Пенсионната система в България – хронология и текущо състояние

4/ Доходност на вноските

Иначе казано, те не натрупват ресурс, който да се управлява активно посредством инвестиции в различни схеми и инструменти, регламентирани от закона и наблюдавани от Комисията за финансов надзор (КФН). Макар и да се наричат фондове, приходите от вноски в тях се използват изцяло за посрещане на текущите разходи за пенсии. Т.е. тук липсва активното управление и инвестиране на средства в различни активи, в резултат от което да се формира доходност по внесените средства.

За разлика от I-ия стълб, вноските във втория стълб се управляват и инвестират в различни активи, в рамките на установените законови ограничения за дела от портфейла, който може да се инвестира в определени инструменти, с цел постигането на положителна доходност върху тях. Отрицателната доходност за определени инструменти, фондове и периоди от време не е изключена.

Разликата между ДОО и УПФ е подобна разликата между оперативни капиталови разходи във фирменото счетоводство - първият стълб покрива текущи разходи, а вторият натрупва.

Тук е мястото да се отбележи, че КСО задължава пенсионноосигурителните дружества „…да постигат минимална доходност при управлението на активите на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване.” (чл. 193 от КСО).

Минималната доходност се определя от заместник-председателя на КФН към края на всяко тримесечие в процент поотделно за универсалните и професионалните пенсионни фондове. Тя се определя на базата на постигнатата доходност от управлението на активите на всички фондове от съответния вид за предходния 24-месечен период и представлява 60% от средната постигната доходност или с 3 процентни пункта по-малка от средната - което от двете числа е по-малко.

Ако доходността на някой фонд е по-ниска от минималната, пенсионноосигурителното дружество трябва да покрие разликата от резерви. Конкретният начин и ред за определяне на минималната доходност са разписани в Наредба 12 на КФН от 2003 г.

Концепцията за минималната доходност е залегнала в КСО с цел допълнителна защита на бъдещите пенсионери срещу лошо управление на техните партиди, т.е. от системно по-лошо управление от това, което позволява пазарът в определения период и законовите ограничения за портфейла на фондове. Критерият за минимална доходност не е абсолютен (например 5%), а относителен, т.е. на база на представянето на всички фондове на пазара в определен период, което поставя един реалистичен и съобразен с пазарните условия праг за представянето на фондовете.⁸

5/ Различни рискове, присъщи на I-ви и II-ри стълб

I-ви стълб

Рисковете, присъщи на двата стълба на задължителното пенсионно осигуряване, са с коренно различен характер. Бъдещата пенсия от I-ви стълб е под влиянието на следните основни рискове, свидетелства за които могат да се намерят в близката история на пенсионното дело в България.

Политически риск

Под "политически риск" тук се има предвид обстоятелството, че срещу вноските стои преди всичко обещанието за бъдеща пенсия, размерът на тази пенсия (включително и на т.нар. коледни, великденски и други допълнителни пенсии) във всеки един момент зависи от решенията на управляващите в даден конкретен момент. Те могат да увеличават пенсиите с какъвто процент решат, могат да ги намаляват или замразяват, могат да им слагат таван или долен праг, могат да раздават допълнителни плащания по празници, могат да обвързват бъдещата динамика на пенсиите с различни коефициенти. Т.е. пенсиите от първия стълб са изцяло зависими от усмотрението на политиците, тъй като срещу тях не стоят натрупани спестявания. Тези решения са в рамките на правилата на политическата игра и зависят предимно от съревнованието на политическите партии за гласовете на избирателите. При демографската ситуация, когато по-възрастното население е политически активно и увеличава дела си в общия брой избиратели, рационалното поведение на политическите партии е да обещават (учредяват) привилегии за тази група избиратели за сметка на другите групи.

Демографски риск

При оценката на този риск се взема предвид обстоятелството, че плащанията на сегашните пенсионери зависят от броя и платените осигуровки на сегашните работещи. Коефициентът на покритие, т.е. съотношението между работещите (осигуряващите се) и пенсионерите постоянно и стабилно се влошава последните години. По средногодишни данни за 2013 г. съотношението между броя пенсионери и броя осигуряващи се е 80,4% при положение, че само пет години по-рано, през 2009 г., това съотношение бе 77,5%.

Според последния (2015) Доклад за застаряването на Европейската комисия (ЕК)⁹, демографската прогноза за населението на България е една от най-негативните в ЕС. Прогнозата на ЕК е, че до 2060 г. населението на страната ще се свие с 25% до 5,5 млн. души, като единствено прогнозите за Литва (-38%) и Латвия (-31%) са по-неблагоприятни.

Коефициентът на зависимост (т.е. съотношението между хората на възраст над 65 години и на възраст между 15 и 64 години) ще се влоши повече от два пъти и също ще достигне едни от най-високите нива в ЕС – от 28,9% през 2013 г. (което се доближава до средните 27,8% за ЕС) до 58,4% през 2060 г., което вече чувствително ще надвишава средната прогноза от 50,1% за ЕС.

Макроикономически и фискален риск

След като пенсиите, осигурявани от този стълб зависят от осигурителните плащания на сегашните работещи, то те попадат по въздействието на цялостната макроикономическа среда, включително икономическия растеж, заетостта, заплатите и сивата икономика в трудовоправните отношения, инфлацията, а също така и от състоянието на фиска и възможността на правителството да финансира нарастващия дефицит в ДОО (включително и условията, при които се емитира държавен дълг).

Добра илюстрация на тази зависимост бе ефектът от банковата и икономическа криза през 1996-1997 г. и последвалата я хиперинфлация, която стопи само за няколко месеца реалната стойност на приходите в ДОО.

В резултат от това пенсиите бяха сведени до напълно недостатъчни нива. (В същото време поради намаляването и на заплатите и доходите в реално изражение, намаляват и вноските на бъдещите пенсионери, заделяни в ДОО за периода на кризата.)

Не е за подценяване и рискът от намаление на реалната стойност на пенсиите чрез инфлация или чрез съкращаване на разходите за пенсии при достигане на критичен праг на дефицита в ДОО, отвъд който други социално чувствителни бюджетни разходи (за здраве, образование, социални плащания и др.) трябва да се съкратят до политически или социално неприемливи нива.

Морални проблеми

Както ще видим по-долу при прегледа на текущото състояние на I-ия стълб, освен не-спестовния характер на ДОО, фактор на общото натрупване на рискове тук е трайното превишаване на разходите над приходите. Това прави почти невъзможно пренасочването на начина на управление на ДОО от покриване на текущи разходи към капиталово натрупване, колкото и такава реформа да се пропагандира като желателна и възможна.

Моралните рискове тук са следните:

- злоупотреба с привилегии (например с инвалидни пенсии или с декларирани, а не реално добити доходи и вноски);

- неравноправие на сегашни бъдещи пенсионери, което видно от обстоятелството, че вторите освен чрез вноските си в НОИ финансират неговите дефицити и като данъкоплатци (т.е. плащат два пъти);

- покриването на текущи дефицити и обещания всъщност означава, че за разходно-покривната система счетоводно най-предпочитани са гражданите, които внасят много, но живеят малко като пенсионери, т.е. "солидарността" на системата е по-скоро имагинерна.

II-ри стълб

В същото време, рисковете, на които са изложени бъдещите пенсии от II-ия стълб са основно пазарни, макар и при тях да присъства политическият риск.

1/ риск от отрицателна доходност по натрупаната партида в момента на пенсиониране

Както споменахме по-горе, законодателят е предвидил защита срещу лошо управление (т.е. системно постигане на доходност под пазарната) от страна на пенсионноосигурителните дружества. Тази защита се осигурява от споменатата по-горе минимална доходност (чл. 193 от КСО), която най-общо гарантира, че ако съответният фонд постига по-ниски равнища на доходност, то дружеството, което го управлява, ще бъде задължено да я достигне с помощта на резерва на фонда или своите резерви.

Все пак, фондовете са изложени на риск от сериозна икономическа криза, която да резултира в загуби по повечето инструменти, в които те са инвестирали. Икономическите кризи са нормално явление в пазарните икономики, които се характеризират с икономически цикли.

Онова, което трябва да се има предвид, обаче е следното: че партидите в пенсионните фондове се натрупват през целия трудов живот на осигуряващите се, т.е. при непрекъсната заетост това би означавало период от 40-45 години. За такъв дълъг период няма как постоянно да има рецесия/депресия в световен план, по време на която трайно да се трупат загуби по всички инвестиции (и местни, и чуждестранни) на фондовете.

Свободата на инвестиране (например у нас и в чужбина) има смисъл именно като разнообразяване на риска и това се наблюдава в практиката на фондовете от II-ия стълб в България.¹⁰

2/ риск от висока инфлация/хиперинфлация

Високата инфлация намалява значително реалната стойност на натрупаната партида и постигнатата доходност по нея. Например в периода от средата на април 1996 до март 1997 г. реалните запрати в промишлеността у нас намаляват средно с 19-20% на месец.

Понастоящем този риск е относително нисък заради въведената у нас през 1997 система на паричен съвет, който премахва възможността централната банка да провежда дискреционна парична политика. Според този модел паричното предлагане в страната е зависимо от валутните резерви на БНБ, като централната банка има ангажимент да поддържа 100% покритие на монетарната база (пари в обръщение плюс депозити на търговските банки в БНБ) с валутни резерви. В действителност това покритие е много по-високо – по последни данни (към 13 февруари 2015 г.) активите на управление „Емисионно” съответстват на 145% от парите в обръщение и задълженията към банки.

Предвид това, рискът от рязко увеличение на паричното предлагане, което да превишава паричното търсене и да доведе до сериозна инфлация при валутен борд е много по-нисък, отколкото при независима парична политика. Все пак, и при валутен борд остава рискът от неразумна фискална политика и рязко увеличение на държавните разходи (и бюджетните дефицити) което също може да бъде про-инфлационно.

На този риск противодейства обстоятелството, че България, като член на ЕС, е поела ангажимент за спазване на фискална дисциплина. При бюджетен дефицит над 3% се задейства т.нар. процедура по свръхдефицит, която изисква в следващите няколко години страната да предприеме мерки за влизане в допустимите граници на дефицита. Т.е. рискът от временно (краткосрочно) разпускане на фискалната дисциплина, което да бъде проинфлационно, съществува, но рискът това да се превърне в трайно явление изглежда сведен до минимум, поне докато страната е член на ЕС и спазва характерните за Съюза и предефинирани за България правила на фискална дисциплина. Освен това, отчитайки необходимостта от по-висока фискална дисциплина в условията на валутен съвет, приетите устройствени правила на държавния бюджет у нас налагат по-ниски равнища на дефицит и външен държавен дълг.

3/ Риск от фалит на УПФ или ППФ

Дори когато общата стопанска среда и фискалната политика съдействат позволяват предвидимост на стопанските процеси и решения, фондовете могат да бъдат управлявани по неподходящ или направо лош начин от съответните дружества. Но пенсионните фондове не могат да фалират, тъй като те са отделни юридически лица от пенсионните дружества. Тъй като пенсионните дружества и фондовете са отделни юридически лица и пенсионните фондове не отговарят за задълженията на дружествата, пенсионните дружества могат да фалират, но не и управляваните от тях фондове. В случай на фалит на пенсионно дружество, активите на фонда няма да бъдат засегнати – те би трябвало да бъдат прехвърлени към друго дружество, което да ги управлява.

В тези процеси основна роля би следвало да конкуренцията между фондовете, предпочитанията на вложителите в тях, собствената им грижа за доходността на пенсионните им спестявания, надзора на КФН и качеството на нормативните актове, рамкиращи дейността на фондовете.

Няколко думи за заинтересоваността на вложителите

Един от ефектите на протичащото в момента обсъждане на идеите за промяна на пенсионното дело нарастването на интереса и търсенето на информация за характера и ефективността на работа на УПФ и ППФ.

Едно от малкото допитвания по темата е това на АлфаРисърч.¹¹

Според него сред родените след 1959 г. са установени следните обстоятелства.

• 
  52% от жителите на София отдавна са осведомени за това в кой УПФ са осигурени, 9,6% са успели след средата на декември 2014 г. на установят това, а 35% "изобщо не са се интересували";
  
• 
  В областните центрове групата на поначало осведомените е по-голяма отколкото в София (54,2%), както впрочем и тези на "изобщо" незаинтересованите (36,2%) и заинтригуваните след декември 2014 г. (5,6%);
  
• 
  В малките градове групите на "заинтересованите" и "незаинтересованите" са практически равни;
  
• 
  В селата съотношението е обратното на това в София: 39% знаят кой е фонда, в който са осигурени, а 50,7% не са се интересували от този факт;
  
• 
  може би донякъде обяснимо 57,1% от младежите до 35 години също не се интересуват от това кой им е фонда, докато 59,6% от хората на възраст от 36 до 56 години знаят много добре и отдавна къде се паркират вноските им;
  
• 
  При месечен доход на 300 лева осведомеността на вложителите е над 54%, като нараства до 63,1% за доход от над 500 лева на месец.
  

Каталог: public
public -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование
public -> Азбучен списък на преподавателите
public -> Отвънка зелено, отвътре червено, Що е то?
public -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия
public -> Намалял месечен оборот на междубанковия пазар, но рекордно голям оборот през последния ден
public -> Марин Цветков
public -> Българският лев в семейството на валутите на Европейския съюз дългови пазари
public -> Равномерно увеличение на ежедневните валутни сделки на търговските банки с централната при слабо изразено увеличение в края на месеца
public -> Декември 2005 г. No 14 / 2005

Изтегляне 0.62 Mb.

Сподели с приятели: