Планът за разорение на България

Потребност от реформа

Ясно е че, за да може да допринася за икономическия растеж в България, селското стопанство трябва да претърпи съществени и трайни реформи. Централизацията на земята в селскостопански кооперативи и диктуването на цените за вложенията в продукцията от селското стопанство са довели до разрушаването на този сектор. Селското стопанство не се поддава на централно планиране и колективизация на собствеността, тъй като много голяма част от важните производствени решения зависят от специфични познания по конкретните обстоятелства по място и време [3]. Ежедневно и ежеминутно трябва да се вземат решения, които отразяват метеорологичните условия, наличието и цените на алтернативни суровини, очакванията за предпочитанията на потребителите и търсенето на различни селскостопански продукти. Поради това, изключително важно е да има структура от институции, която да позволява на субектите, вземащи решения, бързо да обработват информацията, да предоставя на тези субекти адекватна и точна информация, а вероятно и най-важното - да осигурява на вземащите решения значителни стимули. Тези стимули трябва да станат награда за лицето, контролиращо ресурсите (ако той или тя добре задоволява предпочитанията на потребителите), или финансово наказание, когато се пренебрегват предпочитанията на потребителите.

Системата, която осигурява всяко от изброените по-горе изисквания, се основава на правото на частна собственост и на режим на свободни цени. Правото на частна собственост осигурява отговорност, като позволява собственикът да бъде награден, когато е използвал своите ресурси по начин, полезен за обществото. При наличието на частна собственост собственикът носи отговорност, ако ресурсите се използват разточително. Цените представляват важна връзка в комуникационната мрежа между потребителя и производителя и между различните части на производствената верига. Също така, те са средството за стимулиране на производителите.

Досегашните резултати

Селското стопанство в България е подлагано на многобройни реформи, започнали от първата широкомащабна колективизация на земята през 40-те години. Кооперативните стопанства са преминали от средни по размер единици към много големи, а сега - отново към единици с по-умерен размер. Много от съществуващите кооперативи, обаче, изглеждат прекалено големи, за да са икономически ефективни, и поради липсата на право на частна собственост не осигуряват на производите­лите достатъчно информация или стимули. В Указ № 922 от 22 май 1989 г. се акцентира върху дребното фермерство, а с други неотдавнашни реформи се разшириха в известна степен размерите на частните парцели, предоставяни на селските стопани. През последните месеци се проучва възможността за по-нататъшна приватизация, а част от селскостопанските цени бяха освободени.

Но тези частични реформи не доведоха до съществено придвижване на селското стопанство към ефективно производство, а в някои случаи се стигна до изостряне на проблемите. Необходимо е реформите да се насочат бързо към приватизация на всички ресурси, използвани в селското стопанство, и да се освободят цените на всички вложения и продукти. В следващия раздел са разгледани в общи линии препоръки за такъв процес на приватизация.

Варианти за реформата

Приватизация на земята

Тъй като голяма част от обработваемата земя понастоящем е в ръцете на кооперативите, основната цел трябва да бъде нейната приватизация. Счита се, че процесът на приватизацията трябва да бъде съобразен с няколко принципа. Първо, крайната цел е цялата земя, използвана за селскостопански нужди, природните ресурси, добитъкът, селскостопанските структури и оборудване в България да преминат в частни ръце. Това означава, че правото на частна собственост трябва да бъде добре определено, да се въведе и гарантира с новата конституция.

Второ, правото на собственост трябва да може да се преотстъпва без ограничения, за да се постигне икономическа ефективност. Всяка бариера пред преотстъпването на собствеността ще пречи на ефективната работа на пазара и на създаването на богатство.

Трето, процесът на приватизацията трябва да протече по един честен и справедлив начин. Това означава, че законните права на собственост, нарушени от комунистическото правителство, трябва да бъдат компенсирани. Така също, процесът на приватизация трябва да протича открито, при ясни и прости правила, без възможност за корупция и без да има специални привилегии.

Накрая, счита се, че е изключително важно процесът на приватизация да премине бързо. Селскостопанският сектор е в толкова лошо положение, че да се пропусне още един производителен сезон поради неуспех в провеждането на приватизацията, би било трагично. За това се препоръчва 1 март 1991 г. да бъде крайният срок, до който цялата селскостопанска собственост (земя, структури, добитък и оборудване) да е в частни ръце. Това ще позволи да се вземат решения за сеитбата преди началото на новия сезон. Ако приватизацията се забави съществено след тази дата, съществуващите неефективности и неправилното разпределение на ресурсите ще измъчват селското стопанство още един сезон и ще доведат до рязко намаляване на продукцията. Както разбираме, въпросите около съображенията за справедливост (на кого да се предаде земята и чрез какъв механизъм) трудно могат да бъдат разрешени и може да се заеме по-мека позиция, насочена срещу бързата приватизация. Но крайно необходимо е тези, които структурират процеса на приватизацията, да приемат факта, че идеална справедливост не може да бъде достигната; отлагането на пълната приватизация е и отлагане на справедливостта.

В процеса на приватизация трябва да се отчитат още няколко съображения. На първо място, важно е да се признае, че земята е отнета незаконно от нейните собственици при серията "реформи" през 40-те години, и че тези собственици имат законни права над нея. Второ, важно е да се помни, обаче, че равнището на оптималното уедряване в селското стопанство се е променило силно за последните 45 години и дребната поземлена собственост, раздробена както през 1945 г., би създала огромна неефективност, ако бъде наложена на съвременното селско стопанство. Накрая, част от земите, за които има законни частни собственици, са били подложени на сериозни преобразувания, като добавяне на сгради, прокарване на пътища и прехвърлянето им за неселскостопанско ползване. Това още повече усложнява процеса. Също така, някои земи са сериозно променени от земеделци, разработвали интензивно дребни частни парцели.

Проблемът с приватизацията няма просто и единствено решение. Предлагат се няколко варианта, като се разглеждат предимствата и недостатъците на всяка от тях.

• Приватизация чрез непосредствено връщане на предишните собственици

Този вариант е важен, защото вероятно в най-голяма степен се приближава до удовлетворяване вроденото чувство за справедливост на хората. Земята е незаконно отнета от собствениците й в края на 40-те години и, където това е възможно, тя трябва да бъде върната. Прехвърлянето на земята се облекчава от факта, че много от собствениците все още притежават документи, които удостоверяват точния размер и границите на техните земи, колективизирани от правителството. Спомените за границите на "техните земи" са в голяма степен запазени. При този процес, ако първоначалният собственик е починал, земята ще получат преките му наследници. Дори в случаите, когато липсват документи, определящи собствеността, възможно е спомените да са достатъчно свежи, така че някои възрастни хора от селото да са в състояние да свидетелстват за собствеността на недокументирани парцели.

Този вариант има още едно съществено предимство за населението - представлява ясно изразено признание към населението, че предишното правителство е действало незаконно, и че неправдата ще бъде възмездена. Поради простотата и непосредствеността на такова връщане на земята, допълнителен ефект при подобна програма може да бъде засиленото доверие на населението в искреността на движението за реформи. Съществува значителен скептицизъм, особено сред селското население, относно това дали наистина ще се проведе ефективна реформа или, ако това стане, дали промяната ще бъде постоянна. Такава липса на доверие означава, че хората с голямо нежелание ще инвестират или ще обвързват личните си ресурси със селското стопанство. Важно е тези страхове да бъдат успокоени колкото е възможно по-бързо.

Но опитът да се върне земята направо на тези, които са я притежавали през 1945 г., е свързан и с някои твърде реални проблеми. Първо, ако правата на собственост не могат лесно да бъдат установени, за времето, докато се водят дела, земята може да не се използва за производство. Ако за значителна част от селскостопанските земи има несигурност в собствеността, това сериозно ще попречи на придвижването към съвременно, ефективно производство. Второ, на част от земите, сега има постройки или земите са станали част от нечий частен парцел. В такива случаи не е справедливо просто да се предаде земята заедно с подобренията на първоначалния собственик. Новият собственик би могъл да заплати на правителството или на други индивиди за тези подобрения, но процесът на постигане взаимно приемлива цена може да бъде твърде труден и да отнеме много време. Това особено се отнася за случаите, когато земята вече е напълно извън селското стопанство и се използва за пътища, жилищни сгради и фабрики.

Още по-важен недостатък на пряката приватизация е времето между връщането на земята на законните собственици и нейното уедряване до площи с ефективен размер. Земните участъци през 1945 бяха обикновено малки и разпокъсани. По тази причина малко от собствениците биха имали достатъчно земя за прилагане на съвременни земеделски методи в ефективен мащаб. Доколкото земята може да се прехвърля без ограничения, с течение на времето тя ще се концентрира чрез продажби или даване под наем в единици с ефективен размер. Подобен процес несъмнено ще отнеме няколко години. Междувременно ще пострада селскостопанската продукция, а цените ще се повишат.

• Продажба на земята на търг и компенсиране на собствениците Възможно е да се удовлетворят законните права на предишните собственици на земята, при това без да се създават препятствия пред съвременното селско стопанство, като се използва процедура на закупуване и компенсация. При този вариант земята ще се продава на парцели с произволна големина, стига някой индивид, група от индивиди или друго юридическо лице да желае да участва в наддаването за нея. Например, ако едно житно поле от 20 хектара изглежда добра инвестиция за някой стопанин, той може да обяви, че желае да го закупи. В този момент, тези 20 хектара ще бъдат единицата, за която ще бъдат поканени и други, желаещи да участват в наддаването. Важно е купуването и продажбата на земята да бъдат открити и честни. Наложително е да има реклама и публично обявяване. Обявите ще посочват предлаганото поле и ще определят дата за провеждане на продажбата. Ако процесът на наддаването е таен, то на тази дата публично ще се отворят заявките и ще се обяви печелившият анонс. От друга страна, ако търгът е с явно наддаване, на тази дата всички заинтересовани страни се поканват да наддават открито, като спечелилият наддаването с най-висока сума получава право на собственост върху земята.

След продажбата доходът от земята ще послужи за компенсация на предишните собственици, които ще регистрират правата си в съдебна инстанция (поземлен съд), за да се определят правата на предишния собственик. Тъй като част от наддаванията ще бъдат за постройки и съоръжения, би било подходящо парите от продажбата да се разделят по произволен, но приемлив начин, като по-голямата част отива за предишните собственици, а останалата - за правителството. Справедливо изглежда съотношението седемдесет процента за собствениците и тридесет процента за правителството. Тези тридесет процента за правителството могат да заменят данъците за пет години напред, така че от една страна, продукцията да не бъде ограничавана от данъци, а от друга - правителството да разполага с източник на доходи.

Възможно е да липсват капитали за закупуване на земя, подобрения и машини. Поради това заплащането ще се разсрочи за период от пет до двадесет години [4], като правителството получава пропорционален процент от ипотеката, а предишните собственици - своя процент. Процентната ставка и продължителността на времето за кредитната ипотека трябва да бъдат указани в законовата уредба на реформата.

Счита се, че този процес ще насърчава купувачите да залагат на единици с ефективен размер, тъй като те няма да бъдат ограничени от предишните граници на собствеността. Заедно с това се отчитат законните права на бившите собственици и ищците се компенсират. За да бъде максимална ефективността, не бива да се налагат ограничения на това кой може да закупува земя. Очаква се, че лицата, понастоящем участващи в кооператива, в рамките на който се стопанисва земята, ще бъдат компетентни и заинтересовани участници в търговете. Заедно с това е възможен сериозен приток на капитали от други неселскостопански сектори, ако заетите в тях решат, че е изгодно да инвестират в земята.

Предлага се също процесът на наддаване/прехвърляне да бъде разширен за цялото имущество на кооперативите, тъй като се счита, че до 1 март 1991г. днешните селскостопански кооперативи не трябва да притежават нищо [5]. Ако някой пожелае да закупи камион или комбайн, който понастоящем е собственост на кооператива, той просто ще обяви, че иска да депозира залог за съответната машина. За да се избегне пристрастие към които и да са индивиди или интереси, възможността за участие в търга трябва да се предостави на всички хора като продажбата стане на определена дата. Постройките също ще се продават на направилия най-висок залог. В някои случаи това може да не е един човек, а група от хора. Например, голяма част от кооператива може да пожелае да се обедини при наддаването за позиции, изискващи голям капитал - напоително съоръжение или големи парцели земя. В процеса на наддаването неизбежно ще се допуснат и грешки, така че е изключително важно собствеността да може да се прехвърля без ограничения от момента, в който е изплатена. При препродажба новият собственик ще поема всички съществуващи към момента задължения както към държавата, така и към бившия собственик.

Да се определи точно кой е първоначалният притежател и на коя част от всяка продажба може да отнема много време, поради което се препоръчва целият приход от продажбите на имуществото на даден кооператив да се обединява в едно. Седемдесет процента от приходите от продажбите на земя, съоръжение, добитък и постройки ще отива в общ фонд за компенсиране на бившите собственици. Парите от този фонд ще се разпределят по пропорционален принцип, като дяловете на бив­шите собственици се определят от процента на собствеността им над бившите поземлени участъци на кооператива. Законовата система, която урежда тези въпроси може да включва точки, определящи поземлени съдилища за разрешаване на претенции, спорове и за разпределение на компенсациите по съответния начин. Ако земята на някои хора е била експроприирана за неселскостопански нужди, то техните права ще се отнасят до най-близкия кооператив, като на ищеца, чиито права са признати за справедливи, ще се изплати пропорционален дял от сумата на фондовете, получени от продажбата на цялото имущество на дадения кооператив.

Важни предимства на този начин за приватизация на земята са, че получаваните участъци представляват единици с ефективен размер, и че към селското стопанство се привлича външен капитал. Селскостопанското производство бързо ще реагира на стимулите, защото хората ще наддават за имущество, което те смятат за най-подходящо по вид и размер. Процесът неизбежно ще се съпровожда от някои погрешни преценки, но върху селското стопанство няма да се налага деспотична структура, която не води до ефикасно производство. Пазарът ще бъде определящият фактор за размера и разположението на стопанствата и за производствените решения.

Този метод на приватизация отделя процеса на определяне точно кой е бившият собственик на земята (този процес може да бъде продължителен и усложнен в отделни случаи) от необходимостта да се върне земята към частна собственост и производително селско стопанство. Всички приходи ще се събират в един компенсационен фонд. Спечелилият търга веднага ще получи право на собственост, без да чака разрешаването на спорните права.

Ако, например, 90% от правата на бившите собственици на даден кооператив се докажат непосредствено, то 90% от частта на фонда, предназначен за бившите собственици, ще бъдат изплатени веднага. При това, останалите 10% ще останат във фонда до разрешаването на споровете. Междувременно селскостопанското производство може да продължава, а новите собственици могат да бъдат сигурни, че правата им няма да бъдат накърнени.

Такъв процес предоставя също и най-големия шанс да бъдат привлечени в селското стопанство млади и способни българи, тъй като той предлага непосредствена възможност за оформяне на производителни стопански единици с голям потенциал за печалба. При тези обстоятелства е много по-вероятно младите хора да се заемат със селско стопанство, отколкото ако трябва да се чака дълго време, докато започне доходно производство.

Но разглежданата алтернатива притежава един съществен недостатък. Тя не предлага съвсем честно връщане на имота на бившите собственици. Част от населението може да разглежда тази алтернатива просто като поредна интрига, чрез която се отричат техните права. Чрез тази алтернатива противниците на приватизацията могат да попречат или да забавят процеса. Поради това, ако се възприеме настоящият подход, е важно да се направят усилия за разясняване на хората естеството на предвижданата компенсация. Важно е също да се осигури заплащането на бившите собственици да стане колкото може по-скоро. Правилата за извършване на продажбите и компенсациите трябва да бъдат ясни и прости и трябва да са определени по такъв начин, че да се ускори максимално връщането на имотите към частна собственост. Да се подчертае, че всеки, който пожелае да закупи бившите си земи, може да го направи, като всъщност изплаща имота на себе си.

• Комбинация между пряко връщане на земята и компенсиране

Ако се вземе решение, че е желателно да се върне земята непосредствено на бившите й собственици, непременно трябва да се изработи план за отнемане на земите, за които не могат да се определят правата на собственост (или за които няма права), както и за продаването на добитъка, постройките, съоръжението и останалите постоянни подобрения. Струва ни се неподходящо на бившите собственици да се връщат земи, които сега са част от частни парцели. Поради това, ако трябва да се върне земята на бившите собственици, ние предлагаме при известни обстоятелства да се използва процес на разпродажба на търг.

Например, цялото съоръжение и постройките могат да се разпродадат на търг, както в общи линии е описано по-горе. Получените пари ще отидат във фонда за компенсиране на собствениците на земята, на която сега са разположени постройките. Ако дадена сграда е частна собственост може би е най-добре съществуващият собственик да бъде обложен с такса на декар земя, като стойността на таксата се определя от продажбите на съседните земи.

Също така считаме за подходящо лицата, обработващи частни парцели, да могат да закупят земята и да компенсират бившия собственик [6]. В такива случаи е необходим метод за определяне на стойността независимо от начина на приватизация на земята. Ако тя се върне на първоначалния собственик, тогава всички подобрения, направени след конфискацията, трябва да се закупят. Ако на собственика с частния парцел се позволи да задържи земята, тогава бившият собственик трябва да бъде компенсиран. Ще се появи пазар за земя, веднага щом земята се приватизира. Това ще определи както стойността на земята, така и стойността на съществуващите постройки и подобрения. Тогава обработващият частния парцел или собственикът на сградата ще могат да компенсират бившия собственик на база стойностите на подобен съседен имот.

• Резюме на вариантите за приватизация

Трябва да се подчертаят няколко момента. Първо, създаването на право на частна собственост не предопределя фактическата бъдеща структура на селскостопанското производство. Например, кооперативите ще имат съвсем същите възможности за закупуване на земя и подобрения както и всички други. Ако кооперативите са създадени в условията на приватизация, обаче, това ще бъде защото стопаните доброволно ще са избрали да се обединят в такава форма на производителна организация. При режим на частнособственически права няма пречки пред груповото производство, тъй като собствениците могат свободно да получат земята си по желания от тях начин. Очаква се да се появят множество типове собственост и производство: индивидуалната собственост, колективите, смесените предприятия, кооперативите и корпорациите са само част от възможностите.

Второ, за да стане селското стопанство в България ефективно, от решаващо значение е всички права на собственост да могат да се прехвърлят без ограничения, веднага след като собствеността стане частна. Ако трябва да се търсят някакви социални цели или да се оказват съображенията за справедливост, то това трябва да се постигне в началото на приватизацията, а не чрез по-късни ограничения и наредби. Всякакви ограничения на прехвърлянето на земята са сериозна пречка за бързото развитие на ефективен селскостопански сектор. Това придобива особена важност в един динамичен, непрекъснато променящ се икономически сектор, какъвто е съвременното селско стопанство. Практически е невъзможно да се предвидят видът, мащабите и обхватът на селскостопанското производство за следващите няколко десетилетия. По тази причина от жизнено важно значение е хората да могат да обединяват по нов начин ресурсите, когато виждат нови потребности и възможности и придобиват нови технологии. Опасността "поземлената спекулация" да задържа земи извън производството за по-дълго време е малка. Също така невероятно е, ако собствениците живеят далеко от земята си, това да попречи сериозно на ефективността. Това е така, защото в свободната пазарна икономика собствениците ще са принудени да търсят благоприятна възвръщаемост за вложения си капитал. Не всички собственици ще живеят на земите си, но понеже последните са частна собственост, собствениците имат съществени стимули, за да се грижат земите им да се управляват добре. Поради това всякакви опити да се ограничи земев-ладеенето до онези хора или юридически лица, които смятат да живеят на нея, ще представлява много сериозно ограничение за икономическата ефективност.

На края отново трябва да се подчертае, че процесът на приватизацията трябва да протече много бързо. За да се увеличи селскостопанската продукция, хората трябва да имат гарантирани права на собственост и достатъчно и неограничено стимулиране. Колкото по-дълго време отнеме процесът на приватизацията, толкова по-висока ще бъде цената, наложена на обществото. Трябва да се признае, че процесът на приватизацията включва решаването на сложни въпроси, свързани със справедливостта, но към занимаващите се с тези въпроси се отправя настойчива препоръка да не се търси "идеалната справедливост", а по-скоро да се възприеме просто и ясно законодателство, което постига пак справедливи резултати и бързо завършва приватизацията.

Българските граждани придават голямо значение на справедливостта и честността. Искреността на тези гледни точки се уважава. При все това, всички засегнати страни настойчиво се приканват да помислят сериозно за продължителното време, което ще е необходимо, ако приватизацията се забави до разрешаването на всички проблеми по справедливостта. Поради променените факти и обстоятелства от 40-те години, в момента не съществува начин за напълно справедливо и честно преразпределение на имуществото на стопанствата. Ето защо хората, разработващи политиката настоятелно се приканват да приемат това за истина и да пристъпят бързо към работа.

Либерализиране на цените

През последните месеци цените на много селскостопански стоки бяха либерализирани. Това е важна стъпка към освобождаването на селскостопанските пазари, която осигури по-добри стимули за стопаните да увеличат своето производство. Но значителна част от цените все още се определят от правителството, особено тези на основните стоки като месо, жито и млечни продукти.