СЕДМИ ПОДВИГ – ПЛЕНЯВАНЕ НА ЕРИМАНТСКИЯ ГЛИГАН

СЕДМИ ПОДВИГ – ПЛЕНЯВАНЕ НА ЕРИМАНТСКИЯ ГЛИГАН

Великият Председателстващ в Съвещателната Палата на Господа размишлявал върху природата на човешкия син, който същевременно бил и син Божий. Той мислел какво още може да се направи, така че синът да заприлича повече на своя Отец.

– Той трябва да извърши още един подвиг. Нужна му е уравновесеност, умение справедливо да съди и подготовка за по-голямо изпитание и за бъдещо служене на човешката раса. Затова нека внимателно се готви.

И Учителят, като си отбелязал целта на предстоящото изпитание, се обърнал към Херкулес и му казал:

– Иди, сине мой, и залови дивия глиган, спаси онази разорена страна, но си остави време, за да се нахраниш преди път.

И Херкулес се отправил на път.

Херкулес, който бил син човешки, но също и син Божий, преминал през седмите Порти. Силата на седмия знак се спуснала върху му. Той не знаел, че ще се срещне с двойно изпитание -изпитанието на дружбата и проверката на мъжеството и безстрашието. Учителят му наредил да открие глигана, а Аполон му дал съвсем нов лък. Херкулес обаче казал:

– Няма да го взема със себе си, защото се страхувам, че мога да убия. При моя последен подвиг до брега на великото море аз извърших убийство. Този път няма да убивам. Оставям лъка.

И така, невъоръжен, ако не се брои вярната му тояга, той се заизкачвал по стръмната планина в търсена на глигана, забелязвайки навсякъде признаците на страха, който владеел местните хора. Все по-нагоре се изкачвал Херкулес и неочаквано срещнал свой приятел. Фол от племето на кентаврите, известни на боговете, го срещнал на пътя му. Те се спрели, разговорили се и за известно време Херкулес забравил за целта на своето търсене. Фол го поканил да отворят бъчва с вино, която обаче не била негова. Виното било подарено на кентаврите от боговете. Те им дали тази бъчва, но ги предупредили, че могат да я отварят само в присъствието всички кентаври. Тя принадлежала на цялата група.

Херкулес и Фол обаче я отворили в отсъствие на останалите. Те поканили да сподели тяхното пиршество и мъдрия кентавър Хирон. Той се съгласил и тримата пили, пирували и се веселили, като вдигали голям шум, който бил чут от останалите кентаври, макар да се намирали далече.

Те се появили разгневени и започнала жестока битка. В нея човешкият син, който бил и син Божий, въпреки добрите си намерения, отново станал посланик на смъртта. Той неволно убил своите приятели – двамата кентаври, с които допреди малко пирувал. Докато останалите кентаври печално оплаквали загиналите, Херкулес избягал високо в планината и възобновил своето търсене.

* * *

От снежния връх Херкулес слязъл по същия път, гонейки пред себе си свирепия, но вече укротен глиган. Той го бутал, като го държал за завързаните задни крака, и всички местни жители се смеели, наблюдавайки това зрелище. Всеки, когото срещал по пътя си човешкият син, който бил и син Божий, пеел, танцувал и се смеел, гледайки как тези двамата се движат напред. В града хората също се превивали от смях при вида на люлеещия се уморен глиган и пеещия, радващ се човек. Така Херкулес извършил своя седми подвиг и се върнал при Учителя на своя живот. Великият Председателстващ в Съвещателната Палата на Господа отбелязал:

– Урокът за истинското равновесие е усвоен, но все пак урокът остава. При деветите Порти кентавърът ще се появи отново, там той ще трябва да бъде разпознат и правилно разбран. И Учителят казал:

– Седмият подвиг е извършен, седмите Порти са преминати. Мисли за уроците от миналото, обмисляй изпитанията, сине мой. На два пъти ти уби тези, които трябваше да обичаш. Разбери защо това се случи. И Херкулес останал в града, за да се готви за онова, което ще се случи по-късно – за висшето изпитание. – Тибетецът

 

Пролог

„Митът е неразкритата мисъл на душата.“ (Разбулената Изида, Е. П. Блаватска)

Казват, че Везните са най-трудният за разбиране знак, в който няма нито животински, нито човешки символ, ако се абстрахираме от това, че везните се държат от фигурата на Справедливостта – от сляпата жена. Сляпа външно, като обективен белег, за да може нейният вътрешен и интуитивен поглед по-ясно да съзира справедливостта.

Казват, че това е пауза, която прилича на спокойното вслушване при медитация, и е време за оценка на миналото. Важно е да се знае, че средният човек навлиза във Везни чрез суровото изпитание в Скорпион, а по-развитият човек влиза в този знак през Дева, т. е. с пробудено в сърцето и ума си Христово съзнание. Можете да си представите колко различен ще бъде опитът на тези двама души във Везни! В първия случай чашите на везните ще се люлеят рязко нагоре-надолу, а във втория ще бъде постигнато пълно (или почти пълно) равновесие между материята и духа, както и между по-малките двойки противоположности. На дадения етап започваме да разбираме защо в този спокоен знак се сблъскваме с проблема за секса и парите – добри слуги и лоши господари в зависимост от начина, по който се използват. Сексът е тайнство, единение на мъжкото и женското начало с цел създаване на форми и продължаване на разгръщащия се живот. Ако не се превърнат в самоцел, парите са средство за размяна и за споделяне златото на скъперника или това на любящото и отдаващо сърце.

Равновесието на двойките противоположности (Esoteric Astrology /Езотерична астрология/, стр. 250) е точно определено. То може да се колебае от предвзетост и предразсъдъци до справедливост и разсъдителност; от крайна глупост до ентусиазирана мъдрост. Колко необикновено и радостно звучи това твърдение! За символ на мъдростта обикновено се приема совата – една доста глупава и полусляпа птица, а хората, смятащи себе си за мъдри, са малко скучни и често изпълнени с важност, докато истинската мъдрост трябва да бъде „ентусиазирана“. Тук има над какво да се разсъждава. Във Везни може да има интрига – криволичещите пътища на установените от човека закони предразполагат към това; но може да стане и точно обратното -поведението на индивида в този знак да бъде прямо и честно. Човекът на Везните се отличава или с материалистична, или с духовна нагласа. Всички съзвездия, които срещаме по този път, описващ кръг след кръг, са хармонични, добри и ни водят към целта. Само от нашата възприемчивост и от способността ни да се възползваме от тях зависи какво точно ще проявим в себе си. Това напомня на неточните впечатления, получени от случайния турист, които доста се различават от тези на живелия дълго в дадена страна и добре опознал я човек. Понякога ти минава мисълта, че хората, преди да получат виза, трябва да се подложат на тест за интелигентност. Някои туристи, след като са прекарали няколко дни в Париж, разпространяват у дома си изключително необективни идеи, убедени че са опознали цяла Франция.

Оказва се, че в този величествен знак на равновесието, справедливостта и закона, изпитанието завършва с взрив от смях – единственият подвиг, който приключва така. Херкулес се спуска надолу по планината, бутайки пред себе си глигана, като пее и се смее, а всички наоколо се смеят заедно с него. Това е забележително, въпреки че Херкулес отново прави сериозна грешка. Учителят го посъветвал да седне и да похапне преди път, но вместо това Херкулес се отдал на пиянска веселба с двамата си мъдри приятели-кентаври. Забележете, че те отворили бъчва вино, от която можело да се пие само в присъствието на цялата група. Този пример дава основание да се изчете цяла проповед по темата и да се осветли обстоятелството, че макар да е взел всички предпазни мерки, за да не убие глигана, Херкулес в крайна сметка убива двамата си приятели. Така възниква изкушението – когато си мислим, че сме почистили своя път от всички клопки. В дадения случай обаче мъдрият Учител, оценявайки подвига, се отнася без прекалена строгост към кавгата, за която всички имат принос. Той казва просто: „Мисли за уроците от миналото, обмисляй изпитанията, сине мой.“ (измерването с везни). „На два пъти ти уби тези, които трябваше да обичаш. Разбери защо това се случи.“ Това е всичко; тук отново ни се напомня, че личността остава отвъд вратите на ашрама (нашите Учители виждат само тази светлина, която носим). Херкулес не е похвален, той просто преминава през изпитанието, без да се отличи много; но е обявено, че седмият подвиг е извършен и че седмите Порти са преминати. Справедливост и милосърдие. „Ако ти, Господи, бъдеш строг, отбелязвайки недостатъците, то кой може да понесе това?“

Размисли за родения във Везни

Преди да залови еримантския глиган, Херкулес сяда на масата заедно с Фол и пие силно вино. В случая той се проявява като общителна и гуляйджийска душа, която търси и намира удоволствията. За Херкулес, както и за всеки, който се готви да извърши подвига във Везни, воалът на удоволствието трябва да се разсее преди да бъде предприета важната задача за постигне на самообладание, т. е. за покоряване на глигана.

Важно е да се помни, че запоят с виното причинява трагедията и смъртта на Фол. Макар че тази внезапна катастрофата в живота на преследващия удоволствията човек на Везните се превръща в жесток урок, тя е необходима заради ръста на душата. Без такива трагедии способностите на човека във Везни ще останат дремещи. Той излиза на своя път през зимата, в мрачното време, когато животът на личността губи своя ритъм.

Херкулес не прилага груба сила, за да залови глигана. Той поставя клопка, чака и дава възможност на звяра сам да падне в нея. Когато животното се оказва в капана, Херкулес веднага се възползва от положението. Това е много характерно за човека на Везните – да избягва пряката борба и да не влага повече сили, отколкото е нужно. Той се стреми да постигне целта си меко, а не чрез принуда.

В мита се казва, че Херкулес хванал животното за задните крака и го принудил да слиза от планината само на предните си крака и че този спектакъл предизвикал смях у всички, които го видели. В този епизод виждаме способността на човека-Везни да намери необикновено решение и да оцени стойността на неуместното.

В историята на човечеството въпроси от огромна важност са се решавали благодарение на необикновен подход към обикновен проблем. Един татарски вожд например запалил огромен пожар зад собствената си войска и така я принудил да се втурне напред с такава отчаяна решимост, че никой враг не можел да й устои. Когато Ханибал изпратил слоновете си против Сципион, той от своя страна заповядал на тръбачите си да надуят тръбите право в ушите на животните. Изплашени от шума, слоновете се обърнали в паническо бягство и смачкали много от войниците на Ханибал.

Осъзнаването на несъответствията е едно от най-великите оръжия, дадени на човечеството в неговата постоянна борба срещу заслепенията. То поражда смях, който разрушава претенциите и взривява остарелите структури.

Това е единственият подвиг, който завършва с взривове от смях. Херкулес не само изпълнява даденото му поръчение, но превръща свирепия глиган в обект на насмешки. Ако променим поне малко гледната си точка, много от ужасите в жизнения ни опит могат да бъдат преобразувани чрез благословеното чувство за хумор. Много от нещата, които хората разглеждат с мрачна сериозност, всъщност имат доста забавни страни.

Картинното описание на Херкулес, който управлява глигана, държейки го за задните крака, служи като символично изображение на душата, насочваща несръчното тяло. Това съотношение, в което всеки аспект достига необходимото значение, е характерно за по-високо организирания човек на Везните. По този начин се спазва принципът на равновесието. 

Човекът на Везните живее като мери и уравновесява всички неща. Подобен подход често създава впечатление за съмнения и нерешителност. Тъй като е научил, че черното и бялото имат много градации, този човек рядко е склонен към крайности. Той знае, че онези, които се приемат за стълбове на обществото, могат да се окажат фарисеи, а незабележимият и скромен човек -солта на земята. Той разбира, че този, който най-яростно от всичко защитава своята изключителност, може да бъде най-малко достоен. Той е научил, че мъдреците на света могат да се държат като глупци, а глупците могат случайно да попаднат на съкровища. Той знае, че светските присъди могат да бъдат отменени от по-висшия съд и че истината може да ходи по земята в много и необичайни премени.

По този начин търсенето на истината се трансформира в развиване на умения за разграничаване. В известен смисъл, за човека не съществуват истини, защото всяка отделна истина е само част от голямото цяло. Търсенето на тези по-общи понятия е по-важно от придържането към тесния, отделен сегмент.

Подобно на грижлив паяк, човекът на Везните постоянно тъче нишката на съотношенията и създава чувствителната мрежа на значенията. Резултат от тази дейност е синтезът. Той сякаш стои между конкретното и абстрактното и се опитва да ги съотнесе. Тук винаги се получава разминаване – разрив между зададената и постигнатата цел, но независимо от това паяжината сияе ярко и придобива изискана красота. 

Човекът на Везните често чака, стоейки на половината път между земята и небето. Като гледа нагоре, той съзерцава прекрасните видения, сияещия изгрев, позлатяващ снежните върхове на планините; като погледне надолу, вижда мърсотията и калта, в която крачат човешките синове. От една страна познава висшите идеали; от друга – разбира, че те са непризнати и неразбрани. Той е длъжен да остане и да работи в тази междинна точка на пътя. Ако човекът на Везните се издигне към идеалния свят, ще загуби връзката с обикновените неща; ако се спусне към нивото на материалната активност, ще изгуби ценното разбиране, което е основата на неговото същество. Той се колебае между тези два свята, за да постигне разбиране, което включва висшето и низшето, доброто и лошото, възвишеното и незначителното. Това е състраданието.

Придобиването на знание носи разочарование. Прониквайки в сърцето на хората, той вижда там мрачни сенки и утайки от необясними страсти. Така той открива основните методи, чрез които хората постигат успех, тъмните петна в живота на всички почитани хора и дребните хитрости, чрез които те се спасяват от гласа на съвестта. Той наблюдава зараждането на новите идеи, които още при първото изкушение обикновено се попарват от слана. Съзерцава дългия път, който предстои на човечеството, с отделните му постижения и многобройните му неуспехи.

Какви са резултатите от тези разсъждения? Най-напред заслепението, което толкова често приковава човека към земята, значително отслабва. Той започва да разбира, че хората живеят в кълбящите се облаци на илюзията, държат се за живота като самоцел и често бягат от истината като от катастрофа. Това описание на човешките слабости не означава, че хубавите качества на хората остават незабелязани; ако те не бяха достатъчно, светът не би могъл да съществува. 

Човекът на Везните никак не е уверен, че иска да вземе участие в агресивната борба за съществуване и войнствено да си проправя път към върховете на властта и престижа. Ако се грижеше главно за себе си, той по-скоро би отишъл в библиотеката и там би прекарвал дните си. Съществуват обаче и други човешки същества, които имат изисквания към него. По този начин в живота му се вкоренява мотивът за служене, основан върху обективното разбиране на човешката природа. Откровено казано, да се служи на такива невероятни същества като хората е много трудно. Кажете на човека истина, която (ако бъде приета) ще промени стереотипа на неговия живот, и той ще ви обвини в радикалност; опитайте се нещо да му докажете и той упорито ще отстоява предимствата на своите инстинкти. От друга страна, ако проявите безразличие към съдбата му, ще ви обвини в равнодушие към неговите страдания. Онзи, който реши да служи на човешката раса, трябва да бъде готов за неразбиране, за неправилно тълкуване на постъпките му, за изопачаване на всичко, което е казал, и свеждането му до неговата противоположност. 

Човекът на Везните не е склонен да бъде нито фанатик, нито тиранин. Той по-скоро се стреми да убеди, отколкото да принуди. Той разбира изкуството на духовния компромис, което означава готовност да се отстъпва по несъществените точки, плюс убеденост, че небесата се достигат с поредица от отделни крачки, а не с един спасителен скок. Служенето на другите изисква точна преценка на техните възможности, защото да се очаква от хората онова, което те не са способни да дадат, не е мъдър подход и води до огорчения. Помощта, предлагана на човека, трябва да е съобразена с рамките на неговите ограничени възможности. В противен случай тя може да се окаже вредна. Необходимо е да се прави ясно разграничение между прекалено голямата и прекалено малката помощ. Ако е оказана прекалено голяма помощ, индивидът няма да се стреми да разкрие своите собствени възможности, а ако е прекалено малка – той може да потъне в океана на отчаянието. С други думи, оказваната помощ трябва да бъде внимателно съобразена с нуждите на конкретния човек. Нерядко помощта се оказва бреме; често е по-добре личността да получи свободата сама да изработи своята духовна убеденост като резултат от собствените си горчиви конфликти.

Постоянното претегляне и мерене, толкова характерно за човека на Везните, има за цел установяването на равновесие. Светът се крепи върху равновесието и човекът на Везните добре разбира това. Всъщност, законите на кармата също могат да се разглеждат като уравновесяващи механизми, които не допускат продължителното съществуване на небалансирани състояния. Катастрофите, които сполетяват човека, имат за цел не просто да го наказват, а да възстановят равновесието в неговата природа. Този, който сам установи равновесие в своя живот, едва ли ще се доведе до положение то да му бъде налагано чрез жестоките удари на обстоятелствата. Чашите на Везните лесно могат да се наклонят в една или друга посока, но средната точка, където се намира равновесието, остава неизменна. Това е точката на хармонията и на безопасното убежище, което никога няма да бъде застрашено от колебаещите се сенки на земните катастрофи и бедствия.

Трябва да отбележим, че това равновесие е по-скоро динамично, отколкото статично. То може да бъде определено и като балансирана система от енергии, като адекватно разпределение на сили, насочвани и контролирани от възвишаващия ни стремеж към добро. Очевидно така може да се характеризира и напълно развитият човек, или посветеният.

Попаднал в центъра на дисонанса, човекът на Везните лелее мечтата за хармонията; в далечната страна той помни дома на своя Отец. Скътал този спомен в паметта си, той се стреми да бъде точка на спокойствие в морето от противоборстващи сили. Такава е целта, но тя невинаги се достига. Стремежът му към хармония засилва неговото желание да бъде миротворец. Обикновено той е способен да разбере еднакво добре и двете страни на конфликта и тази способност го прави добър посредник или арбитър.

Енергиите, които той използва, са убеждението, учтивостта и сътрудничеството и дори когато те се окажат неефективни, той отхвърля по-грубите методи. Такъв човек е естествено предразположен към обществена работа и с готовност участва в различни програми за братство и единение.

В човека на Везните е засилен женският елемент и това е естествено, защото този зодиакален знак се управлява от Венера. Твърдият и активен натиск на съвременния живот е прекалено агресивно-мъжествен; необходимо е допълващото влияние на меката грация и художествената красота на женския компонент. Човекът на Везните инстинктивно разбира това.

Той знае, че мъжествената напоритост трябва да бъде уравновесена чрез по-финия аромат на женската мекота; че податливата вода надживява твърдия камък и закалената стомана.

Когато човекът на Везните успее да усвои меката и нежна хармония на Венера, той започва да се откликва и на друга вибрация – тази на Уран. В Библията това въздействие се описва с думите: „Ето виж, творя всичко наново“. Старите форми вече се разглеждат като вериги и калъпи, от които е време да се избавим. Божията метла трябва да измете всичкия боклук на вековете, за да могат висшите идеали на братството и единството да се въплътят в самата структура на нашите институции, за да може животът, който водят хората, да отразява божествения образ, неотменно запечатан в тяхното същество. Тези революционни промени не могат да се достигнат чрез преустройство на външните форми и институти; те трябва да произтичат от човешкия разум, от безмълвието на човешкото сърце, когато човек се обръща към светлината, струяща от вечната обител вътре в него самия. Човекът на Везните започва да променя себе си, знаейки, че това е първата крачка към изменението на света.

Противоположният знак на Везни, с който трябва да се постигне единение, е Овен. Неговият екзотеричен управител е Марс, докато управителят на Везни е Венера. Тук екзотерично трябва да се осъществи единение между Волята и висшия ум, изразяващ себе си или чрез желанието или чрез любовта, в зависимост от еволюционния статут на индивида. Езотеричният управител на Везни е Уран, а Сатурн в този знак е управител на „великата творческа Йерархия“, която е част от третия аспект на божествеността. Именно затова Везните са тясно свързани с него, изявяват третия аспект на Божеството и са управляващ знак и главен фактор в сферите на закона, секса и парите. По-нататък Тибетеца казва, че „Ако учениците внимателно проучат тези три аспекта: закона – като първи аспект; отношенията между двойките противоположности (сексът) – като втори аспект; и конкретизираната енергия на парите – като трети аспект, по начина, по който те се проявяват днес и както могат да се проявят в бъдеще, те ще получат картината на физическите постижения на отделния човек и неговото бъдещо духовно изражение. Това ще бъде поучително за тях и си струва труда. Целият този процес е обусловен от дейността на трите управители на Везните: Венера, Уран и Сатурн“. (Със съкращение,  Esoteric Astrology /Езотерична Астрология/, стр. 243 и нататък)

Когато разглеждаме основните черти на Овен и Везни, дадени от Д. Радиар в Даровете на Духа, пред нас се разкрива една особена красота. Ключовата идея на Везни е „покой и лекота“, но това далеч не означава разкош и комфорт. Авторът го определя като „проявление на напълно осъзната съотнесеност между предмети, ситуации или личности“ – хората могат да станат свободни спрямо природата, само ако я следват с лекота и изящество.

„Под изящество разбираме онова качество, което математикът има предвид, когато говори за „изящно решение на математическа задача“; решение, което се отличава с учудваща естественост, с крайна простота на средствата, с минимум междинни операции и с вътрешна логика. Секвоята, например, е толкова изящно решение на проблема, заключен в семето й – едно забележително, обикновено и логично развитие на заложените в него възможности. Естествен ръст на заложените възможности, лекота и логика на развитието, изящество на разкритието – това са съкровищата на изкуството да се живее; това е проверката на учителството“. Помислете върху тези прекрасни думи. Трудно е да си представим по-стимулираща концепция за ръст, който произтича отвътре, така както разцъфтява цветчето – без напрежение и болезнени усилия. Тук можем да отбележим, че Везните олицетворяват растителното царство, секса и естественото родство. Знаем, че в това царство в унисон вибрират три лъча и резултатът от това е служенето, красотата, цветът и ароматът. Думите на Радиар не са мистична поезия; те се основават на факти от биологията, където действа творческата енергия, или вътрешният Бог. Обръщайки се към Овен виждаме, че негова основна характеристика е „приспособимостта“, което обуславя и метода, по който може да бъде постигната „лекотата“ на Везните. Всички познаваме мъже и жени както от историята, така и от личния си живот, които посрещат трагичните събития с твърдост и сила. И това предизвиква такова възхищение и вдъхновение! Тази приспособимост се открива и в защитната окраска на животинското царство – в разцветките на птиците и животните, които им помагат да запазят живота си. При опасни обстоятелства човекът също се нуждае от маскировка, в дадения случай – от повишена приспособимост. Тук веднага възниква въпросът за опасността от компромиса и за отказа от принципите в името на личната безопасност. В тази връзка Тибетеца казва, че „духовният компромис“ може да бъде признание за обективните особености на времето и еволюцията, без да е предателство и отказ от целта. Радиар на свой ред пише следното:

„Този тип социално приспособяване не трябва да отклонява или замърсява потока на освободената сила. Той не бива да променя нито качествата на проектираните образи, нито да затьмнява тяхната визия... Това е трудна задача, изискваща умение за различаване. Да се приспособяваш, но като съхраняваш чистотата и целостта на своето виждане и идеал, да правиш завои, но да не губиш посоката към целта; да бъдеш разбираем и приемлив за тези, които се нуждаят от духовно пробуждане, но без да изопачаваш и принизяваш характера на мисията; да използваш ценностите, родени в миналото, но без да предаваш бъдещето заради неопределеното настояще; да бъдеш добър с хората, но заедно с това да си безкомпромисно верен на духа – това са проблемите, с които личността на Овен ще се сблъсква под една или друга форма.

Индивидът, който е посветил себе си на духа и му остава верен, действа като дух по отношение и на човешките потребности“. (Лекота и приспособимост: Везни в съединение със своя противоположен знак, Овен.)

Във Везни има три съзвездия, като и трите са от особен интерес. Първо, там е разположен южният кръст, който в Западното полукълбо за последно е наблюдаван от Йерусалим по време на Христовото разпятие. Сега кръстът гасне. Нека се опитаме да разберем драматичния смисъл на този велик символ. Кръстът е образуван от четири ярки звезди – числото на материята, аспектът на човека (кватернер). Южният кръст, или кватернерът, угасва. Аналогичен символизъм видяхме и в Близнаци при Кастор и Полукс. Кастор, който символизира безсмъртието, става все по-ярък, а Полукс, символизиращ тленността, неотклонно избледнява. Кръстът угасва и това е обещанието във Везни, наричани отворена врата към Шамбала, в знака, където се намира „тясната като острие на бръснач пътека“, водеща човека към царството на душата.

Второто съзвездие е Lupus (Вълк). В течение на векове вълчата глава е била символ на посветения. Това обаче е умиращ вълк и вълчата природа, която дотогава е поглъщала природата на душата, е символизирана като умираща, защото в процеса на постигането на равновесие активността и силата на вълка отмират.

Третото съзвездие е Соrona (Корона), която очаква човека, работещ във Везни. Този символ произтича от историята на Ариадна (майчиния аспект), на която Вакх, символизиращ втория аспект на божествеността и прославил материята като проявление на божествения разум, връчил корона от седем звезди. (А. А. Б.)

Както всичко, свързано с Везни, така и тълкуването и разбирането на съзвездията е сложно, но будещо мисълта. Ако данните изглеждат недостатъчни и неясни, това навярно отново е проявление на Везните, които един Учител на Мъдростта е нарекъл „повелител на земите, които не принадлежат на човека“. Така че, можем само да разсъждаваме, спомняйки си, че именно вълчицата е посочена като животното, нахранило Ромуел и Рем, и че вълкът е бил свирепият хищник, който Св. Франциск Азиски е укротил със своята любов и с чувството си за единство с него.

Някои основни моменти от лекцията на А. А. Бейли

Във Везни се появява човекът, който не говори и с това символизира периода на мълчание в живота на Иисус. Ние почти нищо не чуваме за неговия живот в периода между 12-та и 30-та му година. Това е време на мълчание, проведено или при есеите в Египет, или в дюкянчето на дърводелеца, в което великият Божи Син е уравновесявал духа и материята и се е готвел за своята мисия като син човешки, който е и син Божий. Според мен, великото откритие не е в това, че сме дух, а че всичко е проявление на Бога – всичко е енергия в нейните различни категории. Христос е бил съвършено проявление на божествеността във форма. Той идеално е уравновесил духа и материята. Това на нас ни предстои.

Двамата добри кентавъра, които Херкулес убива, са известни като Хирон (благата мисъл) и Фол (телесната сила). Изпитанието е в това да се постигне контрол над емоционалната (астралната) природа и тази на желанието. Каквато и форма да приемат, те стават толкова по-силни, колкото по-развит е човекът. Вие не можете да контролирате и да насочвате природата на желанието с помощта само на физическата сила или с тази мисълта. За известно време може и да успеете, но след това то отново ще избухне във вас. Единственият изход е да се подгони глиганът на желанията към високите планини. Именно по върховете на планините стават великите откровения – там мъглата на долините се разсейва и настъпва просветление...

Везните са въздушен знак, намиращ се върху кардиналния кръст, който ще управлява следващата слънчева система; в сегашната, обаче, той управлява пътя на посвещението, който е извървян от цвета на расата. (Esoteric Astrology /Езотерична астрология/, стр. 279). Този знак е обвит в такава тайна, че ни се струва трудно да го разберем. Основните му характеристики обаче са ясни и разбираеми – те са насочени право към сърцето и са лишени от двусмислие. За средния човек с неразвито духовно съзнание неизменно през еоните звучат думите: „И Словото каза: Нека изборът бъде направен“. Отговорът се появява след време като резултат от еволюционния процес и това е откликът на душата. „Аз избирам пътя, който води между двете велики линии на силата“. (Пак там, стр. 251 и 261).