План за управление на природен парк "странджа"


Геоложка характеристика и геоморфоложки особености



страница11/47
Дата30.08.2016
Размер6.26 Mb.
#7897
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   47

1.9.Геоложка характеристика и геоморфоложки особености




1.9.1.Геоложки строеж


Територията на ПП “Странджа” е заета от скалите на централната и източната част на Странджанската тектонска зона и най-източните отдели на Средногорската тектонска зона. Северната граница на парка почти се припокрива с т. н. Босненска дислокация, отделяща двете зони една от друга.

Най-старите геоложки формации се разкриват в северозападната част на района. Те са съставени от висококристалинни метаморфити, сред които е внедрен голям батолит от предпалеозойски гранити. Върху ерозионната повърхност на гранитите, между селата Звездец и Еврeнозово, лежат триаски теригенни и варовити седименти. Над тях е разположен нискокристалинният Странджански метаморфен комплекс, който изгражда голяма част от територията на парка и чиято възраст е все още неуточнена. В състава му влизат типични зеленошистни метаморфни скали – филити с прослойки от мрамори, кварцити, метаалевролити, метаконгломерати и др.

Югоизточната и източна част на територията на парка до бреговете на Черно море е изградена от скалите на сенонския вулканогенно–седиментогенен комплекс в който най–впечатляващ е вулканският апарат Папия (502 м н.в.). Вулканизмът е следван от обширно проявена интрузивна дейност, маркирана от внедряването на големи порции магма, както сред вулканитите, така и сред нискокристалинните метаморфити и старите гранити. Открояват се многобройни интрузивни тела, между които по-впечатляващи са сложно наставените Малкотърновски, Граматиковски, Забернски и Изгревски плутони.

Най–младите скали на територията на парка са слабо споени руслови наслаги и по–ограничено представени езерни и делтови седименти с палеогенска и плиоценска възраст. По-съвременните реки имат относително маломощни съвременни алувиални наслаги.

В тектонското отношение територията на природен парк “Странджа” попада в рамките на Странджанския антиклинорий, чиито главни тектонски линии се чертаят от посоката 120-140. Гънковите структури са полегнали главно на север и североизток. Най-голямата структура в антиклинория е Централната Странджанска антиклинала. Предполага се, че Странджанският антиклинорий е оформен в края на горната и началото на долната креда. Най-интензивна разломна дейност е имало през горната креда и палеоцена, когато се е оформил Босненския дислоканционен сноп, както и редица други разломни зони. Внедряването на големите количества магма през този период е следвало нарушенията в земната кора.

1.9.2.Геоморфология на релефа


Релефът на парка е хълмист и нископланински. Около 38% от неговата територия е с надморска височина – 0-200 м, 60% – 200-600 м, и около 2% над 600 м. Най-широко са разпространени територии с н.в. между 200 и 300 м.

Най-висок връх на територията на парка в българската част на Странджа е вр.Градище – 710 м н.в., разположен на югозапад от Малко Търново. Северната граница на парка минава по рида Босна, където се открояват върховете Ехичкиите – 491 м н.в., Босна – 453 м н.в. и Папия – 502 м н.в.

Вертикалното разчленение на релефа в парка е 50-200 м/км2, като преобладава 50-100 м/км2, което съответства на ниската издигнатост на територията. Хоризонталното разчленение обаче е сравнително голямо - 1.0-3.0 км/км2, като преобладава 2.0-2.5 км/км2, което е идентично на това в средновисоките и високите планини в страната. Морфометричните показатели свидетелстват за силно раздвижен релеф.

Характерни за територията на парка са заоблените форми, стръмните и врязани речни долини, на места ждрелоподобни (р.Велека, р.Младежка). Речните тераси са развити относително слабо и на места фрагментарно.

За дълбокото врязване на речните долини влияние имат също и последните заледявания, през които нивото на Световния океан е спадало с няколко десетки метра. За това свидетелстват удавените долини на всички пряко вливащи се в Черно море реки. Лиманът на р.Велека, например, продължава около 8 километра навътре в сушата.

За геоморфоложките процеси значение имат и неотектонските движения. Крайбрежието потъва на места с няколко милиметра годишно, докато други части от района се издигат, за което са свидетелство цокълните речни тераси.

Една значителна територия в западната част на парка е заета от карстов тип релеф, проявен като повърхностен и дълбочинен карст с разнообразни форми: кари, въртопи, понори, каверни и различни по големина и сложност пещери. Известни спелеорайони са с.Младежко, с.Бръшлян, местността Узунбуджак, гр.М.Търново, с.Бяла вода и др.

Поради високата залесеност на територията и наличието на устойчиви магмени скали денудационно-ерозионните процеси като цяло са слабо развити. Морското крайбрежие на Парка се отличава със сравнително добра устойчивост на абразията, като изключение правят някои ограничени по-слаби участъци, изградени от плиоценски глинесто-песъчливи наслаги или от слабо споени пирокластити.



Свлачищните явления са характерни за сравнително малко терени в парка. Ясно проявени срутища и каменопади могат да се наблюдават само по най-стръмните скални откоси - по северните части на Босненския рид, по склоновете на Малкотърновския плутон и др.

1.9.3.Геоложки феномени


По отношение на геоложките феномени територията на ПП "Странджа” е много слабо изучена. Официално в държавния регистър са включени само четири геотопа – “Устието на река Велека”, “Силистар”, “Каньонът на Велека” и “Каменска бърчина” (“Камъка”) до гр.Малко Търново. И четирите геотопа са защитени, като първите три се намират в граници на защитени местности, а “Каменска бърчина” е обявен за природна забележителност.

Геотопът “Каменска бърчина” включва скални разкрития от туронски брекчоконгломерати с различна форма (каменни пирамиди, каменни гъби и др.), в които са издълбани странни кръгове. Счита се, че мястото е било тракийско светилище, което му прибавя и археоложка стойност. В геоложко отношение обектът има регионална естетическа стойност и е с национално научно значение. Мерките за защита по ЗЗТ са достатъчни за неговото опазване.

Геотопът “Каньонът на р.Велека” представлява дълбоко всечен в глинестите шисти, филити и мрамори на Стоиловската свита каньон с причудливи меандри, обусловени от регионалната тектоника, съчетана с ерозията. Той попада в границите на ЗМ “Велека”, където предвидените мерки за защита са напълно достатъчни за неговото опазване. В естетическо и научно отношение феноменът има регионална стойност.

Геотопът “Силистар” включва вулкански и интрузивни скали от крайбрежната ивица на едноименната защитена местност. В стръмния скален откос могат да се наблюдават непрекъснати разкрития от разреза на горната креда, включващ вулкански и вулкано-седиментни скали, процепени от Силистарския интрузив, нарушени от разломи и орудени на места с медна минерализация. Научното значение на геотопа е континентално, а естетическата му стойност е регионална. На юг феноменът продължава извън защитената местност, достигайки устието на р.Резовска. И в тази част се разкриват интересни взаимоотношения на разнофациални вулкански скали, оформени от ерозията и абразията в причудливи скални форми (скални пирамиди, скални гъби и др.). Това налага границите на защитената местност да се разширят на юг с оглед запазването на тези феномени.

Геотопът “Устието на р.Велека” включва част от крайбрежната ивица и представлява стръмен скален откос, в който могат да се наблюдават разнофациалните продукти на къснокредния Ахтополски палеовулкан (алкални трахити под формата на лавови потоци, пилоу-лави, еруптивни брекчи, дайки, туфи, туфити и пр.), разместени на места от разломи. В южния край на геотопа, при срещата на р. Велека с Черно море, се намира изключително красива пясъчна коса. Научното значение и естетическата стойност на геотопа са континетални. Геотопът попада в границите на защитената местност “Устието на река Велека”, като включва крайбрежната и част и се простира на север до границите на гр.Ахтопол.

Геотопите “Устието на Велека” и “Силистар” са с много висока естетическа, научна, образователна и изследователска стойност. Изключително красивият ландшафт се съчетава и с уникални по своята разкритост и характер скали. Разрезът дава възможност да се видят и изучат разнофациалните продукти на вулканите (ефузивен, пирокластичен, и субвулкански). Научната им стойност е документирана в множество статии и доклади. Въпреки това, остават доста нерешени проблеми, отнасящи се до стратиграфията, характера на магматизма, структурните взаимоотношения и др., които могат да получат своето решение чрез научни изследвания.

Поради огромната им стойност и генетични връзки геотопите “Устието на Велека” и “Силистар” могат да се включат в уникален геопарк по палеовулканология. За целта е необходимо защитената местност “Устието на река Велека” да се разшири на север, като включи крайбрежната ивица до южния край на град Ахтопол, тъй като в тази част се наблюдават взаимоотношенията на два къснокредни вулкана (Папийския и Ахтополския), а границите на ЗМ “Силистар” да се разширят по източната граница на с.Резово на юг до вече застроените терени при устието на р.Резовска. За тяхната защита са достатъчни режимите по ЗЗТ и заповедите за обявяване на двете ЗМ., а за създаването на геопарка е необходимо популяризирането на феномените чрез обяснителни табели, брошури и геопътеки.

В ПП “Странджа” се намират още множество геотопи, които би трябвало да се защитят. По предварителна оценка потенциален интерес в парка представляват три класа геотопи:



  • геоморфоложки: речни каньони и ждрела, морски абразионни форми, карстови образувания, неотектонски и палеоклиматични образувания;

  • вулканогенни: всички видове вулкански образувания – некове, дайки, вулкански постройки, напуквания и уникални скали от типа на българитите;

  • палеонтоложки: фосилни находища в триаските, горнокредните и неогенските скали.

В спелеоложко отношение ПП “Странджа” попада изцяло в Странджанския пещерен район. Образуването на пещерите е свързано с разпространението на триаски и юрски мрамори и мраморизирани варовици, разкриващи се в по-широки или тесни ивици и изграждащи редица гънкови и навлачни структури. В резултат на проведени три комплексни спелеоложки експедиции през 1975г., 1976г., 1977г. и допълнителни проучвания през 1985 –1986г., в централната картотека на Бургаската федерация по пещерно дело към ЦС на БТС са картотекирани 78 пещери на територията на парка. По доклад на Алексей Жалов – Национално сдружение на пещерняците, проучените хоризонтални и вертикални пещери в района са 77. Разпределението им по землища е посочено в Приложение 10.1.

Най-добре развити са подземните и надземни карстовите форми на запад от с.Заберново, на североизток от с.Стоилово, на запад от с.Бяла вода и в района на Велека с притока й р.Младежка.
С потенциална стойност на геоложки феномени в парка са:


  • Папийски вулкан – вулканска постройка от къснокредната епоха (около 70 млн.год.), известен като връх Голямата Папия;

  • Находища на скалата българит – не са уточнени в рамките на парка;

  • Рудни минерализации – при с.Граматиково и гр.Малко Търново;

  • Фосилни находища на големи фораминифери от р.Orbitolina от горна креда (около 90 млн.год.) – не са уточнени, но със сигурност има при с.Българи;

  • Фосилни находища на криноидеи (морски лилии) от триаския период (около 180 млн.год.) – северно от гр.Малко Търново сред криноидни варовици;

  • Фосилни находища на неогенски молюски – по Черноморското крайбрежие в отложенията на Кримо-кавказкия тип неоген;

  • Геоморфоложки образувания, свързани със заливането на речните долини – кватернерни събития при повдигането на нивото на Черно море след свързването му със Средиземно море (т.н. потоп в праисторическо време).

Специален интерес представляват метаморфните мезозойски скали, разкриващи се в района на парка, които са интерпретирани като “колизионен сандвич”, резултат от сблъсъка на фрагменти от Африка (Кимерски континент) с Европейския континент в края на ранната креда. Въпреки че изследването на тези скали е интересно само от научна гледна точка, то резултатите от научните изследвания и тяхната интерпретация биха предизвикали значителен интерес сред широката публика.

Уникален е и многофазният Малкотърновски плутон с неговите постмагматични прояви, оформили един своеобразен минераложки и петрографски резерват, достъпен засега само за тесни специалисти. Неговият строеж и развитие биха могли да се експонират под формата на скална колекция с обяснително табло в дирекцията на парка и в местността Бърдце, където могат да се демонстрират най-представителните му разкрития.


1.9.4.Минерално разнообразие


На територията на България са описани 758 минерални вида като за района на ПП “Странджа” точният им брой не е установен. Изхождайки от публикувани данни в дисертационни трудове и научни разработки, третиращи минералите в региона техния брой не надвишава 150 вида. Геоложкият строеж на района и изграждащите го скали са предпоставка за намирането на относително ограничен брой минерални видове. Богато минерално разнообразие е свързано с дейността на Малкотърновски, Граматиковски, Сливаровски, Забернски, Великовски и Изгревски плутони и е съсредоточено в множеството находища и рудопроявления на територията на парка.

Съхраняването на минералното разнообразие (СМР) на Земята все още не е намерило място в програмите за устойчиво развитие. Формулирането на този проблем и основите на концепцията за съхраняване на минералите се съдържат в документа “Софийска инициатива за съхраняване на минералното разнообразие”. На този етап се разработват стандарти за работа при обекти с различна специфика - естествени разкрития, действащи и закрити рудници и кариери, отработени минерални находища, стари халди. Все още няма действаща категоризация на минерални образувания, подлежащи на съхранение. Като първи етап се разработват пилотни проекти за обекти с различен мащаб и специфика. Целта е да се разработят модели за стандартни изисквания за подобна природозащитна дейност.

Природен парк “Странджа” е подходящ обект за опазване на минералното разнообразие на крупен регион, който се намира под защитата на законодателството на страната. Целта е чрез регистриране на минераложки обекти и набирането на представителни минерални колекции и тяхното експониране на местно, регионално и национално ниво (природонаучните музеи в Малко Търново, Бургас, НМ “Земята и хората”- София, действащи и новопредвидени посетителски центрове) да се създаде предпоставка за повишаване образователното ниво на обществеността и съхраняване на минералното разнообразие на Странджа.



1.9.5.Полезни изкопаеми



Метални полезни изкопаеми

На територията на парка са установени множество находища и рудопроявления, които според възрастта и генезиса си, могат да бъдат разделени на три групи:



Триас. Сингенетични, телетермални, свързани с диабазов вулканизъм в района на Граматиковското рудно поле. Тук са засебени няколко рудни формации:


  • Пирит-халкопиритната, представена от компактни пирит-халкопиритни тела (Карцалево - изток, Керемидото, Дяволски дол);

  • Пирит-сфалеритовата формация, застъпваща тънкоивичести руди от тип “Стоюв чукар”.

  • Барит-полиметалната формация, характеризираща се с два типа руди – тънкоивичести (Дяволски дол) и впръслечни (Карцалево, Раево).

  • Хематит-пирит-халкопиритната формация, към която са отнесени промишлените орудявания в находища Керимидото и Скуриите. Първото находище е с изчерпани запаси, а второто е неразработено поради незначителни количества на запасите.



Юра. В района на с.Бръшлян в юрските карбонатни седименти са отбелязани специфични образувания на железни руди, изградени главно от магнетит и спекуларит. Доказано е аномално съдържание на ванадий в тези железни руди, където V2O5 достига до 0,26%. Тези рудопроявления нямат промишлено значение.

Горна креда-палеоцен. Рудите и рудопроявленията от този период са свързани с младите сложнонаставени плутони: Малкотърновски, Граматиковски, Сливаровски, Звездецки и Великовски. Промишлени орудявания са установени единствено в контактната мантия на Малкотърновския плутон (находища “Младеново”, “Пропада”, “Бърдце” и “Градище”), където са разработени находища на медни и медно-железни руди. Запасите на тези находища са изчерпани и рудниците – ликвидирани.
Рудопроявленията в скалите на сенонския вулканогенно-седиментогенен комплекс са свързани с дейността на Папийския и Изгревския палеовулкани и са характерни за района на Силистар и Старо Резово.
От проучените находища известен интерес представляват меднопорфирното находище “Бърдце” и оловно-цинковото “Раево”.

Находище “Бърдце се намира на около 4 км южно от гр.Малко Търново. То е медно-молибденово, сравнително малко и бедно за този тип находища. За разработването му съществува проект, предвиждащ годишен добив и преработка на 2000000 т руда по открит способ чрез излужване.

Находище “Раево” се намира на около 4-5 км североизточно от с.Граматиково. Рудната минерализация е отложена във вид на лентообразен пласт с дължина около 600 м и ширина 50-70 м. Запасите на находището възлизат на около 700 000 т със средно съдържание на олово– 8.32% и цинк – 1.98%. За разработването на находище “Раево” е изготвен идеен проект за подземен добив.
Геоложки проучвания за търсене на метални полезни изкопаеми (медни, полиметални и железни руди) на територията на Природен парк “Странджа” са извършвани през 50те и 60те години главно в пределите на Малкотърновското и Граматиковското рудни полета. Освен закритите вече подземни рудници са открити и проучени множество находища с изчислени оперативни запаси: “Могилата”, “Малката могила”, “Скуриите”, “Боже име”, “Цевцово”.
В околностите на с.Калово са проучвани на два етапа златоносни алувиални разсипи и коренни златни находища. Златоносни плиоценски разсипи са проучвани и в околностите на с.Сливарово, където се разкриват множество древни изработки за добив на злато.
Неметални полезни изкопаеми-индустриални минерали
фелдшпати

В околностите на гр.Малко Търново е проучено находище на кварц-фелдшпатова суровина. То включва два участъка – у-к “Бърдце”, и у-к “Гарваница”. Запасите им са оконтурени в мощни пластовидни тела от аркозни пясъчници.

Запасите на находище “Малко Търново”, са утвърдени с протоколи на Националния баланс при МОСВ.

Промишлен интерес представлява у-к “Бърдце”, където запасите имат по-високи съдържания на алкалии и са с по-голяма чистота по отношение на вредни примеси (Fe и Ti).

Разработена е технология за преработка до получаване на три търговски продукта: трошен фелдшпат, обезжелезен кварц-фелдшпатов концентрат и високоалкален флотационен фелдшпатов концентрат.


Строителни материали

негасена вар

Наличието в Странджа на чисти карбонатни седименти, главно мрамори и мраморизирани варовици е предпоставка за изграждане в миналото на множество примитивни варови пещи.

Находище на мраморизиран варовик и цех за печене на вар за строителни цели се разработва на около 1 км южно от М. Търново. От кариерата с площ от 26 000 м2 годишно се добива около 20 000 м3 суровина, и се произвежда около 30 000 т негасена вар.

инертни материали

Инертни материали добивани главно в терасите на р. Велека имат местно значение. Предвид на намаленото строителство в района не се очаква увеличаване на добива.

м.Маралово – местност по поречието на р. Велека на около 5 км над моста на Качул. Добивът се извършва в заливната тераса на реката, от където се добива пясък и чакъл.

с.Кости - Добивът се извършва в заливната тераса на реката и не се получават нарушени терени.


Скално-облицовъчни материали

Находището на мрамор “Малко Търново” се намира на около 2 км северозападно от града. Проучените запаси са представени от два вида мрамор – бял със сиви ивици и оцветен в сиво-зелено. Голямото количество на запасите и изключителните якостни и декоративни качества на малкотърновския мрамор определят продължително съществуване на кариерата.


Като цяло потенциалът на територията за добив на метални полезни изкопаеми е значително изчерпан. Съществуват обаче добри възможности за добив на индустриални и скалнооблицовъчни материали, подкрепени от факта, че находищата им се намират извън очертанията на консервационно значими територии.




Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   47




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница