Прогнозиране на възможностите за дрениране и изтичане на вещества и химикали, оказващи неблагоприятно въздействие върху компонентите на околната среда,безопасността и здравето на населението 3.1. Оценка на излужването на металите, киселинните аниони и на солите във времето на базата на тест за излужване в зависимост от Ph, тест на проникване или други подходящи изследвания
Оценката на излужването на металите във времето е направена въз основа на посочените в Заповед РД-988/29.12.2006 г., методи за основно охарактеризиране отпадъците и за изпитване за установяване на съответствието, в частта I.2. Методи за излужване на отпадъците, съгласно Приложение 2 на заповедта. В резултат на направените анализи за основно охарактеризиране на отпадъка, като ключов параметър е определена концентрацията на сулфидна сяра, защото тя е пряко свързана с възможността за генериране на кисели води.
В раздел 2 на Приложение 1 от Наредба 8/2004 за депониране на отпадъци са разписани критериите за приемане на зърнести отпадъци на различните класове депа, като са посочени гранични стойности на излужване на компонентите, гранични стойности на органичните вещества и гранични стойности на определени допълнителни параметри. Излужването на отпадъците, съгласно методите в серията стандарти БДС EN 12457 – части от 1-4 се извършва при „меки” условия на екстракция в продължение на 24 часа и собствено рН на отпадъка. При направените анализи е използвано съотношение течно:твърдо (L/S) 10 л/кг. Целта на теста за излужване е да покаже каква е мобилността на различните метали и катиони. Получените данни са посочени в Таблица 3.1.1. за отпадъците от „Западно насипище”, „Окисно насипище” и „Хвостохранилище Люляковица”. В Таблица 3.1.1. е посочена нормата по Наредба 8/2004 е за опасни отпадъци, които могат да се приемат на депа за неопасни отпадъци, съгласно Приложение 1, т.2.3.1.1 на същата Наредба (Таблица 5 от нея).
Таблица 3.1.1- Концентрация на елементите в извлека (10 л/кг), съгласно тест по БДС EN 12457
Елементи
|
Мярка
|
Норма
по Нар.8/
2004
|
Западно насипище
|
Окисно
насипище
|
Флотационен отпадък
|
ЗН1
|
ЗН2
|
ЗН3
|
ОН1
|
ОН2
|
ОН3
|
сте-на
|
плаж
|
ОФ
|
Ванадий /V/
|
mg/kg
|
-
|
<0.01
|
<0.01
|
<0.01
|
<0.010
|
<0.010
|
<0.010
|
<0.010
|
<0.010
|
0.042
|
Хром /Cr/
|
mg/kg
|
10
|
<0.01
|
2.060
|
1.144
|
0.010
|
3.591
|
0.050
|
<0.010
|
<0.010
|
<0.010
|
Кобалт /Co/
|
mg/kg
|
-
|
0.045
|
0.641
|
0.624
|
1.104
|
1.638
|
0.193
|
0.211
|
<0.010
|
<0.010
|
Никел /Ni/
|
mg/kg
|
10
|
<0.02
|
0.751
|
0.725
|
0.308
|
0.777
|
0.322
|
0.085
|
<0.020
|
<0.020
|
Мед /Cu/
|
mg/kg
|
50
|
0.057
|
32.69
|
38.43
|
67.1
|
297.0
|
18.77
|
4.20
|
0.164
|
0.049
|
Цинк /Zn/
|
mg/kg
|
50
|
0.198
|
2.237
|
2.894
|
0.904
|
3.471
|
3.132
|
0.804
|
0.071
|
0.078
|
Арсен /As/
|
mg/kg
|
2
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
Молибден /Mo/
|
mg/kg
|
10
|
0.052
|
<0.05
|
<0.05
|
<0.050
|
<0.050
|
<0.050
|
<0.050
|
<0.050
|
0.284
|
Кадмий /Cd/
|
mg/kg
|
1
|
<0.01
|
0.041
|
0.032
|
0.020
|
0.052
|
0.025
|
<0.010
|
<0.010
|
<0.010
|
Антимон /Sb/
|
mg/kg
|
0.7
|
<0.05
|
<0.05
|
0.05
|
0.050
|
<0.050
|
<0.050
|
<0.050
|
<0.050
|
<0.050
|
Барий /Ba/
|
mg/kg
|
100
|
0.090
|
0.374
|
0.135
|
0.371
|
0.204
|
0.185
|
0.078
|
0.120
|
0.170
|
Олово /Pb/
|
mg/kg
|
10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
Живак /Hg/
|
mg/kg
|
0.2
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
Флуориди /F-/
|
mg/kg
|
150
|
1.22
|
2.93
|
5.46
|
1.31
|
7.03
|
2.58
|
<1.00
|
2.51
|
3.12
|
Сулфати /SO42-/
|
mg/kg
|
20000
|
411.8
|
1527.7
|
3219.0
|
454.9
|
4155.0
|
1051.5
|
1763.3
|
515.8
|
1107.0
|
Хлориди /Cl-/
|
mg/kg
|
15000
|
5.5
|
3.9
|
3.5
|
14.4
|
3.1
|
3.4
|
2.4
|
3.3
|
38.7
|
Разтворени твърди вещества (TDS)
|
mg/kg
|
60000
|
879
|
3090
|
4560
|
866
|
8120
|
1647
|
2290
|
1090
|
2900
|
Разтворен органичен въглерод (DOC)_
|
mg/kg
|
800
|
<50
|
<50
|
<50
|
<50
|
<50
|
<50
|
53
|
57
|
78
|
Общ органичен въглерод (ТOC)_
|
mg/kg
|
50000
|
<50
|
<50
|
<50
|
<50
|
<50
|
<50
|
84
|
77
|
95
|
Селен (Se)
|
mg/kg
|
0.5
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
<0.10
|
0.15
|
pH
|
|
min 6
|
6.27
|
3.14
|
3.32
|
4.15
|
2.69
|
3.85
|
5.9
|
8.09
|
10.70
|
ЗПН*
|
%
|
10
|
4.13
|
5.75
|
5.53
|
6.62
|
7.29
|
4.96
|
4.43
|
4.14
|
5.49
|
Киселинен неутрализационен капацитет (КНК)
|
да се изчисли
|
0.10
|
-0.09
|
0.02
|
-0.01
|
-0.04
|
-0.03
|
0.003
|
0.028
|
-0.037
|
*ЗПН – норми от Таблица 8 на Наредба 8 – за опасни отпадъци, които се приемат на депа за опасни отпадъци
Анализът на посочените в Таблица 3.1.1 данни и резултати, показва че:
-
Концентрациите на лимитираните елементи (в някои случаи без мед) във всички композитни проби са под нормите за депониране на опасни отпадъци на депа за неопасни отпадъци. Резултатите от анализа на степента на излужване показват, че елементите се излужват в незначителни концентрации, дори при рН на елуата от 2.69 до 4.15, т.е. тяхната мобилност е минимална, особено на елементите Аs, Sb, Cd, Cr, Pb, Hg, Ni, Se, Ba. Това се дължи на факта, че повечето елементи участват в минералния състав на отпадъка (респ. рудата) и имат инертен характер. Данните показват, че концентрациите на микроелементите в елуата са изключително ниски в сравнение с граничните стойности за концентрации на опасни отпадъци (Приложение 3 на Наредба 3/2004), които се депонират на депа за неопасни отпадъци;
-
Нормите за концентрация на Cu в елуата се превишени за композитните проби от ОН1 (1995-2000 г) и ОН2 (2000-2009 г.). Имайки в предвид, че на територията на окисното насипище се реализира излужване на остатъчната мед в извънбалансовата руда, като тя се доизвлича като полезен продукт, за периода 2009-2010 г. концентрацията на Cu в отпадъка е в нормите и тази тенденция ще продължава докато работи Инсталацията за излужване и извличане на медта от извънбалансовата руда (Приложение 13);
-
По отношение на рН на отпадъците за 6 от композитните проби, то е <6. Това са композотните проби от „Западно насипище” – ЗН2 и ЗН3, т.е. депонираните отпадъци в периода от 1995-2000 г. и 2000-2009 г. и всички композитни проби от „Окисно насипище”, както и „Хвост-стена”;
-
Съгласно нормите за опасни отпадъци, които се депонират на Депа за опасни отпадъци (Таблица 8 на Наредба 8/2004) се вижда, че при норма за Загуби при накаляване – 10%, изследваните композитни проби имата стойности почти 50% под тази норма.
Оценката на излужването на металите, киселинните аниони и на солите в композитните проби от трите обекта във времето, на базата на тест за излужване, показа че:
-
Степента на излужване на нормираните, по Наредба 8/2004 г., метали в опасните отпадъци, които могат да се депонират на Депа за неопасни отпадъци е изключително ниска за всички изследвани елементи, с изключение на медта (ОН1 и ОН2). За извънбалансовата руда от 2009-2010 г., проблемът е решен и стойностите на медта са в нормите;
-
Степента на излужване на нормираните, по Наредба 8/2004 г., киселинни аниони и соли в опасните отпадъци, които могат да се депонират на Депа за неопасни отпадъци е изключително ниска за всички изследвани киселинни аниони;
-
По отношение на рН на отпадъците за 6 от композитните проби, то е <6. Това са композотните проби от „Западно насипище” – ЗН2 и ЗН3, т.е. депонираните отпадъци в периода от 1995-2000 г. и 2000-2009 г., всички композитни проби от „Окисно насипище” и отпадъка от „Хвост – стена”. Същевременно собственото рН на отпадъците, както и рН на елуата не оказва силно въздействие върху мобилността на металите и киселинните аниони, защото стойностите са много по-ниски от нормираните за елуати (10 л./кг.) за опасни отпадъци, които могат да се депонират на депа за неопасни отпадъци.
От направените изследвания и получените резултати от изпитването за основно охарактеризиране на минните отпадъци, в съответствие с Плана за пробовземане (Приложение 1) като ключови/критични параметри са определени концентрациите на мед на „Окисно насипище” и рН на отпадъците. Те следва да се проверяват при последващи периодични изпитвания за оценка на съответствието на отпадъците.
Сподели с приятели: |
