План за развитие на югоизточен район за планиране регионален план за развитие на югоизточен район за планиране
Изтегляне 2.25 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.1.1. Работна сила
- 3.1.2. Безработица
- 3.1. 3. Заетост
- 3.1.4. Доходи, жизнен стандарт
3. Социален сектор73.1. Развитие на пазара на трудаЗа оценка и анализ на състоянието и развитието на пазара на труда в ЮИРП са разгледани следните показатели:
Анализът и оценката на състоянието, и на тенденциите в развитието на тези показатели служат за оценка на потенциала за подобряване на качеството на живот на населението и постигане на устойчиво развитие. 3.1.1. Работна силаВ Характеристики на работната сила в ЮИРП (2003 г.) Икономически активно население: 325,600 Дял от общото население: 41.6% Дял от работната сила в страната към дела от територията: 9.9%:13.2% Ръст: 1.15% Разпределение по области: Бургас: 54%; Сливен: 25%; Ямбол: 21% ажен фактор за социално-икономическото развитие на района е работната сила. Тя се характеризира от дела на икономически активното население. За сравнение тук сме показали и дела на работната сила в района към работната сила в страната, както и отношението на този дял към територията, която районът заема от територията на страната. Данните показват, че делът на работната сила в района е по-малко от половината население, като се наблюдава тенденция към постепенното му нарастване. Тази тенденция, обаче, може да се дължи на увеличаване на възрастта за пенсиониране, което от своя страна означава, че тя е нетрайна. 
Работната сила на ЮИРП съставлява малка част от работната сила на страната. Тя е неравномерно разпределена между областите на района, а по отношение на страната и на територията, която районът заема, нейният дял е малък. 
3.1.2. БезработицаП Безработица: Високите стойности: Общини с висока безработица: Котел (27%), Стралджа (32%) Общини с висок дял на трайно безработни: Котел, Стралджа, Сунгурларе (над 60% от безработните) Общини с висока степен на безработица сред младежите: Нова Загора (40%), Карнобат (36%), Камено (36%), Сунгурларе (34%), Твърдица (35%) Най-засегнати социални групи: Жени: 65.95%; Младежи: 30.99% оложителната тенденция на постепенно намаляване на броя на безработните в района се наблюдава от 2000 година. Общият брой на регистрираните през 2003 г. безработни в ЮИРП е 52 187 души или 13.5%, което е с около 19 % по-малко от предходната година и за първи път е съизмеримо със средната за страната стойност (също 13.5% за 2003 г.). Наблюдават се съществени различия в структурата на безработицата в района както на областно, така и на общинско ниво. Област Бургас поддържа най-ниско равнище на безработица в района (10.6% за 2003г.), докато за областите Ямбол и Сливен стойността е 18% за 2003г. На общинско ниво диференциацията е особено изразена. Докато в някои общини (Котел, Стралджа) тя е значително над средната стойност за страната, то в други (Бургас, Несебър, Приморско) тя е значително под нея. Относителният дял на регистрираните безработни жени в ЮИРП през 2003г. е 56,95% , което е с 2.7 пункта над средния за страната. Обезпокояваща е наблюдаваната тенденция на непрекъснато нарастване на дела на безработните жени през последните години. Един от факторите, които обуславят тази висока безработица, е съществуващата скрита дискриминация при наемане на служители от работодатели в частния сектор. Друг фактор, отчитан от експертите, е по-ниската мобилност на жените и по-голямата им пасивност при търсене на работа. Безработицата сред младежите в ЮИРП е една от най-високите за страната. За 2003 г. средногодишният брой на регистрираните безработни младежи до 29 години в района е 16 175, което е 30.99 % от общо регистрираните безработни (при 26.8% средно за страната) и е с 22.4% по-ниско от предходната година (което е резултат от изпълняваните диференцирани активни мерки на пазара на труда с целева група безработни младежи). Значителни различия в нивото на младежката безработица съществуват на общинско равнище като в общините Нова Загора, Карнобат, Камено, Сунгурларе и Твърдица стойностите са значително по-високи от средното за района. Високите нива на младежка безработица в тези общини се свързва с високия процент на ромско население и неговия нисък образователен статус, което затруднява реализацията му на пазара на труда. По данни на МТСП над 70% от безработните младежи са без специалност и професия, с основно и по-ниско образование. Високият процент на младежка безработица се сочи като един от основните фактори, провокиращи засилването на миграционните процеси. Продължително безработни в района са 26 336 души или 50.46% от безработните лица на възраст над 15 год. През 2003 г. равнището на продължителна безработица е намаляло с 15 % от предходната година и е по-ниско от средното за страната, което е 53.15 % от безработните . Данните показват, че продължително безработните лица за повече от две години са над две трети от всички продължително безработни. Голям е броят на продължително безработните с основно или по-ниско образование, което още повече затруднява успешното им включване на пазара на труда. Въпреки че официалната статистика не отчита етническата принадлежност на продължително безработните лица, най-висока е продължителната безработица в общините с висок процент ромско население: Сунгурларе, Котел, Стралджа. Това са и общините, попадащи в списъка на общини с най-голям процент бедно население и най-нисък образователен индекс (доклад на Световната банка). 3.1.3. ЗаетостИ през 2003 г. продължава, започналата през 2002 г., тенденция на растеж в броя на заетите лица в ЮИРП. Средногодишният брой на заетите достига 272.5 хиляди, което е с 6.4% повече в сравнение с предходната година. Въпреки наблюдаваната положителна тенденция, все още коефициентът на заетост за ЮИРП е по-нисък от средния за страната и за 2003 г. достига ниво от 41.1%. Значителен ръст по този показател бележи област Ямбол (45.7%). Продължава тенденцията на нарастване на броя на наетите лица по трудово или служебно правоотношения в частния сектор, но за първа година се отбелязва нарастване и на броя на заетите в обществения сектор. За 2003 г. съотношението заети в обществен към частен сектор е 36:64, като за 2002 г. съотношението е 37:63. С
екторният анализ на заетостта за периода 1999 – 2003 г. отразява динамиката на развитие на икономиката в района. През 2003 г. продължава спадът на заетите в секторите “Добивна промишленост” , “Селско и горско стопанство и риболов” и “Образование”. Приключилата реформа в системата на здравеопазването води до относително стабилизиране на броя на заетите в сектор “Здравеопазване и социални дейности”. Динамичното развитие на туристическия бизнес в района е причина за значителното увеличение на броя на заетите в сектор “Хотели и ресторанти”, строителството и услугите. Растежът на заетите в сектор “Операции с недвижими имоти и бизнес” от 1999 е най-значителен за периода 1999-2003, а ръстът на заетите лица в отрасъл “Държавно управление; задължително обществено осигуряване” се свързва с необходимостта от повишаване на капацитета на държавната администрация в процеса на присъединяване на страната към ЕС. Образователна структура на заетите в ЮИРП: Данните не показват значителни промени в образователната структура на заетите в района за разглеждания период (1999 – 2003 г.). Основната част (149.0 хиляди или 54.7% от заетите 272.5 хил.души) са със средно образование като предимство на пазара на труда имат лицата със средно професионално образование (77.7% от всички заети със средно образование). В сравнение с предходната година през 2003г е нараснал броят на заетите с висше образование с 12.1% и е намалял броят на заетите с основно и по-ниско образование с 16.9%. У  величаването на коефициента на заетост за ЮИРП, намаляването на коефициента на безработица, както и нарасналото търсене на квалифицирана работна сила трябва да бъдат отчетени като положителни тенденции на пазара на труда в района. Същевременно към настоящия момент равнището на професионална квалификация на работната сила, особено на безработните лица, не отговаря на изискванията и търсенията на пазара на труда. Това обяснява високата безработица в общини с голям процент ромско население. Други силно засегнати от безработицата групи са жените и младежите.
3.1.4. Доходи, жизнен стандартСтруктура и динамика на дохода: Анализът на данните показва, че работната заплата продължава да формира значителна част (41.8%) от дохода на населението, като тежестта й през 2003 г. е нараснала. Най-значителен ръст бележи доходът от собственост - с 259%, въпреки че заема само 1.5% в структурата на дохода. Значително са нараснали доходите на домакинствата от взети заеми и кредити (с 63.8%). Все още значителен дял от дохода на населението се формира от социални трансфери (пенсии, семейни добавки за деца, обезщетения на безработни и други социални помощи) и достига до 22.3% от общия доход. Тази структура на доходите показва че: (1) голяма част от населението разчита на социални помощи. Това се обуславя частично от застаряващото население на района. (2) населението започва да участва във финансовия пазар и в пазара на недвижимо имущество. Това участие вероятно е един от факторите за растежа на заетостта в сектор операции с недвижими имоти. Общ доход на домакинствата в ЮИРП: Данните за периода 1999 – 2003 г. показват растеж на доходите на домакинствата в ЮИРП. За 2003 г. този ръст е 6.6% в сравнение с предходната година. Въпреки положителната тенденция, жизненият стандарт в района продължава да е нисък. ЮИРП заема трето място по този показател сред районите за планиране в България, като средната стойност на дохода на домакинство за 2003г. е по-ниска от средната за страната. Ниското ниво на реалните доходи е основен социален проблем за района. Той обуславя големия дял на социалните помощи в структурата на доходите, както и относителните и абсолютни нива на бедност или делът на хората, които живеят в границите, близки до бедността. При проведеното през 2004 г. за първи път в България Картографиране на бедността се очертаха няколко “гнезда на бедност” в района, в които над 25% от населението е бедно – за ЮИРП това са общините Руен и Котел. Общ разход на домакинствата в ЮИРП: Сравнителният анализ на данните за структурата и динамиката на разхода на домакинствата от района показва запазване на тенденциите на постепенно нарастване на разхода. За 2003 г. този растеж е 6.7% в сравнение с предходната година. Основна част от разхода се формира от т.нар. потребителски разход, който за 2003г. достига до 84.9% от общия разход. Продължава тенденцията разходите за храна да формират основната част от потребителския разход, като за 2003г. те са 46.15%. Въпреки тенденцията на постепенно нарастване, все още незначителен дял заемат разходите от групата “свободно време, развлечение, културен отдих и образование”- едва 4.1% от потребителския разход. Най-значително нарастване бележат разходите на домакинствата за влог – с 50%. Въпреки този растеж, влогът формира едва 4.3% от общата структура на разхода. С  редна годишна работна заплата: Анализът на динамиката на средната работна заплата на наетите лица по трудово или служебно правоотношение в ЮИРП показва тенденция на постепенно и стабилно нарастване. През 2003 г. нарастването е с 6.42 % в сравнение с предходната година и достига ниво от 3 189 лв. за година. Въпреки регистрираната положителна тенденция, стойността на средната заплата на ЮИРП остава по-ниска от средната за страната. На регионално ниво се наблюдават сериозни различия между областите. Средната заплата за област Бургас е 3 502лв., което е с 6.8% над средната стойност за страната. Стойността на този показател съответно за област Сливен е 2 749лв., т.е с 16.2% под средната за страната, а за област Ямбол е 2 641лв., т.е. 19.5% под средната за страната. По средна годишна заплата на наетите лица област Ямбол е на предпоследно място в страната.
Нивото на заплащане и растежът на средната заплата в обществения сектор продължават да са значително по-високи от тези в сектора на частните фирми и предприятия. През 2003 г. средногодишната работна заплата в обществения сектор е 3 893лв. или с 39.6% по-висока от тази в частния сектор. Ръстът на работната заплата в обществения сектор за 2003 е с 9.5% повече от предходната година, докато в частния сектор е 4.7%. Може да се предположи, че тази значителна разлика е резултат от отчитане на недействителни нива на заплатите в частния сектор с цел намаляване на плащанията за обществено осигуряване и данъци. Анализът на тези данни показва, че растежът на общия доход на домакинствата е по-бавен от този на техните разходи. Ръстът на взетите кредити и заеми е значително по-висок от ръста на спестяванията. Това предполага динамична структура на доходите и разходите и би могло да означава общо обедняване на населението или обедняване на определени социални групи и общини. За по-нататъшен анализ в тази насока, обаче, са необходими допълнителни данни за структурата на разходите и доходите на различни социални групи, а също така и по общини. От представените данни и анализ на горепосочените характеристики на пазара на труда: работна сила, безработица, заетост, доходи и жизнен стандарт могат да се направят следните обобщени изводи: Като цяло се наблюдава тенденция на постепенно нарастване на работната сила в района. Други положителни тенденции на пазара на труда в района са увеличаването на заетостта, намаляването на безработицата и нарастване на търсенето на квалифицирана работна сила. Нарастват и доходите на населението, а тяхната структура постепенно се променя. Най-силно нараства заетостта в отраслите свързани с туризма, строителството, операции с недвижими имоти, държавно управление и задължително обществено осигуряване. Пазарът на труда се характеризира и с някои отрицателни тенденции. Нарастването на работната сила вероятно се дължи на увеличаване на възрастта за пенсиониране, което означава, че тази тенденция не е трайна. Същевременно към настоящия момент равнището на професионална квалификация на работната сила, особено на безработните лица, не отговаря на изискванията и търсенията на пазара на труда. Съществуват дълбоки различия в степента на заетост между половете и възрастовите групи. Друг проблем е сезонния характер на заетостта в основните сектори за региона: туризма и свързаните с него отрасли, и строителството. Данните за безработицата и структурата на заетостта по отрасли показват, че съществуват значителни различия във възможностите за реализация на работната сила на общинско равнище. Най-привлекателни и с най-висока заетост са общините, в които е развит или се развива туризмът, а най-висока е безработицата в общини с висок процент малцинствено население или общини с отрасли в упадък. Тези тенденции създават неравновесия в района по отношение на заетостта и са предпоставка за вътрешна миграция. Растежът на общия доход на домакинствата е малко по-бавен от този на техните разходи. Каталог: doc doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8 doc -> Лична информация doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||