План за развитие на югоизточен район за планиране регионален план за развитие на югоизточен район за планиране
Изтегляне 2.25 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.2. Води
- 1.3 Полезни изкопаеми
- 1.4. Климат
1.1. РелефРелефът на Югоизточен район е разнообразен – от север на юг се редуват части от Стара планина и Задбалканските котловини (Сливенска, Карнобатска и Айтоска), Бургаската низина, Среднотунджанската низина и дребнохълмиста област, Сакарско-Странджанската хълмиста и нископланинска подобласт. Източна Стара планина е разчленена от надлъжните долини на реките Луда Камчия и Хаджийска. Южната част на района е заета от ниските погранични планини – Странджа, Дервентските възвишения и Сакар. Черноморското крайбрежие е силно разчленено и създава изключително благоприятни условия за развитие на туризъм чрез обширна пясъчна плажна ивица, пясъчни дюни, крайбрежни езера и блата, многобройни заливи и полуострови, лагуни и лимани. Тук се намира и най-големият залив на Черно море - Бургаският (ширина 10 – 12,5 км и дълбочина 10 – 12 м). Обща карта на ЮИРП е представена в Приложение Б. 1.2. ВодиЮИ район за планиране попада в два района за басейново управление на водите: Източнобеломорски и Черноморски. Източнобеломорският район включва басейните на реките Марица и Тунджа. В басейна на р. Марица попада само част от територията на община Нова Загора. Част от басейна на р. Тунджа обхваща общините Ямбол и Елхово и части от общините Айтос, Средец, Болярово, Твърдица, Сливен, Котел, Тунджа, Тополовград, Сунгурларе, Карнобат, Руен и Стралджа. Останалата територия от ЮИ район попада в Черноморския район за басейново управление на водите. ЮИ район за планиране обхваща част от водосборния басейн на р. Камчия и водосборния басейн на южночерноморските реки, включващи всички реки на юг от Камчия - Двойница, Хаджийска, Айтоска, Русокастренска, Средецка, Факийска, Ропотамо, Велека, Резовска (на границата с Турция) и други по-малки реки. Общините, които попадат в басейна на р. Камчия, са община Котел и части от общините Сунгурларе и Руен. В басейна на южночерноморските реки попадат всички общини от област Бургас без някои части от общините Руен и Карнобат, които са в други басейни. По-голямата част от реките са къси и се вливат директно в Черно море. В количествено отношение повърхностните водни ресурси се изразяват чрез речния отток. Тези данни са налични по райони за басейново управление на водите и общо за цялата страна, което прави трудно изчислението на количеството повърхностни водни ресурси за ЮИ район. Приблизително те могат да бъдат изчислени под 2000 куб.м на човек от населението, което е по-ниско от средното за страната (около 2430 куб.м на човек). Може да се счита, че ЮИ район за планиране разполага с ограничени водни ресурси. Основната част от водните ресурси се формира от валежите. Въз основа на анализа на данните за средногодишните суми на валежите може да се направи заключение, че те са неравномерно разпределени на територията на ЮИ район, като са най-ниски за района на Бургас и най-високи - за района на Ахтопол. В районите на Сливен и Елхово валежните количества са около средните за страната. Югоизточният район е богат на минерални води. По-важните минерални извори са Бургаските (при с. Ветрен), Сливенските, Кортенските (Новозагорско), Стралджанските, а също и тези край с. Стефан Караджово (Ямболско). Широкият излаз на Черно море осигурява на района достъп до морска вода, която е важен природен ресурс, богат на натриеви и магнезиеви соли и лечебна сероводородна кал. 1.3 Полезни изкопаемиРайонът не разполага с големи находища на полезни изкопаеми. От горивно-енергийните ресурси по-голямо значение имат черните въглища от Балканбас, област Сливен, които у нас са единственият източник за производство на кокс. Кафявите въглища от Бургаския басейн са с по-ограничено стопанско значение. Находищата на медни руди при мини Росен, Върли бряг, Граматиково и Малко Търново са разработени. Железните руди при с. Крумово (Ямболско) са с ограничени запаси. От нерудните изкопаеми стопанско значение имат находищата на облицовъчни кариерни материали – мрамори и габро край Малко Търново, андезитни туфи край Айтос, кварцити край гара Чумерна и селата Струпец и Еленово и българит край Българово. Районът задоволява нуждите си от инертни материали (баластра, чакъл и пясък). Глина се добива в Стралджанското блато. 1.4. КлиматВ климатично отношение районът обхваща части от три климатични области и те са: Европейска континентална (умерена) област, която включва само Твърдишката планина; Континентално-средиземноморска област с две климатични подобласти - със средиземноморско влияние (Долнотунджанския и Странджанския хълмисто-нископланински климатичен район) и с черноморско (Бургаската низина и Странджанския крайбрежен климатичен район); Преходно-континентална област, включваща Среднотунджанския климатичен подрайон и климатичния район на Източна Стара планина. Присъствието на три климатични области обуславя богатото биоразнообразие на района и благоприятства развитието на селското стопанство. 3 В крайбрежните части поради влиянието на Черно море затоплянето на въздуха на пролет и охлаждането му на есен закъсняват и тези сезони настъпват по-късно отколкото във вътрешността на страната. Има благоприятен режим на ниските температури през зимата и пролетта, които не падат под минус 25 градуса. Безмразовият период е с продължителност 240-270 дни. При оценка на природния потенциал на района от важно значение е продължителността на слънчевото греене (използва се за оценка на потенциала за развитие на туризъм, възобновяеми енергийни източници - ВЕИ). ЮИРП се характеризира с голяма продължителност на слънчевото греене (между 2080-2270 часа годишно). Максималната му продължителност е през месеците юли и август. Безслънчевите дни през периода май-октомври са под 10%, през юни-септември под 5%, а през юли и август те практически липсват. Досегашните изследвания на ветровия режим в района показват, че в ЮИРП съществуват обективни възможности за развитието на ветроенергетиката. Ресурсите на вятъра са определени за ниво 10 м. Голяма част от територията на района влиза в т.нар. зони:
Рекреационните ресурси, характеризирани чрез големия брой слънчеви и сухи дни през лятото, разхлаждащият ефект от бризовата циркулация, продължителната и топла есен са благоприятни условия за развитието на морския туризъм. Курортният сезон по южното Черноморие е с около 20 дни по-продължителен от този по северното. Каталог: doc doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8 doc -> Лична информация doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|