълват от служители на тъмата. По пътя към Огнения Свят трябва да се борим с психизма.”

Тези параграфи, заедно с изпратените от мен в предходните писма, ясно показват гледната точка на Вел. Учители:

“Времето сега е тъй страшно, тъй опасно, наистина се води последната битка между Светлината и тъмата, затова всеки трябва честно и твърдо да реши, в чии воински редици, на чия страна се записва. Всеки трябва да провери духовния си багаж и определено да застане на едната или другата страна. Изборът трябва да бъде направен, иначе ще се стигне единствено до разложение. Нашият път, пътят, посочен от всички велики подвижници, е пътят на духовното преображение, пътят на развитие на сърцето без всякакви магии и насилствени методи. “Наистина няма хладък, среден път, когато Мечът на Светлината поразява тъмата.”

Зная, че на мнозина ще се сторя строга. Но искам да кажа, че само страшната опасност, на която се подлагат добрите и чувствителни души при общуването с отвъдния свят без необходимите знания, ме кара да говоря така твърдо и определено. Сега всяко нехайство и лекомислие са престъпни. Най-близките до Земята сфери са необичайно уплътнени с духове, насилствено изпратени в тези слоеве (в резултат на войни, революции), които жадуват да се докоснат до жизнената сила, за да получат илюзията за живот. Та нали количеството неуравновесени хора, които виждаме навсякъде, често е следствие от такъв вампиризъм или обсебване.

Затова Ви моля, придържайте се към чистотата на Учението и всичко най-прекрасно и радостно ще дойде в определения срок. Но организъм, замърсен от контакта с низшите слоеве на тънкия свят, няма да възприеме висшите енергии.

Призивът е изпратен и Вие го чухте. Вие обикнахте книгите на Учението и така приехте този Зов. Ала принасянето на подвиг изисква не само да приемеш Зова, а и огромна работа над себе си. Защо се смята, че подвигът трябва да е някъде другаде, а не там, където живеем, или в някакви други условия? Наистина велик подвиг е да прилагаш всекидневно Учението в живота, да носиш радост и просвета на околните и на онези, които срещаш. Както казва Кришна в “Бхагавад-гита”: “човек постига съвършенството, като упорито изпълнява своята дхарма” (дълг, карма). Нима не е велик подвиг да се самоусъвършенстваш за благодатно въздействие върху околните и светлата готовност да приложиш силите си там, където се появи възможност?

Кармата, или космическата справедливост, поставя всекиго в условията, в които той трябва да се научи на нещо или да изкупи нещо. А за носенето на подвига е нужен много силен дух. Затова пътят на ученичеството никога не е лек. Налага се да се преодоляват множество препятствия, но как иначе ще изпробваме силите си и ще закалим острието на духа си? А без закаляване на духа няма да бъдем годни за подвиг и следователно няма да станем сътрудници на Вел. Б. Бр. Огромна самоотверженост се иска от всички истински носители на подвига. В древен Египет неофитите трябвало да преминават през страшни, изкуствено създадени опасности и изкушения и само малцина от тях издържали това ужасно напрежение на всички сили. В наше време всички изкуствени изпитания са отменени и ученикът е длъжен да умее да посреща и преодолява трудностите и препятствията в живота, като се отчитат вътрешните му подбуди и се претеглят неговите находчивост, мъжество, проницателност, и бдителност, честност и преданост и т. н. Разбира се, както и едно време, нищожен брой ученици успяват да издържат.

Но учениците, които имат голям потенциал от предишни наслоения, умеят да се радват на всички трудности. Така най-близките ученици се научават да ходят по ръба на пропастта. И винаги са опазвани на предела, получавайки чудесна Помощ. Огромно доверие и преданост, и признателност към Йерархията на Светлината живеят в сърцата на истинските ученици и, разбира се, затова е възможно подобно чудесно Покровителство и Опазване. Когато е цяла сребърната нишка, свързваща сърцето на ученика с Учителя, няма нищо страшно и всичко необходимо идва, но идва в последния час, когато всичките ни способности и усилия са достигнали висше напрежение, защото как иначе ще преобразим нашите енергии във висши огньове? Нали и според физическия закон всички енергии се трансмутират само на предела на висшето напрежение. Трансмутацията на нашите енергии или преобразуването им във висши огньове е целта на нашето съществуване. Едва при постигането на тази трансмутация нашият организъм става достоен и съгласуван приемник на най-тънките енергии, идващи от Йерархията на Светлината. Затова да приемем носенето на подвига в работата си, във всекидневния живот. Да живеем с радостта от възможността за приближаване към Владиците на Светлината, защото наистина тази възможност е в нас самите и само ние можем да ускорим достигането й.

Цялата мъка, цялото щастие са в нас самите. Великите Учители винаги са готови да протегнат ръка за помощ, но трябва да умееш да я приемеш. Помните какво се казва в § 164 на “А. Й.” за онези, които молят за Висша Помощ и не умеят да я приемат.

“Всеки, който мечтае за помощ, самолюбиво определя посоката и размера на помощта. Но молещият за помощ не се интересува от размера и съответствието. Посред зима трябва да разцъфнат лилии и сред пустинята да избликне извор, иначе Учителят нищо не струва… Моят извор остана вън от погледа ти и ти не погледна към моите Цветя… Моята помощ отлетя като изплашена птица, Моят пратеник бърза да се върне обратно… Моята Помощ е отхвърлена. Но пътникът продължава да моли за някаква помощ, насочвайки се тъкмо към мястото на бъдещата си гибел…”

“Затова Ние предлагаме винаги бдителност, подвижност, непредубеденост - иначе не може да се съпътства действителността.”

Така, с пълно доверие в мъдростта на Водещата Ръка ще продължим да изтънчаваме и усъвършенстваме вътрешния си апарат чрез очистване и разширяване на съзнанието си, и подвигът ярко ще блесне пред нас в цялата си красота. Та книгите на Учението са пълни с най-изчерпателни указания, остава само да се научим да ги прилагаме в живота! Защото всяко указание, приложено в живота, е крачка в приближаването ни към Великия Учител. За всекиго ще удари неговият час! Истина е: не знаем нито деня, нито часа. Затова Ви изпращам пламенното желание на сърцето си, да работите дружно, като се грижите за хармоничната атмосфера на Вашите събрания и събеседвания. Нека те не са многобройни, но да бъдат светли и съгряти от чувството на гореща любов към Учителя, който ни е призовал.

Времето е толкова страшно, че само с изключителна преданост и сплотеност може да се стигне до великия срок, срока на предопределения Нов свят. Единението и взаимоуважението сред най-просветените умове много ще помогнат за това велико действие.
20.12.1934 г.

Нима искате да се причислите към тесните сектанти? Ако някой иска да разглежда Учението на Живота от християнска гледна точка, свободен е да го направи, защото в Учението наистина има много неща, които могат да бъдат обяснени именно на основата на преживяванията на християнските мистици. Нима източникът не е един и същ? Разбира се, достиженията на християнските мистици и тесногръдата църковност са две различни неща. И онзи, който тръгне по пътя на тези мистици и първите отци на християнството, може да задълбочи разбирането си за Учението на Живота. Нека всеки си избере най-близкият подход към Учението, но без кощунство спрямо другите аспекти на същата велика единна истина. Затова приветствайте всекиго по неговия път.

Най-малко от всичко ми допадат статиите за практическия окултизъм, които не посочват необходимостта от високо очистване на сърцето, преди докосването до страшните сили. Никак не обичам цялата тази механика, която води единствено до разрушение. И ако някой, вместо концентрация върху върха на носа или пъпа си, се бе концентрирал върху духовния синтез и по този начин се бе постарал да постигне оформяне на менталното си тяло, то вместо аромат на теменужки, какъвто може да се получи във всяка парфюмерия, достиженията му щяха да бъдат значителни и полезни.

За Ваше сведение ще отбележа, че окултно е неправилно да се каже - “енергиите се превръщат от една в друга”, по-вярното е, че качествата на енергията могат да се трансформират при наличието на свързващия елемент на стимула на трета сила или нов ингредиент, който преобразува едно проявено качество в друго; така се установява взаимодействието на пространствените енергии; именно, в пространството всичко си взаимодейства. Също бих Ви посъветвала да прочетете “Дневник на Лекаря” от известния д-р Пирогов. Самата аз не съм го чела, но някога Е. П. Блаватска много е одобрявала неговите трудове и е цитирала откъси от тях в своите книги. Неговият непредубеден ум, следвайки пътищата на науката, го е довел до областта на окултното.

Несъмнено, преустройството на Света не може да се извърши без стълкновения и сътресения и всички усилия на Вел. Б. Бр. са насочени към това, да се удържи вълната на безумието до момента, когато най-добрите съчетания на светилата ще проявят въздействията си и така ще Им помогнат да спасят много неща. Окултно е извънредно вредно и дори опасно да се изнасят в пространството точни формули и срокове. Именно точните срокове най-вече се охраняват от Силите на Светлината. Ето защо се говори за “Неведомите Пътища Господни” и “бъдете будни, защото не знаете нито деня, нито часа”, а също и това, че всички чудеса винаги са неочаквани. Много са ушите на тъмните и колко най-добри, предопределени неща са били проваляни поради невежо и лекомислено оповестяване на срока.

Привеждам Ви страница от Учението: “Планетата извършва кръг, при който всичко стига до своя завършек. Идва времето, когато всяко начало трябва да прояви целия си потенциал. Тези кръгове се разглеждат в историята като падение или разцвет. Но тези ритми трябва да се приемат именно като тържество на Светлината или тъмата. Дойде времето, когато планетата се приближава към завършителния кръг и само най-наситеното напрежение на потенциала ще донесе победа. Завършителният кръг пробужда всички енергии, защото в окончателната битка ще вземат участие всички Сили на Светлината и тъмата, от Най-Висшето до отпадъците. Тънките духове знаят защо висшето се проявява в такава степен, наред с престъпното и изостаналото. В боя, преди завършителния кръг, ще се състезават всички пространствени земни и надземни сили. По пътя към Огнения Свят сътрудниците трябва да помнят Повелята на Космоса.”

И още: “Светът преживява стадиите, с които са били ознаменувани всички решителни моменти в историята на човечеството. Стадиите на разрушение предшестват строителството. Напрегнатото творчество поражда всички енергии. Епохата, в която се намира човечеството, неизбежно ще прояви целия потенциал на силите, защото тази епоха е решаваща и в историята настъпва поврат. Състоянието на планетата не е случайно и всяко напрежение свидетелства за потока, който обхваща всички сфери. Ако борбата е неумолима, то и победата ще бъде решителна, защото всички сили и сфери участват в тази Космическа Битка. По пътя към Огнения Свят трябва да се приеме Меча на Светлината за построяването на Новата Епоха.”

Така че, времето сега е много напрегнато и, разбира се, идват велики събития. Но нима доверилите се на Висшето Водачество ще се побоят, без раздвояване на съзнанието, в пълна готовност, да отдадат всичко в служба на човечеството? Наистина, преданите ще бъдат спасени. Затова е толкова нужно безвъзвратно да решим на кого служим - на Силите на Светлината в цялата Им всеобхватност, или на силите на тъмата и присъединилото се към тях тясно сектантство? Хладък, среден път няма там, където поразява Мечът на Светлината. Времето сега е ужасно страшно.

Всичко съкровено до определен момент трябва да бъде скрито. Ако предварително се оповести всичко, което ни е отредено, то отсъденото би се превърнало в осъдено, хората биха го разкъсали. Да, трябва да бъдем крайно внимателни, общувайки с многобройните организации. Лесно можем да си представим какво разнообразие от типажи може да има в тях. Самите основатели може да са добри, но от многобройните им последователи могат да се очакват големи изненади. Затова бъдете внимателни. Не е нужно да търсим далеч примери за подобна ненадеждност при последователите.

Висшият Завет винаги е бил и ще бъде - не количество, а качество. Съкровеното се доверява само на най-верните, изпитани в течение на хилядолетия.

Много ликове се разкриват пред нас, защото разпознаването на ликовете е най-главното. Разпознаването на хората е пробен камък за поелия пътя на великото служене на човечеството. Разпознаването на действителността и хората е първото изискване и условие по пътя на истинското ученичество. Така на известно стъпало на духовното развитие може окултно да се види скулптурата на духа на заобикалящите ни и идващите при нас хора. Без придобиването на това качество е невъзможно да се разчита на доближаване. Защото, как може да се довери нещо на ученик, който не може да отличи светлината от тъмата и приятеля от предателя? Всички градежи ще бъдат разрушени от такова невежество. Разбира се, именно чувствознанието помага много за разпознаването. Но мнозина ли го притежават? Та това е свръхрядко качество и резултат от еони, преминали в непрестанен стремеж към Знанието, към Светлината. А ще се намерят ли и стотина такива щастливци, не зная? Отдавна е казано, че истински знаещите духове не са повече от стотина в цялата история на планетата. При човечество, наброяващо два билиона души!

Това не звучи много утешително за онези, които твърдят, че безпогрешно разпознават лика на хората, притежават космическо съзнание, преминали са висши степени на посвещение и т. н. и т. н. Самомнението на хората е най-трагичната страница в историята на нашето човечество. И този трагизъм ще се разкрие в цялата си мощ, когато хората бъдат в състояние да надникнат в истинските анали на планетата. Когато видят, че ако не е била великата саможертва на неголяма група Висши Духове, въплъщавали се в течение на еоните, при всеки повратен момент в историята на планетата, за да дадат нов импулс на съзнанието на човечеството, и ако не са били усилията в тази посока на малкия брой Техни ученици и приближени, то нашето човечество и досега би било на стадия на троглодитите.

Може да се проследи как Единното Ego на Най-Великата Индивидуалност се е проявявало в поредица Велики Образи. Наистина, за земляните остават твърде малко що-годе значителни въплъщения! Наистина, на тези Бодхисатви, както ги наричат на Изток, дължим всичко най-ценно, най-високо, най-насъщно, защото те са наситили съзнанието ни и така са преобразили и продължили живота ни.

Ще Ви приведа няколко откъса за Бодхисатвите от книгата на Н. Рокотова “Основи на Будизма”: “Думата “Бодхисатва” се състои от две понятия: Бодхи - озарение или пробуждане, и сатва - същност. Кои са тези Бодхисатви? Учениците на Буда, които доброволно са се отказали от лично освобождение и по примера на Учителя са поели дългия, труден и трънлив път в помощ на човечеството. Подобни Бодхисатви се проявяват на Земята в най-различни жизнени условия. Физически с нищо не отличаващи се от останалото човечество, те са съвършено различни по своята психология, като неизменно се явяват носители на принципа на общото благо… Какви качества трябва да притежават Бодхисатвите? В учението на Готама Буда и в учението на Бодхисатва Майтрея, дадено от него на Асанга през ІІIV век, преди всичко се отбелязва максималното развитие на енергията, мъжеството, търпението, постоянството в устремеността и безстрашието. Енергията е основа на всичко, защото само в нея са заложени всички възможности. Будите са вечно в действие, неподвижността е непозната за тях, подобно на вечното движение в пространството, действията на Синовете на Победителите се проявяват в различните светове.” “Силен, смел, с твърда крачка, неотказващ да поеме бремето на подвига за общото благо”… “Три са радостите на Бодхисатвите - щастието на даването, щастието на помощта и щастието на вечното познание. Търпение винаги, във всичко и навсякъде. Синовете на Будите, Синовете на Победителите, Бодхисатвите в своето действено състрадание са Майки на всичко съществуващо (Махаяна Сутра).”

Не са ли тези Бодхисатви предводителите на онези стотина, разпръснати из нашата планета? Но съдбата на Бодхисатвите е тежка, никой не е бил подлаган на толкова клевети и гонения, както истинските Спасители на човешкия род. От Тях са произлезли всички Основатели на велики царства, религии, философии, повечето алхимици и отделни светци, но не ги търсете сред ограничените догматици. Те са основатели на живата религия на сърцето, а не на закрепостяващите догми. Те са Основатели и огнени Очистители на религиите. Моето отстъпление ме отведе твърде далече, връщам се към Вашето писмо.

Вие питате за отричащите Йерархията на Светлината. В Индия на учителя, отказал се от приемствеността, от Йерархичното Начало, гледат като на дърво, лишено от корени и никой не слуша такъв учител.

Можете да кажете на онези, които Ви питат, че истинското Учение никога не отрича устоите, най-древният Проглас и тези устои се крепят на почитта към Великата Йерархия. Без връзка с Йерархията на Светлината съдбата ни би била съдба на коте в бушуващо море. Какво би могло да съществува без водещото Понятие? А Йерархия е понятие и космически закон. Цялата Вселена е наситена и съществува, и се крепи единствено на това Начало. Затова всяко учение, отричащо това Начало, е лъжеучение.

Колкото до посвещенията, ще кажа - има много стъпала на посвещение в живота и всеки, чието съзнание е по-високо от това на съседа му, вече в нещо е посветен. Също много Ви моля да правите голяма разлика между Белите Братя, Членовете на Хималайската Община, и просто белите братя, хората, приобщили се към учението на Светлината.

Повечето от Вел. Братя се намират в момента в уплътнени тънки тела. А Онези от Тях, които още са във физически тела, са се събрали в главната си Твърдина. Всички Ашрами в Тибет, скрити в непроходими клисури, също са затворени. Страшното разложение в земната атмосфера възпрепятства появата на Великите Учители сред хората. При това работата Им сега не изисква телесно проявление. Такива понятия като Посветен Адепт, Бял Брат са ужасно профанирани сред хората! А междувременно трябва да помним думите на Учителя К. Х. - “Адептът е свръхрядко цвете сред много поколения търсачи!” И колко пъти това цвете се е раждало между тези самоотвержени Подвижници! Така че да проявим и тук висша загриженост и да не профанираме най-великите понятия. Защото е невъзможно дори да си представим цялото величие на Архата от Йерархията на Светлината! То не се побира в ограниченото ни мислене и въображение. Само трепетът на сърцето свидетелства за онзи духовен възторг, който преданият ученик усеща при приближаването на лъча на Учителя на Светлината!

В заключение ще приведа един параграф, потвърждаващ необходимостта от разпознаване: “Явената Космическа Битка зове към разпознаване на пътищата, водещи към Светлината и тъмата. При космическото напрежение на всички сили това разпознаване е необходимо, защото пространството е наситено с огнени стрели. Всяко съзнание трябва да се преизпълни с утвърждаване на огнената Битка. При такова огнено напрежение на явените стрели човечеството неотложно трябва да приеме спасителната посока, указана му от Силите на Светлината. В помощ на планетата се изпращат огнени потоци, те трябва да се приемат с духа и сърцето. По пътя към Огнения Свят е особено важно да се разбере мощта, изпращана за спасение на човечеството.”

Несъмнено, изживяването на натрупаните кармични следствия е тежко, но именно то най-бързо ни извежда на пътя в служба на човечеството. Отговорете си честно - не ви ли подтикнаха тъкмо тези удари на съдбата да потърсите пътищата на истинската Светлина? Не беше ли съприкосновението със страшните язви на действителността онова, което разшири Вашето съзнание и Ви помогна да излезете отвъд пределите на установените рамки на мислене? Мисля, че Вие ще благославяте този Ваш живот, открил Ви животворния Източник. Нима не изпитвате радост, задълбочавайки съзнанието си в проблемите на Битието, радост от новото разбиране на смисъла на живота, радост от духовното творчество?

Влечението, любовта между противоположните начала също трябва да се разглеждат като проявление на космическия закон. Защото наистина е духовно мъртъв онзи, който е лишен от този божествен огън на вдъхновението и творчеството, вложен в нас с космическата повеля на битието. За нещастие, и досега няма истинско разбиране на тази мощна основа на космическия градеж. Хората са забравили или по-скоро не искат да признаят великото космическо значение на любовта. Материализмът на нашия век сведе любовта до равнището на физиологична функция. Любовта в наше време в най-добрия случай се разбира като психическо явление. Но ако отново бъде осъзната космичността на любовта, то хората биха започнали да търсят нейното висше проявление, пробуждането на всички висши емоции и творчески способности. Именно в това пробуждане се крие и главната цел, главният смисъл на любовта. Любовта е единна творческа сила. На висшите нива на Битието всичко се съзижда от мисълта, но за оживотворяването на тези мислеобрази са необходими две начала, съединени от космическата любов. Много неразбиране е натрупано около основните понятия за двете Начала. Голям грях имат религиите, и особено християнската, към най-великото Тайнство на Космоса с омаловажаването на брака и унижаването на жената, с презрението си към любовта и провъзгласяването на обета за безбрачие или монашеството - тази духовна нищета - за висше постижение на човешкия дух! Този страшен фанатизъм имаше тежки последствия, сред които умъртвяването на плътта е най-малкото зло. Да си спомним цялото престъпно лицемерие, всички страшни полови извращения и престъпления, породени от тези забрани и осъждания, вървящи срещу Космическия Закон. Абсолютно не са разбрани и думите на Христос - “всеки, който поглежда жена, в сърцето си вече прелюбодейства с нея”. Тези думи трябва да се разбират в светлината на онзи космически закон за сродството на душите и законните бракове, за който вече писах. Правилните съчетания ще дадат на човечеството необходимото равновесие. Тъкмо страшното прелюбодеяние разрушава човечеството и заплашва с гибел цялата планета. Правилното разбиране на великото тайнство, уважението към женското начало ще преродят света. Хората трябва да разберат божествеността на любовта в най-високото й проявление и да търсят тук, на Земята, нейните отражения. И, разбира се, дори самото потомство като плод на любовта ще бъде много по-високо от потомството на случайното съвъкупление. Затова бракът само заради потомство е грозно и кощунствено явление. Винаги трябва да помним, че човекът е наречен създател на света, затова всички видове творчество трябва да бъдат проявени от духовната му същност, което е възможно само при горенето на висшата любов. Само любовта проявява всички скрити огньове, така че в основата на всяко творчество лежи великото привличане, великата любов. Всичко в света зависи от любовта и се крепи на любовта. Любовта трябва да води към висше постижение.

Колко прекрасен е Образът на Майката на Света! Колко красота, самоотверженост и трагизъм има в този величествен Облик! Устремете сърцето си към Висшето и радостта и горенето ще влязат в душата Ви. Цялото творчество на човека, всички мистични възторзи са резултат от същата тази явна или скрита любов. И да помним, че за чистото всичко е чисто.

Някога ще напишете и прекрасни химни за Покривалото на Майката на Вселената, сияещо с всички цветове на дъгата, с всички радости на битието и великото творчество. Защото няма живот, няма проявление на духа без Майката на Вселената, Великата Майка на всичко съществуващо. Противопоставянето на духа на материята е породило в невежото съзнание фанатичното разбиране за материята като за нещо низше, докато в действителност материята и духът са единни. Духът без материята е нищо и материята е само кристализирал дух. Проявената Вселена в своята зримост и незримост ни явява само безбройни аспекти на сияещата материя, от най-високия до най-ниския. Където няма материя, няма и живот. И така, горете с духа и сърцето си!
11.01.1935 г.

Твърдението, че “на висшите нива на Битието материята може да бъде толкова изтънчена и прозрачна, че ние виждаме само съдържащия се в нея живот, но не и самата материя…” е твърде неясно и погрешно. Как може да се вижда животът, без обгръщащата го материя? Погрешно е да си представяме материята на висшите нива като прозрачна. Материята Люцида, обгръщаща висшите Духове, е напълно зрима за човека с отворени центрове и представлява свръхтънко, но все пак непрозрачно светещо вещество - материя, преливаща във всички оттенъци на цветовете, известни и неизвестни на нашето физическо ниво.

Според Вас, съзнанието се развива непрекъснато и е безпределно в достиженията си - нали така? Разбира се, по принцип това е правилно, но в живота ние често ставаме свидетели, как тук, на земното ниво, съзнанието на личността, стигайки до предела, отвъд който то не може или по-точно, не иска или се страхува да прекрачи, спира в развитието си. Но тъй като нищо в действителност не може да остава неподвижно, то тръгва обратно. Вървейки обратно, съзнанието може да стигне до такова състояние на разложение, когато зърното на духа, след като не се храни с висши привличания, замира; такива хора наричаме ходещи мъртъвци. В последно време се наблюдава много регрес в човешкото съзнание. Оттук и всички бедствия на нашата планета.

Вие казвате, че “непрекъснатостта на съзнанието е необходимо условие за неговото развитие”. Аз ще направя допълнение. Разбира се, непрекъснатостта на съзнанието е необходима за неговото развитие, но разбирането за тази непрекъснатост е много относително. Нима не наблюдаваме тази относителност на непрекъснатостта на съзнанието тук, на Земята, в редуващите се състояния на сън и бодърстване? Броят на хората, които запазват непрекъснатостта на ясното и бодърстващо съзнание при прехода си в тънкия свят, дори в неговите средни слоеве, не е толкова голям. Мнозина при този преход заспиват или влачат там полусъзнателно и тягостно съществуване. Вариациите в състоянията на съзнанието са безпределни. Колкото са стъпалата в Безпределността, толкова са и стадиите на съзнанията, и обратно. Напълно съзнателни в тънкия свят са само онези, които приживе са си създали връзка с висшите светове чрез сърдечна устременост към еволюцията и към съхраняването на такова съзнание. Така материалистът, дори при най-развит интелект, който отрича всякаква духовност, всякаква възможност за съществуване във висшите светове може и да няма съзнателен живот във висшите слоеве на тънкия свят, защото след като не е създал, не е закрепил висше привличане, той почти веднага ще бъде въвлечен във вихъра на земното привличане и в полусъзнателно и несъзнателно състояние ще очаква новото си въплъщение. Разбира се, представете си какво ще бъде това ново раждане, тъй като, с изключение на високите духове, такова почти незабавно връщане на Земята е нежелателно. Както знаете, прибиваването в тънкия свят има огромно значение за подхранването, усилването и претворяването на насъбраните енергии в духовни сили. Затова можете да си представите какво разлагане на духовната същност става при продължителната липса на такова подхранване.

В Учението на Живота е казано: “При хората тънкото тяло е почти оформено, но менталното е оформено само у избраните.” Следователно полусъзнателното или дори временното пресичане на съзнанието във висшите слоеве на тънкия свят в повечето случаи е неизбежно.

Постигането на съзнателно съществуване или съхраняването на пълно съзнание във всички обвивки и във всички сфери е най-великото постижение на Архата. Ето това е Амрита, или истинското безсмъртие. Затова всички усилия на Великите Учители са насочени към разширяване на съзнанието на човечеството, към развитие на менталното тяло, към пробуждане на висшата устременост за създаване на магнитен поток или вихър, който увлича духа към висшите сфери.

Тъй като развитието на съзнанието е най-трудният и най-продължителният процес в Космоса, то съхраняването на непрекъснатостта на съзнанието в по-тънките обвивки или на висшите нива на тънкия свят много би ускорило еволюцията.

Духовната същност, преминавайки в тънкия свят, продължава своето съзнателно или полусъзнателно съществуване, в зависимост от развитието на своя висш манас или духовност. Ето и тук, на Земята, много ли са хората, които живеят напълно съзнателен живот? Както е долу, така е и горе. С тази разлика, че там всичко е по-ярко, по-определено и, следователно, по-интензивно, както в едната (съзнателната), така и в другата (несъзнателната) страна. Трябва твърдо да се разбере, че онова, което не е било осъзнато по време на живота на Земята, няма да бъде осъзнато и в тънкия свят. Спомняте си казаното, че в тънкия свят е почти невъзможно да се придобие ново съзнание. Тук, в земния живот, трябва да се залагат зърната на стремежите, които в тънкия свят ще се претворят в знания. Иначе няма да има за какво да се връщаме на Земята.

Звездата на Майката на Света е планетата Венера. През 24-та година тази планета за кратко време се приближи необичайно много до Земята и лъчите й обляха Земята, създавайки много нови, мощни, съкровени съчетания, които ще имат велики последствия. Много женски огнища се разгоряха под тези мощни лъчи.

Неправилно е да се нарича пространственият огън Космически Разум. Защото пространственият огън е Източник на Живота, следователно, потенциално съзнание или основа на Разума. Космически Разум наричаме проявения Разум, или колективния Разум на Йерархията на Светлината. Пространственият огън поражда, разпалва, но също взривява и изгаря отпадъците.

Само много високите духове могат да имат свой астрален терафим. Единствено Самите Учители и най-близките им ученици.
16.01.1935 г.

Съветвам Ви да не наблягате на умствените представи. В заразената обстановка на града тези представи ще доведат само до заблуда. Спомнете си редовете от книгата “Листа от Градината на М.”: “Намирам за опасни школите за съсредоточаване в убийствената атмосфера на градовете. Хората упорстват в избраните от тях желания, но потокът често е слаб и образът се ражда само от мозъка. За силни видения са необходими и почва, наситена с електричество, и съзнанието за покой.” Така че изчакайте с въвеждането на изображението на Учителя в третото око. По-добре е да усещате в сърцето си непрекъсната мисъл и любов към великия Облик.

Трябва да проявявате признателност за всяка радост във Вашия живот. И ако чувството е искрено и устремено в своето постоянство, то ще стигне, закъдето е предназначено. Можете да се обръщате към облика на Преподобния Сергий. Великите Учители имат много ликове и всеки народ се обръща към любимия, към най-близкия до себе си.

С разширяването на съзнанието, с изтънчаването на всички чувства, на целия организъм, става достъпно възприемането на тънките енергии, но това изтънчаване не може да протече със скоростта, с която Вие сте склонни да го очаквате, трябват дълги години упорит труд на очистване и развитие. И още веднъж предупреждавам, че медиумизмът и психизмът нямат нищо общо с истинското изтънчаване на организма. Само разширяването на съзнанието, отварянето на висшите центрове и последователната им огнена трансмутация ще доведат до истинско достижение. Но това, разбира се, не може да стане за кратко време, нужни са години. При това на известно стъпало на изтънчаването са необходими условията на чистата прана и височините. Огнената трансмутация не може да се извърши в отровена атмосфера. Затова в града всички упражнения са страшно опасни и могат да доведат само до обсебване и дори до смърт. Запомнете това и се борете с психизма. Мислете за духовното, за сърдечното усъвършенстване и временно прекратете всякакви умствени представи.

Сърдечното изтънчаване не се крие в сладникавата сантименталност, а в мъжеството и в чувството за справедливост. Сантименталността и справедливостта са два антипода. Ще приведа страница от Учението: “Възприятието на тънките енергии винаги се съпровожда с изтънчаване на организма. При това трябва да се помни, че преди всичко помага съзнанието, защото тънките енергии могат да се възприемат само при изтънчаване на организма. Този принцип трябва много добре да се запомни, защото обикновено понятията се смесват. И това неразбиране и смесване води до много опасни заблуди. При очистването на съзнанието тези явления трябва много добре да се разпознават, защото хората винаги са склонни към утвърждаване на психизма, вместо на висшите огнени понятия. Духът, изпаднал в тази крайност, може да се окаже до такава степен обкръжен от психични флуиди, че дори и да има желанието да се обгърне с други, висши енергии, това не му се отдава. И тук ще посочим съзнанието като спасително действие. Така по пътя към Огнения Свят може да се твърди, че огненото съзнание ще даде ключа към разпознаването.”

Освен това трябва да се има предвид, че явяването или приближаването на висшите Ликове на земно ниво винаги се съпровожда със страшно сътресение на организма. Трепетът, който обхваща цялото ни същество, е толкова страшен, че сърцето ни може да не издържи, ето защо някои, видели само светлината на такова Приближаване, са падали мъртви. Спомнете си всички видения на великите Светци. Да вземем явяването на Богородица пред Преподобния Сергий, какъв трепет Го е разтърсил, как са побелели косите му като спомен за това Посещение и как е паднал мъртъв ученикът до него! А ние знаем, че Духът на Преподобния Сергий, приобщил се към огъня, е бил на почти недостижима висота. Но земната обвивка, при цялото й изтънчаване, не може да асимилира свръхтънките енергии без сътресение. Затова, когато Ви разказват за явявания на Великите Учители, отнасяйте се към това много внимателно. Запомнете, че “ако Висшите Ликове и висшите сфери бяха така достъпни за ограниченото съзнание, Светът отдавна би се разрушил”. Лесно достъпни са само нисшите сфери и персонификаторите от нисшия свят, затова има толкова изопачавания и самомнения. Затова медиумите така се заблуждават.

Мнозина, налагащи своите представи, имат съзнания, които не се отличават нито с честност, нито с разпознаване. Имайте това предвид и изтънчавайте съзнанието си със сърдечна устременост! Задълбочавайте се в Учението, размишлявайте и съизмервайте, учете се от самия живот на велико разпознаване. Защото разпознаването на хората, разпознаването на действителността е първото изискване и условие по пътя на истинското ученичество. Без придобиването на това качество не може да има нито духовен напредък, нито приближаване към Учителя. Може ли да се доверява на ученик, който не е в състояние да отличи истината от лъжата, светлината от тъмата и приятеля от предателя? Всички градежи биха били разрушени от такова невежество. Затова изостряйте вниманието и наблюдателността си, развивайте способността си за справедливи съждения във всекидневния живот! Ще срещнете много хора, които ще говорят за своите високи достижения, посвещения, за космическото съзнание, което ги е озарило и т.н., знайте, че с редки изключения всички те или се заблуждават, или са излъгани от персонификаторите от тънкия свят, или което е още по-лошо, са просто нечестни хора. Самомнението на хората е най-трагичната страница в историята на нашето човечество. Този трагизъм ще се разкрие с цялата си мощ, когато хората бъдат в състояние да надникнат в правдивите анали на историята на нашата планета. Но това време е твърде далеко и дотогава този бич на човечеството ще причини още много разрушения. Самомнението наистина разлага съзнанието, затова пазете се от тази зараза. Истински знаещият или посветеният няма да оповести своето посвещение на пазара.

Сега за прочетените и усвоени от Вас заблуди. Нима не сте чели “Огненият Свят”? В § 376 е казано: “Да приключим също със смесеното разбиране за груповата душа. Духът на съзвучията особено силно е изразен при животните, където няма осъществена индивидуалност. Но съзвучната душа неправилно е наричана групова. Преводите и тълкуванията причиняват това объркване. Дори Платон със своите половинчати души е бил не само по-близко до истината, но и я е изразил красиво. Така че да не употребяваме неправилния термин групова душа и да го заменим с духовно съзвучие …” Струва ми се, че това е много ясно. Ако животните притежаваха групова душа, то откъде е цялото това разнообразие в техните характери? В един обор кравите живеят при еднакви условия, но са твърди различни по своите характерни особености и навици; възможно е при силно неочаквано въздействие, при опасност, те да действат съгласувано, но нали дори хората с ограничено съзнание при паника действат не по-различно от стадните животни; ще твърдим ли, че те притежават групова душа? Разбира се, духът или монадата присъстват винаги в своята първична чистота, както в животното, така и в човека, но само наслоенията, събрани при съприкосновението с различни енергии, изграждат индивидуалността или ако щете душата. От това вече става ясно, че не може да има групова душа; всяка монада, събирайки собствените си наслоения или запаси, следва определен еволюционен път, защото магнитното привличане, което е в основата на всеки жизнен фокус, действа точно . Някои писатели смесват и понятието за делимост на духа с групова душа. Грешките са много и те са неизбежни, особено при нечестността на хората, която наблюдаваме. Популяризацията на великите истини също е спомогнала за тяхното изопачаване. Неподготвеното или ограниченото съзнание не може да разбере цялата дълбочина на съвършено новото за него понятие и, опитвайки се да си го обясни със старото съзнание, понякога го изопачава до пълна неузнаваемост.

Мнозина виждат себе си в предишните си въплъщения на Земята като слон, куче, лопатар, котка (по-рядко като тапир или тигър), но малцина се замислят възможно ли е това наистина? Изброените животни са по-късното развитие или израждане на допотопни видове. Но дори и някаква част от съвременното човечество да е била в животинско състояние при началните кръгове от развитието на нашата планета, то, разбира се, този животински тип във всяко отношение е различен от съвременните животински видове. Останките от хора от онзи животински вид, който се явява звено между животното и човека, никога няма да станат известни на нашите учени, защото този вид е съществувал в кръговете, предшестващи нашия, следователно е невъзможно да се намерят негови останки. Така и всички срещани днес животни няма да бъдат хора на тази планета. Затова дори ние с Вас да не сме били еволюцията на някой динозавър в този кръг и на тази планета, то вероятно нашите монади са оживявали някога подобни красавци на друга планета.

Събуждайки се за човешка физическа еволюция, духът пристъпва към нова задача, към развитие на разума, като за целта духът влиза в съчетание с манаса, който в зачатъчното си състояние, разбира се, все още не може да ръководи човека, и такъв човек-животно дълго време следва своите импулси или инстинкти, или нисшия аспект на манаса. Минават неизброимо дълги векове или еони, докато висшите или по-високите способности на манаса започнат да се проявяват и така да създават истинския човек, или венеца на този проявен Космос. Ако не е била самоотвержеността на Висшите Духове, ние и досега бихме се намирали на нивото на троглодитите. Нашето земно човечество дължи ускорената си еволюция на старшите Братя и Сестри, или Великите Учители.

Разбира се, духът трябва да ръководи своята еволюция и всички усилия на Великите Учители са насочени тъкмо към най-скорошното пробуждане на това съзнание в човечеството. Но колко често духът мълчи и колко са редки случаите на равномерно непрекъснато извисяване! Колко бездушни хора изпълват пространството! Колко регрес се среща в човешкото развитие! Духът може да се проявява и наистина да ръководи само при високо развитие на съзнанието или необикновена чистота на сърцето.

Следващите Ви въпроси наистина не са съвсем ясно формулирани, ще се постарая да отговоря, както ги разбирам. Въпрос: “На известно ниво веригата планети не представлява ли едно цяло, както една планета на физическо ниво, а на още по-високо ниво не става ли същото с цялата слънчева система и т.н.?” Ще Ви припомня, че във всички най-древни учения Космосът винаги е бил разглеждан като единен организъм и съществува сравнение на Космоса с организма на човека. Така че от тази гледна точка всички слънчеви системи могат да се разглеждат като единици или групи от едни или други кръвни телца в единния организъм. Какво разбирате под верига планети? Няма ли и тук неяснота в представата? Веригата планети, за която се говори в “Писма на Махатмите” и “Тайната Доктрина” трябва да се разбира като различните фази на една и съща планета с всички заобикалящи я зрими и незрими за нас сфери, но не и като самостоятелни физически планети.

По-нататък Вие казвате: “Да кажем, че в състояние или на ниво нирвана, материята: пуруша на това състояние се разстила непрекъснато по цялата планетна верига, а материята на много по-висшето състояние се разстила непрекъснато по цялата слънчева система…” (запазих точно Вашите препинателни знаци, двоеточието след “материя”). Тук ми е още по-трудно да следвам мисълта Ви. Ще отговаря, доколкото мога и ако отговорът не Ви удовлетвори, следващият път се постарайте да формулирате мислите си по-ясно. Защото “дори ако вземем двама събеседници на еднакво ниво на развитие, те пак могат да не се разбират един друг. Само пълната доизказаност ще даде обединение на съзнанията. Често едно несполучливо определение може да предизвика съвършено невярна представа. Трябва да се утвърди точното разбиране на много определения, защото хората често употребяват определенията в обратното им значение, без да забелязват това.”

Сега преминавам към отговора. Пространството е изпълнено с основна космическа материя или космическа субстанция, дух-материя или субстанция Пуруша-Пракрити. Вземете онова определение, което Ви е най-близко, всички те са синоними и тази материя или субстанция е основата на нашата Вселена в нейната видимост и невидимост. Като основа, като потенциал на всичко съществуващо, тази субстанция навсякъде е единна, но нейните диференциации са безпределни. Така всяко тяло, всяко светило, всяка слънчева система има своя собствена атмосфера с принадлежащи само на нея свойства и напрежението на тази атмосфера и степента на нейното развитие и изтънчаване, или усъвършенстване, ще бъдат различни от атмосферите, обгръщащи другите тела или системи, но космическият субстрат на тези диференциации ще бъде единен на протежение на цялото безпределно пространство. Също и монадата, независимо дали се крие в минерал, растение, животно или човек е единна в своята същност. Следва много да се замислим над основното понятие за Единството на Космоса.

Всяка божествена искра-монада в своето огнено естество е единна с всички останали монади, но съчетанията от енергии, с които тя влиза в съприкосновение, изявяват нейния потенциал, оцветявайки ги съответно на съчетанието, така се творят всички разнообразия. В “Агни Йога” § 275 е дадено прекрасно пояснение: “Духът остава неприкосновен. Огненото зърно на духа остава в стихийната си цялост, защото значението на стихиите не се изменя, но еманацията на зърното се променя с израстването на съзнанието. Така се разбира, че зърното на духа е частица от стихийния огън, а събраната около него енергия е съзнание… Можете да прибавите към пламъка всякакъв химически състав и така да промените цвета и размера му, но стихийната същност на огъня остава неизменна.”

Не забравяйте също, че състоянието на нирвана е състояние на достигане на висшето проявено съвършенство в съответствие с дадения цикъл на еволюция за всяко царство и вид. Така и съзнанието-инстинкт на растенията и животните по време на Пралая може да има съответната нирвана. Степените на нирвана са толкова, колкото са циклите на усъвършенстване в Безпределността. Но тя винаги ще бъде израз на постигнатото максимум съвършенство в съответствие с определения стадий на еволюцията. За Космическата Основа или Субстанция можем само да кажем, че тя пребивава в състояние на потенциална Паранирвана. Космическата Субстанция, Дух-Материята, простираща се в Безпределността, е Божествената Основа или Потенциалът на всичко Съществуващо и в своите безкрайни проявления, диференциации и смяна на форми тя се стреми към безпределно усъвършенстване и самосъзнание в тях, в тези форми. Отговаря ли това на Вашия въпрос, не зная, но не можах да го разбера другояче.

Сега за Вашата група. Разбира се, аз видях тази група от стремящи се и наистина млади хора. Разбира се, младостта на духа е най-главното условие - младост в смисъл на подвижност и устременост на съзнанието…

Простите задушевни беседи по теми от Учението са много по-полезни от всякакви лекции и ритуали. Съберете кръг от хора с горещи сърца, на които им трябва не обвивката, не черупката, а живото зърно. Често една триминутна беседа дава повече от двучасова лекция. Но много добре се ориентирайте в тези, които идват. И действайте от свое име, по своя инициатива.

Изпращам Ви най-добрите си пожелания. Укрепвайте духа си с мисли за трудния жизнен подвиг, за красотата на служенето за общото благо, за радостта от сътрудничеството със Силите на Светлината, и много светли и прекрасни неща ще навлязат в живота Ви. Без връзка с Висшия Свят няма напредване, няма истинска радост.

Преди да изпратя това послание, пристигна второто Ви писмо и тъй като на последната страница на писмото ми остана място, ще го запълня с отговор на Вашите въпроси.

Тара е богиня или женски еквивалент на Архата, или Сестра на Б. Братство. Определено Ви съветвам да не се интересувате прекалено много от названията на посвещенията, това не води до никъде. В древността във всяка религиозно-философска школа или съкровено братство е имало свои подразделения или степени и техните обозначения. Повярвайте, че истинските стъпала не се обозначават с названията, които се срещат днес в книгите. Ако искате, вземете прекрасните определения на стъпалата на духовния напредък, дадени в “Агни Йога”. Има изучаващи окултизма, които са убедени, че слънчевото посвещение се извършва на физическото слънце! Всички степени на посвещение са в нас самите. Когато ученикът е готов, той получава Лъч на Озарение, съответстващ на достигнатото от него стъпало на очистване и разширяване на съзнанието и огнено преобразяване на центровете.

За Ваше удоволствие ще Ви цитирам древни египетски степени на посвещение в гръцките им еквиваленти. Първата степен се е наричала Пастофорис; втората - Неокорис; третата степен - Меланефорис; четвъртата - Кристофорис; петата - Балахат; шестата - Астрологос; седмата - Профета или Сафкнаф Панках. Ще напреднете ли по духовния път, след като знаете тези условни названия? Искам също да кажа, че по пътя трябва да се върви не с димящ факел, а с очистваща и пронизваща тъмата светлина.