Понятие за гражданско право. Предмет и система на гражданското право като частно право

Санкцията на недействителността изпълнява няколко функции:

- Защитна – защитава реда и морала, чрез санкцията си.

- Превантивна и възпитателна – при нарушение на закона и добрите нрави; за спазване на правните норми определящи реда за сключване и съдържание на сделките

- Насочваща - относно поведението на участниците в гражданскоправният живот

3. 
   Нищожни сделки по чл.26, ал.1 от ЗЗД.
   

При сключване на сделка трябва да се спазват всички императивни правни норми свързани с тях, а не само гражданскоправните.

Основание за нищожност може да е противоречието на конкретна императивна форма или правен принцип.

Законосъобразността на сделката е съобразно действащите закони в момента. на действието и.

За да е нищожна сделката на основание противоречие със закона е достатъчно обективно несъответствие с повелитялната правна нотма или правен принцип. Това може да е основание за нищожност при едностранни и многостранни сделки и решения на органи, ЮЛ и общности.

Заобикаляне на закона

Това е частен случай на противоречие на закона, при което участниците в сделката съзнателно преследват неправомерна цел.

Страните използват една или повече сделко за постигат резултат , който е недопустим от закона, с което те заобикалят закона.

Забикалянето на закона е основание за нищожност, при което е налице обективно правонарушение, както и намерение да се използват неправомерни действия за постигане на желаните цели.

Противоречие на добрите нрави

Добрите нрави са етични възгледи и правила, които не се налагат със сила и нямат задължително действие, а са възприети като установени от обществото.

За противоречащи на добрите нрави сделки се премат например такива слкючени на нереално висока цена; целящи нелоялна конкуренция; монопол; сключване на брак с материална изгода; уговаряне на спортни резултати и т.н.

Сделки върху неоткрити наследства

Това основание е предвидено в чл.26, от ЗЗД, като специален случай на договори, противоречащи на закона и накърняване на добрите нрави.

В този случай говорим за неморално поведение, тъй като този род сделки по същност са разпореждане с имуществени права, които лицето не притежава, но очаква да придобие след време въз основа на бъдещо откриване на наследство в негова полза.

Б/основание на нищожност по чл.26., ал.2 ЗЗД

ЗЗД: Чл.26. ...............................................................................................................................................

Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, ................................................. ................

При тези сделки не говорим за отсъствие на отделни юридически факти от фактическият състава на сделката , а за извършени факти с недостатък.

При тези сделки липсват двата най-важни елемента от състава на сделката – волеизявление или съгласие, или волеизявлението е било опорочено по съдържание, форма или съзнателно не са насочени към пораждане на правни последици.

Основания за нищожност според чл.26, ал.2 противоречат на закона, при тях има съществени нарушения при изискванията за слк:

сключване на сделка, като:

начална невъзможност на предмета

липса на волеизявление или съгласие

липса на форма

липса на основание

3. 
   Нищожни сделки по чл.26, ал.2 от ЗЗД.
   

ЗЗД: Чл.26. ...............................................................................................................................................

Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, ................................................. ................

При тези сделки не говорим за отсъствие на отделни юридически факти от фактическият състава на сделката , а за извършени факти с недостатък.

При тези сделки липсват двата най-важни елемента от състава на сделката – волеизявление или съгласие, или волеизявлението е било опорочено по съдържание, форма или съзнателно не са насочени към пораждане на правни последици.

Основания за нищожност според чл.26, ал.2 противоречат на закона, при тях има съществени нарушения при изискванията за слк:

сключване на сделка, като:

начална невъзможност на предмета

липса на волеизявление или съгласие

липса на форма

липса на основание

52. Привидни и прикрити сделки. Подставено лице.
В/ Привидни сделки – чл.26, ал.2 от ЗЗД -Нищожни са и договорите, които ........................, както и привидните договори. ...............

Привидни, още симулативни сделки са такива при които липсва волеизявление, което да е насочено към пораждане на определено правно последици. При такива сделки страните предварително имат уговорката, че не желаят тази сделка да породи правни последици, от което следва че са нищожни.

Чрез симулативните сделки, страните по тях целят да създадат привидно правно състояние за пред трети лица.

Привидната сделка може да се приеме за деликт – непозволено увреждане, но този вид сделки не са забранени от закона, те не покриват престъпният състав на измамат по НК – при тях не е налице користна цел.

В зависимост от волята на страните, доколко те не желаят настъпването на правни последици, привидността може да е пълна и частична.

Симулативни сделки може да има и при едностранни сделки – упълномощаване, продажба и други, но не може да се срещнат при семейното право – брак, осиновяване, развод по взаимно съгласие, припознаване на дете.

чл.17 от ЗЗД урежда действието на привидните сделки спрямо трети лица:

Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.

Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността.

Това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение, които са наложили запор или възбрана върху предмета, до който то се отнася.

Привидните сделки се различават от:

волеизявление направено при мислена уговорка - по това, че адресата знае, че с нея се цели привидно правно положение;

фидуциарна сделка, която е действителна и поражда правни последици;

сделка сключена при измама, при която една от страните е подведена, за да сключи сделка;

относително привидна сделка по чл. 135 от ЗЗД, която е действителна между страните:

Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.

Знанието се предполага до доказване на противното,ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

(Попр. - Изв., бр. 2 от 1950 г.) Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.

Сключване и предявяване на привидна сделка:

Сключването става по реда, предвиден и за действителните сделки - чл.26 по ЗЗД.

Страните по привидната сделка се уговарят, че не желаят сделката да поражда правни последици, като този факт се пази в тайна от трети лица.

Тъй като страните може да не се доверяват една на друга, те сключват допълнително споразумение, обратно писмо – contre lettre, писмен документ, който потвърждава привидността на воелизявленията им, в случай че се наложи накоя от страните да иска да установи привидността по съдебен ред.

Обратното писмо. може да се представи при необходимост като доказателство в съда.

Привидната сделка е нищожна по право и без съда да я обявява за такава, всяко лице може да предяви отрицателен установителен Иск, за да установи с влязло в сила решение, че поради привидността си, сделката не е породила правни последици.

Искова молба за установяване привидност на сделката, с която се учредяват, прехвърлят и изменят вещни права върху недвижимост, подлежи на вписване в нотариалните книги.

Искът за разкриване на привидност не се погасява по давност.

Решението на съда има установителен характер и се отбелязва в нотариална книга – чл.115 от ЗС.

Действие на привидна сделка – по чл.26 ал.2 от ЗЗД тя е нищожна.

Симулативният приобретател не може да придобие права по такава сделка, следователно и трети лица, на които той ги прехвърля, също не могат да ги придобият.

Според споменатият по-горе чл. 17 от ЗЗД, трето лице придобива правото, въпреки че приобретателят му не го притежава. За да придобие субективни права третото лице, трябва да е налице фактически състав:

наличие на слкючена сделка между приобретателя и третото лице за прехвърляне на права

сделката с третото лице да е действителна

третото лице да е добросъвестно

Когато трето лице придобие субективното право въз основа на чл.17 от ЗЗД, симулативният прехвърлител го губи, или правото му става обременено с права на трето лице. Симулативнитя прехвърлител може да търси обезщетение за вреди.

чл.17 ал.1 от ЗЗД урежда съчетанието на привидна и прикрита сделка. Налице са две различни по правен режим сделки. Привидната е нищожна и не поражда правни последици от сключването и. Прикритата е сключена по воля на страните, но я пазят в тайна от трети лица.

Ако страните прикрият слкючено между тях съглашение с привидна сделка, се прилагат правилата за прикритото, ако са налице условията за действителността му, според чл.17. Ако прикритата сделка няма недостатъци, то тя ще породи правни последици.

Подставено лице

Подставено лице се използва. когато даден субект иска да сключи правна сделка, която да породи права и задължения, но не иска трети лица да узнаят за участието му в тази сделка.

чл. 226. Обещанието за дарение не произвежда действие.

Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.

(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.

3. 
   
   
4. 
   Унищожаеми сделки поради недееспособност, грешка и измама.
   

Дееспособни лица са:

да са навършили пълнолетна възраст

в добро психо-физическо състояние

- без да разбират значението и съдържанието на правните последици от тях

За унищожаеми сделки се считат:

дребни сделки за задоволяване на ежедневни нужди, сключени от малолетни лица.

Сделки сключени от непънолетни или поставени под ограничително запрещение лица

8.2. Грешка: Унищожаеми са договори сключени при грешка – ч.27 ЗЗД:

37. Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално заверен подпис.

Грешката в предмета и, и в лицето с което се сключва сделката е уредено по чл. 28, ал.1 от ЗЗД:

Грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността. ............

Грешката като основание за унищожаемост на завещание е уредена с чл.43 б от ЗН;

(1) Завещателното разпореждане е унищожаемо:

........б) когато е направено поради грешка, насилие или измама.

Лице което извършва волеизявление е в грешка, когато не е наясно с определени обстоятелства или има невярна представа.

Грешката е основание за унищожаема сделка, само в случай че ако е било наясно с обстоятелствата не би сключило подобна.

Основание за унищожаемост може да е:

грешка в предмета на сделката: до съществените му или фактически качества

грешка в начина на извършване на волеизявлението или неговото съдържание чл.28, ал. 1 ЗЗД

грешка в лицето, само когато е сключена с оглед на личността

грешка отнасяща се до количеството

грешка отнасяща се до правните последици на сделката, която се сключва

Грешката в мотива за сключване на сделка не може да бъде основание за унищожаване.

8.3.Измама: Използването на измама при сключване на сделки е виновно, неправомерно поведение. Когато са причинени врени чрез измама, се осъществява състава на граждански деликт.

Измамата е основание за унищожаване на сделка, ако лицето е направило волеизявление под действие на неверни представи, внушени му от други лица.

Измамата се признава за основание за унищожаемост когато:

участник в сделката е въведен в умишлено заблуждение от друг участник в нея. По смисъла на чл.29 от ЗЗд има измама, само ако въвеждането в умишлено заблуждение е изиграло решаваща роля за сделката.

сключена сделка от лице, което умишлено е доведено от друго в състояние да не разбира значението на поведението си по д влияние на алкохол или упойващи вещества или под хипноза

3. 
   Унищожаеми сделки поради заплашване и по чл.31 от ЗЗД. Крайната нужда като основание за недействителност.
   

Заплашването е виновно неправомерно поведение, чрез което е накърнено личното право на свобора на личността. Ако чрез заплашването са нанесени вреди, се осъществява състава на граждански деликт.

Важно е да се прецени дали действията на една страна по сделката срещу другата е предизвикало основателен страх.

От съществено значение е да се прецени дали без натиска на заплашващият, заплашваният би сключил същата сделка.

Само тогава, би могло да се разбере, дали заплашването може да е основание за унищожаемост.

8.5. Унищожаеми сделки по чл.31 от ЗЗД: Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.

Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.

Порока на волеизявлението в тези случаи е, че то не било извършено от лицето в състояние на осъзнаване на действията си и не е могло да ги контролира.

В тези случаи липсва разумно формирано волеизявление, целящо да породи определени правни последици. Счита се че при тези случаи говорим за юформалноЮ недееспособни лица.

Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.

Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба.

Не бива да се смесват понятията „крайна нужда” и „крайна необходимост”, при която лицето избягва възможността да му бъдат нанесени определени вреди, чрез нанасяне на по-незначителни.

Според литературата и съдебната практика „крайна нужда” се разбира като състояние на липса или недостатъчност на материални средства.

Съществено е състоянието на крайна нужда да е предизвикало лицето да сключи определена сделка, която при други обстоятелства не би решило да сключи.

При сделките при крайна нужда не е важно, че насрещната страна не е имала предварително намерение да се облагодетелства от нея, съществен момент е, че тя извлякла обективна полза, като е ощетила другата страна. В случа, че облагодетелстваната страна отстрани щетата, тогата правото за унищожаване на сделката отпада.

При унищожаеми сделки на основание”крайна нужда”, съда може да постанови прекратяване за в бъдеще, но не и заличаване на правните последици с обратна сила.

Унищожаване на сделката на това основание, не води до отпадане на права придобити от трети лица върху недвижимост от приобретателя на сделката, ако акта за придобиване е вписан преди искова молба за унищожаване

Срока на погасителната давност за упражняване правото за унищожаване на такава сделка е 1 година.

3. 
   Предявяване на недействителността. Потвърждаване. Конверсия.
   

Установяването и може да се иска в образуван процес с инцидентен установителен иск или възражение на ответника. Съдът е длъжен да следи за пороци на сделката.

Право да се иска унищожаване на сделката е установено в чл.32, ал. 1 от ЗЗД, за страната в чиито интерес се допуска унищожаване, т.е. страната в сделката, чието волеизявление е опорочено:

Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на договора.

Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла.

Право да се унищожи сделка се упражнява с Конститутивен иск. Ако лицето, на което принадлежи това право не е изпълнило някое от задълженията си по сделката, унищожаване може да бъде поискано и с възражение, което се противопоставя на иска за изпълнение на насрещната страна.

Давностните срокове при всяко основание започват да текат от различен момент, а при крайна нужда срока е една година.

При уважаване на иск или възражение, съдът унищожава/заличава сделката в резултат на което породените от нея правни последиците се отменят с обратна сила.

При унищожаеми сделки при крайна нужда съда може да постанови прекратяване на сделката за в бъдеще – чл. 33 от ЗЗД.

9.3. Последици на недействителността спрямо трети лица Нищожните сделки не пораждат субективни права, от което следва че и трети лица – правоприемици по сделката не придобиват такива.

Прилага се правото „ resoluto iure dantis, resolvitur ius accepientis” – “ с отпадане правата на праводателя, отпадат и правата на правоприемника”.

Например:

- Кредитор на страна по нищожна сделка не могат да посегнат на права, които длъжника не е придобил.

- наследник не може да придобие права, които наследодателя не е притежавал и т.н.

Унищожаемите сделки пораждат права и задължения, и приобретателя по такава сделка, може да прехвърли правата си на трето лице.

Възможност да се търси обезщетение е предвидено само по чл 28, ал.3 от ЗЗД:

Задължение за поправяне на вреди, причинени от непосволено увреждане – на деликтно основание, се поражда когато щетите са в следствие на виновно поведение от страна по сделката.

11.1. Потвърждаване на унищожаеми сделки

Унищожаването на сделка с недостатъци по чл.27-33 от ЗЗД, зависи единствено от страната с опорочено волеизявление.

В случай, че съответната страна не упражни потестативното си право на унищожаване с иск или възражение, сделката запазва правни последици. Ако страната имаща право на унищожение на сделката, иска да възникнат последици, то тя може да изясни отношенията с другата страна и ппотвърди сделката.

чл. 35 от ЗЗД е уредена възможност за оитвърждаване само на унищожаеми сделки, с изключение на сделки при крайна нужда и при явно неизгодни условия.

Унищожаемият договор може да бъде потвърден от страната, която има право да иска унищожението му, чрез писмен акт, в който трябва да се посочи и основанието за унищожаемостта.

Договорът се потвърждава и когато страната, която има право да иска унищожението му, го изпълни доброволно изцяло или частично, като знае основанието за унищожаемостта му.

Договор, унищожаем поради крайна нужда, не може да се потвърждава.

За да се потвърди една сделка, трябва да се изясни какъв е порокът и. Потвърждение на унищожаема сделка може да се извърши единствено с волеизявление на страната, която има право да я унищожи.

чл.35 от ЗЗД урежда два вида потвърждение:

- изрично потвърждение – странта трябва в писмен вид да изрази желание, че желае да запази правните последици по сделката, въпреки че знае за порока

ал 1. Унищожаемият договор може да бъде потвърден от страната, която има право да иска унищожението му, чрез писмен акт, в който трябва да се посочи и основанието за унищожаемостта.

- конклудентно

Чрез потвърждаване на правните последици на сделката, те се запазват окончателно между страните. При ограничено дееспособни е необходимо волеизявление за одобрение от родител.

Като едностранна правна сделка, потвърждаването също може да страда от пороците по чл.26-33 от ЗЗД. Потвърждението е последващо волеизявление, което е вече действително и не страда от тези пороци.

11.2. Конверсия

При някой нищожни сделки не е възможно потвърждение, а само запазване на част от правните им последици, превръщане нареченп конверсия. Конверсията не е уредена с правни норми, но се приема за допустима и приложима.

Юридически конверсията се постига чрез превръщане на сделката от един в друг вид, но ако отговаря на две условия:

ако недействителната сделка съдържа в себе съществено съдържание на друг вид сделка. Конверсия се допуска

само ако фактическите състави влкючват действителна сделка, дори и да е с друго съдържание

Конверсията е възможна, само ако отговаря на тяхната воля. Конверсията няма широко приложение при нищожни сделки и частична недействителност, поради липса на форма и противоречие на закона.

Правните сделки са широко разпространен способ за придобиване на права и както вече изяснихме, за да пораждат те правни последици те трябва да са действителни. За да са действителни, те трябва на отговарят на законово установени рамки, което е гаранция за съществуването им.

3. 
   Имуществени последици от недействителните сделки.
   

10.1. Действащ правен режим – чл.34 от ЗЗД дава възможност за възстановяване на дадено от страните по сделката.

При нищожните сделки правопораждащият фактически състав се състои от два юридически факта:

сключена нищожна сделка

осъществена престация от една от страните

При нищожна сделка ,факта на изпълнение по нея завършва с фактически състав и води до възникване право за възстановяване.

При унищожаема сделка право за възстановяване възниква освен от факта за изпълнение по нея и от влязло в сила решение за унищожаване.

Право на възстановяване възниква в полза само на една от страните по нищожна или унищожаема сделка, която е изпълнила или дала нещо.

Страна по нищожна или унищожаема сделка, която е получила нещо от нея, е длъжна да го върне или възстанови на правоимащият.

Правоимащият може да предяви осъдителен иск при липса на доброволно изпълнение.

При предявяване на отрицателен установителен иск за обявяване нищожността или конституивен иск за унищожаване на сделката, заедно с тях може да се съедини и осъдителен иск за възстановяване, което е изискване на съда за да се произнесе служебно.

Ако и двете страни по недействителна сделка имат вземания за възстановяване на осъществени престации, трябва да изпълня задълженията си едновременно. Всяка може да направи възражение за право на задържане по чл. 90 от ЗЗД:

Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.

Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение.

10.2 Конфискация Тя е допълнителна санкция към недействителността, за изпълнение на опорочена сделка. Същността и се изразява в потестативното право на държавата да придобие нещо дадено по недействителна сделка, ако изрично е предвидено в закона.

При изпълнение на недействителна приватизационна сделка се предвижда предмета на сделката да се върне, а платеното да се отнеме в полза на държавата. Предпоставка за упражняване право на конфискация, може да е използване на подставено лице или скрит пълномощник.

При сделка с държавно имущество, иск за конфискация се предявява от държавният орган, сключил сделката. Предмета на сделката се връща на същият.

57. 
    Въпрос: Представителство - необходимост, ПОНЯТИЕ. представително правоотношение. оТГРАНИЧЕНИЯ. ВИДОВЕ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА. и представителство. Съпоставяне с подобни правни явления.
    

По принцип, волеизявленията при правни сделки се осъществяват лично от правните субекти, но законът разрешава, а в някои случаи и налага, вместо физическо лице от негово име да действа друго лице. При юридическите лица това е абсолютна необходимост. За физическите лица не винаги е целесъобразно да участват лично при сключването на сделки, поради липса на време, знания и умения, разстоянията също са фактор, възпрепятстващ личното извършване на правни действия. В тези случаи те се нуждаят от представител.

Представителството, чиято идея е създаване на възможност за възникване на правни последици за едно лице, в резултат от правните действия на друго лице е познато още в древните правни системи. В Римското право представителството се е проявявало по изключение – при установяване на владение и някои вещни сделки, но не и в облигационното право, съществувало е косвено представителство /едно лице е купувало вещ по силата на преди това сключен договор за поръчка с друго лице, като след това му прехвърля придобитото право/. В следкласическото римско право се допускали случаи на придобиване на вещни права от едно лице въз основа на правните действия на друго, което не му е подвластно.

Развитието на търговията, навлизането на юридическите лица в стопанския и правния живот и други фактори обуславят утвърждаването на представителството в обществения живот и в законодателствата на държавите от Западна Европа, като универсална правна категория с широко приложение.

При представителството един правен субект – представляваният, е обвързан от правомерните правни действия на друго лице – представител, който извършва действия от името на представлявания. Правните последици настъпват направо за представлявания. Институтът на представителството представлява съвкупност от правните норми, които уреждат правоотношенията по извършване на правни действия от чуждо име. Според правилата на частното право само дееспособните правни субекти могат да извършват лично правнозначими волеви актове. Правната категория, чрез която се обслужват интересите на недееспособните физически лица в повечето страни е представителството. Дееспособните родители, осиновители или настойници извършват правни действия вместо недееспособните, и в техен интерес.

Малолетните и поставените под пълно запрещение са недееспособни. Ето защо правовият ред предвижда законово представителство, което да им даде възможност да участват в гражданския и в стопанския оборот и да защитават правата си.

Представителството намира приложение и при юридическите лица. Те са правна фикция, създадена с идеята да могат да придобиват права и да бъдат носители на задължения. Поради невъзможност лично да формират воля и да я изразяват в правния оборот, те трябва да правят това чрез своите органи. В този случай лицата, които се включват в представителния орган не действат от свое име, а като представители на юридическото лице - от негово име и изразяват неговата воля.

Житейската целесъобразност налага използването на представителството по волята на правните субекти /физически лица/ – при липса на правни знания или опитност за сполучливо извършване на правомерно правно действие – сделка, упражняване на право и др., а също така поради липса на време или болест. Представителството, което се осъществява по волята на представлявания, го улеснява при участието му в правния живот и му дава възможност да задоволява свои интереси чрез упражняване на дееспособността на други лица от негово име.

1. 
   Привържениците на фикционната теория го обясняват с установена в закона фикция, по силата на която волята на представителя се счита за воля на представлявания / привърженик на тази теория е Потие /.
   
2. 
   Според привържениците на историческата школа - Савини и Виндшайд, представителят не изразява своя воля, когато извършва правни действия от чуждо име, а само предава правнорелевантната воля на представлявания, той е само пратеник. Това обяснение не би могло да се използва при задължителното представителство / представляваният е без правно валидна воля / и при доброволното представителство / на представителя е предоставено да определи какви правни действия да извърши /.
   
3. 
   Според представителите на репрезентационната теория /Иеринг, Хупка/ при представителството решаващо значение има единствено волята на представителя. Тя е тази, която поражда правни последици за представлявания, защото такава е волята на представителя и третото лице, волеизявлението на представлявания няма никакво значение.
   
4. 
   Митайс, Кроме и Дернбург са привърженици на теорията за съдействието / сътрудничеството / - те се опитват да примирят противоположните възгледи и приемат, че при представителството участват както волята на представлявания, така и на представителя, но в различна степен, според обема на представителната власт. Този възглед може да се приложи само към доброволното представителство.
   

При представителството е налице усложняване на фактическия състав на сделката – вместо едно лице да направи волеизявление и правните последици да настъпят за него, те настъпват за друго лице.

Проф. В. Таджер смята, че при косвеното представителство / скрито пълномощие / няма представителство, защото косвеният представител сключва сделката от свое име, но за сметка на лицето, с което е сключен договор за поръчка. Лицето извършва правни действия от свое име и съответно липсва първият съществен елемент на представителството. Освен това правните последици от извършените действия възникват в правната сфера на представителя – липсва и вторият елемент. Ето защо косвеното представителство не е същинско представителство по смисъла на чл. 36 от ЗЗД, а отношения по договор за поръчка.

Според проф. д-р Ал. Джеров също смята, че при косвеното представителство няма истинско представителство; то съдържа в себе си сложен фактически състав, в който са включени три правни сделки: договор за поръчка – това е базовата сделка / едно лице нарежда на друго да сключи правната сделка лично, а не като негов представител /, втората сделка е придобивна – в нея лицето действа от свое име, но със съзнанието, че изпълнява поръчка от друго лице. В третата правна сделка се изпълнява онова, което е възложено – косвеният представител сключва втората сделка от свое име. Той придобива права и приема задължения.

Видове представителство

І. Доброволно и задължително представителство.

Доброволното / договорно / представителство възниква въз основа на овластяване на представителя с упълномощителна сделка или трудов договор, извършени от представлявания, при условие, че той е дееспособен. Произходът на термина “договорно” е свързан с това, че упълномощаването обикновено има връзка с договор, без обаче да включва винаги договор. Представителството се нарича и договорно, по силата на режима по отменения ЗЗД, съгласно който се приема, че упълномощаването се извършва с договор. Действащият ЗЗД урежда тази сделка като едностранна и следователно само въз основа на нея пълномощникът не е длъжен да упражнява предоставената му представителна власт.

При договорното представителство представителят извършва правни действия от името на представлявания в границите, в които е овластен. Овластяването се нарича упълномощаване, а актът, който създава представителна власт на лицето, което ще извърши определените правни действия - пълномощие. Следователно упълномощаването е изразена воля и съгласие да се даде на пълномощника власт за извършване на определени правни действия от името на упълномощителя и с последици, възникващи направо в неговата правна сфера. Разпоредбата на чл. 37 от ЗЗД определя, че упълномощаването за сключването на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма, но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването трябва да бъде направено писмено, с нотариално заверени подписи.

Оттеглянето на пълномощното става по същия начин, по който се извършва учредяването му - чрез едностранно волеизявление, което се нуждае от приемане. Волеизявлението трябва да стигне до пълномощника и в него накратко да се посочи кога и за какво е предоставено пълномощното и изрично да се заяви, че същото се оттегля.

Задължителното /законово/ представителство възниква в предвидените от закона случаи, въз основа на юридически факти, които не включват волеви акт на представлявания /напр.- съдебно решение, административен акт, раждане на дете /. Представителството възниква по силата на обществена необходимост, в обществен интерес и в интерес представлявания, тъй като той няма правно валидна воля, защото е недееспособен. Обемът на представителната власт и основанията й за прекратяване се определят от закона, не зависят от представлявания.

ІІ. Активно, пасивно и смесено е представителството в зависимост от това дали представителната власт обхваща пълномощия да се извършват волеизявления от името на представлявания към трето лице, или само да се получи и възприеме волеизявление на трето лице по такъв начин, че полученото от представителя да се смята получено от представлявания.

Активно е представителството, при което представителя има право да извършва волеви актове от името на представлявания / да сключва сделки, да отправя покани, да изпълнява правни задължения, да упражнява субективни права /.

Пасивно е представителството, при което само се получават волеизявления, съобщения, призовки, адресирани до представлявания.

Смесеното представителство се отнася до извършване на волеви актове от името на представлявания, а също така и до получаване на такива, както и на всякакви съобщения, адресирани до представлявания.

ІІІ. Представителство при пълна и ограничена представителна власт.

Пълна представителна власт има, когато представителя е овластен да извърши всички правни действия, които дееспособното лице може да извършва. Ограничената представителна власт дава право за извършване само на определен вид правомерни правни действия, които могат да бъдат действия на управление, или на разпореждане, или пък да бъдат свързани с конкретни субективни права или правни задължения.

ІV. Според броя на представителите представителството може да бъде еднолично и множествено. Последното от своя страна бива: разделно /всеки сам може да извършва действия от името на представлявания/ и колективно /действията се извършват заедно от всички/.

V. Процесуалното представителство също е необходимо. Съгласно чл.20 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ представители на страните по пълномощие могат да бъдат:

- адвокатите; Съгласно Закона за адвокатурата за осъществяване на представителство пред орган на съдебната власт чуждестранният адвокат е длъжен да представи удостоверение от Висшия адвокатски съвет за наличието на адвокатска правоспособност в държавата, в която е придобита. Когато по българското законодателство процесуално представителство се осъществява задължително от адвокат, чуждестранният адвокат може да предприема действия по процесуално представителство само съвместно с български адвокат. Всеки чуждестранен адвокат се представлява пред професионалните сдружения на адвокатите в България от свободно избран от него български адвокат.

- родителите, децата и съпругът;

- юрисконсултите или други служители с юридическо образование при учрежденията, предприятията, кооперациите и другите обществени организации и юридически лица;

- юристите от социалноправните кабинети при здравните заведения, които представляват майките и децата, нуждаещи се от правна помощ;

- областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите когато има дело срещу държавата или по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост;

- синдикалните организации и техните поделения могат да представляват работниците и служителите.

ГПК предвижда, процесуалното представителство по граждански дела да бъде осъществявано и от други лица, предвидени в законите.

Урежда се със специални правни норми в Търговския закон. Характерно е, че представляваният има качеството търговец по чл.1 и 2 от ТЗ. Търговският представител е лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи срещу възнаграждение на друг търговец при извършване на дейността му, при което може да бъде овластено да извършва сделки от името и за сметка на търговеца или да ги извършва от свое име за негова сметка. Отношенията между търговеца / принципала / и търговският представител се уреждат с договор, който в някои страни е познат под наименованието “агентски договор”.

Договорът за търговско представителство е сключено в писмена форма съглашение между двама търговци, по силата на което едната страна – търговски представител се задължава да сътрудничи на другата страна – търговец при осъществяване на търговската му дейност, срещу което търговецът се задължава да заплати възнаграждение.

Правната уредба на търговското представителство е уредено в чл. 1, чл. 32- 48 и чл. 52 от ТЗ.

Юридически търговският представител е независим от търговеца, на когото сътрудничи. Отношенията между тях се уреждат с договора за търговско представителство, който трябва да се сключи в писмена форма. Тя е за действителност, а не само за доказване. С договора се определят предмета и района на действие на търговския представител, а също и вътрешните отношения между него и търговеца.

Търговският представител има право на възнаграждение за сделките, извършени от него или с негово сътрудничество през периода на действие на договора между него и търговеца. От това правило има изключения, които са както във времево, така и в предметно отношение.

По принцип търговският представител може да сътрудничи на различни търговци, но при условието те да не са конкурентни помежду си. Той може да уговори с търговеца да бъде само негов търговски представител.

57. 
    вЪПРОС: приложно поле на представителството. Възникване и прекратяване на представителната власт.
    

1. 
   Упълномощителната сделка – при нея представляваният чрез едностранно волеизявление учредява представителна власт за пълномощника и определя обема й / представителната власт се поражда непосредствено, ако са спазени законовите изисквания / .
   
2. 
   Представителна власт се поражда и при сключването на трудов договор за длъжност, упражняването на която включва представителни функции.
   
3. 
   Назначаването на физическо лице за представителен орган на фондация или за член на такъв орган.
   
4. 
   Избор или назначаване на физическо лице в състава на представителен орган на юридическо лице или на друга длъжност, включваща представителни функции.
   
5. 
   Избор на физическо лице за управител на етажната собственост – по отношение на етажните собственици.
   
6. 
   Индивидуалният административен акт на органа по настойничеството и попечителството, с който се назначава настойнически съвет поражда представителна власт за настойника и заместник-настойника /когато последният има право да извършва правни действия от името на недееспособния/.
   
7. 
   Представителната власт може да се породи в резултат на съдебно решение в предвидените от закона случаи / напр. – решението за допускане на осиновяване поражда за осиновителя представителна власт /, но самата представителна власт произтича ex lege.
   
8. 
   Представителна власт възниква и при наличието на членствено правоотношение в кооперативен съюз или в синдикална организация. Тези юридически лица осъществяват представителната власт от името на членуващите в съюза кооперации или на членовете на синдикалната организация и извършват правни действия за защита интересите на представляваните.
   
9. 
   При сключването на брак се поражда представителна власт между съпрузите за сделки, насочени за задоволяване нуждите на семейството и за сделки на управление с общи вещи.
   
10. 
    От раждането на детето законът предоставя на родителите представителна власт – докато то навърши 14-годишна възраст.
    

Въз основа на представителното правоотношение може да се осъществят конкретните прояви на представителството, но съществуването на това правоотношение не означава, че то задължително ще намери външен израз. Представителството се проявява чрез упражняване на представителната власт, като представителят формира и изявява воля при правните действия, които извършва. Представителят действа от името на представлявания и за целта е необходимо той да уведоми заинтересованите лица, че действа именно като такъв / настойник, пълномощник, назначен от съда управител на обща вещ или представител на отсъстващ и др. /.

Общата воля на представителя и третото лице, насочена към това, правното действие да породи правни последици за представлявания, се означава с латинския термин contemplatio domini и е съществен елемент на представителството.

Представителството по правило обслужва интересите на представлявания, ето защо при упражняване на представителната власт представителят е длъжен да се ръководи изключително от тези интереси. Такова задължение съществува и в случаите, когато последният не е бил длъжен да извърши правните действия.
59 вЪПРОС: Законно представителство – възникване и прекратяване. Права и задължения на законния представител

60 вЪПРОС:Договаряне сам със себе си. Представителство на юридически лица

Възможни са две хипотези:

- в първата представителя сключва сделка, при която извършва волеизявление веднъж от името на представлявания с действие за него и втори път от свое име и с правни последици за него;

- във втората хипотеза попадат случаите, когато представителя отново сам извършва два пъти волеви актове – веднъж изявява воля от името на един представляван, а втори път от името на друг представляван също от него.

И в двете хипотези двустранната сделка се извършва от едно и също лице, което трябва да действа в интерес на представлявания, когато то самото е лично заинтересовано от сделката, или трябва да действа в интерес и на двамата представлявани. Налице е колизия между два противоположни интереса. За да не злоупотреби с доверието на представляваните в свой интерес или в интерес на единия от тях за сметка на другия спрямо представителя, законодателят въвежда следната разпоредба : “Представителя не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това”/ чл. 38, ал. 1 от ЗЗД /.

В литературата има спор дали при договаряне сам със себе си има представителство. Проф. Л. Василев застъпва разбирането, че когато представителят действа при условията на чл. 38, ал.1 от ЗЗД със съгласието на представлявания, всъщност сделката се сключва пряко между представителя и представлявания или във втората група случаи между двамата представлявани, като всеки от тях действа от свое име. Според него законодателят не допуска договарянето сам със себе си като особен случай на представителството. Обратното разбиране, а именно, че договарянето сам със себе си е допустимо, се споделя от проф. В. Таджер. Това разбиране се приема, защото аргументът на проф. Л. Василев важи само за някои случаи, когато представляваният, за да е сигурен, че представителят няма да злоупотреби с доверието, подробно определя всички условия на сделката, и знае, че тя се сключва с представителя. Така и всеки от представляваните, след като знае, че ще сключи сделка с друг представляван от същия представител, може да определи изцяло съдържанието на сделката. В посочените случаи представляваният сам извършва волеизявлението по сделката. Но при договарянето сам със себе си може да има и случаи, когато представляваният дава съгласие да се сключи сделка от негово име с представителя или с друг представляван от последния, без да определя изобщо или напълно съдържанието на сделката.

В тези случаи представителят определя съдържанието на сделката и той извършва волевите актове в двойното си качество.

61. 
    вЪПРОС: Упълномощаване - понятие, сключване, форма, правно действие. Видове пълномощно. Прекратяване. Преупълномощаване.
    

Понятието “пълномощно” означава документ, в който се отразява упълномощаването. Във Франция упълномощаването се означава с понятието procuration /лат. – procuratio – 1. Пълномощие; 2. Пълномощно, 3. Упълномощаване/. В Германия упълномощителната сделка е Bevollmachtigung, а пълномощието е Vollmacht.

Древният Рим не е познавал упълномощаването в началния си период, но впоследствие се е появила фигурата на придобиване на владение чрез представител – управител за сметка на представлявания. За първи път Хуго Гроциус / 1625г. / говори за договорно представителство. Потие / 1773г. / във Франция разработва този правен институт на базата на мандата.

Следователно упълномощаването е едностранна сделка с адресат, но не се нуждае от съгласието на пълномощника. Тя е консенсуална, но ако пълномощникът ще сключва реална сделка, трябва да му се предаде предметът; неформална е по принцип / зависи от вида на сделката, за която се овластява пълномощникът /, непрестационна и самостоятелна е. Пълномощното обаче не задължава пълномощника да извърши действията. Затова често упълномощаването е съпроводено от друга сделка, която урежда отношенията между упълномощител и упълномощен / трудов договор, договор за търговско представителство и др. /. Във основа на упълномощаването възниква и т.нар.доброволно / договорно / представителство. При него обемът на представителната власт на пълномощника се определя от волята на упълномощителя за разлика от представителната власт на законния представител / родител, настойник, ръководен орган на юридическо лице /, чийто обем е посочен в закона.