План за развитие на югоизточен район за планиране регионален план за развитие на югоизточен район за планиране

Изтегляне 2.25 Mb.

страница	5/30
Дата	05.11.2017
Размер	2.25 Mb.
	#33925

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 30

2. Население^⁵

В тази част се разглеждат следните демографски характеристики на ЮИ район за планиране:

брой на населението и гъстота;
прираст (естествен и механичен);
структура по пол, възраст и етническа принадлежност;
образователна структура.

Данните за тези демографски характеристики позволяват общ анализ на района, тъй като показват разликите между отделните области в него и очертават тези общини, които със своите демографски характеристики се отличават от общата демографска картина. Коефициентът на възрастова зависимост^⁶ позволява анализ на човешкия потенциал за икономическо развитие и степента на икономическо натоварване на трудоспособното население.

2.1. Демографски характеристики

2.1.1.Брой на населението и гъстота

Населението на ЮИРП през 2003 г. наброява 782 653 души, което е 10.03% от населението на страната. Разпределението на населението по области е както следва: 419 925 д. живеят в област Бургас, 213 194 д. в област Сливен и 149 534д. в област Ямбол.

ЮИРП е един от най-слабо населените райони в страната (на пето място по този показател). Средната гъстота на населението е 53.4 д./ км² и е значително по-ниска от средната за страната – 70.3 д./ км². На областно ниво, стойностите са 54.2 д./ км² за област Бургас и 44.6 д./ км² за област Ямбол. Най-гъсто населената в региона област Сливен е с показател 60.2 д./ км², който също е по-нисък от средния за страната.

Анализът на показателя на общинско ниво показва големи различия, дължащи се на наличието на планински и селски територии с ниска гъстота на населението и на силно урбанизирани зони с висока гъстота на населението (като големите градове и областните центрове).

2.1.2. Прираст на населението

За разглеждания период 1999г. – 2003 г. населението в ЮИРП е намаляло с 41 838 души или с 5.07 % (при 4.76% средно за страната). Основните причини са отрицателният естествен прираст и миграцията. Значителни са различията в динамиката на населението на областно и общинско ниво. Докато процентното намаление на населението в област Бургас за периода 1999 – 2003г. е само 1.7%, то за област Ямбол е 10.8%, а за област Сливен е 7.2%.

Гъстота на населението:

Общини с най-малка гъстота: Малко Търново – 5.4д./ км², Болярово – 7.8 д/ км²

Общини с най-висока гъстота: Ямбол – 885.3 д./ км², Бургас - 404.9 д/ км²

2.1.3. Естествен прираст

Естественият прираст за ЮИРП за периода 1999-2003 г. се запазва отрицателен, въпреки че стойностите са по-благоприятни от средните за страната.

Сравнителният анализ на данните показва, че област Ямбол поддържа стойности на естествения прираст (на хиляда от населението) значително по-ниски от средните за страната (-7.87‰). В областите Бургас и Сливен стойностите са съответно (–3.03‰) и (-2.05‰).

А
Естествен прираст:

Общини с най-високи отрицателни стойности на естествения прираст: Болярово (-26.96‰); Тунджа (- 16.65‰), Малко Търново (-11.7‰), Стралджа (-11.9‰)

Общини с положителен естествен прираст: Руен (+0.7‰) и Твърдица (0.2‰)
нализът на данните показва сериозни различия на стойностите на естествения прираст по общини.
Общините с най-високи отрицателни стойности на естествения прираст се характеризират с висок процент на население в над-трудоспособна възраст. Две от общините в района с положителен естествен прираст през 2003г. се характеризират с висок процент на етнически малцинства.
Наблюдаваната неблагоприятна тенденция на постепенно намаляване на населението се дължи на застаряването на населението, влошения здравен статус и ниския жизнен стандарт, водещи до повишаване на смъртността и намаляване на раждаемостта.

2.1.4. Механичен прираст

Показателите за механичен прираст в периода 1999 – 2003 г. показват запазване на тенденцията на нарастване на вътрешната миграция в района. През 2003 г. ЮИРП е напуснат от 16 453 души, а заселилите се са 13 708, т.е. в резултат на миграция населението е намаляло с 2 745 души.

Механичен прираст:

Общини с положителен механичен прираст: Несебър, Созопол, Приморско, Царево, Тунджа.

Общини с най-много изселили се:Бургас, Карнобат, Сливен, Ямбол, Елхово
ъпреки че големите градове – областни центрове продължават да привличат хората, т.к. предлагат по-добри възможности за работа, в последните години се наблюдава тенденция на засилване на миграционната вълна към по-малки градове с туристически потенциал, които предлагат добри условия за работа и живот. През последната година нараства относителният дял на миграциите с посока „село-село” и „град-село”.

2.1.5. Структура на населението по пол, възраст, и етническа принадлежност

2.1.5.1. Структура на населението по пол

Структурата на населението на ЮИРП по пол се характеризира с превес на жените над мъжете. На всеки 100 мъже се падат 104 жени, което е по-малко от средната стойност за страната. Единствено в община Руен мъжете са повече от жените (на всеки 100 мъже се падат 99 жени). Мъжете са повече от жените в по-младите възрастови групи – до 49 г. Във възрастовия интервал 50-54 г. между броя на представителите на двата пола има известно равновесие, докато в следващите възрасти броят на жените систематично превишава този на мъжете. По-големият брой жени във високите възрастови групи е в резултат на по-високата средна продължителност на живота им.

2.1.5.2. Структура на населението по възраст

Анализът на възрастовата структура на населението в ЮИРП показва задържане на неблагоприятната тенденция на постоянно намаляване на броя и дела на хората в под- трудоспособна възраст. Анализът на областно ниво показва определени различия в структурата на населението по възраст. Относителният дял на хора над 64 г. е най-голям в област Ямбол (26.4% при 22.3% средно за района). Най-голям е делът на младите хора (на възраст до 15 г.) в област Сливен (19.4% при 16.6% средно за района). Област Бургас поддържа най-голям дял на хора в трудоспособна възраст (62% при 60% средно за района). Причините за тези различия на областно ниво могат да се търсят в условията за труд и работа, които предлагат различните области.

Възрастова структура на населението:

Общини с най-неблагоприятна структура (най-висок процент население в над-трудоспособна възраст: Малко Търново, Болярово и Тунджа,

Общини с най-висок процент на население в трудоспособна възраст: Бургас, Несебър, Ямбол, Сливен, Поморие

Общини с най-висок процент население под-трудоспособна възраст: Руен, Котел, Твърдица, Айтос
нализът на данните на общинско ниво показва значими различия в структурата на населението.
П
Коефициент на възрастова зависимост:

Общини с най-неблагоприятни нива на показателя: Болярово (75.4%), Тунджа (55%), Малко Търново (52.8%).

Общини с най-добро ниво на показателя: Руен (16.1%), Бургас (17.7%), Ямбол (16.3%).

оказателят коефициент на възрастова зависимост показва съотношението на населението на възраст над 65 г. към населението в трудоспособна възраст 15-64 г. Анализът на данните за ЮИРП показва, че стойността на коефициента трайно нараства като за 2003 г достига 23.8%, което е 1.1 пункта под средната за страната (24.9%). Това показва, че разходите за издръжката на старите хора за здравни и социални услуги стават по-големи, а демографските условия за икономическо развитие се влошават в района.

Анализът на данните на областно ниво показва, че най-неблагоприятно е състоянието на област Ямбол, където коефициентът достига стойност 29.8% (с 5 пункта над средното за страната).

Много силна е диференциацията на коефициента на общинско ниво.

2.1.5.3. Етническа структура на населението

поред резултатите от преброяването от 2001г. населението на ЮИРП има следната структура: българска етническа група 77.6%, турска етническа група 10.4%, ромска етническа група 6.8% и други, включващи арменци, евреи, руснаци, каракачани и др.–1.2%. Сравнението със средните стойности за страната показва, че районът има дял на малцинствата, значително превишаващ този за страната: 22.2% срещу 16,9%. Затова като цяло може да се смята за район с концентрация на етнически малцинства – предимно роми и турци. Анализът на етническата структура на областно ниво показва, че област Ямбол е с най-голям процент на българско население (89.9%). Област Сливен е с най-висок процент на ромско население (12.3%), а област Бургас е с най-висок процент на турско население (13.8%).

На общинско ниво различията в етническата структура на населението са много по-силно изразени.

Етническа структура на населението:

Общини с най-висок процент ромско население: Котел (27.3%), Твърдица (20.8%)

Общини с най-висок процент турско население: Руен (85.3%), Айтос (31.4%), Сунгурларе (30.9%), Котел (29,2%).

Общини със силна концентрация на малцинствени групи: Руен (91.2%), Котел (59,4%), Айтос (43,6%), Сунгурларе (39,9%)

Общини с най-ниска концентрация на етнически малцинства:Тунджа (7.2%), Елхово (9.4%), Болярово (9.7%)

Комплексният анализ на общият прираст на населението и етническата му структура по общини показва, че общината с най-голям положителен прираст – Руен има и най-голям дял турско население. Общините с положителен и малък отрицателен прираст - Твърдица, Котел, Приморско, Царево - имат голям дял на ромското население, а общините с преобладаващо българско население имат отрицателен прираст. Съответната карта е представена в Приложение В.

2.1.6. Образователна структура на населението

Образователната структура на населението в ЮИРП е доминирана от групите със средно (32,8%) и основно (27.2%) образование – ситуация, типична за страната като цяло (съответно 37.9% и 27.4%). Лицата с висше и полувисше образование (степени “магистър”, “бакалавър” и “специалист”) съставляват 10.9% от населението на района, при средно ниво за страната 14.1%. Сравнението с усреднените данни за страната показва, че в района е по-малък делът на хората с висше образование (с 2.9%), със средно образование (с 5.1%), а е по-висок процентът на хората с начално образование и незавършилите начално образование (с 1.5%). По-висок е и процентът на неграмотното население в района в сравнение със страната (с 0.9%) Това показва, че образователната структура на населението на ЮИРП е неблагоприятна в сравнение със средното за страната.
А

нализът на образователната структура на населението на областно ниво показва, че като цяло най-благоприятна е ситуацията в област Бургас, където съотношението на лицата завършили средно и висше образование към лица с основно и по-ниско образование е 50.7 : 49.3 Най-неблагоприятна е ситуацията в област Сливен, където това съотношение е 44.4 : 55.6 (за област Ямбол 46.3:53.7). В област Сливен е най-голям делът на неграмотното население – 4.5%, при средно за района 2.7%. Докладът на UNDP за индекса на човешко развитие 2002 поставя област Сливен на последно място сред 28-те области по комбиниран образователен индекс.
Налице са съществени различия в образователната структура на населението по общини. Най-голям е делът на лицата с начално и по-ниско образование, както и на неграмотното население в тези общини, в които е съсредоточено население с турска и ромска етническа принадлежност.
Комплексният анализ на нивото на безработица и образователната структура на населението по общини в ЮИРП показва, че общините с висока безработица имат най-неблагоприятна образователна структура. Съпоставката с етническата структура сочи, че общините с най-голям дял на неграмотното население са с голям дял на турското и ромското население (Руен, Твърдица, Котел, Средец). Съответната карта е представена в Приложение Г.

Образователна структура на населението:

Общини с най- неблагоприятна образователна структура: Котел, Твърдица, Руен, Камено, Сунгурларе

Общини с най-благоприятна образователна структура: Бургас, Сливен, Ямбол, Несебър

Изводи

ЮИРП е слабо населен, като стойността на показателя варира чувствително на общинско ниво. Тези разлики се дължат на наличието, от една страна на планински и селски територии с ниска гъстота на населението, а от друга – на развити урбанистични центрове, където гъстотата на населението е висока.
Анализът на статистическите данни показва трайно влошаване на демографския потенциал на ЮИРП. По-високият темп на намаляване на населението в сравнение със средното за страната, отрицателният естествен прираст, независимо от неговите по-благоприятни в сравнение със страната стойности и устойчивите темпове на намаляване делът на населението в под-трудоспособна възраст водят до ограничаване на човешкия потенциал за стопанско развитие на района.
С намаление на населението се характеризират всички области, но темпът е различен. Най-силно намалява населението в област Ямбол (почти два пъти по-ускорено от средното за страната). В тази област като цяло демографските тенденции и характеристики са най-неблагоприятни: тя е най-рядко населена, естественият прираст има най-ниски отрицателни стойности, темпът на процентно намаляване на населението е най-висок, населението в над-трудоспособна възраст - най-много и коефициентът на възрастова зависимост - най-висок. Това означава, че демографският потенциал на област Ямбол е най-нисък в сравнение с другите две области в ЮИРП.
Между отделните общини в ЮИРП съществуват значими различия по параметрите: прираст, възрастова структура, коефициент на възрастовата зависимост и етническа структура. Най-тревожно е състоянието в общините Малко Търново, Болярово, Тунджа, където населението трайно застарява и намалява с високи темпове. В тези общини има малко хора в трудоспособна възраст и коефициентът на възрастова зависимост е много висок. Положителни демографски тенденции се наблюдават в общините Несебър, Созопол, Приморско, Царево, където населението се увеличава благодарение на вътрешна миграция. Добри демографски показатели имат общините Ямбол, Сливен и Бургас, където коефициентът на възрастова зависимост е значително по-нисък от този за страната, което показва концентрация на хора в трудоспособна възраст. В района са се обособили няколко общини със силна концентрация на малцинствени групи. Най-значима е тази концентрация в общините Руен, Твърдица, Айтос, Котел, Сунгурларе. Две от тези общини – Руен и Твърдица - са и единствените в ЮИРП с положителен естествен прираст
Образователната структура на ЮИРП е по-неблагоприятна от средната за страната, което ограничава потенциала на района за развитие, особено в сферата на иновациите. Най-ниско е образователното ниво в област Сливен, която е и на последно място в страната по показател комбиниран образователен индекс.
Ниско е образователното ниво на населението в общините Котел, Твърдица, Руен, Камено, Сунгурларе, където е концентрирано население от ромската и турската етническа общност.

Каталог: doc
doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8
doc -> Лична информация
doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия