Социално-икономически аспекти и ползване на територията

1.16. Социално-икономически аспекти и ползване на територията

1.16.1.Население и демографски процеси

По официални статистически данни за 1998г. общият брой на населението в парка възлиза на 8189 души. От последното преброяване през 1992г. е регистриран спад на населението с общо 1383 души. Този процес продължава и през 1999г., когато по оперативни данни от статистиката общия брой на населението в парка е вече 7965 души.

Обезлюдяването на района е трайна тенденция, която се дължи основно на влошената възрастова структура на населението, отрицателния естествен и механичен прираст и стагнация на местната икономика. С най-негативно изразени демографски процеси се характеризират селищата от Община Малко Търново. Застрашителен е темпът на обезлюдяване на селата Граматиково и Заберново и общинския център, а села като Сливарово са реално застрашени от изчезване.

Тенденция към стабилизация и определено нарастване на населението се наблюдава в някои крайбрежни селища с изразени туристически функции - Варвара, Синеморец, Резово. Стабилизираният брой на населението в някои малки селища във вътрешността на парка се дължи единствено на изчерпания им миграционен потенциал.

Средната гъстота на населението е около 7 души/км², много под средното за страната и за областта, което е основно резултат от периферийния характер на района и граничния режим, а през последното десетилетие и на общия икономически упадък на територията.

Тенденциите на демографските промени по населени места и общини могат да се проследят в Приложения 29.1, 29.2, 29.3 и 29.4.

Официалните статистически данни за образователната структура на населението са от преброяването през 1992г. и сочат влошени показатели, значително под тези за страната и за областта. Текучеството на квалифицирани кадри през последните години не дава основание да се очакват подобрения в този аспект.

По етнически състав около 89% от населението са българи и около 11% са от ромски произход, разпределени основно в селищата Звездец, Ахтопол, Малко Търново и Синеморец. От българите 95% изповядват православно християнство и 5% са католици –концентрирани в Малко Търново.

По-високият процент на безработица в Община Царево е свързан със сезонния характер на морския туризъм като основен поминък на населението, докато сравнително добрите показатели за Община Малко Търново се дължат повече на свиване на икономически активното население, отколкото на разкриването на нови работни места. В структурата на безработицата преобладава делът на жените, младежите и малцинствените групи.

Трудовите пътувания отразяват икономическата ситуация. През последните няколко години обменът на хора между двете общини е практически преустановен.

Доходите на населението по официални данни от статистиката са под тези за страната и за областта. Характерна тенденция през последните години е тяхната натурализация.

1.16.2.Селищна мрежа и урбанизирани територии в парка

Една от характерните особености на ПП “Странджа” е наличието на населени места в неговите граници. Независимо че по силата на чл.6, ал.2 от ЗЗТ населените места и селищните образувания в парка не са част от парковата територия, те играят изключително важна роля както за облика на парка, така и за неговото развитие като специфична територия.

В границите на парка са включени 21 селища, от които два много малки града - гр.Малко Търново, общински център, и гр.Ахтопол, явяващ се вторичен опорен център на Община Царево. От останалите 19 селища 6 са малки и 13 - много малки села. В сравнение с 1992г. броят на много малките села (под 200 души) се е увеличил с две за сметка на малките.

Селищната мрежа се характеризира с известна равномерност по отношение на териториалното си разпределение, като основни формиращи фактори за царевската част на парковата територия се явяват Крайбрежието и р.Велека. Същевременно нейната гъстота - 1.8 н.м./100 км², е значително под средната за страната, равняваща се на 4.8 н.м./100 км² и под средната за Южното Черноморие – 2.8 н.м./100 км². Настъпилата криза в селищната икономика вследствие на общите процеси в страната и специфичното периферно разположение на населените места води през последните години до изразени демографски и функционални промени. Някои от селищата като Ахтопол (морски климатичен курорт от национално значение), Синеморец (морски климатичен курорт от местно значение) и Малко Търново (планински климатичен курорт от местно значение) са с туристически и рекреационни функции, които търпят развитие. В повечето села от вътрешността е налице упадък на селскостопанските функции и видимо развитие на рекреационни функции.

Според отчетите за земята от 2000г. общата площ, заета от населените места, възлиза на 702.0 ха или 0.6% от територията на парка. Съществуващото състояние на селищата се характеризира с ниска степен на благоустроеност, занемареност на елементите на социалната инфраструктура, разрушен жилищен фонд в селищата от тила, неподдържани паметници на културата, липса на съвременна планова обезпеченост, небалансирано развитие на селищата от крайбрежието и вътрешността. Проявява се тенденция за закупуване на стари къщи във вътрешността на парка за второ жилище, изявена по-силно в петкилометровата зона от брега. Благоприятна тенденция през последните няколко години е развитието на стратегическото планиране на местно ниво и привличането на средства за благоустрояване и реконструкция на обществени сгради от различни фондове и предприсъединителни програми.

Развитието на селищната мрежа в Царевска община се извършва в съответствие с ТУП на Община Царево. В него се предвижда разширение на част от селищата в зависимост от нуждите на туризма и рекреацията. Основната концепция на Плана по отношение на парковата територия се изразява в насочване на развитието в съществуващите селища, подобряване на техните санитарно-хигиенни условия, тяхната идентичност и създаване на местен имидж.

Урбанизираните територии в парка извън населените места са представени от отделни сгради, комплексни постройки или характерни застроени зони в бившите земи за земеделско ползване с режим на застрояване. Общата площ на урбанизираните територии извън границите на населените места възлиза на 212.9 ха (по изчисления от цифровия модел), което се равнява на 0.2% от територията на парка. В тази площ не са включени застроените терени от земите по §4 от ЗСПЗЗ, които поради липса на пълно заснемане не могат да се идентифицират.

Някои от изградените обекти са част от ифраструктурата на държавните лесничейства, на селското стопанство и миннодобивната промишленост, други са почивни бази на различни предприятия. Последните са концентрирани основно в долините на реките Велека и Младежка.

Други обекти, характерни за територията на парка са военните поделения и граничните застави. Докато първите са в процес на ликвидация, последните се очертава да се запазят заедно с граничните съоръжения.

По данни, събрани в процеса на изготвяне на ПУ извън границите на населените места на територията на парка съществуват около 270 единични постройки и комплексни обекти (2 комплекса на миннодобивната промишленост са изключени от парка в процеса на планирането, а други два са разрушени), като в тази цифра не попадат сградите на военните поделения и граничните застави, трафопостовете, както и сградите в земите по §4 от ЗСПЗЗ на територията на Община Царево, предвидени за селищни разширения или нови селищни образувания.