Планираните промени в пенсионното дело: оценка на потенциалните ефекти
Текущо финансово състояние на I-ви стълб
Изтегляне 0.62 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Бюджетно и макроикономическо измерение на състоянието на разходопокривната пенсионна система
- Политически проблеми
- Текущо състояние на II-ри стълб
- Сравнение между УПФ и Сребърен фонд
Текущо финансово състояние на I-ви стълбИзпълнение на бюджета на НОИБюджетът на НОИ за последните години и данните за неговото изпълнение показват ясно тежкото финансово състояние на държавното обществено осигуряване, което от години е равносилно на фактически фалит. Дефицитът на ДОО системно превишава 50% от разходите от 2009 г. насам, като за 2013 година той достига 4,7 млрд. лева или 52,4% от разходите. Най-големият фонд в ДОО, фонд „Пенсии” (т.нар. разходопокривна пенсионна система), е и основният виновник за това състояние. Реалният дефицитът във фонд „Пенсии” се вижда като се извади от него 12-процентната вноска на държавата като трети осигурител, която всъщност представлява част от трансфера от републиканския бюджет12 към фонд „Пенсии”. Изчислен по този начин, дефицитът във фонд пенсии за 2013 г. е равен на 4,27 млрд. лева или 57,4% от разходите на фонда. Т.е. приходите във фонд „Пенсии” – основно от осигуровки – покриват едва 42,6% от разходите за пенсии от ДОО. Останалото се поема от централния бюджет посредством споменатата 12% вноска на държавата (от 2009 година насам) и ежегодния трансфер за покриване на дефицита. Т.е. по-голямата част от разходите за пенсии се финансират не от осигуровки, а от други данъчни и неданъчни приходи в централния бюджет. Графика 1 
Източник: НОИ13 Бюджетно и макроикономическо измерение на състоянието на разходопокривната пенсионна системаТрансферите от централния бюджет към този на ДОО увеличават сериозно своята тежест след 2008 г. вероятно вследствие на неблагоприятната демография,14 ранното пенсиониране (най-вече с помощта на инвалидни пенсии, но и по-ранното пенсиониране за категорийните работници), негативните ефекти от кризата върху пазара на труда и формалната икономика. Графика 2 
Източник: НОИ, МФ Трансферите от централния бюджет към ДОО нарастват тройно в периода между 2003 г. и 2013 г. – от 12,8% от всички разходи по републиканския бюджет през 2003 г. до 37,5% през 2013 г. Т.е. тежестта на дефицита в ДОО за бюджета на централното правителство нараства три пъти между 2003 и 2013 г., което илюстрира повече от ясно бремето на разходопокривната система за бюджета. Отношението на дефицита в ДОО към БВП също нараства значително в периода 2003-2013 г., от 2,5% до 5,9%. Дори и в годините на висок икономически растеж до 2008 г. трансферите от републиканския бюджет към бюджета на ДОО достигат около 3% от БВП, а след 2009 г. те се увеличават двойно като съотношение към БВП. Т.е. дефицитът в държавното обществено осигуряване расте далеч по-бързо от възможностите (растежа) на икономиката, което илюстрира неговата неустойчивост в дългосрочен план. Последните години той превишава значително дефицита по консолидирания бюджет, който през 2013 г. достигна 1,8% от БВП, а през 2014 г. – 3,7% от БВП. Графика 3 
Източник: НОИ, НСИ Политически проблемиИ трите графики показват, че натрупването на дефицити започва в добри от гледище на стопански растеж години при относително добро състояние на публичните финанси, каквито са 2007 и 2008 г. Но те продължават и дори донякъде се засилват в годините на спад, рецесия или относително скромен ръст на икономиката. Иначе казано високия дял на ДОО в разходите на правителството е знак за това, че те ограничават свободата за маневриране и обслужване на други приоритети и политики. Високият дял на ДОО в разходите на правителството е знак за това, че те ограничават свободата за маневриране и обслужване на други приоритети и политики. Значителното по-високите дефицити на ДОО в сравнение с дефицитите по консолидирания бюджет и тяхното по-високо равнище от ръста на БВП за периода след 2009 г. показва, те са в основата на стопанската неефективност, задържането на ръста на производителността и са един от основните фактори за натрупване на държавен дълг. Текущо състояние на II-ри стълбНормативната уредба, регламентираща задължителното допълнително пенсионно осигуряване, още известно като втори стълб на пенсионната система, е част от КСО. То се осъществява от лицензирани пенсионноосигурителни дружества и управляваните от тях професионални и универсални пенсионни фондове. Допълнителното осигуряване в УПФ, както вече стана дума, е задължително за всички, родени след 31 декември 1959 г. и осигурени в държавния фонд „Пенсии”. В тези частни пенсионни фондове всяко осигурено лице има лична сметка, по която се натрупват осигурителните вноски и доходите от тяхното инвестиране. Осигурителната вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване през 2015 г. е 5% от брутната заплата, а с промени в КСО от 2010 г. се предвижда тя да се увеличи на 7% от 2017 г. Осигурителната вноска се внася от работодателя и се разделя по следния начин: 2,2% за сметка на осигуреното лице и 2,8% за сметка на работодателя, което е съотношение в съотношение 44:56. От 2017 г. това съотношение се променя в 40:60. Този вид осигуряване дава право на допълнителна пожизнена пенсия, която се получава заедно с пенсията от ДОО. Функцията на втория пенсионен стълб се подразбира както от неговата същност, така и от името му, а именно - да допълва първия стълб. С други думи разходопокривният (първи) стълб и капиталовият (втори) стълб не се конкурират, а се допълват. Състоянието на втория стълб към 31 декември 2014 г. се вижда от справка на КФН, изпратена до Народното събрание. Равносметката е, че фондовете управляват активи в размер на 6,6 млрд. лв., от които:
Източник: КФН. Активите в таблицата са подредени според асоциирания с тях риск: от най-ниско рисковите – държавни и общински дългови книжа, до най-високо рисковите – акции, инвестиции в имоти и вземания. От справката на КФН се вижда, че 54,5% от инвестициите на УПФ са инвестирани в най-ниско рисковите активи – държавни и общински дългови ценни книжа, както и банкови депозити. С други думи около 3,6 млрд. лв. са инвестирани силно консервативно, при нисък риск от загуби по тях. Инвестициите в български ДЦК възлизат на 990 млн. лв. или 14,9% от общите активи на УПФ, а инвестициите в общински дългови ценни книжа са малко над 0,1%. Останалите 45,5% от портфейла на УПФ са относително по-високо рискови и са обект на пазарен риск. Сравнение между УПФ и Сребърен фондПоследното предложение за промени в условията за допълнително задължително пенсионно осигуряване предвижда възможността осигурените лица да прехвърлят личните си натрупани средства от УПФ в т.нар. Сребърен фонд. Последният е държавен фонд, който се управлява от БНБ, но дългосрочната инвестиционна политика на фонда се определя от управителния му съвет, който се състои от представители на министерството на финансите - 4; министерството на труда и социалната политика - 3; синдикални и работодателски организации – 2; управителя на НОИ. При инвестиране на средствата от Сребърния фонд, също както и при инвестирането на средствата на УПФ, важат някои ограничения, които са представени в следващата таблица. Таблица 2: Ограничения за инвестиране на средствата от Сребърния фонд и универсалните пенсионни фондове
Източник: Закон за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система и Кодекс за социално осигуряване Както се вижда от таблицата, ограниченията за инвестиране на средствата от Сребърния фонд са много по-малко и по-общи в сравнение с тези, които се отнасят до УПФ. Въпреки това тези възможности не се използват и по данни на Министерството на финансите средствата от Сребърния фонд се държат на краткосрочен депозит в БНБ и приходите от лихви са пренебрежимо малки. Таблица 3: Годишна доходност на средствата от Сребърния фонд и универсалните пенсионни фондове
Източник: МФ и КФН От таблицата се вижда, че 1 лев, държан в Сребърния фонд за целия период 2007-2013 г., носи доходност от 5%, като през последните две години от този период (както и през 2014 г.) носи нулева доходност. В същото време в периода 2007-2013 г. 1 лев в УПФ носи доходност от 11,4% въпреки отрицателната доходност през 2008 г. и 2011 година. С други думи, дори да има години, в които УПФ имат отрицателна доходност, тя е била компенсирана в останалите години и средствата на осигурените лица са се увеличили. В същото време от 2011 г. средствата в Сребърния фонд се увеличават единствено благодарение на трансфери от централния бюджет вследствие на приватизационни сделки, концесии, бюджетен излишък и приходи от други източници. Обяснението на влошаването на доходността на УПФ през 2008 г. трябва да се търси във въвеждането на регулаторни ограничения за техните инвестиции през 2007 г. Може да се предполага, че тогава ниската доходност е отблъснала и напълно доброволно осигуряващите се за пенсия в частни фондове граждани, родини преди 31 декември 1959 г., и че в някакъв смисъл е допринесла за повишаване на незаинтересоваността от ефективността на II-ия стълб. Отчетите на фондовете от втория и третия стълб могат да разкрият доколко остро са подействали тези нововъведения. Каталог: public public -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование public -> Азбучен списък на преподавателите public -> Отвънка зелено, отвътре червено, Що е то? public -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия public -> Намалял месечен оборот на междубанковия пазар, но рекордно голям оборот през последния ден public -> Марин Цветков public -> Българският лев в семейството на валутите на Европейския съюз дългови пазари public -> Равномерно увеличение на ежедневните валутни сделки на търговските банки с централната при слабо изразено увеличение в края на месеца public -> Декември 2005 г. No 14 / 2005 Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|