План за управление на минните отпадъци “асарел – медет” ад, гр. Панагюрище
Статични и кинетични тестове за отпадъци, съдържащи сулфиди, за определяне на вероятност от дрениране на киселини и излужване на метали
Изтегляне 2.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.2.1. Отпадък на „Западно насипище”
- 3.2.2. Отпадък на „Окисно насипище”
- 3.2.3. Отпадък на хвостохранилище „Люляковица”
3.2. Статични и кинетични тестове за отпадъци, съдържащи сулфиди, за определяне на вероятност от дрениране на киселини и излужване на металиДобивът на сулфидни минерали и депонирането на минните отпадъци, които неизменно съпровождат добива обикновено се изследват за установяване на потенциала за генериране на кисели води. Кисели води се генерират при контакта на химически активни сулфиди с кислород и вода в среда на бактерии, окисляващи желязото/сярата, и при положение, че алкалният компонент, който може да спре окисляването или да неутрализира продукта от него е недостатъчен или неефективен. Генерирането на кисели води е динамичен и пространствен проблем и възниква при кисела активност – по-интензивна от неутрализиращите процеси в дадена система, във всеки стадий на естественото явление окисляване на сулфидите. Терминът „генериране на кисели води” се отнася за получените излужени, филтрирани или дренирани води. С генерирането на кисели води се асоциират два основни сулфидни минерали – пирит и пиротит. Пиритът е относително изобилен и обикновено не се извлича при преработката на руда. Ако пиритът и пиротитът не бъдат извлечени или оксидирани при преработването на рудата, може да отделят киселини. Обикновено естественият капацитет за неутрализиране в системата се осигурява от карбонатни скали (напр. варовик) и химически активните силикати. Генерирането на кисели води може да се представи със следните три уравнения [17, 19]: 2FeS2+7O2+2H2O → (bacteria) 2FeSO4+2H2SO4; (1) 4FeSO4+2H2SO4+O2 →(bacteria) 2Fe2(SO4)3+2H2O; (2) FeS2+Fe2(SO4)3 →3FeSO4+2S. (3) А неутрализацията може да се представи от следното уравнение: H2SO4+CaCO3+H2O→CaSO4.2H2O+CO2 (4) Уравнения от 1 до 4 представят сумарните химичните реакции, протичащи при генерирането на кисели води. Проявите на процеса на генериране на кисели води се различават силно в зависимост от физическите и минераложки характеристики на материала, метода на депониране и местните климатични условия. Взаимодействието на тези фактори е причината генерирането на кисели води да се смята за специфичен за обекта проблем. В някои случаи, когато материалът не генерира кисели води, може да възникнат проблеми с излужването на остатъчни елементи. Обикновено това се установява с оценка въз основа на тестове за излужване. Резултатите от излужване на метали и киселинни аниони са дадени в т.3.1. Обикновено изчисляването на киселинността и основността е първата стъпка в прогнозирането и оценката на генерирането на кисели води. По принцип, изчисляването на киселинността и основността цели определяне, от една страна, на потенциала за генериране на киселини (пряко свързан със съдържанието на сулфиди в пробата) и, от друга страна, потенциала за неутрализиране. Сравняването на тези две стойности позволява определяне на пробите като потенциални източници на киселини, с нисък процент на вероятност за действително генериране. Изчисляването на киселинността и основността е метод за характеризиране на термодинамичните характеристики на системата, т.е. указва какви последствия е възможно да се очакват, но не гарантира, че тези последствия ще се случат, нито кога и как биха се развили във времето. Ако дадена проба е с потенциал да генерира киселинност, то за да се потвърди дали тя наистина ще генерира киселинност и с каква интензивност, са необходими статични и кинетични тестове. За 9-те композитни проби са проведени статични тестове, като получените резултати са коментирани по съоръжения за депониране на минните отпадъци. Тестовете са проведени в съответствие със Наредба за специфичните изисквания за управление на минните отпадъци, чл. 12, т.3 – пр.БДС EN 15875- статично изпитване за определяне на киселинния потенциал на киселинни отпадъци. С помощта на метода може да се определи пълният набор от стойности за киселинен неутрализационен капацитет (КНК). Обикновено при класифицирането на материали по отношение на техния потенциал за генериране на киселинност се използват следните параметри:
Киселинният потенциал и потенциалът за неутрализация се изразяват с една и съща мерна единица, която е кг CaCO3/тон материал. Терминът “киселинност” означава наличие на минерална киселинност (свободни водородни йони) в пробата. Повечето жизнени процеси в естествените води могат сериозно да бъдат нарушени, ако рН е извън диапазона 4.5 до 10.3. Нивото на pH на водата под 4.5 говори за наличието на минерална киселинност (или ако бъдат прибавени допълнителни водородни йони от друг процес, те ще останат непроменени в разтвора). Киселинността е резултат от реализирането на киселинния потенциал. Алтернативен критерий за оценка чрез нетния потенциал за неутрализация е представен в таблица 3.2.2. Таблица 3.2.1- Критерии за определяне на потенциала за генериране на киселинност въз основа на КНК, в съответствие с НДНТ за хвостохранилища и табани за скални маси [18, 20]
Таблица 3.2.2 - Критерии за определяне на киселинността въз основа на нетния неутрализационен потенциал [17,21]
Критериите за потенциал за неутрализация намират по-добро приложение при пробите със съдържание на сулфиди под 1% и относително нисък или отрицателен потенциал за неутрализация. 3.2.1. Отпадък на „Западно насипище”Получените резултати от химични анализи на Sобща, Sсулфидна, Киселинен потенциал (AP), и Неутрализационен потенциал (NP) са дадени в Приложение 6. Въз основа на последните две величини е изчислен Киселинния неутрализационен капацитет, като отношение на NP към AP. Получените стойности са както следва:
Получените резултати за КНК и за трите проби са < 1, т.е. няма капацитет за неутрализиране на освободената киселинност и пробата е киселинно генерираща, съгласно Таблица 3.2.1. Нетният неутрализационен потенциал (NNP) има стойности, както следва:
Стойностите за нетния неутрализационен потенциал (NNP) в mol/kg Н+ са взети от Приложение 6, а преизчислението в kgCaCO3/t е направено в съответствие с prEN 15875:2008 [17]. В съответствие с информацията от Таблица 3.2.2, и трите проби имат стойност, преизчислена като kg CaCO3/t <-20 , т.е. вероятност за генериране на киселинни води. 3.2.2. Отпадък на „Окисно насипище”Получените резултати от химични анализи на Sобща, Sсулфидна, Киселинен потенциал (AP), и Неутрализационен потенциал (NP) са дадени в Приложение 8. Въз основа на последните две величини е изчислен Киселинния неутрализационен капацитет, като отношение на NP към AP. Получените стойности са както следва:
Получените резултати за КНК и за трите проби са < 1, т.е. няма капацитет за неутрализиране на освободената киселинност и пробите са киселинно генерираща, в съответствие с Таблица 3.2.1 Нетният неутрализационен потенциал (NNP) има стойности, както следва:
Стойностите за нетния неутрализационен потенциал в mol/kg Н+ са взети от Приложение 8, а преизчислението в kgCaCO3/t е направено в съответствие с prEN 15875:2008. Сравнявайки с критериите от Таблица 3.2.2, първите две проби попадат в зона на вероятност за генериране на киселинни води, докато извънбалансовата руда за периода 2009-2010, от която медта се излужва допълнително няма потенциал за генериране на кисели води.
Получените резултати от химични анализи на Sобща, Sсулфидна, Киселинен потенциал (AP), и Неутрализационен потенциал (NP) са дадени в Приложение 9 за минен отпадък от флотационна фабрика и в Приложение 12 за минен отпадък от хвостохранилище – хвост „стена” и хвост „плаж”. Въз основа на стойностите на киселинния потенциал (AP), изразен като съдържание на H+, mol/kg и Неутрализационен потенциал (NP), изразен като съдържание на H+, mol/kg е изчислен Киселинния неутрализационен капацитет, като отношение на NP към AP.
Получените резултати за КНК и за трите проби са < 1, т.е. няма капацитет за неутрализиране на освободената киселинност и пробата е киселинно генерираща, съгласно Таблица 3.2.1. Нетният неутрализационен потенциал (NNP) има стойности, както следва:
Стойностите за нетния неутрализационен потенциал за mol/kg Н+ са взети от Приложение 9 и Приложение 12, а преизчислението в kgCaCO3/t е направено в съответствие с prEN 15875:2008. Съгласно критериите от Таблица 3.2.2, пробите от „хвост-стена” и „хвост-плаж” попадат в зоната на вероятно генериране на кисели води, докато пробата от минния отпадък от ОФ има стойност >20, следователно няма потенциал за киселинност. Въз основа на направения анализ и оценка от изследванията на киселинно-продуциращите свойства на минните отпадъци от „Асарел-Медет”-АД могат да се констатира, че отпадъците от „Западно насипище”, „Окисно насипище” и Хвостохранилище „Люляковица” съдържат сулфидна сяра и въз основа на стойностите им за КНК и Неутрализационния потенциал и Нетния неутрализационен потенциал имат вероятност да генерират киселинни води. При експлоатация на съоръженията за минни отпадъци, следва да се предприемат следните превантивни мерки:
Оценка на въздействието на отпадъците върху компонентите на околната среда, безопасността и здравето на населението, и стабилността на съоръжението, са описани в т. ІV. ІІІ. ОПИСАНИЕ НА ДЕЙНОСТТА, ПОРАЖДАЩА МИННИТЕ ОТПАДЪЦИ Дейностите, пораждащи минни отпадъци включват:
Технологичната схема на дейността на Асарел – Медет, пораждаща минните отпадъци е подробно описана в Раздел II – Характеристика на минните отпадъци, подточка 2 - Технологична характеристика на разработваното находище – прилагани добивни и преработвателни технологии към настоящия План. ІV. ВЪЗМОЖНИ РИСКОВЕ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА И МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО ИМ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕВАНТИВНИ МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВОДИ, ВЪЗДУХ И ПОЧВИ
По задача “Организиране на комплексен екологичен полигон /КЕП/ и провеждане на изследвания в региона на “Асарел – Медет” АД, гр. Панагюрище, ежегодно се провеждат изследвания на атмосферния въздух в два пункта по показателите серен диоксид, азотен диоксид, азотен оксид, озон, прах, сероводород, въглеводород, метан, въглероден оксид и амоняк. От анализа на данните може да се заключи, че: - Към настоящият момент състоянието на атмосферния въздух на община Панагюрище е сравнително добро. Няма установено наднормено замърсяване по данните от извършени замервания, съгласно нормативните актове (Наредба № 7/1999, Наредба № 9/1999 и Директивите на ЕС). - На промишлената площадка на “Асарел-Медет” АД осреднените за периода 1995-2009 г. концентрации на замърсяване са под съответните норми за серни и азотни оксиди, озон, сероводород и амоняк. Констатирани са единични превишавания на фини прахови частици над нормата от 0,05 mg/m3. - Въздействието от неорганизирани емисии от производствените процеси е минимално и поради характерния профил на местността. - Единствените емисии от организирани източници при настоящата дейност на “Асарел-Медет”АД са серните и азотни оксиди, въглеродния оксиди и обща прах от изпускателните устройства на ТЕЦ (ТСЦ - топлосилов цех) и прах от трошачните корпуси - корпус едро трошене и корпус Ситно трошене. Последните две изпускателни устройства са снабдени с пречиствателни съоръжения – водни скрубери и ръкавни филтри за пречистка. ТСЦ използва за гориво нискосернист мазут, с което се изпълняват изискванията на НДЕ за вредни вещества от организирани източници. Направено е изследване на годишното и максимално еднократно замърсяване от тези две инсталации. Емисиите им са определени по норми за допустими емисии (НДЕ) по чл. 21, ал. 1 за котелно гориво и чл. 30, ал 2 - агломериране на руди за цветни метали от Наредба 1 от 2005 г. Съгласно изискванията на Наредба № 9 от 1999 г.:
Съгласно Наредба № 1 от 2004 г.:
Стойностите на концентрациите са на порядъци по-ниски от съответната годишна ПДК или ДОП за всички замърсители. На фигурата е показано еднократно замърсяване със серни оксиди за зимните месеци, когато инсталацията работи. 
Максимално еднократно замърсяване със серни оксиди (SOX) от дейността на ТСЦ на “Асарел-Медет”АД. Зоната в  има концентрации над 0.05mg/m3 – денонощен ДОП за човешко здраве на северозапад от ТСЦ.
Вижда се, че замърсяването не оказва отрицателно въздействие и няма кумулативен ефект върху атмосферния въздух на близките населени места, по отношение на разгледаните замърсители. Мерки:
Повърхностни води Повърхностният отток в района на площадката на „Асарел-Медет” се формира от реките Асарелска, Панова, Люляковица и р. Мареш, която преминава през източната част на площадката и през гр. Панагюрище. Вследствие на извършваните дейности, свързани с рудодобива се наблюдава изменение в режима, оттока и качеството на водите в реките. Наблюдава се намаляване на водосборната площ на реките, като най-значително е това на р. Асарелска. Вследствие на това е увеличен повърхностния дял в речния отток и оттоците по планинските склонове. Цялостната дейност на фирмата се е отразила на състоянието на повърхностните води, като е настъпила промяна в състава на водите и в оттока на преминаващите в района реки. Качеството на водите е повлияно от дейността на “Асарел-Медет” АД по отношение на някои замърсители с отклонения от ПДК. Тези отклонения обаче се дължат в голяма степен и на съществуващите полиметални аномалии в района. Качество на повърхностните води: Мониторинговите изследвания комбинирани с термодинамично моделиране на химичните форми на елементите във водите на реките протичащи през района на Асарел-Медет, показват, че рудодобивната дейност, процесите на окисление и изветряне в насипищата влияят върху състава, физико-химичните характеристики и поведението на химичните елементи в цялата водна система. Регистрирани са по-високи нива на изследваните елементи, особенно на SO42-, Cu и Mn, и киселинност на водата. Повишаването на съдържанието на SO42- йони води до тяхната конкурентноспособност при процесите на комплексообразуване. Така, за разлика от неповлияните речни води, комплексни сулфатни форми на главните и тежки метали се появяват в системата за сметка на свободните Me2+ форми. Главните метали са представени предимно като свободни Me+ (K, Na) форми и като Me2+ и MeSO40 (Ca, Mg) форми в различни съотношения. Изследваните водни системи се характеризират с ниска мътност. Съдържанието на тежките метали в суспендираният материал е силно повлияно от физикохимичните характеристики (химичен състав, химични форми, рН) на водите по течението на реките, а също така от физичните параметри като скорост на течението, размер на частиците, произход на суспендираният материал. Желязото е метала с най-голямо съдържание последвано от медта, мангана и цинка. Трансформирането на тежките метали и намаляването им по течението на реките е резултат от дифузионни, турбулентни и сорбционни процеси, а не от утаителни процеси. Способността на водата да се самоочиства нараства с рН и следва реда Fe > Mn > Cu > Zn, дължащ се на количеството хидроокси и карбонатни форми които по-лесно се утаяват. Сорбцията на Cu, Mn и Zn се намалява в резултат от тяхната по-голяма мобилност и разпределение в течната фаза. Свободните Me2+ форми, които са по-токсични преобладават по течението на реките. За очакване е намаляване на водната токсичност за сметка на комплексообразуването с разреждане на водата и нарастване на рН.
Хидрогеоложките условия в този район се характеризират предимно с пукнатинни води в две, хидравлически свързани подземни водни тела, а именно (МОСВ, БДИБР):
В обсега на територията на находището не са провеждани хидрогеоложки проучвания и изследвания, и не са оценявани локални експлоатационни ресурси и проектни дебити на водовземни съоръжения, тъй като водоснабдяването се извършва от язовир «Жеков вир» през сезонен изравнител яз. «Ламашко дере» - Разрешително № 0891 от 03.01.2008 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за Източнобеломорски район с център Пловдив. Мерки:
Съгласно почвено – географското райониране на страната (Нинов, Н., География на България, 1997 г.) площадката попада в Балканско - Средиземноморската почвена провинция, в западния край на Средногорската почвена провинция. Поради влошеното структурно състояние и киселата реакция, повечето излужени канелени горски почви имат не особено благоприятни физико-механични свойства - голяма свързаност, лепливост във влажно състояние, голяма твърдост при изсъхване, склонност към спичане и уплътняване на твърда и дебела почвена кора. Общите запаси на вода в еднометровия слой на средно излужените почви, са 256 mm от които 135 mm са усвоими. Често при напояване или по-обилни валежи се създават условия за преовлажняване, при някои от по-тежките разновидности, което влошава, почвената аерация, а с това микробиологичната дейност и азотното хранене на растенията. По същество това са бедни почви и при неполивни условия са пригодни за лозя, тютюн, пшеница, ечемик, лавандула и др. При поливни условия са подходящи за овощни градини, царевица и др. култури. Кафявите горски почви имат сравнително лек механичен състав, като най-леки са почвите върху гранитни скали. Характерна особеност на всички кафяви горски почви е тяхната голяма скелетност, която се увеличава надолу по почвения профил. Влагоемкостта им не е голяма, а водопроницаемостта е висока. Тези почви са рохкави, аерирани и сравнително лесно се аерират.
- Недопускане замърсяване на почвите, чрез правилна експлоатация на инсталациите, съгласно изискванията на действащата нормативна база за опазване на околната среда; - Събиране и депониране на почвения слой на определени за целта места; - След приключване на експлоатацията на съоръженията да се извърши рекултивация с ползване на депонираната почва в съответствие с нормативните изисквания. - Прилагане на адекватни мерки за недопускане изтичане на замърсени отпадъчни води, разливи на химикали, горива и смазочни материали.
Съгласно схемата на ландшафтното регионално райониране на България (Петров, География на България, 1997 г.), създадена на базата на териториално съчетаване на типовете, подтиповете и групите ландшафти, и съобразно височинната поясност, районът на находището попада в следната ландшафтна структура. Южнобългарска планинско - котловинна област (B) Средногорско - Задбалканска подобласт (X) Братийско - Богдански ландшафтен район (67) По отношение на структурата на ландшафтите в района на “Асарел - Медет” АД може да се обобщи, че в резултат на многогодишната антропогенизация на района и въздействието на този голям промишлен обект, компонентите на околната среда са променени и антропогенизирани, променено е и биоразнообразието в тях. Естествените ландшафти са заменени от нови категории ландшафти като: антропогенни, промишлени, комуникационни, добивни ландшафти. От първичните ландшафти се срещат доста ограничено ливадните и горски ландшафти. Структурата на ландшафта е разчленена и многопластова, като в далечна перспектива се наслагват очертанията на планините, създаващи дълбочина на пейзажа. Териториите в близост до “Асарел-Медет”АД се характеризират с преобладаващо участие на горскостопанската и селскостопанската дейност, поради което формират и съответно горски и земеделски ландшафти.
- Предвидените мероприятия да се изпълняват в определените за целта площи, като се изключи нерегулирано изсичане на гори и ползване на селскостопански земи; - След приключване на експлоатацията да се извърши рекултивация с цел вписването на терена в околния ландшафт.
Флора - “Асарел-Медет” АД е разположен в Същинска Средна гора. Голяма част от територията е покрита от широколистни листопадни гори. Преобладава летният дъб, акацията, липата. Естествената растителност в прилежащата територия е представена от съобщества на европейски бук (Fagus silvestris), зимен дъб (Quercus robur), благун (Quercus frainetto) цер (Quercus cerris), келяв габър (Carpinus orientalis) и други. Има създадени много изкуствени насаждения от черен (Pinus nigra) и бял (Pinius silvestris) бор. В обезлесените открити части около рудника са формирани вторични храстови съобщества с преобладание на къпина (Rubus idaeus), бъз (Sambucus ebulus), дрян (Cornus mass) и глог(Crataegus mnonogyna). На територията на самият рудник растителността е силно редуцирана. Фауна - Фауната на територията на Асарел и прилежащите местообитания спада към Старопланинската зоогеографска област. От птиците широко разпространени и често срещани са горските видове. Вследствие дейността на рудника на територията му могат да бъдат установени петрофилни видове птици и влечуги. Риби липсват, а земноводните са изключително слабо представени. От бозайниците са разпространени някои видове дребни гризачи. Мерки: - Недопускане на разливи на горива и смазочни материали, с цел опазване на флората и фауната; - Предвидените мероприятия да се изпълняват в определените за целта площи, като се изключи нерегулирано изсичане на гори и ползване на селскостопански земи; - Изпълнение на строително – ремонтни и монтажни дейности да се осъществява през светлата част на денонощието; - Стриктно да се спазват правилата за противопожарна безопасност.
Територията на рудник Асарел-Медет попада в Защитена зона "Средна гора", BG0002054 по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици. В близост се намират: BG 0001389 “Средна гора”, BG 0001039 “Попинци” и BG 0000426 “Луда яна”, които са Защитени зони по Директива 92/43 ЕЕС за опазване на природните местообитания. В границите на Асарел – Медет АД не попадат защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии. На север от територията на Дружеството се намира защитена местност Сивата грамада, а на югозапад – защитена местност /ЗМ/ Оборище. Ограничителните режими на тези защитени територии не засягат дейността на Асарел – Медет. Неприкосновеността и цялостното опазване на ЗМ „Оборище” се регламентират от ЗЗТ, заповедта за обявяване и статута на исторически паметник от национално значение. За нейното опазване още в работния проект на МОК Асарел е предвидено следното:
По отношение на културното наследство, на територията на ”Асарел-Медет” АД няма регистрирани археологически паметници на културата. Мерки: - Предвидените мероприятия да се изпълняват в определените за целта площи, като се изключи нерегулирано изсичане на гори и ползване на селскостопански земи, загуба на биоразнообразие и нарушаване на прилежащи терени в ЗЗ Средна гора; - Рекултивационните мероприятия след приключване на дейността да се изпълняват в съответствие с изискванията на ЗБР и заповедта за обявяване на зоната.
Находище “Асарел” е вместено между Миалския възсед от север и Разслатишкия навлак от юг в Панагюрската вулканогенна ивица, двустранно притисната от Средногорския антиклинорий и Ихтиманския блок. Находище “Асарел” е свързано с горнокредния магматизъм, включващ Челопешката свита и Медетски плутон и е изградено от вулкански и седиментни скали, които са повсеместно и силно променени. Челопешката свита Медетският плутон 
Мерки:
8. Безопасност и здраве на населението Предприятието се намира на 5 000 м северозападно от гр. Панагюрище извън границите на санитарно - защитната зона. В района най-близо разположените други населени места са с. Оборище, с. Баня, и с. Бъта. Очакваните неблагоприятни въздействия върху здравето на персонала на "Асарел-Медет" АД, са описании в следващата таблица.
Мерки:
V. ПРЕДЛОЖЕНИ ПРОЦЕДУРИ ЗА КОНТРОЛ И МОНИТОРИНГ “Асарел-Медет” АД е сертифициран по международните стандарти за: управление на качеството - ISO 9001:2000, управление на околната среда - ISO 14001:2004; и условия на труд - OHSAS 18001:2002., като е разписал и прилага изискванията на стандартите интегрирано. С цел опазване на околната среда още през 1988 г., на територията на “Асарел-Медет”АД е въведена система за собствен фирмен мониторинг. Мониторингът се осъществява на територия, чийто обхват е избран въз основа на научно аргументирани и доказани в практиката подходи. За целта е организиран т.нар. Комплексен екологичен полигон (КЕП). В географски смисъл КЕП обхваща територията на Централното Средногорие между гр. Панагюрище на запад и с. Оборище на изток, билото на Средна гора на север и пътя Панагюрище – София на юг. Вътре в тази територия са разположени минно – промишлените мощности на “Асарел-Медет”АД. КЕП представлява специализирана система от обекти (площадки, пунктове, профили, станции и др.), технически средства, методики и програми за наблюдения, измервания и анализи, предназначена за комплексен и системен контрол на околната среда. В Приложение е дадена схема на Комплексен екологичен полигон, Мониторингови пунктове на “Асарел-Медет” АД и План за мониторинг. На Западно насипище е проектиран и изграден КИС за следене нивата на подземните води, депресионната крива и поровото налягане. - изготвени са два геофизични модела на оводнените и проводими зони в насипището; - изготвен е проект и се изпълнява преоткосиране на Западно насипище в зоната на контакт с хвостохранилището. Изготвен е проект и се изпълнява преоткосиране и рекултивация на откосите на Окисно насипище; Дружеството следи пряко за спазване на реда за извършване на откривните работи и депонирането на откривката; Всяка година прилага към годишния работен проект за добив Справка за броя и състоянието на съоръженията за депониране на отпадъците от добива и първичната преработка на подземни богатства /минни отпадъци/. Всяка година Дружеството попълва и изпраща в РИОСВ Въпросник за събиране на информация, необходима за създаване регистър на депа и хранилища за отпадъци от добива и първична преработка на подземни богатства. Във въпросника:
Външен контрол по спазване на технологията за извършване на откривните работи и депонирането на откривката и отпадъците от добива се осъществява от компетентния орган – РИОСВ, Пазарджик. VІ. ПРЕДЛОЖЕН ПЛАН ЗА ЗАКРИВАНЕ НА СЪОРЪЖЕНИЯТА Дружеството е в процедура на актуализиране на съществуващите технически проекти на съоръженията за минни отпадъци – Западно насипище, Окисно насипище и Хвостохранилище Люляковица, за които ще бъдат разработени цялостни проекти в т.ч. за техническа и биологична рекултивация след преустановяване на експлоатацията на съоръженията. | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
е изградена от вулканогенно - седиментогенни и вулкански скали – андезити, дацити, андезитови агломератови туфи и туфити с прослойки от мергели, аргилити и глинести варовици, тефроидни скали.
, внедрен сред палеозойски гранитоиди и докамбрийски метаморфни скали, е изграден от гранодиорити, кварцдиорити, плагиогранити, диоритови порфирити и др.
