1.3.1.Законови основания за обявяване и прекатегоризация на парка и на териториите в него със собствен природозащитен статут
Природен парк “Странджа” е създаден на основание чл.17 и чл.22 от Закона за защита на природата (ЗЗП) като Народен парк със Заповед №РД-30/24.01.1995г. на Министъра на околната среда (ДВ, бр.15/1995г.) – Приложение 5.1. Дотогава защитата на територията се осъществява фрагментарно чрез мрежата от резервати, защитени местности и природни забележителности със съответните режими в тях.
Основната цел на създаването на парка, записана в Заповедта за обявяването му, е “Дългосрочното опазване на уникалната природа във водосборите на реките Велека и Резовска и осигуряване на устойчиво социално-икономическо развитие в района”.
Основа за постигане на тази цел е въведеният със Заповедта режим, включващ комплекс от забранени и насочващи мерки.
Забранените дейности са свързани с опазване на биоразнообразието чрез максимално ограничаване на замърсяването от антропогенни и биотични източници и осигуряване на нормално възпроизводство на природния ресурс.
Те включват забрана за:
-
ползване на дивите растителни и животински ресурси в размери и по начини, които да застрашават съществуването на видовете, да намаляват биологичното разнообразие или да нарушават нормалното функциониране на природните екосистеми;
-
сечищна форма на стопанисване на високостъблените букови гори с подлес от зеленика;
-
внасяне на чуждоземни диви растителни и животински видове, подвидове и форми;
-
изграждане на промишлени обекти – източници на замърсяване на въздуха, водите и почвите или свързани с преработката на опасни вещества;
-
събиране, съхранение и обезвреждане на опасни отпадъци и внасяне на всякакви отпадъци.
Насочващите мерки са свързани с устойчивото ползване на природните ресурси и развиване на местна идентичност. Сами по себе си те определят специфичните цели, свързани с устойчивото развитие на територията.
Те включват:
-
осигуряване на устойчиво ползване на горските ресурси, включително на страничните горски продукти (билки, плодове) и запазване на типичната за района растителност;
-
поддържане на числеността на дивеча, съобразно възможностите на местообитанията;
-
запазване предназначението и характера на стопанисване на земеделските земи и опазването им от увреждане и замърсяване;
-
трайно запазване и подобряване на почвеното плодородие;
-
опазване на биоразнообразието в ливадите и пасищата;
-
опазване на местните породи домашни животни и културни сортове растения и производството на екологично чиста продукция.
В съответствие с чл.17 от ЗЗП в границите на парка са включени:
-
пет строги резервата, предназначени да съхраняват представителни екосистеми, където се забранява всякаква човешка дейност;
-
единадесет защитени местности, обявени с цел запазване на хабитатите и популациите на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове и техните съобщества или на характерния пейзаж;
-
седемнадесет природни забележителности, от които пет обекта на неживата природа с прилежащата им територия, три обекта, находища на редки и застрашени растителни и животински видове, и девет обекта, опазващи вековни дървета;
-
едно историческо място, обявено с цел опазване на ландшафта на обект, свързан с националната история.
Според Заповедта за обявяване на парка посочените защитени територии запазват своето предназначение и режими, определени със съответните документи за обявяване.
Със Заповед №РД-350 от 14 юли 2000г. на основание чл.42, ал.5 във връзка с чл.41, т.4, чл.29 и §3 от Закона за защитените територии Народен парк “Странджа” е прекатегоризиран в природен парк със същото име. Приложение 5.2
Въведената със Закона за защитените територии категория “природен парк” в най-пълна степен отговаря на категория V по IUCN и на предназначението на парка по Заповедта за неговото обявяване.
Според чл.29 ал.2 от ЗЗТ природните паркове се управляват с цел:
-
поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях;
-
предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности;
-
устойчиво ползване на възобновимите природни ресурси при запазване на традиционни форми на поминък, както и осигуряване на условия за развитие на туризъм.
Според ЗЗТ природните паркове могат да включват в границите си населени места, селищни образувания и курорти, както и незамърсяващи околната среда производства (чл.30, ал.1). Същевременно населените места и селищните образувания не са част от парка (чл.6, ал.2).
Защитените територии от други категории, попадащи в границите на природните паркове, запазват режимите си със заповедта за обявяването им (чл.30, ал.2)., но следва да бъдат приведени към категориите въведени със ЗЗТ. Към момента на изготвянето на Плана със Зап.№РД-309/31.03.2003г. е извършена прекатегоризация на ИМ “Петрова нива” в защитена местност със същата площ и режими.
С чл.31 от ЗЗТ за природните паркове е въведен забранителен режим, целящ опазването на присъщото на територията биоразнообразие с неговия генофонд, чистотата на компонентите на околната среда и характерния ландшафт на парка и прилежащата му акватория. В рамките на определените със ЗЗТ режими действат и забраните, определени със заповедта за обявяване на парка.
До момента е извършвана промяна в режимите единствено на ЗМ “Устието на Велека” и ЗМ “Силистар”. Последните са променени със Заповед РД-207/11.06.1999г. на основание на чл.41, т.5 и чл.42, ал.5 от ЗЗТ като са приведени в съответствие с ПУ на двете защитени територии. С писмо № 08–00-6180 от 30.09.1993г. МОСВ е дало съгласие за изключване на 8.0 ха от ЗМ “Устието на река Велека” - 2.5 ха за разширение на гр.Ахтопол и 5.5 ха за разширение на с.Синеморец след представяне на преписка по преотреждане на терените. Допълнително е отредена и процедирана площадка за ПСОВ на гр.Ахтопол в рамките на ЗМ непосредствено до военния терен на северозападната и граница. До момента не е издавана официална Заповед за намаляване на територията на защитената местност.
Съпоставка между целите на управление и режимите на парка в заповедта за обявяване и според чл.29, ал.2, респ. чл.31 от ЗЗТ е направена в Приложения 5.3 и 5.4.
Развитието на законовия статут на парка и на териториите в него със собствен статут на природозащита, на тяхното предназначение, цели на управление и промени в площта са посочени в Приложение 5.5.
1.3.2.Законова рамка, уреждаща въпроси, свързани с управлението на парка
Основополагащите принципи и задължения по опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането на екологичното равновесие и разумното ползване на природните богатства и ресурси на страната са заложени в Конституцията на Р. България.
Основният закон, уреждащ подробно въпросите относно собствеността, предназначението, управлението, финансирането, обявяването и промените в защитените територии, е Законът за защитените територии (обн. ДВ, бр.133/11.11.1998г.; изм., бр.98 от 1999г., бр.28, 48 от 2000г., бр.78 от 2000г.; изм. и доп., бр.23 от 01.03.2002г. изм. и доп., бр.77 от 09.08.2002г., изм., бр. 91 от 25.09.2002г.)
В особено тясна връзка с управлението на ЗТ се намира Законът за биологичното разнообразие (обн. ДВ, бр.77/09.08.2002г.), който урежда отношенията между държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие и в частност опазването на представителни за България и Европа типове природни местообитания и местообитания на застрашени, редки и ендемични растителни и животински видове в рамките на Националната екологична мрежа; опазването на защитените растителни и животински видове от флората и фауната на Р.България, както и тези, обект на ползване и търговия; опазването на генетичните ресурси и разнообразието на растителни и животински видове извън естествената им среда; регулирането въвеждането на неместни и повторно въвеждане на местни растителни и животински видове в природата; регулирането търговията с екземпляри от застрашени видове от дивата флора и фауна; обявяване и промени в защитени зони, обявяване на буферни зони около резерватите и влажните зони (непопадащи в националните паркове) и опазване на вековни и забележителни дървета.
С пряко значение за опазване на парковата територия е Законът за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр.91/25.09.2002г.; попр., бр.98/2002г.; изм., бр.86/ 30.09.2003г.), с който се уреждат обществените отношения, свързани с управлението и икономическата организация на дейностите по опазването на околната среда, създаването и функционирането на национална система за мониторинг на компонентите на околната среда, осъществяването на контрол върху тяхното състояние и ползване, събирането и достъпа до информация за околната среда, извършването на екологични оценки и ОВОС, програмирането и осъществяването на мероприятия по опазването на околната среда, както и с компетенциите на държавата, общините и др. правни субекти в тази област.
Поради факта, че около 80% от територията на парка се заема от гори, с особено значение при управлението на парковата територия е Законът за горите (обн. ДВ, бр.125/29.12.1997г.; изм. и доп., бр.79/1998г.; изм., бр.133 от 1998г., бр.26/1999г., бр.29, бр.78/2000г., бр.77, 79, 99/2002г., бр.16/18.02.2003г.) и ППЗГ.
С този закон се уреждат отношенията, свързани със собствеността и стопанисването, управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите в Република България. Законът регламентира строителството в горите и финансирането на горското стопанство. С последните промени в Закона за Горите дирекциите на природните паркове могат да изпълняват функциите на РУГ (чл.22, ал.5). Освен горската стража към ДЛ се предвижда и назначаване на горски стражари към ДПП по определена норма.
По-долу са изброени основните нормативни актове, извън упоменатите по-горе, и международните конвенции, които имат пряко отношение към управлението и устройството на парковата територия:
Български закони и подзаконови уредби:
-
Закон за лечебните растения (обн. ДВ, бр.29/07.04.2000г.; последни изм. и доп., бр.23/1.03.2002г.)
-
Закон за лова и опазване на дивеча (обн. ДВ, бр.78/26.09.2000г.; последни изм., бр.79/16.08.2002г.)
-
Закон за рибарството и аквакултурите (обн. ДВ, бр.41/24.04.2001г.)
-
Закон за устройство на територията (обн. ДВ, бр.1/2.01.2001г.; последни изм. и доп. бр.65/27.07.2004г.)
-
Закон за водите (обн. ДВ, бр.67/27.07.1999г.; последни изм. и доп., бр.18/25.02.2005г.)
-
Закон за подземните богатства (обн., ДВ, бр.23/1999г.; последни изм. и доп. бр.86/30.09.2003г.)
-
Закон за опазване на почвата от замърсяване (обн. ДВ, бр.84/29.10.1963г.; загл. изм. ДВ, бр.45/1996г. и бр.67/1999г., последни изм. бр.113/28.12.1999г.)
-
Закон за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр.45/1996г.; последни изм. и доп. бр.112/2003г.)
-
Закон за опазване на земеделските земи (обн. ДВ, бр.35/24.04.1996г.; последни изм. и доп. бр.112/23.12.2003г.) и ППЗОЗЗ (обн. ДВ, бр.84/4.10.1996г.; последни изм. и доп., бр.66/27.07.2001г.)
-
Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр.17/1991г.; последни изм. и доп. бр.36/30.10.2004г.) и ППЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр.34/30.04.1991г.; последни изм. и доп., бр. 44/08.05.2001г.)
-
Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ДВ, бр.110/25.11.1997г.; последни изм. и доп. бр.99/22.10.2002г.)
-
Закон за държавната собственост (обн. ДВ, бр.44/21.05.1996г.; последни изм. и доп. бр.32/12.04.2005г.) и ППЗДС (ДВ, бр.82/1996г. изм. и доп.)
-
Закон за общинската собственост (обн. ДВ, бр.44/21.05.1996г. с последни изм. и доп. ДВ бр.101/16.11.2004) и ППЗОС (ДВ, бр.82/1996г. с изм. и доп.)
-
Закон за местното самоуправление и местната администрация (ДВ, бр.77/1991г.; последни изм. и доп. бр.34/19.04.2005г.)
-
Закон за паметниците на културата и музеите (обн. ДВ, бр.29/11.04.1969г.; последни изм. и доп., бр.28/01.04.2005г.)
-
Закон за пътищата (обн. ДВ, бр.26/2000г.; последни изм. и доп., бр.14/20.02.2004г.) и ППЗП (ДВ, бр.98/2000г.)
-
Наредба за разработване на планове за управление на защитени територии (обн. ДВ, бр.13/15.02.2000г.)
-
Наредба за условията, реда и методите за извършване на екологична оценка на планове и програми (обн. ДВ, бр.57/02.07.2004г.)
-
Наредба №30 за ползване на дървесина от горите (ДВ, бр.146/11.12.1998г., изм. и доп., бр.69/2001г., бр.16/2002г.)
-
Наредба №18 за нормативи за строителство в горите и земите от горския фонд (ДВ, бр.89/1999г.)
-
Наредба №19 за строителство в горите и земите от горския фонд (ДВ, бр.89/1999г.)
-
Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ, бр.3/13.01.2004, изм. и доп. бр.10/2005г., бр.11/2005г.)
-
Наредба №2 за застрояване в земеделските земи (обн., ДВ, бр.48/28.04.1998г.)
-
Наредба №5 за обявяване на недвижимите паметници на културата (обн., ДВ, бр.60/27.05.1998г.; изм., бр.20/06.03.2001г.)
-
Наредба №17 за определяне границите и режима за използване и опазване на недвижими паметници на културата извън населените места.
-
Наредба №3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на СОЗ около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (ДВ, бр.88/2000г.)
-
Постановление №36/1988г. на Министерския съвет за граничната зона
Международни конвенции, по които България е страна:
-
Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Берн, 1979г.), ратифицирана на 25.01.1991г., в сила за България от 01.05.1991г., обн. ДВ, бр.23/1995г.
-
Конвенция за биологичното разнообразие (Рио де Жанейро, 1992г.), ратифицирана от Р.България на 29.02.1996г. в сила за България от 16.07.1996, обн. ДВ, бр.19/02.03.1999г.
-
Конвенция по международната търговия със застрашени растителни и животински видове (CITES; Вашингтон, 1973г.), ратифицирана от Р. България през 1990г., в сила за България от 16.04.1991г. обн. ДВ, бр.6/21.01.1992г.
-
Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство (Париж, 1972г.), ратифицирана, в сила за България от 17.12.1975г.
-
Конвенция за влажните зони от международно значение (Рамсар, 1971г.), ратифицирана, в сила за България от 24.01.1976г., изменена с Парижкия протокол, влязъл в сила за България на 27.02.1986г., обн. ДВ, бр.56/10.07.1992г.
-
Конвенция за защита на мигриращите видове (Бон, 1983г.), ратифицирана на 23.07.1999г., в сила за България от 01.11.1999г., обн. в ДВ, бр.16/2000г.
-
Споразумението за опазване на мигриращите водолюбиви птици от Африка и Евразия, ратифицирано със закон, ДВ, бр.87/1999г., сила за България от 01.02.2000г., обн. в ДВ, бр.16/2000г.
-
Споразумение за опазване на прилепите в Европа, ратифицирано със закон, ДВ, бр.69/1999г., в сила за България от 09.12.1999г., обн. в ДВ, бр. 16/2000г.
Сподели с приятели: |
