План за управление на природен парк "странджа"


Техническа инфраструктура



страница19/47
Дата30.08.2016
Размер6.26 Mb.
#7897
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   47

1.16.3.Техническа инфраструктура




1.16.3.1.Транспортна инфраструктура



Пътна мрежа

През територията на ПП “Странджа” преминават пътища от всички класове на републиканската пътна мрежа.

Структуриращата пътна мрежа е представена от първокласен път І-9 (Е-87), второкласен път ІІ-99 и третокласни пътища ІІІ-796, ІІІ-987 и ІІІ-1012. Път І-9 (Бургас–м.Босна - Малко Търново) е международен път, осигуряващ връзката Румъния - Дуранкулак – Варна – Бургас - Малко Търново - Турция. Като бивш второкласен път в участъка Бургас - Малко Търново, той е със занижени габарити и ниска пропускателна способност за транзитно движение. В рамките на държавната регионална политика се предвижда разширяване на пътното трасе между Бургас и Къркларели с цел осигуряване преминаването на ТИР-ове. Път ІІ-99, заедно с І-9 осигурява междурегионалните връзки на Северното и Южното Черноморие и се утвърждава все повече като туристически. По отношение на парка този път изпълнява роля на главен подход от североизток. Туристическата функция на този път се очаква да нарасне с развитието на ПП “Странджа” и пълното поемане на товарния транзит от път І-9. С реконструкцията на пътя в участъка Китен – Царево достъпът към парка е значително подобрен.

Ролята на главен северен подход се изпълнява от път І-9, който осигурява най- бързия и лесен достъп до парка. Състоянието на пътната настилка като цяло е добро с изключение на някои участъци с характерни свлачищни процеси.

В източната част на парка с основно значение като втори северен подход се явява път ІІІ-1012. Към момента той е частично ремонтиран. Неговото значение ще се увеличи при разкриването на ГКПП – Резово и ще го превърне в част от черноморския туристически пръстен.

Път ІІІ-796 тангира парка частично от север и изпълнява функция на западен подход. Състоянието на този път е твърде лошо, а габаритите му не съответстват на класа. Като подход може да се разглежда и третокласният път ІІІ-987. Последният е отклонение от път І-9 до км 15.5, където тангира северно на парка.

Посочените пътища участват в два полупръстена:



  • Външен – от северозапад по второкласен път ІІ-79 (Болярово – Средец – Бургас) и от североизток по път ІI-99. Този полупръстен е твърде отдалечен и не изпълнява ефективни комуникационни функции.

  • Вътрешен – по път ІІІ-796, път ІІІ-987, път ІI-99 и път ІІІ-1012.

В локален план по–важен е четвъртокласния път ІV-79612, който навързва селата Близнак, Евренозово и Звездец. Останалите четвъртокласни пътища са с тупиков характер и представляват отклонения от структуриращата пътна мрежа до населените места.


Дължината и процентното участие на пътищата по класове е както следва:


Клас на пътя

Дължина в парка,

Км

%

I клас

37.3

15.8

II клас

52.6

22.3

III клас

69.5

29.5

IV клас

76.5

32.4

Всичко:

235.9

100.0

Към момента общата дължина на пътната мрежа в парка възлиза на 235.9 км при гъстота 0.2 км/км2 – значително под средната за страната – 0.34 км/км2.


Процентното разпределение на пътищата съгласно състоянието на пътната настилка е следното:


Състояние на пътната настилка

Дължина в парка,

км

%

Добро

97.76

43.2

Средно

57.50

25.5

Лошо

70.64

31.3

Всичко*:

225.90

100.0

Пътят М.Търново – Сливарово в участък с дължина 10 км е без настилка.

Очевидно състоянието на пътната мрежа в парка е незадоволително по няколко показателя. Независимо че 95.78% от пътищата са с асфалтобетоново покритие, повече от 56% от настилката е амортизирана или повредена. По отношение на геометричните параметри една голяма част от пътищата не отговарят на изискванията на нормативите за съответния клас пътища. В най-голяма степен това важи за габаритите и съоръженията, радиусите на хоризонталните криви и надлъжните наклони. Отводняването и поддържането са занемарени, което води до допълнително влошаване на състоянието. Четвъртокласната пътна мрежа се характеризира с липсващи връзки. От значение е направлението Ахтопол – Бродилово – Кости, което ще играе основна роля за интегрирането на крайбрежието и вътрешността на парковата територия.

Инженерно-техническата характеристика на пътно-транспортната мрежа в ПП “Странджа” е посочена в Приложение 31.1.

Приоритетни проекти за реализация са обходът на Малко Търново - втори етап, разширяване на пътното трасе на път І-9, реконструкция на пътния участък Царево – Резово, ремонт на общинските пътища и изграждане на връзката Ахтопол – Кости.

В проекта за обхода в участъка Малко Търново – ГКПП са предвидени за изпълнение армонасипи с цел намаляване на откосите и за да се избегне унищожаване на горскодървесна растителност. Предвидено е покритие на скалните насипи с изкуствен материал и хумус за захрастяване и укрепване на откосите.

Горскостопанска пътна мрежа

Горските пътища в Странджа са построени предимно през 50-те и 60-те години. По-голямата част от територията на парка е сравнително равномерно обхваната от горско-пътна мрежа във всичките й четири степени. Изключение прави най-южната полоса, непосредствено до границата като резултат от засиления охранителен режим в миналото. Преобладават билните пътища и такива по протежението на големите водни течения. Изграждани са най-вече второстепенни и третостепенни горски пътища с трошенокаменна настилка и четвъртостепенни без настилка или със стабилизация на по-слабите участъци. Въпреки козметичните ремонти в по-голямата си част те са напълно амортизирани, някои са непроходими поради паднали мостове, свлачища и други разрушения (р.Младежка – Тракийски лагер – Качул – Шоповци; Българи – Трионски дол; Ограш – Зеленковска река и др.) Вследствие липсата на поддръжка, настилките и отводняването им са в много лошо състояние. До известна степен лошото техническо състояние на горските пътища се дължи и на неправилно избрани технически параметри и некачествено строителство на трасетата и съоръженията.

1.16.3.2.Транспортно обслужване

Основен начин за придвижване към парка и в него е автомобилният транспорт. Най-близкото летище и най-близката жп гара се намират в Бургас. Поради икономически и административно-организационни причини от 10 години е преустановен и пътническият воден транспорт.

Транспортното обслужване и за двете общини – Малко Търново и Царево се извършва от общинска фирма “Бургасбус” и частни превозвачи. Разработени са транспортни схеми по изискванията на Наредба №33.

Основни превозвачи на територията на Община М.Търново са държавната фирма “Бургасбус” и еднолични търговци, собственици на микробуси. “Бургасбус” поема целогодишно както междуобщинските, така и вътрешнообщинските връзки. Частните микробуси обслужват направлението М.Търново – Бургас, като честотата на маршрутите има сезонен характер. Ежедневно се обслужва маршрутът Малко Търново – Бръшлян –Звездец – Маринка – Бургас. Останалите селища се обслужват от един до три дни в седмицата, а селища като Сливарово и Стоилово са необхванати от ВОТ.

Основни превозвачи на територията на Община Царево са частните “Минибус експрес” и “Черно море юг транспорт” както и общинската “Бургасбус”. Същите обслужват както вътрешнообщинските връзки, така и междуобщинските. Поддържа се и целогодишна връзка със София. Ежедневни връзки се поддържат между Царево – Ахтопол- Синеморец Резово; Царево – Кости и Царево – Бродилово. Връзките с Кондолово се осъществяват три дни в седмицата. Връзката с Бургас е постоянна и се осъществява както от общинския център, така и от Ахтопол, Резово и Синеморец.

За Община Царево поради развитието на морския туризъм регулярността на обслужването има изразен сезонен характер.

Сериозен недостатък на транспортното обслужване, който рефлектира и в развитието на парка като отделна териториална единица, е практическата липса на транспортно обслужване между двете общини. Не се поддържа линия Царево – Малко Търново, а курсовете по линиите Малко Търново – Граматиково и Царево – Граматиково се разминават в дните на обслужването им.

Организацията на транспортното обслужване в ПП “Странджа” по общини е посочена в Приложение 31.2.

С изключение на частните превозвачи подвижният парк, предлаган от “Бургасбус” е некомфортен и морално остарял.

1.16.3.3.Водоснабдяване и канализация




Водоснабдяване

Основен водоизточник за питейно-битово водоснабдяване в източната крайбрежна част на парка е яз.“Ясна поляна”, изграден по поречието на р.Дуденска с общ обем 35.5 млн.м3 и полезен обем 27.3 млн.м3. От язовира се захранват селищата Ахтопол, Варвара, Синеморец и Бродилово.

Останалите 17 селища са на самостоятелен водоизточник.

На територията на ВиК Малко Търново са включени 16 бр. водовземни съоръжения с максимален експлоатационен дебит 45 л/с, а на територията на Община Царево в участъка на парка - 6 водовземни съоръжения с общ максимален експлоатационен дебит - 19.8 л/с.

За град М.Търново са каптирани изворите: Езерото, Махленски врис, Пресвета, Манастирчето и Пенгьово, а за нуждите на КПП – М.Търново са каптирани 3 бр. извори. Максималното водно количество, което се подава на града е около 20 л/с. Водите са пресни с типичен за района хидрокарбонатно-калциев състав. Водовземните съоръжения са площни дренажи и каптажи.

Селата Граматиково, Визица, Кости и Българи са водоснабдени чрез шахтови кладенци, изградени в терасата на р.Велека с общ експлоатационен дебит 21 л/с. Водоснабдяването на останалите селища се осъществява чрез каптажи на извори в околностите им и площни дренажи. За много от водите, особено тези от терасите на реките Велека и Младежка, е характерно високо съдържание на манган.

Около всички водохващания са учредени и устроени СОЗ – пояс “А”. В парка попада и пояс “В” на санитарно-охранителната зона на яз.“Ясна поляна”.

Състоянието на водоизточниците и вододобивната система в парка е посочено в Приложение 31.3.

Основен елемент на водоснабдителната система е магистралният водопровод от яз.“Ясна поляна” с отклонения до Варвара, Ахтопол, Синеморец и Бродилово. Последното отклонение е изпълнено през 2001г. Поради хроничния недостиг на вода в с.Резово и сезонния воден режим се предвижда водоснабдяване от магистралния водопровод, за което има изготвен работен проект.

Деривацията е изпълнена от стоманени тръби и е в добро състояние. Проблеми съществуват с водопроводните мрежи в населените места, които с малки изключения се характеризират с износеност, водеща до наличие на течове и водни загуби. Проблем са и част от водоснабдителните съоръжения, които не са довършени или не са изпълнени по проект.

Съществува определен недостиг на питейна вода в някои селища предимно във вътрешността на парка, които разчитат на собствени водоизточници. Поради особено тежкото положение в Малко Търново и Стоилово е предвидено изграждане на водоснабдителна система от терасите на р.Велека в зоната на вливане на р.Младежка. Проектът е разработен през 1995г. и е придружен с ОВОС. Поради липса на средства строителството на системата е преустановено. Междувременно общинската администрация на Малко Търново заявява намерение за проучване на алтернативни водоизточници от терасите на р.Резовска. Предвижданията на регионално ниво отново лансират проекта за язовир на р.Младежка, който независимо от остарелия си характер е включен в Областния план за развитие на Бургаска област – 2000-2006г.

Проектът предвижда язовир, деривация до яз.“Ясна поляна”, две помпени станции на територията на парка и тунел под Босненския рид. Проектът не е придружен с ОВОС поради липса на законови основания към датата на неговото изготвяне.

Чистите води на странджанските реки често се възприемат като средство за директно генериране на приходи чрез експорт в Турция или други райони. Това ги прави обект на различни намерения и проекти, които се прокарват в местните стратегии за икономическо развитие или се предлагат пряко на вниманието на централното управление.

В парка няма промишлено водоснабдяване. Всички предприятия на територията на парка, както и тези в контактната му зона, черпят питейни води за производствени нужди.

Към 1999г. на територията на парка са съществували 2 напоителни системи с водоизточник р.Велека – Ахтопол/Синеморец и Бродилово с поливни площи съотв. 950 и 1500 дка. Започнато е изграждане на напоителна система Синеморец – Царево, със захранване от помпена станция “Синеморец”. Поради липса на средства и административно-политически промени строителството е преустановено. Напоителните съоръжения са разграбени и с изключение на помпената станция практически не съществуват.



Канализационна система

Канализационната система и системата за пречистване на отпадните води в парка са неразвити. От общо 21 селища само 5 разполагат с канализация с различна степен на изграденост – Ахтопол – 85%, Варвара – 40%, Синеморец – 50%, Граматиково – 95% и Малко Търново – 50%. Заустването на крайбрежните селища се извършва директно в Черно море, а на Малко Търново и Граматиково в близките дерета.

В останалите селища и урбанизирани територии извън селищните образувания се използват септични и попивни ями.

Местата за бивакуване не са обезпечени с трайни или преносими санитарни възли.

Инфраструктурата за пречистване на битовите отпадни води е неразвита. Към момента са изградени пречиствателни модули за селата Варвара и Синеморец, които не са въведени в експлоатация.

Поради характера на територията проблемът с пречистването на отпадните води е поставен във фокуса на местните администрации и е приоритет в различни планови документи, като ТУП на Община Царево, местните стратегии за социално-икономическо развитие и Областния план за развитие. Поради основното значение на обекта за опазване на морската акватория за ПСОВ – Царево е разработен проект, чиято реализация е започнала в началото на 2001г. Площадката отстои на около 400 м от гр.Царево и на около 2000 м от бреговата ивица на Черно море. Към момента строителството е приключило и предстои въвеждането на обекта в експлоатация. По проект ПСОВ – Царево ще пречиства постъпващите битови води до степен удовлетворяваща изискванията на водоприемник втора категория (р.Попска-Черно море). Изхождайки от сезонния характер на формиране на отпадъчните води от проектираното ваканционно селище, ПСОВ – Царево е предвидена с много голяма сезонна неравномерност (коефициент на сезонна неравномерност при пълно изграждане на ПСОВ е 8.9) и на голям хидравличен резерв.

За Община Малко Търново е разработен проект за ПСОВ, а за Ахтопол е отредена площадка.



1.16.3.4.Електроснабдяване

Територията на парка попада в обхвата на Електроразпределение Ст.Загора – клон Бургас, в електроразпределителни участъци М.Търново и Царево на Електро-разпределителен район Бургас.

В парка отсъстват собствени източници на електроенергия.

Електрозахранването в парка се осъществява от Електропреносен район Бургас чрез пренос на ел.енергия от енергийна система с елпроводи 110 кV и трансформирането й на 20 кV от подстанции 110/20 кV – Пс “Босна”, Пс “Малко Търново” и Пс “Царево”. Подстанция “Босна” се явява възлова за района, тъй като е свързана с електропроводи 110 кV с подстанциите “Елхово”, “Победа”- Бургас и “Приморско”. Подстанция “Малко Търново” е едностранно захранена на 110 кV от подстанция “Босна”, а подстанция “Царево” – от подстанция “Приморско”.

Преносната мрежа високо напрежение 110 кV е представена от 5 електропровода с обща дължина на територията на парка – 27.5 км. От тях единствено електропровод “Младежко” изцяло преминава през територията на парка. Вида и параметрите на мрежата ВН са посочени в Приложение 31.4.

Електроразпределителната мрежа средно напрежение – 20 кV – е добре развита и обхваща всички населени места. Мрежата е изградена със стоманобетонни и железнорешетъчни стълбове. В по-голямата си част елпроводите са с възможност за захранване от две подстанции. Параметрите на разпределителната мрежа са посочени в Приложение 31.5.

Отклонения от разпределителната мрежа и отделни изводи от подстанциите захранват трансформаторните постове 20/09/0.231 кV. Изградените трафопостове са предимно мачтови и зидани от селски тип.

Поради засилено обезлюдяване на района през последните няколко години и застоя в икономиката електрификационната система не е претърпяла значителни промени. С малки изключения системата на електроразпределителната мрежа е добро, а броят и капацитетът на трафопостовете са достатъчни за покриване на съществуващите нужди.

Според предвижданията на ТУП на Община Царево нови трансформаторни мощности ще са необходими за Варвара, Ахтопол, Синеморец и Резово, а при развитие на селския туризъм във вътрешността се очаква завишаване на консумацията на електроенергия и в Бродилово, Кости, Българи и Кондолово и необходимост от допълнителни трансформаторни мощности. Ролята на възлова станция в Ахтопол се изпълнява от трафопост “Берое”, чийто капацитет е изчерпан. Най-вероятно това ще наложи изграждане на възлова станция с възможност за развитието й в подстанция.

Независимо от сезонните колебания в консумацията на електрическа енергия в крайбрежните селища за целта не се използват ефективно алтернативни източници, които биха могли да отговорят на нарасналите нужди през активния сезон. Като цяло на територията на парка се предвижда един проект с определено влияние върху парковата среда, предложен с ТУП на Община Царево. Последният се отнася до затваряне на пръстена Босна - Приморско – Царево - Малко Търново, чрез прокарване на нов електропровод 110 кV за взаимно резервиране на подстанциите Царево и Малко Търново.



1.16.3.5.Телекомуникации

На територията на парка има изградена подземна магистрална и вътрешно-районна кабелна телефонна мрежа. Магистралните кабели до Бургас са прокарани в сервитута на пътища I-9, II-99, III-1012.

След въвеждането в експлоатация през 1996г. на широколентова радио-релейна линия Бургас – Царево се наблюдава значително подобрение в телекомуникациите.

Недостигът от телефонни постове в крайбрежните на парка селища ще бъде задоволен с цифровизацията на телефонните централи на Царево, Варвара, Ахтопол, Синеморец и Резово и завършване реконструкцията на селищната телефонна мрежа. В същия срок ще бъде положен в сервитута на път III-1012 подземен оптичен кабел до Ахтопол. Съществуващият подземен магистрален кабел Ахтопол–Резово, минаващ през защитени местности “Устието на река Велека” и “Силистар”, се уплътнява допълнително с цифрови устройства, като по този начин се избягва реконструкцията му.

Независимо от високата плътност на радио и телевизионната ретранслационна мрежа получаваните сигнали са с недостатъчно качество и покритие поради смущения от Турция и хълмистия характер на релефа.

Безжичните телекомуникации (Мобифон и GSM) са реализирани на територията на парка от “МобилТел” ЕАД и “Мобиком”.

Покритие за джобен мобифон е осигурено за крайбрежните селища и района на М.Търново. Покритие за мобифон в автомобил с външна антена е осигурено за всички селища с изключение на Близнак, Младежко, Евренозово, Сливарово, Граматиково, Кондолово, Заберново, Калово и Бяла вода.

GSM покритието обхваща цялата територия на парка с изключение на селищата Кости, Младежко, Евренозово, Близнак.






Сподели с приятели:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   47




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница