План за управление на природен парк "странджа"

1.8.2.Местни особености на климата

Наред с общите за региона характеристики, в конкретния ареал се проявяват и редица особености, които определят неговата специфика и различия от другите райони с преходно-средиземноморски климат.

Тук валежите са по-високи, със специфично разпределение по месеци, по-осезателно се чувства влиянието на студените североизточни ветрове, а отделни участъци са характерни с чести мъгли. Поради липса на ефикасна защита за студените нахлувания от север и северозапад в Странджа се явяват и доста резки застудявания.

В най-общ план черноморската част е с подчертан зимен валежен максимум и е под влияние на Средиземноморието, докато във високите части на планината и в тези на северозапад по границата с Турция се очертава втори максимум през май-юни, като резултат от континенталното влияние.

Освен климатичните различия между крайбрежната зона, вътрешна Странджа и периферните северни и западни части на планината, определени климатични различия са характерни и за вътрешния район с промяната на надморската височина на запад към главното било. Това води до специфичното разпределение на колхидските растителни видове.

Данните за местните особености на климата са изведени въз основа на използвана информация от регулярни наблюдения на опорната метеорологична мрежа в Царево, Резово и Малко Търново, систематизирана и обработена в различни издания на НИМХ – БАН. Използвани са и валежни данни от пунктовете в Кости, Бродилово, Граматиково, Звездец, а за получаване на допълнителна информация за температурата в района на разпространение на странджанската зеленика и за най-високите части на Българска Странджа (връх Дреновица край връх Градището – 640 м) са използвани временни метеоклетки.

Средните годишни температури на въздуха показват известни различия за крайбрежната и вътрешностранджанската зона (Царево, Резово, М.Търново).

Особеност на местния климат представлява промяната на дневните температури към най-високите части на Странджа. Установена е тенденция на понижаване на температурите по склоновете на високите хребети в централната част на средна Странджа над 350 м.н.в. Това има определено влияние върху други климатични елементи – по-чести и по-дълготрайни мъгли, по-обилни снеговалежи и по-голяма продължителност на задържане на снега, по-ранни слани и по-късно развитие на растителността. Честото задържане на мъгли в тези високи части през зимните месеци създава условия за натрупване на скреж и обледяване на гората при н.в. над 500 м.

Продължителността на периодите с устойчиво задържане на температурите на въздуха над 5 ^оС и 10 ^оС (за ст.Царево – 303 дни, респ. 222 дни, а за ст.Малко Търново – 267 дни, респ. 201 дни), както и късното настъпване на първия есенен мраз (най- рано на 8-14 декември – за крайбрежието и 7 октомври за вътрешността) и сравнително ранното прекратяване на последния пролетен мраз (10-15 април – за крайбрежната част и 6 май за вътрешността) създават условия за виреене на множество топлолюбиви растения.

Разглежданият район се характеризира със сравнително висока за надморската си височина средна годишна влажност на въздуха (ст.Царево – 78%, ст.Резово – 77% и ст.М.Търново – 75%). Относителната влажност на въздуха през пролетните и летните месеци е по висока по крайбрежието благодарение на бризовата циркулация.

Данните за общата облачност показват липса на съществени различия между Черноморското крайбрежие и Малко Търново.

По официални данни броят на мъгливите дни в този район е един от най-ниските за страната (26.7 дни за ст.Царево и 14.6 дни за ст.Граматиково). Някои последни наблюдения обаче показват, че те са характерно явление за долините на реките Велека и Резовска на запад до Граматиково и Сливарово. Този факт е важен за специфичния температурно-влажностен режим, който се създава в долините, доловете и цялостната ниска част на планината, затворена между селата Българи, Граматиково, Сливарово и Резово.

Като цяло валежите в парка са над средните за страната. Отчетената за периода 1931-1986г. средна годишна сума на валежите се увеличава от крайбрежието към вътрешността - от 650 мм при Царево, 859 мм в Граматиково и 969 мм в Малко Търново. Различна е месечната динамика на валежите. Докато при Резово се наблюдава плавно намаляване от януари до август, то за Кости и М.Търново се наблюдава втори малък максимум през май и юни. Намаление на общата сума на валежите се наблюдава и на север и северозапад от М.Търново, където годишните стойности са близки до тези в Резово.

В района на Странджа преобладават течните валежи. По официални данни средният годишен брой на дните със снежна покривка по крайбрежието е под 20 дни, докато във вътрешността се колебае между 20-50 дни. Максималната височина на снежната покривка е измерена в гр.Малко Търново през януари – 120 см, при средна – 30 см за същия месец. За Царево максимална височина на снежната покривка е регистрирана през февруари – 70 см при средна за същия месец – 11 см. Първата дата на появяване на снежната покривка е 15-16-ноември, а последната дата на изчезването и е 3-20 април.

Проследяването на данните за валежите през последните 15 години показва общо намаляване на сумата на валежите и продължителни летни и зимни засушавания. За 15 годишния период от 1985-2000г. намалението на сумата на валежите в парка е със 17%, а за 20 годишния период – 1980-2000г. – с 15% спрямо нормата от многогодишните измервания. Намалява се най-вече делът на зимните валежи – от 35% на 23%, а в абсолютни единици – почти двойно. Това се дължи на глобалното пренасочване на средиземноморските циклони - тенденция, която ако се окаже трайна, би могла да доведе до дестабилизация на региона и промяна на флората и фауната в Странджа.

Ветровият режим в района се характеризира с преобладаващи северни ветрове. В крайбрежните части на изследваната територия от ноември до март духат северните ветрове, от април до август – източните, а през септември и октомври – североизточните. Бризовата циркулация през летните месеци е основна причина за по-голямата честота на източните ветрове през лятото. Вътрешността на парка се характеризира с по-голямо разнообразие на месечната посока на преобладаващия вятър. Тук северните ветрове преобладават през януари, февруари, март и октомври. Средната годишна скорост на вятъра в Царево е 2.7 м/сек, в Резово – 3.9 м/сек, а в Малко Търново - 1.4 м/сек, като за Резово и Малко Търново най-силен е февруарският вятър – 5.4 м/сек, респ. - 2.3 м/сек, а за Царево през март – 3.2 м/сек.
В биоклиматично отношение проучваният регион крие значителни ресурси за климатолечение. Лечебните качества на климата в крайбрежния район в съчетание с плажовете и морето са причина за обявяването на Ахтопол за климатичен морски курорт от национално значение, а Синеморец – за климатичен морски курорт от местно значение.

Направени са пълни изследвания на климата в района на М.Търново, които дават основание за развитие на традицията в климатолечението на алергични и белодробни заболявания, а самият град да бъде обявен за планински климатичен курорт от местно значение.

1.8.3.Локално растително-климатично райониране

Вътрешно-климатичните различия в района на парка дават основание да се очертаят четири растително-климатични района:

• 
  Крайбрежен район – характеризира се с най-високи средномесечни и годишни температури, най-малко валежи и типичен средиземноморски характер – валежен максимум през зимата и минимум през август, малоснежна зима и висока влажност на въздуха.
  
• 
  Високата част на Странджа (на запад от Сливарово: Малкотърновско – Морянски район) е с най-ниски средномесечни и годишни температури, с най-ниски абсолютно минимални и най-високи максимални измерени температури, най-висока сума на валежите със зимен максимум и малък вторичен летен максимум и минимум през август. Измерените в този район зимни валежи са най-високи за Странджа, а продължителността на снежното покритие е двойна в сравнение с крайбрежието. Влажността на въздуха е висока, но в сравнение с крайбрежието е по-ниска през вегетационния период.
  
• 
  Район на зелениките (на изток от линията Сливарово – Граматиково – Тисовица) - най-интересният във флористично отношение район заема средно положение между крайбрежния и високия район на Странджа. Тук валежите са по-високи от крайбрежието, особено снежните. Кривата на месечните валежи е с максимум през зимата и втори малък максимум през пролетта. Характерни са чести летни и пролетни мъгли. Температурите са по-ниски от тези по крайбрежието, но районът е закътан от връх Папия, което омекотява климата особено през зимата и ранната пролет. Влажността на въздуха е най-висока поради влиянието на бризите по долините на Велека и Резовска.
  
• 
  На северозапад от висока Странджа и линията Стоилово – Визица климатичните показатели сочат засилена постепенна континентализация. Все още зимният максимум на валежите отразява средиземноморското влияние, но изявеният втори летен максимум и тенденцията на изравняване на месечната крива на валежите, както и общото им намаляване, сочат засилване на сухотата. Намаляването на валежните суми през есенно-зимния период се отразява особено неблагоприятно на влагозапасяването в дълбочина на почвените хоризонти и водния отток, поради което през летния сезон се наблюдава пресушаване на всички долове в района.
  

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!

Изтегляне 6.26 Mb.

Сподели с приятели: