Понятие за наказателното право като клон на правната система
Изтегляне 1.35 Mb.
|
НаказаниеДр основно понятие в НК като правна последица на престъплението. 1. Понятие – утвърдено е в бъл доктрина. Наказанието по смисъла на НП е мярка на държавна принуда, която се налага от съда за извършено престъпление и се изразява в засягане на права и интереси на осъдения и отразява отрицателната оценка на обществото и държавата към деянието и неговия субект и се налага за постигане на опресделени цели. Наказанието е принудителна мярка – налага се против волята и независимо от съгласието на осъдения. Наказанието е мярка на държавна принуда – налага се задължително и само от съда. Това е една от разликите м/у наказанието по смисъла на НП и административни, дисциплинарни и др наказания. Изтърпяването на наказанието се осъществява в държавни ... заведения. Юридически факт, чиято правна последица е наказанието (правна последица на престъплението е наказ отговорност), по смисъла на НК е престъпление, предвидено в закона – чл.35,ал.2. Още една разлика с административни и дисциплинарни наказания, които по начало се налагат за деяния, които не са престъпления. Само по изключение в предвидени от НК случаи – чл.78а може да бъде наложено административно наказание – глоба. 2. Съдържание на наказанието – изразява се в (винаги е свързано с ) засягане на права и интереси на осъдения. Това съдържание се предопределя от преследваните предупредително-превантивни цели. Непрекъснато напомня на осъдения за отрицателното обществено мнение и оказва възпитателно въздействие. Ролята на наказанието като възмездие също предопределя неговото съдържание. Съдържанието го отличава от възпитателните мерки, предвидени в НК като възпитателните мерки не са насочени към ограничаване на правата и интересите на личността. По отрицателната обществена оценка наказанието се отличава от принудителните медицински мерки. Наказанието е целесъобразна мярка – постигане на определени цели! 3. Принципи на наказанието – основните са посочени в чл.35 от НК Чл. 35. (1) Наказателната отговорност е лична. (2) Наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление. (3) Наказанието е съответно на престъплението. (4) Наказание за престъпление се налага само от установените съдилища. Теоретично могат да бъдат изведени и др принципи. Ал. 1 наказателната отговорност е лична – наказание може да бъде наложено само на лицето, извършило престъпление (родителите не носят наказ отговорност за престъпленията на малолетните или деца). След смъртта на осъдения неговото наказание не се изтърпява от наследниците му. Това, че основната отговорност е лична означава, че съдържанието на отделните видове наказания е такава, че когато бъде наложена на едно лице директно засяга само неговите права и интереси, но поради неговите различни връзки в обществото и най-вече в семейството, не може косвено наказанието да не рефлектира. Това е опитано да се смекчи от законодателя. Втори принцип на наказанието е чл.35, ал.2 – законоустановеност на наказанието – означава, че на осъдения може да се наложи само такъв вид наказание и в такива размери, каквито са предвидени в Общата част на НК. На второ място за конкретно извършено престъпление може да се наложи наказание във вида и размера определен в нормата на Особената част, самият процес на определяне на наказанието от съда става в съответствие с императивните норми на чл.54 и следв. Ал.3 – изключително важна – наказанието е съответно на престъплението – тежко престъпление – тежко наказание и обратното. Съответствието на наказанието на престъплението стои в основата на самите цели на наказанието. Отстъплението от този принцип превръща наказанието в самоцел. Освен това този принципза съответствието е свързан със справедливото възмездие за извършеното престъпление. Този принцип е последователно прокаран от самия законодател, който в особената част определя тежестта на наказанието, воден от относителната (сравнена с др) степен на общ опасност на престъплението. По-нататък този принцип се наблюдава и в дейността на съда при отмерване на съответното наказание за съответното престъпление. Това е част от чл.54, ал.1, където се определя зависимостта на наказанието от степента на общ опасност. 4. Цели на наказанието – разглеждани в исторически правен аспект от древността до наши дни съществуват две основни теории за целта на наказанието. Едната от тях – абсолютни теории- съгласно които целта на наказанието е единствено и само възмездие за извършеното престъпление. Наказанието не преследва никакви превантивни цели и задачи и не възпитава когото и да било. Потдръжници са в древността Платон, в по-ново време Кант – законът е абсолютен императив и наказанието се налага заради посегателство в/у този императив. Хегел престъплението е отрицание на закона, а наказанието е отрицание на отрицанието – на престъплението. Същността на тези абсолютни теории се свежда до схващане на наказанието като възмездие – задължително съдържа страдание за извършителя – едно зло, с което се отвръща на злото причинено от осъдения със своето престъпление. Др група теории – относителни теории за целта на наказанието. Съгласно тях наказнието няма за цел и не преследва никакво възмездие като според нея (вижда се в чл.36 от НК) целите на наказанието са изключително и само превантивни. Наказанието се налага по повод на един факт от миналото, което със своите цели е обърнато към бъдещето – за недопускане на нови престъпления от осъдения и от др членове на обществото. Наказанието не е средство за борба с вече извършеното престъпление. За борба с престъпленията – неизбежна отбрана, доброволен отказ, поощрителни норми – средтва заборба с престъпленията като наказанието не е средство. Потдръжници – Протагов, Монтескьо, Волтер, Фоербах – края на XVIII и началото на XIX век – той за пръв път разграничава термините специална и генерална превенция като набляга на генералната. В края на XIX век Франк Фонлиет поставя началото на съвременната социалистическа школа и поставя акцент на специалната превенция. Най-общо казано по настоящем доминират обединителните теории (смесени) – наказанието преследва както възмездие, така и като превенция. Актуален е въпросът за целите преследвани с НП въобще – и с наказанието и с мерките на въздействие. В Германия (основни наказния са лишаване от свобода и глоба) на наказанието са възложени повече цели на справедливо възмездие. Докато мерките за възпитание (определят се с оглед личността на дееца и са ориентирани към бъдещето – защита на обществото) – настаняване в психиатрично заведение, настаняване в клиника за наркомани, а рецидивистите в осигурителни заведения, извън наказанието. Възпитателни мерки – нашите са различни с тези в Германия, но са ориентирани към бъдещето. В България целите, които се преследват с накзанието са комплексни, абсолютизира се ролята на накзанието. Официално се приема, че целите на наказанието са единствено и само целите на специалната и генералната превенция. Функцията на наказанието като възмездие се крие, не се афишира. Целите на наказанието в бъл НК са посочени в чл.36, но те са по-близките цели на наказанието, които се явяват средство за постигане целите на специалната и генералната превенция. В Германия това е възложено на мерките за въздействие. Цел на специалната превенция – в Бъл осъденият да не върши нови престъпления. На първо място целите на специалната превенция се постигат чрез въздействие в/у психиката на осъдения, чрез наложеното наказание. Това въздействие в две насоки – поправително и превъзпитателно, съгласно т.1 – да се превъзпита към спазване на законите. Втората насока на въздействие в/у психиката е предупредително, сплашващо – върху психиката, за постигане целите на специалната превенция. По отнош на осъдения за постигане целите на специалната превенция се разчита не само на въздействие върху психиката, но се разчита и на едно физическо отнемане на възможността за извършване на нови престъпления – това е цел и не винаги се постига. Цели на генералната превенция – постига се чрез по-близко въздействие отразено в чл.36, ал.1, т.3 – въздействие върху психиката на др членове на обществото с престъпни нагласи – възпитателно ипредупредително. Изграждане на контра мотиви. На такива лица не се налагат репресивни мерки заради тяхното поведение. Чл.36, ал.2 наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство. Отрича се, че това не е целта на наказанието – физическото и морално страдание, това не е цел, а ефект от наказанието. Възмездие – цивилизовано отмъщение. То не е посочено изрично като цел на наказанието. Има ли такава роля наказанието – справедливо възмездие? При отговор се държи сметка за чл.5 – съответствие на наказанието и изхождането от степента на общ опасност. Има връзка м/у принципа на съответствието на наказанието и целите на специалната и генералната превенция. Без това съответствие не може да се постигне предупредително и сплашващо въздействие – леко наказание за тежко престъпление. Освен това принципът на съответствие е тясно свързан със справедливостта на наказанието. Справедливостта от своя страна е необходима, за да играе наказанието възпитателно въздействие. Съответствието на престъплението по своята тежест, наказанието играе превантивни задачи, но когато наказанието съответства на тежестта на престъплението, то играе роля и на възмездие – справедливо възмездие за причиненото с престъплението. Справедливото възмездие също има превантивна функция – саморазправата. Наказанието няма за цел репариране на вредите – обезщетяване на потърпевшите. Наказанието е средство за защита на обществото в бъдеще от нови престъпления. Държавата се грижи за това. За обезщетяването на вреди потърпевшият може да подаде граждански иск още в наказателния процес или след влизане в сила на осъдителната присъда пред гражданския съд. Констатациите на наказат съд са задължителни за гражданския съд. Чл.37 – системата на наказанията – посочени са всички видове наказания. Те са с различна тежест. Най-малкото е общ порицание, а най-тежкото е доживотен затвор без право на замяна. Това дава възможност за степенуване с оглед постигане целите на наказанието. Те са и с различно съдържание и това дава възможностти. Раздел II от чл.38 до чл.52 от учебника. Да се обърне внимание на съдържанието на наказанието; неговитеразмери – минимален и максимален; принципните срокове или размери; ако не е изтърпяно наказание – с какво се заменя.
Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|