Настоящо ползване в прилежащите на парка територии

1.17.1.Територии с консервационна стойност и ограничения върху ползването

Независимо от естествените ограничители на парковата територия от особено значение за състоянието на нейните природни компоненти е наличието на прилежащи територии с реално действащи или постановени с документ специфични ограничения върху ползването, както и такива с висока консервационна стойност. Роля на естествен буфер за парковата територия от север играят съществуващите гори със специално предназначение във вододайната зона на яз.“Ясна поляна”. Същия статут следва да приемат и горите в петкилометровата крайбрежна ивица на територията на Община Царево, които по силата на приетия през 1998г. ТУП на общината в съответствие Наредба 2 за правила и нормативи за териториално-устройствено планиране на Черноморското крайбрежие попадат във Втора защитена зона. Поради разминаване в периодите на изготвянето на двата устройствени документа този факт не е отразен в ЛУП на ДЛ “Царево” и реално горите на са променили статута си.

Според същата наредба и планов документ прилежащата към парка морска акватория е включена в Първа защитена зона с режими на ползване, посочени в Приложение 9.1. Поради липса на изградени пречиствателни съоръжения все още в акваторията се изпускат непречистени битови отпадни води. Не са задействани реално и въведените с ТУП режими, свързани с водоползването за курортни нужди, опазването на биоразнообразието и подводната археология.

Непосредствено до границите на парка се намират буферната зона на резерват “Тисовица” и територията на Голямобуковския манастир “Живоприемний источник” и района около него. Манастирът е паметник на културата от местно значение. Известен е с лечебните свойства на изворната си вода, добре запазени гори с характерна понтийско-евксинска флора и характерната за Странджа фауна. Територията граничи с парка непосредствено на изток и представлява земи от ДГФ в ДЛ “Средец” и поземления фонд в землищата на селата Варовник и Кирово с обща площ 539.5 ха. Поради консервационната й стойност и близостта й с парка е направено предложение за включване на тази територия в границите на ПП “Странджа”, което е отхвърлено от МОСВ като нецелесъобразно. По–удачен вариант е обявяването й като самостоятелна защитена местност, с което ще се гарантира по-добро опазване на ценните природни и антропогенни компоненти.

В близост до границите на парка се намират ЗМ “Белият камък”, обявена с цел опазване на редки и защитени птици, ПЗ “Старият орех” (Варовник), ПЗ “Дъб–лъжник” (Индже Войвода), ПЗ “Вековен ясен” (Фазаново), ПЗ “Попови скали” (Велика), които заедно с наличните недвижими паметници на културата повишават консервационната значимост на района и са с потенциал за развитие на маршрутно-познавателен туризъм, обвързан с парка.

1.17.2.Състояние и ползване на горите в прилежащите на парка територии

Прилежащите на парка гори в българската територия на планината са част от ДГФ на ДЛ “Средец”, ДЛ “Ново Паничарево” и ДЛ “Царево”, общински гори на община Приморско, кооперативни гори на кооперация “Бяла вода” и реституирани частни гори. Всички площи от прилежащите на парка гори са разположени във водосборните басейни на язовирите “Ново Паничарево”, “Ясна Поляна”, “Индже Войвода” и “Раков дол”. През последните години поради засушаване на климата и забавяне на действията за превръщане на издънковите гори във високостъблени се наблюдава влошаване на здравословното състояние на тези гори. Разширява се съхненето на черборовите култури и на издънковите гори за превръщане, което влошава поначало добрия горски климат в тези територии.

Досегашното ползване на горите в прилежащите на парка територии е било регламентирано с лесоустройствените проекти и прилаганите системи на ползване са били идентични с тези на горите от ПП “Странджа”. Същевременно стопанското въздействие върху тези гори е било по-високо през последното столетие, поради тяхната близост до консуматорите на дървесина в Бургас.

В съседните на парка селища са изградени около 10 частни дървообработващи предприятия с годишен капацитет на всяко около 2000 м³ едра дървесина за производство на паркет. Основен консуматор на технологична дървесина – до 880000 т годишно, предимно от иглолистни дървесни видове, е завод “Кроношпан – България” ЕООД. Ползването на широколистната технологична дървесина и дърва за огрев напоследък намалява, поради затруднената им реализация.

Възстановяването на собствеността върху горите на общини и частни лица вероятно ще увеличи натискът за ползване, особено в издънковите за превръщане в семенни гори и ще засили конкуренцията на пазара на дървесина.

Поради намаляване на броя на домашните животни в прилежащите на парка територии ползването за паша е ограничено, като се наблюдават същите тенденции на неконтролирана паша на свине и кози. Не са редки случаите на навлизане на външни стада в парка. Натискът върху природни ресурси, като билки, гъби и горски плодове се ръководи в голяма степен от пазарната конюнктура.

С преобразуването на ДЛ “Граматиково” в ДДС и присъединяване към нея на ловностопански комплекс “Чуплака” от ДЛ “Ново Паничарево” се очаква да настъпи подобряване на опазването и стопанисването на едрите копитни в тази част от територията и създаване на по-добри условия за развитие на международен ловен туризъм, който в една или друга степен се осъществява в ловен участък “Дуденово” от общинска гора Ново Паничарево и частните гори на Кобарелови.

Поради неустойчивите и нерегламентирани с договори контакти с горскостопанските органи от Р.Турция (РУГ – Истанбул) информацията за ползванията от горите на турска територия не е достатъчна. Общото впечатление е, че въпреки липсата на гори със специално предназначение, прилежащите на парка гори от турска Странджа се стопанисват устойчиво и създават добър горски климат.

1.17.3.Други ползвания и урбанизация

Прилаганите селскостопански практики и методи, както и тенденциите в животновъдния и растениевъдния сектор в общините Средец, Приморско и Царево извън парковата територия са твърде сходни с тези в самия парк. Благоприятен факт е наличието на КОСЗ – Средец, както и Опитно поле за южни култури в Царево към ОСЮК – Поморие, които могат реално да послужат като районни центрове за съвети в земеделието.

Ползването на водите в околопарковата територия на този етап не се отразява съществено върху водния режим в парка. От значение е фактът, че освен на устието на р.Резовска и язовира на един от притоците й, липсват други корекции по поречията на реките, граничещи с парка или преминаващи през него. Проблемите относно устието на реката ще получат известно разрешение с изработването на общ проект за свободно оттичане на водите на р.Резовска по линия на приетото Споразумение между България и Турция.

Съществува изразена тенденция на урбанизация на крайбрежната територия северно от Царево, основно за целите на туризма и рекреацията, което предполага и потенциално натоварване на парковата територия от кратки посещения. Към момента текат процедури за разширение на к.к.“Гардения”, къмпинг “Юг”, Северно разширение на къмпинг “Оазис”, Южно разширение на Лозенец – КЗ “Тарфа”, в.с.“Арапя”, като разширение на едноименния къмпинг. Процедирано е разширение на Царево за вилна зона и предстоят допълнителни разширения за курортни нужди, приети с ТУП на Община Царево. Поради изчерпването на рекреационния капацитет на плажовете северно от парка се очаква допълнително натоварване на плажовете в самия парк и търсене на нови източници на рекреация.

Към момента развитието на промишлеността в съседство с парка се характеризира със застой. Единствено възстановяването на дейността на завод “Пасат” ЕАД на новата му производствена площадка представлява евентуална заплаха при липса на надежден мониторинг. Към момента тече процедура по предоставяне на площадки за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми върху площ от 215км² непосредствено до северната граница на парка, резултатите от които биха предопределили нови стратегии за развитие на района в по-далечен план.

Пред вид статута на петкилометровата зона от брега, определена с ТУП на община Царево, нормативните изисквания за устройство на крайбрежните общини, предвидени в Наредба 7 за ПНУОВТУЗ и земеделския характер на тиловите зони в контактната на парка територия в близките години не се очертава развитие на производства противоречащи на целите на управление на парка.

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!

Изтегляне 6.26 Mb.

Сподели с приятели: