Отпадък от Хвостохранилище “Люляковица”

2.3. Отпадък от Хвостохранилище “Люляковица”

2.3.1. Оценка на минераложките и химическите характеристики на минните отпадъци и на остатъците от химически вещества и препарати от първичната преработка в тях

Концентрацията на халкопирита и борнита в състава на жилково-впръснатите руди определя и вариациите в съдържанията на злато. В минералния състав на находище "Асарел", джърлеитът е един от главните рудни минерали. Той се смесва с халкоцита и ковелина и е основният носител на сребро, чиито концентрации са в пряка зависимост от количеството на натрупване на този хипергенен минерал. Въз основа на протичащите процеси при флотацията на рудата, се очаква, че тези вещества ще присъстват и във флотационния отпадък (хвост), в който твърдата фаза средно е 22-23%.

Средните съдържания на сребро в добиваната халкоцит-ковелинов минерален тип руда е 10 г\т, а във флотационния концентрат са между 30 и 70 г\т [1]. За находище "Асарел" и находищата от меднопорфирно-алунитов субформационен тип [3], молибденът не е характерен елемент. Съдържанията на молибден в халкоцит-ковелиновия минерален тип руди е под 10 г\т, като резултатите от анализа на хвоста показват 14 г/т (Виж Приложение 11).

Р. Петрунов и др.[4] описват за находище "Асарел" голдфилдит. Главните рудни минерали за находище "Асарел" са халкопирит, пирит, халкоцит и ковелин, които определят и концентрациите от селен и телур в добиваната руда.

За находище "Асарел" съдържанията на бисмут са от следи до 0,9 г\т. Бисмутът се установява в състава на главните сулфидни минерали: в халкопирита- 0,0001%, в пирита - 0,0001 %; в тетраедрита-от 1,34 до 2,03%, в ковелина и халкоцита- 0,0001 %. Вариациите на неговото съдържание в рудната маса зависи от концентрирането на сулфидните рудни минерали. Поради това корелационният му коефициент спрямо медта е висок - 0,94. В халкопирита се наблюдават включения от айкинит, витихенит, меренскиит, бисмут, богдановичит, които са характерни за състава на късните борнитови минерализации [1].

От останалите редки елементи при химичните анализи на добиваните руди с по-високи съдържания се разкриват: германий- от следи до 0,6 г\т, живак - от 1 до 8 г\т (за борнитовите минерализации); антимон- 0,6 до 5 г\т (270 г\т за флотационния концентрат) [1], а във флотационния отпадък 5 г/т (Виж Приложение 11). Арсенът е в границите от 1,3 до 3 г\т в рудите, 30 г\т във флотациония концентрат и 3 г/т във флотационния отпадък (Виж Приложение 11). Концентрациите във флотационния концентрат на олово са 204 г\т и на цинк 128 г\т [1], a концентрациите във флотационния отпадък на олово 16 г/т, а на цинк 129 г/т (Виж Приложение 11).

Флотационният отпадък се депонира в хвостохранилище „Люляковица”. Количеството на генерирания отпадък е дадено в Таблица 1.1.1. Гранулометричният състав на флотационния отпадък е даден в Таблица 2.3.1.1.

Таблица 2.3.1.1 - Зърнометрична характеристика на отпадъка от обогатяването

Cu – 0,055%÷0,080%.

Fe – 2,00% ÷ 2,80%

S – 1,55% ÷2,65%

SiO₂ – 69% ÷ 71%

Al₂O₃– 12,8% ÷ 14,2%

В хвостохранилище „Люляковица” контрол на постъпващия и полагания хвост в опорната призма се извършва от обектовата “Лаборатория по земна механика”.

В състава на флотационния отпадък (хвост) преобладават нерудни минерали като кварц, серицит, каолинит и др. От рудните – пирит и някои медни минерали. Тези минерали не съдържат във високи концентрации, вредни за околната среда и човешкото здраве химични елементи като: As, Cd, Co, Cr, Cu, Hg, Mo, Ni, Pb, V и Zn, съгласно чл.12(3), т.5на НСИУМО – Протокол № 4141 / 28.04.2010 г. за флотационния отпадък, даден в Приложение 11. От направения анализ, се вижда че сумарната концентрация на вредните елементи за всяка една от композитните проби е както следва:

• 
  „хвост – стена”– 0,0945%;
  
• 
  „хвост плаж” – 0,0978%;
  
• 
  флотационен отпадък– 0,0888%.
  

Съгласно Приложение №1 към чл. 3 на Наредба № 3/1.08.2008 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (Обн. ДВ. бр.71 от 12 Август 2008г.) са представени сравнителни данни за норми за предохранителни концентрации за тежки метали и металоиди в почвите и получените резултати за флотационния отпадък за различните пробовземни точки. Предохранителната концентрация е съдържание на вредно вещество в почвата в mg/kg, превишаването на която не води до нарушаване на почвените функции и до опасност за околната среда и човешкото здраве, съгласно допълнителните разпоредби на същата наредба. Съгласно, Забележката към Приложение No1 към чл.3, при рН<6, каквото е рН на „хвост-стена”, предохранителните стойности за почвите с песъчливо-глинест механичен състав се прилагат за глинести почви, а стойностите за глинесто-песъчливите и песъчливи почви – за почвите с песъчлив глинест механичен състав. Това условие е взето в предвид и в Таблица 2.3.1.2 са взети под внимание „по-строгите” стойности за пробата от „хвост-стена”, която има рН<6. Отпадъчният хвост от рудник „Асарел” се определя като песъчливо-глинест (до 70% кварц),и за двете проби с рН>6 са взети като предохранителни концентрациите за песъчливо – глинести почви.

Минните отпадъци (отпадък от обогатяването – хвост) могат да бъдат задържани в границите на съоръжението по начина, предвиден при проектирането и изграждането на съоръжението. Не се очакват изменения на депонираната в съоръжението суспензия от обогатяването в краткосрочен и дългосрочен план. При експлоатацията на съоръжението са предприети всички действия за предотвратяване на голяма авария.

2. Класификация

• 
  По Наредба 3/2004 г. за класификация на отпадъците
  

В Приложение 12 и Приложение 9 са дадени резултати от химични анализи на S_обща, S_{сулфидна,} Киселинен потенциал (AP), изразен като съдържание на H⁺, mol/kg и Неутрализационен потенциал (NP), изразен като съдържание на H⁺, mol/kg. Въз основа на последните две величини е изчислен Киселинния неутрализационен капацитет, като отношение на NP към AP. Получените резултати за КНК и за трите проби са < 1, т.е. няма капацитет за неутрализиране на освободената киселинност и минните отпадъци са киселинно генериращи [18] .

• 
  По Решение на комисията от 16.01.2001 за изменение на Решение 2000/532/ЕО относно списъка на отпадъците
  

• 
  По Наредбата за специфичните изисквания за управление на минните отпадъци
  

Отпадъчният хвост не отговаря на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за почвите и съдържанията на вредни вещества в тях и на нормите, определени с Наредба № 3 от 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (ДВ, бр. 71 от 2008 г.) и не могат да се класифицира като „Незамърсени почви”, поради по-високото съдържание на Cd и Cu, както се вижда от Таблица 2.3.1.2.

Минните отпадъци от отпадъчния хвост и в трите проби не съдържат сумарна концентрация, по-висока от лимитираната на вредни или потенциално вредни за околната среда и здравето на хората елементи, но поради високото съдържание на сяра в тях и получените стойности за киселинния неутрализационен капацитет, които предполагат киселинно генериращи свойства, отпадъците могат да се класифицират като „опасни” по смисъла на чл. 6 от Наредба № 3 от 2004 г. за класифициране на отпадъците.

Съгласно изложеното, отпадъчният хвост се класифицира според чл.12, ал.4 от Наредбата за специфичните изисквания за управление на минните отпадъци като „Опасни отпадъци”.

Минният отпадък, който ще се депонира в хвостохранилище «Люляковица» е «утайки от пречисване на отпадни води от миннодобивната дейност»

С писмо с изх. № ОВОС – 3171/05.2008 г. МОСВ уведомява, че отпадъкът по произход е миннодобивен отпадък и следва да отпадне от разрешението дадено на „Асарел Медет” АД от РИОСВ - Пазарджик за извършване на дейности с отпадъци.

Общото количество на минния отпадък, депонирано до 01. 01. 2010 г. в Хвостохранилище Люляковица е 270 240 м³. Технологичната схема за пречистване на руднични води включва неутрализация на киселите води с варно мляко, подаване на флокулант за по-ефикасно утаяване на образувалите се утайки и подаването на образувалите се утайки с помпена станция и напорен тръбопровод до хвостопровода на обогатителна фабрика “Асарел”, а пречистените води се изпускат в р.Асарелска.

Пречиствателната станция за руднични води се състои от две еднакви секции, всяка включваща 4 бр реактори и двутраншеен утаител. Дренажните води постъпват в първите реактори и преминават през отвор в долната част във вторите реактори, от които през преливен праг постъпват в третите реактори. От последните през отвор в долната част водите постъпват в четвъртите реактори, а от тях преливат в разпределителен улей и регулираща нивото на постъпване преграда в траншейния утаител.

При преминаването си през траншейния утаител образувалите се химически сулфатни и хидроокисни утайки седиментират в дънната част на траншеята и с помощта на платформен пясъкочистач и помпи се подават в сборен улей, по който гравитачно постъпват в буферен резервоар, разположен в помпената станция за утайки. От зумпфа с високонапорни помпи по тръбопровод утайките се подават в хвостопровода на обогатителна фабрика “Асарел”. Приблизителен състав на утайките на база сухо вещество: олово 64 g/t, мед 4.98%, цинк 1266 g/t, кадмий 14 g/t, никел 137 g/t, силициев диоксид 2,30%, алуминиев оксид 18,57%, железни оксиди 1,29%, магнезиев оксид 7,21%, калциев оксид 13,29%, натриев оксид 0,76%, калиев оксид 0,41%, сяра (обща) 9,33%, сяра сулфатна 8,64%, загуби при накаляване (З.П.Н.) 27,33% и др.

Всички данни са взети от получените практически резултати при провеждането на лабораторните и полупромишлените изследвания за пречистване на дренажните води, като докладът за тези изследвания е разгледан, приет и утвърден от ВЕЕС на МОСВ.

Минният отпадък (утайки от пречистване на отпадни води от миннодобивната дейност) може да бъде задържан в границите на съоръжението ХХ Люляковица по начина, предвиден при проектирането и изграждането на съоръжението. Не се очакват изменения на депонираните в съоръжението утайки от пречистване на отпадни води от миннодобивната дейност в краткосрочен и дългосрочен план. При експлоатацията на съоръжението са предприети всички действия за предотвратяване на голяма авария.

Минните отпадъци (утайки от пречистване на отпадни води от миннодобивната дейност) са неопасни неинертни отпадъци. Те са заустват в началото на хвостопровода и посредством него се депонират в хвостохранилище Люляковица. Ето защо на тези отпадъци не е извършван отделен анализ на киселинно-продуциращите свойства, тъй като те се смесват с отпадъка от обогатяване /хвост/, който по същество представлява комплексен отпадък от обогатяване и утайки от пречистване.
Минните отпадъци, генерирани в процеса на биохимичното излужване на извънбалансовите руди с последващи процеси сорбция, екстракци яи електролиза са следните:

-Утайки от почистването на утаителя и на механичните филтри (отпадъци от физично и химично обогатяване на метални полезни изкопаеми). Генерират се в процеса на сорбционно извличане на мед от набогатени разтвори. Очаква се отпадъка да се генерира след 2010 г. Годишно количество 8 t.

- Шламове при работата на екстрактори, електролизни вани, утайници и др. Генерират се в процесите на екстракция и електролиза. Очаква се отпадъка да се генерира след 2010 г. Годишно количество 5 t.

- Други отпадъци от физично и химично обогатяване на метални полезни изкопаеми – „брада”. Генерира се в процеса на екстракция. Очаква се отпадъка да се генерира след 2010 г. Годишно количество 12 м³/y.

Минните отпадъци от процесите на сорбция, екстракция и електролиза ще бъдат генерирани след 2010 г. По тази причина не могат да бъдат предоставени данни за техните физични и химични характеристики.

Минните отпадъци от процесите на сорбция, екстракция и електролиза могат да бъдат задържани в границите на съоръжението по начина, предвиден при проектирането и изграждането на съоръжението. Не се очакват изменения на депонираните в съоръжението минни отпадъци от процесите на сорбция, екстракция и електролиза в краткосрочен и дългосрочен план. При експлоатацията на съоръжението са предприети всички действия за предотвратяване на голяма авария.

Според “Наредба № 2/23.07.2007 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони” сградите и съоръженията в района на „Асарел Медет” се осигуряват за VIII земетръсна степен със сеизмичен коефициент К_с = 0,15.

Активно действащи тектонски нарушения и физикогеоложки явления в проучените участъци, които евентуално да създават затруднения, не са установени при инженерно-геоложкото проучване проведено през 2008 г. от „Хидрогеопроект” ООД – Пловдив.

Минните отпадъци ( утайки от почистването на утаителя и на механичните филтри, шламове при работата на екстрактори, електролизни вани, утайници и други отпадъци от физично и химично обогатяване на метални полезни изкопаеми – „брада”) са неопасни неинертни отпадъци.

2. 
   
   Каталог: ovos
   
   
   
   Изтегляне 2.05 Mb.
   
   Сподели с приятели: