План за управление на природен парк "странджа"



страница16/47
Дата30.08.2016
Размер6.26 Mb.
#7897
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   47

1.14. Микота и флора




1.14.1.Гъби

От микотата в парка са проучени само гъбите-макромицети, като данните за тях са също недостатъчни. Установени са 61 вида и 1 вариетет (Приложение 15). С няколко изключения те принадлежат към клас Basidiomycetes. Ценните ядливи гъби са 20 вида. От тях широко разпространени в парка са 14 вида. Останалите видове са предимно с по 1 находище от малкото проучени места - главно около селищата Малко Търново, Ахтопол, Варвара, Близнак и Бродилово, както и в резерват “Силкосия” (4 вида). Най-много видове – 21, са установени около с.Кости.

От разпространените в парка гъби застрашени или редки в Европа са 13 вида. От тях в България 3 се считат за “уязвими” и 3 за “редки” видове. Рядък е и още един вид, нефигуриращ в европейския списък. Защитени видове по Бернската конвенция са гъбата булка (Amanita caesarea), бронзовата и царската манатарка (Boletus aereus, B.regius).
Степен на проученост

Макромицетите са почти непроучена група в парка. Очаква се видовото им богатство да бъде многократно по-голямо.




1.14.2.Нисши растения

Сведенията за всички групи нисши растения са оскъдни, поради което те не са предмет на описание и на оценяване в рамките на Плана за управление.




1.14.3.Висши растения




1.14.3.1.Мъхове

В Странджа са установени 74 вида мъхове (Приложение 16). От тях 59 вида принадлежат към клас листнати мъхове (Bryopsida) и 15 вида – към клас чернодробни мъхове (Marchantiopsida).

Мъховете са събирани от околностите на Малко Търново, Сливарово, Кости, Граматиково и Бродилово, но само някои от находищата са локализирани. Преобладават почвените мъхове в открити терени, в букови и в дъбови гори.

В Червената книга на европейските мъхове е включен един вид (Metzgeria simplex), а в Списъка на редките и застрашените мъхове в България – 13 вида. От тях 10 вида имат в Странджа единственото си находище в страната, а останалите 4 вида – едно от двете си находища.



Степен на проученост

Основната част от парка не е проучвана по отношение на мъховете, а разпространението и състоянието на популациите на намерените видове не е било предмет на изследване. Очаква се броят на видовете в парка да е поне двойно по-голям от този на установените досега.



1.14.3.2.Папратовидни, хвощообразни и семенни растения

В Странджа са известни 1666 вида и 54 подвида папратовидни, хвощообразни и семенни растения, което съставлява 47.6% от видовия им състав в България. Папратовидните са представени от 22 вида, а хвощообразните – от 5 вида. Още по-голямо е флористичното разнообразие на ниво “семейство” (121) и “род” (618), които таксони са представени с над 70% от известните за България. С най-много видове са представени семействата Сложноцветни (Asteraceae) - 191 от 62 рода, Житни (Poaceae) - 154 вида от 72 рода и Бобови (Fabaceae) – 146 вида от 28 рода.

Флоро-географският комплекс на Странджа има уникален за Европа характер. Разположена на биогеографски кръстопът, освен реликтна евксинска флора, планината е приютила видове от средиземноморската, средноевропейската, балканската, евроазиатската, понтийско-централноазиатската и атлантическата група флорни елементи. Най-многобройни са субмедитеранските (от средиземноморската група) и средноевропейските флорни елементи.

В еколого-биологичен аспект особеност на флората в Странджа е голямото участие на фанерофити (дървета и храсти) – 7%, което е характерно за планините, и в същото време голямото участие на терофити – 26%, което е типично за сухи и плитки почви, средиземноморски климат и деградация на растителната покривка вследствие на антропогенна дейност.

Флората в парка се отличава с големия си брой терциерни реликти – 63 вида (Приложение 17). Седем от видовете се срещат в Европа единствено в Странджа. Някои от тези видове са основни ценообразуватели, като зелениката и странджанското вълче лико (Daphne ponticum), други са сред видовете с най-голямо консервационно значение –кавказката боровинка, лъжникът, колхидският джел, търиловото великденче (Veronica turrilliana).

Флористичните ендемити наброяват 55 вида (Приложение 18). Ендемизмът е значим в европейски контекст, тъй като българската флора е четвърта в Европа по относителния дял на флористичните ендемити, но е много по-слабо проявен в сравнение със средния за страната – около 9% от семенните растения. Локални за Странджа планина ендемити са търиловото великденче и йордановото подрумиче (Anthemis jordanovii), а за западното Черноморско крайбрежие - калиакренското плюскавиче (Silene caliacrae) и лепидотрихумът (Aurinia uechtritziana). Българските ендемити са представени от 6 вида и 3 подвида - българска круша (Pyrus bulgarica), хилядолистен воден морач (Oenanthe millefolia), българско еньовче (Galium bulgaricum), крумово великденче (Veronica krumovii) и други. Балкански ендемити са 39 вида и 5 подвида.

Приблизително две трети от видовете са локализирани благодарение на ботаническите проучвания в резерватите “Узунбуджак” и “Витаново”, защитените местности “Устието на река Велека” и “Силистар”, но те покриват едва 5% от площта на парка. Находищата на част от консервационно значимите дървесни видове са известни, тъй като са отбелязани в лесоустройствените проекти. Като консервационно значими са определени 140 вида и подвида. От тях 4 вида са застрашени на световно ниво, други 11 - на европейско, 113 вида (освен застрашените на по-високо ниво) са записани в националната Червена книга, а 7 вида са редки за страната (Приложение 19). Защитените растения са 74 вида, като 5 са строго защитени и по Бернската конвенция. Популациите на стотици видове имат европейско или световно консервационно значение. Почти всички консервационно значими видове имат находища в странджанските резервати, защитени местности и природни забележителности.
Степен на проученост

Видовете с уточнено разпространение, големина и състояние на популациите и местообитанията са едва 10% от флората. Това важи и за една трета от консервационно значимите видове. Предвид обширните територии, които досега не са били предмет на щателно проучване, могат да се очакват и нови за парка растения.



      1. Лечебни растения




1.14.3.3.Таксономично разнообразие, екологобиологична характеристика и разпространение

От флората на ПП “Странджа” като лечебни растения, по смисъла на ЗЛР, могат да се считат 501 вида, принадлежащи към 94 семейства. Те представляват 37.7% от висшата флора в парка и 70% от диворастящите лечебните растения в България. В Приложение към чл.1, ал.2 на ЗЛР са включени 498 вида, а 3 вида - блатно кокиче (Leucojuм aеstivum), колхидски джел (Ilex colchica) и обикновена коприва (Urtica dioica) са добавени към списъка по съображения от природозащитен или управленски характер (Приложение 20). От този фонд 144 вида имат стопанско значение и са обект на събиране, заготовка и търговия за нуждите на националния и международния пазар.

Таксономичното разпределение на целия фонд от лечебни растения може да се представи по следния начин: с най-голям дял са Покритосеменните растения (отдел Mаgnoliophyta) - 482 вида или 96%. От тях 440 вида или 87.8% принадлежат на Двусемеделните растения (Клас Magnoliopsida), а 42 вида или 8.1% са Едносемеделни растения (Клас Liliopsida). Папратите (Отдел Polypodiophyta) са 12 вида, Хвощовете (Отдел Equisetophyta) - 4 вида и Голосеменните (Отдел Pinophyta) - 3 вида. С най-голям брой видове се отличават следните семейства: Сложноцветни - Asteraceae (57), Устноцветни - Lamiaceae (56), Бобови - Fabaceae (31), Сенникоцветни - Apiaceae (24), Живеничеви - Scropulariaceae (23), Розоцветни - Rosaceae (22), Кръстоцветни - Brassicaceae (22).

Разпределението на фонда от лечебни растения в хоризонтална и вертикална посока се отличава с някои характерни особености. Според степента на разпространение, лечебните растения могат да се разделят в три групи. Първата включва 170 вида с широко разпространение в парка. Видовете от тази група се отличават с широка екологична пластичност и са предимно от категорията на плевелите и рудералите. Втората група обединява 192 вида с широко разпространение, но екологично свързани с естествени горски или производни местообитания, представени площно на територията на парка. В третата група са включени 76 вида лечебни растения с локализирано разпространение (някои известни само от 1-2 находища в парка) и най-често привързани към специфични екологични ниши - влажни, пясъчни, засолени или скални терени.

Поради липса на ясно изразена височинна зоналност в растителната покривка и инверсно разположение на дъбовите спрямо буковите гори, вертикалното разпределението на лечебните растения трудно може да се анализира. Поради тази причина е направен опит за анализ на фонда по основни хабитатни типове (идентифицирани екологично и физиономично), представени в парковата територия както следва:


  • гори от източен бук - 55 вида;

  • дъбови гори - 92 вида;

  • храстови съобщества - 45 вида;

  • тревисти съобщества (ливади и пасища) - 159 вида;

  • псамофитни и халофитни съобщества - 17 вида;

  • хигромезофилни съобщества по крайбрежия на реки, потоци и извори- 33 вида;

  • крайречни дървесни съобщества от лонгозен тип - 33 вида;

  • тревни съобщества във влажни зони (макрофитна растителност) - 15 вида;

  • скални терени - 11 вида;

  • рудерални и плевелни съобщества - 166 вида.

Общият брой надвишава горепосочената цифра (501 вида), тъй като голям брой видове се срещат в повече от един хабитатен тип.



1.14.3.4.Природoзащитно значими таксони

В зависимост от степента на застрашеност, част от фонда на лечебните растения – 54 вида (10%) се отнася към различни природозащитни категории (Приложение 21):




  • в Червената книга на България са включени 19 вида, като 5 са с категория “застрашен” и 14 с категория “рядък”;

  • защитени със Закона за биологичното разнообразие са 20 вида;

  • под специален режим на ползване са 30 вида, от които 20 са забранени за събиране за стопански цели от естествените находища и 10 вида са под ограничителен режим;

  • в списъка на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) – 16 вида.

В зависимост от принадлежността към природозащитни категории и в съответствие с действащите нормативни документи и предопределените от тях режими за опазване и ползване, фондът от диворастящи лечебни растения в ПП “Странджа” се разпределя в три групи (Приложение 20):



    1. Видове, забранени за събиране за лични и стопански нужди;

    2. Видове, забранени за стопанско ползване, но разрешени за събиране за лични нужди в количества, определени от ЗЛР и Плана за управление на парка;

    3. Видове, разрешени за събиране за лична употреба и за търговски цели, съгласно зонирането, режимите и нормите в парка.


Степен на проученост

По причини от субективен и обективен характер преобладават хорологичните и таксономични данни, тъй като флората на Странджа отдавна е обект на ботанически изследвания. Независимо от това данните за разпространението на лечебните растения са сравнително стари, не са обвързани с актуалната топонимия в парка и трудно могат да бъдат организирани в информационни единици, подходящи за вземане на управленски решения при ползване на запасите. Акцентът при изследванията в повечето случаи е бил върху “по-интересните”, ендемични, реликтни, редки и характерни таксони висши растения. По тази причина “обикновените” - широко разпространени видове, към които се отнасят болшинство от лечебните растения със стопанско значение не са регистрирани и изследвани пълноценно.

Фитоценологичните изследвания на територията на парка също са силно ограничени. Поради тази причина липсва информация за участието на лечебните растения в растителната покривка на планината.

Ресурсологичните изследвания върху лечебните растения са крайно недостатъчни. Липсват конкретни данни на популационно ниво - площ, численост, хоризонтална и възрастова структура за приоритетни от природозащитна и стопанска гледна точка видове. Не е провеждано ресурсологично картиране, включващо оценка на билогичните и ескплоатационни запаси на лечебните растения в парка. Не са изследвани възможностите за възстановяване на популациите при експлоатация в локалните климатични условия.







Сподели с приятели:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   47




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница