План за управление на природен парк "странджа"

1.10.1.3.Опорна хидроложка мрежа

Опорната хидроложка мрежа на поречията в ПП “Странджа” се състои от 2 хидрометрични станции (ХМС), разположени на р.Велека. Те са съоръжени със седмичен лимниграф, записващ водните стоежи върху хартиена лента.

Измерителната техника и съоръжения са морално и физически остарели, почти напълно амортизирани. Подмяна с нови апаратури и съоръжения и модернизация не се прави поради липса на финансови средства.

Гъстотата и разположението на опорната мрежа от хидрометрични станции са достатъчни за изследване на естествения режим на оттока. Те обаче не са достатъчни по отношение пространствената нехомогенност на параметрите на хидроложкия цикъл, както и при интерпретация на информация за качеството на водите.

Подземните води в парка се наблюдават в четири пункта при карстовите извори Докузак, Църногорово, Катун и карстовия извор западно от с.Евренозово, които са част от опорната хидрогеоложка мрежа на НИМХ. Извършваните от НИМХ наблюдения включват дебит и температури на подземните води, като при два от изворите измерванията са ежедневни.

Мониторингът на количествените характеристики на подземните води е недостатъчен, както по отношение на обхванатите водоизточници, така и по отношение на наблюдаваните елементи и честота на пробовземане. Необходимо е в опорната хидрогеоложка мрежа да се включат всички големи извори в района - двата извора при с.Младежко и изворите Голям врис и Махленски врис при Малко Търново. В хидрохимичния мониторинг следва да се включи наблюдение за съдържанието на биогенни елементи (NO₃^-, NO₂^-, NH₄⁺, PO₄³⁺, Fe), на органични вещества (перманганатна/бихроматна окисляемост, TOC), някои разтворени газове като O₂, CO₂ и специфични показатели (температура, pH, електропроводимост). Честотата на опробване на подземните води не трябва да бъде по-малка от 4 пъти годишно, т.е. сезонна. За ефективно управление на водния ресурс е необходимо да се извършва оценка и актуализация на природната обстановка във водосборните области на изворите поне един път годишно.

Списъци на съществуващите през различни периоди хидрометрични и хидрогеоложки станции, с основните хидрографски характеристики са дадени в Приложение 11.1.

1.10.1.4.Характерни покачвания на водните нива и заливни тераси на реките в парка

Колебанията на водните стоежи по р.Велека са определени въз основа на резултатите от трите хидрометрични станции (ХМС) в парка, за които има преки наблюдения – съществуващите две и закритата станция на р.Младежка.

През годината максималната амплитуда на водния стоеж при ХМС на р.Младежка е средно 140 см, като максималните покачвания на водния стоеж достигат до 241 см. За разлика от този пункт, средната амплитуда на водния стоеж при ХМС Звездец е 262 см, с максимални покачвания на водния стоеж до 764 см. Средната стойност на максималните годишни амплитуди на водния стоеж при ХМС Граматиково на р.Велека е 269 см, като максималните покачвания на водния стоеж достигат до 692 см. Когато амплитудите на водните стоежи достигат до 450 см или по-голяма стойност се създават условия за заливане на крайбрежните тераси. Такива предпоставки съществуват за речните тераси, разположени по левия бряг на р.Велека в района на Звездец, където за периода 1942 – 1980г. са наблюдавани 4 случая, и в района на Граматиково, където са регистрирани 5 случая. В долното течение на р.Велека след Граматиково също се наблюдават периодични разливи.

При сухи години, минималната стойност на амплитудата на водните стоежи при пункта на р.Младежка достига 47 см, а при пунктове на р.Велека се изменят от 55 см (с.Звездец) до 90 см (с.Граматиково). В такива моменти на маловодие възникват рискови ситуации за развитието и съществуването на речната фауна и флора.

На базата на определените амплитуди по характерни напречни профили са изчислени заливните тераси на целогодишно течащите реки в парка, като предпоставка за вземане на управленски решения по отношение на биоразнообразието и строителството в тези територии. Приложения 11.3, 11.4

Методиката за определяне на напречните профили, респ. заливните тераси, е приложена като обяснение към таблиците. Приложение 11.2.

Определените в ПУ заливни тераси на реките са изобразени като контури в GIS на опорната карта и в картата на зонирането.

1.10.1.5.Водни ресурси

Водните ресурси на територията на парка са сравнително ограничени в сравнение с други части на страната. Последното е валидно както за ресурса на повърхностните, така и за този на подземните води. Съществена неблагоприятна характеристика на ресурсите от повърхностни води е неравномерното разпределение на наличността им през годината. В последните години се наблюдава тенденция към намаляване на речния отток като следствие от намаляване на валежите и общото увеличение на загубите от изпарение. Последното води до голям дефицит на повърхностни води в периода на активна вегетация, когато в следствие на по-интензивно напояване някои от речните течения пресъхват. Средногодишният обем на повърхностния отток на р.Велека при с.Бродилово, например, е около 9.69 m³/s. Като се има пред вид, че за съхранение на речната екосистема на Велека размерът на годишните водни маси към този пункт следва да бъде 1.94 m³/s се вижда, че има твърде голям използваем обем, който може да стане наличен само при по-добро разпределение на водите в рамките на годината. Практически това ще изисква създаване на подходящи условия за подхранване на подземните води с повърхностни.

Водоносните хоризонти в региона се характеризират най-общо с ниска водообилност. Те са формирани в алувиалните и пролувиалните отложения на р.Велека, р.Младежка и р.Резовска, както и в някои от съвременните морски отложения в крайбрежната ивица. Експлоатационните ресурси на подземните води в терасите на р.Велека възлизат на 160 л/сек (в т.ч. привлекаеми от реката 70 л/сек). От водовземните съоръжения на населените места по поречието на реката се черпят общо 21 л/сек, или потокът е със значителен свободен капацитет.

Терасата на р.Резовска до десетия км от устието се намира при неблагоприятни хидроложки условия. В този участък почти отсъства филтрация на подземни води, поради направените корекции при устието на реката, което силно увеличава уязвимостта на подземните води там.

Около 94% от баланса на странджанския район се обезпечава от карстови и пукнатинно-карстови води. В района на Малко Търново те образуват напълно обособен водоносен хоризонт. В парка са открити около 120 карстови извора, но само 30 от тях са с дебит над 1 л/сек. Най-големият от тях е Докузак, който събира водите си от малмските варовици на Стоиловския карстов басейн и има средномногогодишен дебит 257 л/сек (максимален дебит до 1038 л/сек). През 1960г. той е каптиран за нуждите на флотационната фабрика в Малко Търново. По-известни са също изворите Големият врис (10-40 л/сек) и Махленски врис (11-36 л/сек) в гр.Малко Търново, извори Църногорово (средномногогодишен дебит - 10 л/сек) и Езерото, разположени югоизточно от града, извор Катун (средномногогодишен дебит – 123 л/сек), разположен северно от с.Бръшлян, Бакъджишкият врис и др.

1.10.2.Хидрохимия

За оценка на качеството и нейната категоризация в района на р.Велека са използвани данни от хидрохимичните станции в районите на с.Бръшлян и с.Синеморец. Независимо че за разглеждания период (1961–1998г.) не съществуват достатъчен брой измервания, могат да се очертаят в общи линии основните тенденции в разпределението на хидрохимичните елементи. Водите при с.Бръшлян могат да се приемат за чисти и с високо съдържание на кислород, незначително количество органична материя и ниска концентрация на разглежданите биогенни елементи – нитратен азот (N-NO₃), нитритен азот (N-NO₂), амониев азот (N-NH₄), фосфати (PO₄).

При станцията на с.Синеморец, която е краен участък преди вливането на реката в Черно море, съществува тенденция на нарастване на кислородното съдържание, гарантиращо добър кислороден режим на водата. Отсъства тенденция за изменение на органичното съдържание. За разлика от нитритния азот (N-NO₂), чието съдържание е сравнително постоянно, е показана ясна тенденция за изменение на амониевия азот (N-NH₄). Концентрацията на амониевите йони намалява за разглеждания период. Тенденция на изменение на разтворените вещества не се наблюдава.

Като цяло качествените характеристики на водите на р.Велека не показват определена тенденция на изменение за разглеждания период. Няколко показателя обаче правят изключение като разтворения кислород и амониевия азот.

В алувиалните отложения на горните течения на реките Младежка и Велека хидрохимичният тип на водите е подчертано карбонатно-калциев. При тях минерализацията варира от 0.3–0.7 г/л (пресни и с относително повишена минерализация води), а общата твърдост достига до 8.3 екв/л, което ги поставя в групата на твърдите води. Алувиален тип порово-подземни води са формирани в терасите на р.Велека с притока й р.Младежка и р.Резовска. По състав тези води са хидрокарбонатно-калциеви и калциево–магнезиеви, пресни с обща минерализация до 0.5 г/л. В прибрежните участъци на р.Велека са формирани подземните води с хидрокарбонатно-калциево-магнезиев състав от III тип с обща минерализация над 1-2 г/л. Те са непригодни за питейно-битови нужди. В по-голямата си част водите на Велека са набогатени с манган. Замърсена с манган е терасата на р.Резовска по протежение на 10-15 км от устието й.

Пресни хидрокарбонатно-калциеви са водите в мергелно-флишката задруга в югоизточната част на парка.

Карстовите води са пресни, с ниска минерализация (от 0.2 до 0.4 мг/л), по хидрохимичен тип – хидрокарбонатно-калциеви до калциево-магнезиеви. С известни изключения (извор Големият врис в центъра на М.Търново) водите са чисти, но са силно уязвими от замърсяване. Източници на замърсители могат да бъдат селскостопански дейности (животновъдни ферми, несъобразено с нормите торене и др.), както и неконтролирани сметища във водосборните области на изворите, включително такива в речните долини. Такива източници могат да бъдат и селища без канализация и пречиствателни съоръжения. Водите от триаските водоносни хоризонти на босненската група са от хидрокарбонатно калциев тип, пресни от умерено твърди до твърди.

В неразчленения странджански тип триас са формирани води с по-пъстър състав. Особен интерес от тази група представляват карстовите извори при с.Младежко. По състав водата тук е изключително хидрокарбонатно-калциева с минерализация 0.5 г/л и обща твърдост 5.6 мг.екв/л. Счита се за лековита по отношение на опорно-двигателния апарат.