Планираните промени в пенсионното дело: оценка на потенциалните ефекти

Конституционни съображения

• 
  Собствеността върху натрупаните суми е на осигуреното лице. "Управлението на средствата от пенсионноосигурителното дружество не ги прави собственост на дружеството. Още по-малко може да се приеме, че те са собственост на държавата или “обществени средства” според твърденията в някои становища на конституирани по делото страни";
  

• 
  Прехвърлянето променя характера на средствата, а волеизявлението е ключово."С прехвърлянето на средствата ... във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване някои от посочените права се губят и се трансформират в права по държавното обществено осигуряване. Дори и когато тези права са по-благоприятни за осигурения, се нарушава режимът на осигуряването, защото средствата се прехвърлят от един вид задължително обществено осигуряване в друг вид, също задължително осигуряване, но при различен правен режим, без това да става с волеизявления на носителя на правата";
  

• 
  Държавата нарушава Конституцията."Характерът на правоотношението между него и пенсионноосигурителното дружество изключва намесата на държавата, когато се засягат частноправни елементи от правния режим на осигуряването. Държавата е излязла извън допустимите граници на императивна регламентация на осигурителните правоотношения";
  

• 
  Прехвърлянето на средства е антипазарна мярка."С прехвърлянето на средствата от индивидуалните партиди на лицата ... във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване се накърнява резултатът (включително и доходността) от дейността на пенсионноосигурителните дружества по инвестиране на средствата за тези лица, като се елиминира много съществен механизъм на допълнителното задължително обществено осигуряване, а именно инвестиционната политика на дружеството и капитализирането на средствата по индивидуални партиди с прибавяне на доходността. Това представлява антипазарна мярка, която нарушава чл. 19, ал. 1 от Конституцията - свободата на стопанската инициатива, т.е. пазарната свобода като основен принцип, върху който се основава икономиката на страната";
  

• 
  Подобни промени крият риск от бъдещи грешни стъпки. КС развива тезата, че направените промени "създават несигурност за пенсионноосигурителните дружества и очаквания за възможни други промени в тази насока – нарушение на чл. 19, ал. 3 от Конституцията, който предвижда закрила от закона на инвестициите и стопанската дейност на българските и чуждестранни граждани и юридически лица";
  

• 
  Солидарният и частният стълб се допълват, а не са конкуренти."Държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване имат самостоятелно и допълващо се място в пенсионната система, очертават тенденции на развитието ѝ при спазване на конституционните принципи в правната им уредба".
  

Идеята на реформата е да се даде избор в пенсионното дело, но не избор дали да се осигуряваш в частен фонд или в НОИ, а избор само по отношение на частния фонд - тоест допуска се само опция да се откажеш от частни спестявания и да отидеш изцяло в солидарната система. На всеки, който избере да се "върне"в НОИ, не просто му се пренасочват вноските, а му се взима цялата партида, натрупана през годините - сега предложението е тази партида да отиде в Сребърния фонд, което не променя същността на нещата.

Въпросното внасяне на 5% осигуровки на новопостъпващите на пазара на труда става автоматично, т.е. предполага се, че техните партиди принадлежат на държавата по определение. И само пост фактум се дава възможност за волеизявление. То е ограничено със срок. Т.е. предполага се, че след този срок гражданинът ще промени своето отношение не в полза на ДОО и тази промяна не би трябвало да бъде допусната.

С други думи, всяко подобно решение използва личните спестявания на осигурените лица за да покрива текущо дефицита на "солидарната" система.

Трикът с волеизявлението при предложенията на Министерството на финансите е в това, че ти се отказваш от собственост върху партидата си и я прехвърляш във Сребърния фонд, а той след време се влива в НОИ. Но тук има прикриване на предоставянето на средства на ДОО - само това волеизявление следва. Нещо, което Конституционният съд би отхвърлил.

"Изборът" между лична и солидарна пенсия

Само за една работна седмица се случи изменение на законодателството, което направи тази абстрактна възможност почти действителност.

Обществото се плъзна в разискване на детайлите – еднократен ли ще е изборът, автоматично ли ще се прехвърлят парите от II-ия стълб към НОИ, какви са недостатъците на процедурата по приемането им и прочие. Тези детайли, макар и важни, бледнеят пред голямото нововъведение – вече е възможно пари от личните пенсионни сметки да прехвърлят в НОИ с перспектива да потънат в текущите разходи и дефицити.

Безспорно е, че макар тези текстове да променят структурата на пенсионния модел, мотивите очевидно са фискални.

Държавата изпитва сериозни затруднения с бюджета и търси формула за "доброволен"достъп до спестените пари в частните пенсионни фондове. Всеки лев, който пропътува разстоянието от частните фондове към НОИ, постига желания за бюджета резултат – да се покрие дефицитът със спестените пари на хората.

Ето защо този т. нар. „избор” е всъщност фалшив.

• 
  "Солидарната"система няма да спести парите – „изборът” някой да отиде в НОИ на практика е отказ от лични спестявания. Отивайки в НОИ, не просто бъдещите пенсионни вноски на родените след 1959 г. или само на онези на новодошлите на пазара на труда, но и всички техни натрупани вече пари по партидата се прехвърлят в НОИ с риск да бъдат моментално похарчени (поради вече натрупаните дефицити).
  

• 
  Дори и личната партида да се насочи към Сребърния фонд, това не променя съществено картината - Сребърният фонд е част от солидарната система и парите в него не са лични. Това не е избора, подобен на избора между различните частни пенсионни фондове, където е възможно личната партида да бъде преместена от един фонд в друг, а е закриване на личната сметка и прехвърляне на парите за покриване на текущи пенсионни плащания. На пръв поглед може и да изглежда, че парите ще се пазят в Сребърния фонд, но те вече няма да са лични, а натрупаните средства във фонда подлежат на използване за текущи пенсионни плащания след само няколко фискални години.
  

• 
  Не следва да се забравя пълното наименование на "Сребърния фонд" - Държавен фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, чиято цел е да трансферира в даден момент средства към НОИ. Именно заради това не може да се говорим и за конкуренция между НОИ/Сребърния фонд и частните фондове, тъй като те изначално и функционално се различават.
  

• 
  Няма връщане назад от НОИ – веднъж „избрал” НОИ, осигуреният доброволно предава личната си партида. Всяка насочена вноска към НОИ ще бъде безвъзвратно изгубена като лично спестяване. Евентуалното прехвърляне на личната партида в Сребърния фонд ще направи евентуалният избор за връщане в частен фонд изключително малко вероятен - това би означавало да се признаят загуби и пропуснати ползи от осигуреното лице.
  

• 
  Рискът тази врата да бъде въобще затворена (ако се отвори с проектопромените в КСО - все още няма такава опция) чрез последващи законодателни промени е изключително висок. Логиката на текущите пенсионни промени и водения дебат, както и наблюденията, направени от КС, недвусмислено сочат, че се тръгне ли се в тази посока, най-вероятната опция е пълното затваряне на вратата за връщане към II-рия стълб.
  

• 
  Опитът на други страни показва, че след първоначалната стъпка за даването на „избор”, започват да се търсят допълнителни механизми и стимули за "доброволно"и необратимо прехвърляне към солидарната система.¹⁶Абсурдно е да се твърди, че едва ли не до последно осигурените лица ще могат да смятат къде ще получат по-голяма пенсия и съответно ще местят парите многократно до пенсионирането си.
  

• 
  Без спестяване пенсията ще е по-ниска – пенсионният модел на България е такъв, че по дефиниция получаваната пенсия от двата задължителни стълба (солидарен и капиталов) е по-висока спрямо пенсията на тези, които са само в солидарния стълб. Не бива да забравяме, че докато работим, това, което получаваме от НОИ, не е информация за спестени пари, доходност или нещо подобно, а едно празно обещание – в бъдеще ще намерим пари за твоята пенсия. Демографията и пазарът на труда съвсем не са в подкрепа на това обещание. В момента отказът от личната партида е на практика равносилно на дарение за солидарния стълб.
  
• 
  Вторият стълб е "втори", защото е допълнителен, а не алтернативен, т.е. тук не става въпрос за избор на по-добрата алтернатива от двете - те не са конкурентни, а се допълват; не една, а две пенсии, поне едната от които да зависи (в най-лошия случай частично ) от осигуряващия се (виж последния аргумент на КС).
  
• 
  II-ият стълб има предимството, че а) е под контрола на собственика на средствата - стига той да иска и да се грижи за тяхното умножаване (а свободата му предполага и правото му да не го е грижа изобщо или за определено време), б) рисковете в него са по-скоро пазарни, в) рискът от фалит е пенсионното дружество, а не за фонда и г) при него има влияние на инфлация, дългов произвол на правителствата и пр., но той е все пак опосреден.
  

Всичко изброено дотук показва, че какъвто и механизъм да бъде приет за осъществяване на този „избор”, то той носи няколко неизбежни последствия – спестяването се губи тъй като собствеността върху партидата вече не е лична, няма финансово неутрално (да не говорим за финансово изгодно) връщане назад и в крайна сметка пенсията ще е по-ниска. Тази еднократност на избора – сега разписана в закона, но и смислово неизбежна (дори след евентуално приемане на новоразписаните проектопромени в КСО), прави така, че държавата да преследва и постига своята цел, а именно - да насочва спестявания, за да покрива дефицита в бюджета.

Безспорно има работници, които в по-голяма степен са зависими от политици и синдикати – държавни служители, работещи в държавни компании и общински предприятия, такива, които са покрити от колективно трудово договаряне и т.н. Техният „избор” трябва да бъде следен с особен интерес. Всички останали обаче също ще са обект на кампания как частните фондове лъжат, а в НОИ пенсията е сигурна. Тази кампания вече започна.

Последният пример за насилственото противопоставяне на солидарната система и личните партиди се разви с гръмки заглавия как частните фондове искали намаляване на частта от пенсията, която щели да изплащат. Това твърдение е не просто грешно, но и показва абсолютно неразбиране на начина, по който работи пенсионната система в България. На този фон си заслужава да се изяснят следните основни понятия:

• 
  Държавна пенсия - в държавната пенсионна система всички работещи внасят осигуровки, парите се харчат моментално за пенсии, а насреща се получава обещание за пенсия. Тази пенсия се формира на базата на формула, която в някаква степен отчита размера на вноските, които са правени, но не съвсем. Тук има силен "солидарен"момент, тъй като вноските на осигуряващите се не се заделят настрана (т.е. в партиди). Разбира се, формулата за пенсиониране може да се промени многократно докато настъпи моментът на пенсиониране на сегашните работещи, тъй като тя също е политическо решение;
  

• 
  Лична пенсия - част от вноските отиват в лични партиди в частни фондове и макар осигуряващите се да нямат достъп до тези пари докато не се пенсионират, те са техни. Тези пари не са ангажирани с формули – пенсията от тях се получава на база на това, което е внесено и доходността, която е получена от управлението на вноските. В опростен вариант, ако ще се получават 20 години, събраните пари (вноски+доходност) се делят на 20, после на 12 и се изчислява колко се пада на месец. Тази сума няма отношение към държавата пенсия - когато един работещ сега се пенсионира, държавата може да има много пари и да дава тройни пенсии или да е фалирала и да не дава пенсии, но това не променя личната му пенсия. Няма и не може има фиксирано отношение между държавна и лична пенсия, защото едното е обещание и политически ангажимент, а другото е реално лично спестяване;
  

• 
  Хора с лична пенсия и такива без лична пенсия - системата в България е такава, че не всички работещи имат лична пенсия. Родените преди края на 1959 г. са осигурени само в НОИ - съответно тяхната вноска в НОИ е с 5 процентни пункта по-висока. Този детайл е важен при изчисляването на пенсията в НОИ, тъй като не всички внасят еднакво за държавна пенсия. С последните промени този детайл става изключително важен, тъй като вече и лица, родени след края на 1959 г., ще имат възможност да "изберат"да нямат лични партиди, тоест делението на имащи и нямащи лични партиди ще се задълбочи и ще подлежи на постоянно сравнение;
  

• 
  Намалена държавна пенсия за хора с лични партиди - спомената формула за изчисляване на държавната пенсия е еднаква за всички лица. Тъй като се внасят различни вноски обаче, не може да се очаква еднаква държавна пенсия. Затова т. нар. индивидуален коефициент (който е част от формулата за държавна пенсия) се намалява пропорционално на приноса. Родените преди 31.12.1959 г., които се осигуряват само в НОИ, сега внасят 17,8% (т. нар. трета категория труд - най-разпространената). Родените след тази дата, които внасят 5% в лична партида, съответно внасят в НОИ по-малко - 12,8%. Т.е. те внасят с 28% по-малко в НОИ (5/17,8*100). Затова и техният индивидуален коефициент и съответно тяхната пенсия се намалява с 28%.
  

По-меродавният аргумент тук е, че тъй като държавата също има вноска от 12% за всички осигурени, то тази вноска трябва да се вземе предвид, тъй като тя пада върху всички данъкоплатци. Или ако направим същата сметка, вече имаме 5/(17,8+12)*100, което вече дава 17%.

С други думи, ако някой предлага държавната пенсия на осигурените в частен фонд да се намалява с 17%, а не с 28%, то това предложение не означава намаляване на личната пенсия (тъй като тя е на база направени вноски и постигната доходност), а представлява увеличение на държавната пенсия. Точно обратното на това, което някои медии изведоха на преден план през последните дни.

Този дебат е изключително важен за тъй наречения "избор", тъй като държавата е в състояние да търси механизми, с които да наказва тези, които не пожелаят да направят "доброволния"избор и да отидат в НОИ. В случая може да се акцентира върху намалената държавна пенсия и да се държат под напрежение всички с лични партиди - дори и да можеш да си защитиш спестените пари (конституционно), по-голяма част от пенсията пак зависи от НОИ (защото там е по-голямата вноска) и от политиците, тоест с морков и тояга винаги ще се напомня "правилния избор".

Защитата от моркова и тоягата уж е в този многократен избор, тоест парите на осигуряващия се, ако избере да прехвърли личната си партида, ще отиват в Сребърния фонд и ще се пазят там докато не се пенсионира или не реши да си ги върне. Това е много измамна защита. Не само защото повторният избор за връщане в частен фонд ще обезсмисли първия избор за преместване в НОИ и ще означава признаване на загуби - потънали вноски в НОИ за времето на преместването, загуби от това, че средствата няма да се управляват и най-вероятно налагане на такси при новото връщане.

Този обратен избор е не само малко вероятен, но и позволява да се прескочи конституционната пречка пред бъдещи кражби на личните партиди.

В момента, ако политиците решат да отнемат насила парите от личните партиди, то това би било нарушение на Конституцията и всеки може да си търси правата и да съди държавата. Ако обаче човек направи доброволен избор със "защитата", че парите му ще отидат в Сребърния фонд, то нещата се променят. Веднъж в Сребърния фонд, парите вече не са лични (дори и да се водят на хартия колко от всичките пари там са на този и този) и политиците могат да решат да ги отнемат - да ги прехвърлят в НОИ или дори да ги изхарчат за друго, както се случи с резерва на здравната каса преди години. Да, това може да предизвика обществен скандал, но по-важното тук не е скандалът, а фактът, че в тази постановка всичко ще бъде конституционно и човек не ще може да си търси правата.

Отнети пари от лична сметка в частен фонд - противоконституционно, отнети пари от Сребърен фонд - конституционно. Това е същността на "реформата."