Растителност и хабитати (природни местообитания)

1.12.Растителност и хабитати (природни местообитания)

1.12.1.Обща характеристика на растителността

Странджанската растителност се отличава с фитоценотична специфика, уникална за Европа. Тя се отнася към биома на широколистните листопадни гори на умерения климат, най-широко разпространен на континента, но за разлика от горите от този биом, горите в Странджа се отличават с едификатори и доминанти от евксинската и субевксинската флора или със значимото присъствие на такива флорни елементи. В голямата си част мезофилните гори от източен бук (Fagus orientalis) имат вечнозелен подлес от лавровидни храсти, най-често от странджанска зеленика (Rhododendron ponticum), характерни за южно-евксинската растителност, разпространена в Западното Закавказие, Колхида и Черноморското крайбрежие на Мала Азия, а в Европа съхранила се единствено в Странджа. Тези гори се отличават и физиономически от широколистните гори на умерения климат и формират суббиом.

Странджа попада в Евксинската ботанико-географска провинция, простираща се в Европа единствено по Черноморското крайбрежие на Турция и България. Във вътрешното ботаническо райониране Странджа е обособена в отделен окръг с два района: район Факия и район Велека. В класификацията на хабитатите на Западна Палеарктика основната част от горската покривка е отнесена към хабитати от южно-евксински и евксино-хиркански тип. На основата на южно-евксинската растителност Странджа е включена в Понтийско – Кавказко – Хирканската биогеографска провинция.

Горите в Странджа са остатък от терциерната растителност, съхранила се поради отдалечеността й от кватернерните заледявания, меката зима, високите валежи и въздушна влажност. За странджанските гори е характерна инверсията, при която мезофилните букови гори с подлес от зеленика заемат долинните части на склоновете, а дъбовите гори се простират над тях. В сравнение с растителността в Колхида и Закавказието съставът на терциерните реликтни видове в растителността на Странджа е силно обеднен. Това проличава най-вече по странджанското крайбрежие, включено в Черноморския ботанико-географски окръг, както и в най-западните части на парка, попадащи в район Факия на окръг Странджа. В тези райони най-разпространени са церово-благуновите, а след тях - дъбово-габъровите гори, определени като “субевксински” хабитати.

Чувствително присъствие в растителността на парка имат съобществата от средиземноморски и субсредиземноморски тип: термофилни дъбови гори с подлес от вечнозелени склерофилни храсти, като пирена (Erica arborea), залиста (Ruscus aculeatus) или тревна покривка от чашковидна звъника (Hypericum calycinum), както и храсталаците от грипа (Phillyrea latifolia), памуклийка (Cistus incanus), тамянка (Cistus salvifolius), пирен и др. Силно вторично разпространение, дължащо се на антропогенния фактор, имат храсталаците от келяв габър (Carpinus orientalis). Ксеротермните тревни съобщества, заемащи обширни площи по крайбрежието и в западната част на парка, спадат към производната растителност, тъй като са се формирали на мястото на унищожени в миналото от човека гори. Най-широко са разпространени съобществата на садината (Chrysopogon gryllus), на белизмата (Dichantium ischaemum) и на луковичната ливадина (Poa bulbosa). По крайбрежните пясъци е развита псамофитна растителност, а покрай реките - гори от черна елша (Alnus glutinosa) и върби (Salix alba, S.fragilis), лонгози, крайречни ливади и др.
Степен на проученост

Интересът към странджанската флора и растителност продължава цяло столетие, но пълно фитоценотично проучване и картиране на района на парка не е правено. Проучвана е растителността на крайбрежните пясъци, на лонгозните гори, на влажните зони, на ливадите и пасищата, на защитените местности “Устието на река Велека” и “Силистар” и др. За горската растителност е публикувана дребномащабна карта на ранг “формация”, като са използвани данните от лесоустройствата на държавните лесничейства в границите на парка. Картата дава обща представа за горите. В сравнение с нея разработените в рамките на Плана за управление карти на представителните и консервационно значими хабитати, дават значително повече информация, но те са също недостатъчни и не могат да заменят едно цялостно фитоценотично изследване. В ботанико-географско отношение мястото на странджанската растителност и флора е било обект на значителен брой проучвания през миналия век и въпреки това, продължава да буди интерес.

1.12.2.Хабитати (природни местообитания)

Растителното разнообразие в парка обуславя големия брой природни (естествени и полуестествени) хабитати (Приложение 13). Те са определени по наличната фитоценотична и горскотипологична информация, като е използвана класификационната система на хабитатите в Палеарктика. В границите на ПП “Странджа” са установени до момента 120 хабитата, което го поставя на първо място не само сред всички защитени територии в България, но и сред териториите с европейска консервационна значимост, определени за България с проекта КОРИНЕ Биотопи.

Горите заемат 80% от парка. Те се отнасят към 28 горски и 18 храсталачни хабитата. В рамките на Плана за управление бе разработена Карта на приоритетните хабитати, в която са използвани данните от лесоустройствените проекти, след приравняване на единиците от горската типология към съответните типове хабитати. По този начин горите в парка в най-голяма степен са вече охарактеризирани като елементарни хабитатни единици, тъй като 80% от цялата горска площ са заети от приоритетните горски хабитати. Това са хабитатите от южноевксински тип, включващи гори от източен бук със странджанска зеленика, гори от източен горун и благун, гори от източен бук с източен горун, гори от източен горун със странджанска зеленика, гори от източен бук с кавказка боровинка (Vaccinium arctostaphylos), гори от източен бук с лавровишня (Laurocerasus officinalis) и колхидски джел (Ilex colchica), гори от източен горун и странджанска зеленика, гори от източен горун с кавказка иглика (Primula rosea), гори от източен горун с източен бук, български крайбрежни лонгозни гори, дъбови гори с лъжник (Quercus hartwissiana), гори от източен бук, габър и липа и гори с калуна (Calluna vulgaris) и хабитатите от субевксински тип, включващи гори от благун и цер и дъбово-габърови гори. Хабитатното разнообразие в парка се допълва от наличието на морско крайбрежие, на долни течения на реки, на карстови терени и на тревни хабитати, формирани под влияние на хилядолетната човешка дейност (полуестествени хабитати). От особено значение в консервационно отношение са понтийските крайморски съобщества на кисели треви, морските заливи, крайбрежните естуари, западно-понтийските халофитни пионерни съобщества (2 хабитата), западно-понтийските халофитни ливади, понтийските псамофитни съобщества, понтийските бели дюни, медитерано-понтийските клифове, западно-понтийските крайморски скалисти аерохалофитни съобщества (3 хабитата), водните съобщества с преобладание на бърдуче (Nuphar lutea), реките и потоците, елино-балканските терофитни съобщества, елино-балканските андропогонови степни съобщества, елино-мизийските крайречни влажни ливади с детелини, мезофилните пасища, сенокосните ливади, изворите, скалните масиви, скалните венци (5 хабитата) и пещерите.

За парка са установени и десетки културни хабитати: 8 хабитата на горски култури, 6 - на овощни градини, 2 - на поддържани пасища, 2 - на угари и буренаци, както и хабитата посеви. Тези хабитати са част от двата големи типа местообитания на видовете от парковата флора и фауна – горите и селскостопанските земи. Горските култури заемат 8.5% от всички гори в парка.

Въз основа на наличната информация бяха определени допълнително 7 горски хабитата, които не фигурират в класификацията на хабитатите на Палеарктика, но следва да бъдат предложени за включване, тъй като всичките седем принадлежат към южно-евксинския тип растителност, като 6 от тях са явно застрашени в европейски план. Това са странджански гори от източен горун със зеленика, странджански гори от източен бук с лавровишня и джел, странджански дъбови гори с лъжник, странджански дъбови гори с пирен, странджански гори от източен горун и благун, странджански гори с калуна и странджански дъбови гори с чашковидна звъника.
Степен на проученост

Установените в рамките на Плана за управление хабитати със сигурност представляват поне 90-95% от възможно срещащите се в парка хабитати.

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!

Изтегляне 6.26 Mb.

Сподели с приятели: