1.13.Характеристика на горите в ПП “Странджа”
Територията на ПП “Странджа” попада в южната горско-растителна област, подобласти Странджа и Странджанско Черноморие.
Горският фонд на територията на ПП Странджа съгласно Заповед РД30/24.01.1995г. обхваща площ от 83072.9 хa, включени в ДЛ “Звездец”, ДЛ “Малко Търново”, ДЛ “Граматиково”, ДЛ “Кости” и ДЛ “Царево”. Според последните лесоустройства (1996-1998г.) горският фонд на парка е 93638 ха като увеличението е с новоустроени гори от бившия “мелиоративен фонд”. Това съставлява 80.7% от територията на парка и 2.5% от горския фонд на България.
Залесената горска площ на парка обхваща 89376.3 ха (95%), а незалесената – 227хa (0.2%). Недървопроизводителната площ (нелесопригодна, скали, просеки и др.) е 3476 хa (3.7%).
Горите в ПП “Странджа” са антропогенно повлияни от рудодобив и металолеене в древността (римо-византийската епоха), както и в по-ново време (след 17 век) – от добив на дървесина и дървени въглища за металолеене и друга консумация, и пасищно животновъдство.
Естествените широколистни високостъблени гори в парка заемат 61.1% при 28.1% за страната, а горите с издънков произход – 23.8%, като 14% са в ДЛ “Царево”. Нискостъблените гори заемат едва 0.1% от парковата територия, а горите за реконструкция съставляват 6.6%. Създадените иглолистни култури от интродуцирани дървесни видове заемат 8.4% от залесената площ. (През 1960г. те са заемали 0.5%). Тополовите и акациевите култури заемат едва 0.1%. Съотношението на горите по вид говори за висока степен на естественост на горския комплекс в парка.
Структурата на територията по вид на горите е илюстрирана с карта със същото наименование.
Средната възраст на горите е 72 години (при 45 години средна възраст за страната), средният бонитет е 3, а средната пълнота е 0.76. Общият запас от дървесина възлиза на 16972355 m3, което съставлява 3.7% от запаса на горите в България. Средният запас от дървесина е 191 m3/ha, при 141 m3/ha за страната.
Основни лесообразуватели са дъбовете, които формират 67% от горите на парка и представляват 5.2% от общата площ на дъбовите гори в България.
Разпределение на горите по надморска височина Г
рафика 1
Средната надморска височина на горите в парка е 225 м. Основната част от горите -93.5%. е съсредоточена между 50 и 400 м н.в. Най-високите части на парка са разположени в западните крайгранични била Витаново, Чакалово, Гръцки гроб край Малко Търново и Бръшлян, с най-висок връх Градището – 710 м. Еднообразно хълмист е релефът в източната част на парка с върхове до 350 м.
Разпределение на горите по изложение на терена Г
рафика 2
В ПП “Странджа” преобладават заетите с гори сенчести изложения – 55%, обусловено от разположението на основните планински разклонения в посока югоизток-северозапад.
Разпределение на горите по наклон на терена Г
рафика 3
Върху терени с наклони до 20о са разположени 54% от горите, а върху стръмните и много стръмни терени – 46%, обусловено от планинския релеф на Странджа.
Разпределение на горите по почвени типове и дълбочина на почвата Г
рафика 4
Горските масиви в парка са разположени преимуществено върху дълбоки почви – 70%, а плитките и много плитки почви заемат 4%.
Около 75% от горите са разположени върху канелени горски почви. Специфичните за Странджа жълтоземно-подзолисти почви, формирани при особеното съчетание на климат и растителност, заемат 20% (в източната част на парка). В западните и високи части на планината са описани още рендзини, червеноземи и кафяви горски почви.
Разнообразните климатични, топографски и почвени условия в парка определят качествата и многообразието на горските месторастения. Наклонените терени, сенчестите изложения и дълбоките почви, са предпоставка за добра продуктивност, но летните засушавания действат като ограничителен фактор. Богатите и среднобогати месторастения върху свежа до влажна почва заемат едва 15% от общата горска площ. Преобладават среднобогатите, свежи до сухи месторастения (77%), които дават облика на горската растителност в Странджа. Много бедните и сухи месторастения върху плитки и много плитки почви, много стръмни или ерозирани терени, скалисти голини и в карста обхващат около 8%, с нисък горскорастителен ефект, заети предимно с храсталачна растителност.
Г
рафика 5
Дървесните видове в горите на парка, посочени при изготвянето на стопанските планове са 47. От тях 19 вида са неместни, интродуцирани в парка чрез горски култури, предимно върху малки площи, от които иглолистните са 10 вида. По последни данни местните горски дървесни и храстови видове са общо 113 (Приложение 14).
Горите в парка са преимуществено широколистни – 92%, от които по-малко от 1% са от неместни дървесни видове – тополи, акация, кестен, червен дъб, корков дъб. Иглолистните видове внесени в горски култури след 1950г. заемат около 8% от горите и в тях преобладава черният бор. Залесяването е още с морски бор, бял бор, дуглазка ела, веймутов бор, кедри, смърч и др.
В разпределението на растителността и на основните лесообразуватели в парк Странджа съществуват различия както в хоризонтална посока, с отдалечаване от морското крайбрежие, така и във вертикална посока с увеличаване на надморската височина към главното било на планината.
Очертават се четири локалитета с различни почвено-климатични особености и различия в доминиращата растителност и основни лесообразуватели:
-
крайбрежен район – ДЛ “Царево”;
-
нискохълмист район – ДЛ “Кости”;
-
северозападен район – ДЛ “Звездец”;
-
висока част на Странджа – ДЛ “М.Търново”.
В крайбрежния район, който се ограничава от разпространението на източния бук, основни лесообразуватели са благуна (38%) и горуна (40%) с участие и на цер, космат дъб и келяв габър.
В източната, нискохълмиста част на парка в зоната на разпространение на странджанската зеленика преобладават източният горун (36%) и източният бук (30%). Тук благунът заема 19%, а церът – 3%.
В северозападната част на парка, където валежите са по-ниски (770 мм) най-голяма площ заемат благунът – 44% и церът – 18%. Горунът участва с 15%, а източният бук – едва с 4%.
Във високите крайгранични западни части на ПП “Странджа” (над 350-400 м н.в.), където са измерени най-високите средногодишни валежи (около 1000 мм) в състава на горите преобладават горунът (44%) и източният бук (41%) с участие на вечнозелени колхидски храсти.
Общата площ, заета от източния бук в горите на парка (около 15000 хa) представлява 30% от площта на източнобуковите гори в България.
Характерните за облика на горите в Странджа вечнозелени и листопадни южноевксински и средиземноморски храсти – странджанска зеленика, лавровишня, кавказка боровинка, колхидски джел, калуна, чашковидна звъника, пухесто горянче, пирен, грипа и др. – се срещат на около 15000 хa горска площ.
Р
азпределение на горите по възраст графика 6
Възрастовата структура на горите в парк “Странджа” е силно повлияна от пресиленото ползване на възрастни гори в периода 1952-1975г., от стародавното нискостъблено стопанство за добив на дървени въглища и от залесителната дейност след 1960г.
В резултат на тези дейности горите са силно подмладени в сравнение със състоянието от 1960г. Около 50% от горите в парка са с възраст до 60 години (при 30% през 1960 год.), а тези с възраст над 100 години съставляват 27% (при 41% през 1960г.). За страната тези показатели към 1995г. са съответно: до 60 години – 75% и над 100 години – 9%, което дава основание да се счита, че в парка съществува един значителен дял от възрастни гори. От консервационна гледна точка е важен фактът, че 18% от горите с възраст над 100 год. са с пълнота над 0.6. Една голяма част от тях са образци от консервационно значими хабитати.
Възрастовата структура, съпоставена с пълнотата на горите е посочена на отделна карта със същото наименование.
Разпределение на дървесния запас на горите Графика 7
Р
азпределението на дървесните запаси на горите в парка е отражение от превишеното ползване на зрелите гори. Общият запас възлиза на 16.9 млн.м3 и е увеличен почти двойно в сравнение с 1960г. в резултат на проведени лесовъдски мероприятия за възобновяване на старите гори, залесявания в нископродуктивни, ерозирани и пустеещи земи, в повишаване на възрастта и запасите на издънковите гори и използването на местни опитни таблици при лесоустройството. Нисък е делът на запасите в горите над 120 годишна възраст – 20% (около 8% са в резервати), от които трябва да се очакват при научно-обосновано ползване добив на специална дъбова дървесина. Част от тях са технологично недостъпни върху стръмни терени или в масиви с подлес от вечнозелени защитени храсти, останали като острови сред млади гори.
Компактни, сравнително съхранени, незадействани с възобновителни сечи масиви от стари гори има в западната част на парка с площ около 7000 хa (Моряне, Близнак, Сараджово, Калугерово, Въльов дол). В естествените разновъзрастни гори на тези масиви често се срещат дървета от горун, благун, обикновен габър, източен бук, цер и странджански дъб с диаметри от 1.5 – 2.0 м и възраст над 500 години.
Годишният прираст на горите в парка е различен в зависимост от локалните месторастения и е в границите от 4.4 m3/ha в района на ДЛ “Кости”, до 2.9 m3/ha в ДЛ “Звездец”. Средният годишен прираст на горите в парка е 252900 m3.
Средният дървесен запас на горите в парка е 191 m3/hа при 141 m3/ha средно за страната. Средният дървесен запас на горите в резерват “Узунбуджак” (обявен през 1956г.), където са запазени образци от естествени гори е 318 m3/ha, а в резерват “Силкосия” (обявен през 1933 год.) е 300 m3/ha при добро общо състояние на горите.
Възпроизводствените способности на основните лесообразуватели в парк “Странджа” са достатъчно проучени и добри за успешно естествено възобновяване на горите. Особено внимание и грижи изискват благуновите и благуново-церови гори с подлес от келяв габър в северозападната и крайбрежната части на парка, поради сложността на протичането на възобновителния процес в тях. Неблагополучията в тези асоциации в миналото са следствие от непознаване и пренебрегване на биологичните особености на видовете при смесени, двуетажни насаждения и извеждане на неправилни “нарядни” сечи.
1.13.2.Здравословно състояние на горите
За антропогенно повлияни гори, каквито са преобладаващата част от горите в парка, общото здравословно състояние е добро. Възникващите периодично проблеми са резултат от въздействието на абиотични и биотични фактори. С повишаване на възрастта интродуцираните в Странджа иглолистни видове проявяват завишена чувствителност към летните засушавания по крайбрежието, мокрите снеговалежи и поледици във вътрешната територия на парка, нападенията на вредители. Разпадането на културите от съхнене и катастрофални снеголоми и снеговали ускоряват необходимостта от възстановяване на естествената растителност с отчитане на икономическия ефект от дърводобива.
Обезпокоителни са съхненията при издънковите дъбови гори, достигнали възраст 80-100 години, предизвикани от биологични причини и закъснялото им превръщане във високостъблени. Разпространението на черния имел в островните възрастни гори сред обширните младиняци е процес, предизвикан от ускореното им изсичане и възобновяване върху големи площи.
Общото засушаване през последното десетилетие се е отразило неблагоприятно върху влаголюбивите южноевксински храсти (странджанска зеленика, кавказка боровинка), за които паркът е периферия на ареала им. Поради липса на насочен екологичен и биологичен мониторинг не може да се очертае ясно тенденцията на промените в тяхното състояние.
Обширните масиви от млади дъбови и букови гори, създадени след възобновителни сечи през последните 40 години, заемащи около 40% от горите, имат характер на агроекосистеми и тяхното бъдеще като устойчиви гори зависи от провеждането на лесовъдски мероприятия за отглеждане и избор на дървета на бъдещето, за създаване на сложни, имитиращи естествените гори съобщества.
Намаляването на броя на домашните животни на територията на парка редуцира и пашата в горите, което се отразява благоприятно върху възобновителните процеси в задействаните естествени семенни и издънкови гори, както и за формиране на подлес в горите и разширяване на популациите на редки и защитени храсти (кавказка боровинка, калуна, пирен и др.).
Каламитетни нападения от вредители по широколистните гори се предизвикват периодично – на 20-30 години, от гъботворката и частични обезлиствания от педомерки. Проведените мерки за ограничаване на нападенията чрез биологични препарати в атрактивните райони на парка (крайбрежие, пътища, селища) са се отразили благоприятно върху ограничаване популациите на вредните насекоми. Обезпокоителни са разширяващите се в иглолистните култури нападения от листогризещи насекоми – борови листни оси, което допълнително ще ускори процесите на тяхното разпадане.
Сподели с приятели: |
