Понятие за наказателното право като клон на правната система
Доброволен отказ при приготовление(чл.17, ал.3) и
Изтегляне 1.35 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Задружна престъпна дейност
Доброволен отказ при приготовление(чл.17, ал.3) ипри опит(чл.18, ал.3) Възможност: - деецът не се наказва изобщо поради доброволен отказ. От субективна страна доброволен отказ се характеризира с това, че деецът взима ново решение обратно на престъпление – за окончателен отказ от извършване на престъпление. На второ място – по начина взимане на решение – законът казва “по собствена подбуда”, което е грешно – деецът взема решение за отказ при ясно съзнание, че е възможно да извърши + стадия на приготовление или да довърши при опита престъплението. Решението е доброволно – взето по воля на дееца – има вариант на поведение. При това положение няма значение кой е инициатор за отказа – жертва, полицейски сътрудник или др. При погрешна представа на дееца меродавна е неговата представа – според него е възможно да извърши престъплението. Ако той обаче се откажепреди това, че мисли, че не може да извърши престъпление, отговорност ще носи само за приготовлението или опита. При довършеният опит – чл.18, ал.3 буква “б” – доброволен отказ при довършено престъпление няма. Задружна престъпна дейностФакултативно учасие (нарича се още същинско съучастие) – уредено е в чл.20 до чл. 22 Чл. 20. (1) Съучастници в извършването на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите. (2) Извършител е този, който участвува в самото изпълнение на престъплението. (3) Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението. (4) Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин. Чл. 21. (1) Всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие. (2) Подбудителят и помагачът отговарят само за онова, за което умишлено са подбудили или подпомогнали извършителя. (3) Когато поради определено лично свойство или отношение на дееца законът възвежда извършеното деяние в престъпление, за това престъпление отговарят и подбудителят, и помагачът, за които тези обстоятелства не са налице. (4) Особените обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице. Чл. 22. (1) Подбудителят и помагачът не се наказват, ако по собствена подбуда се откажат от по-нататъшно участие и попречат да се извърши деянието или предотвратят настъпването на престъпните последици. (2) В тези случаи се прилага съответно разпоредбата на чл. 19. Престъпление може да бъде извършено и само от едно лице, а също и от две или повече действащи в съучастие (това е просто съучастие като има и др форми на съучастие). Под съучастие се разбира умишлено и задружно участие на две или повечеч лица в осъществяването на конкретно умишлено престъпление. Както е видимо от дефиницията факултативно съучастие се дефинира чрез престъплението като начин на участие в него – умишлено и задружно. Показва как се осъществява конкреетно престъпление и неговия способ и начин. Институтът е функционален, нормите на чл.20-22 не са предметни, не регламентират вид престъпление, съучастието не е вид престъпление. След като съучастието е начин на участие, способ (дефинира се чрез престъпление), но липсва престъпление (то дори не е започнало, дори не сме в стадия на опита), следователно не може да се говори за начин на участие в нещо несъществено, не може да се говори за съучастие и неговите видове – подбудителство, помагачество, извършителство. Предприетата до този момент колективна престъпна дейност може да се определи като приготовление – задружно осъществяване на приготовлението под формата на намиране на съучастници и др. (чл.17,ал.1). За съучастие можем да говорим смо когато конкретно престъпление е осъществено от две или повече лица без ограничение в максималния брой. Абсолютно задължително е поне едно от тези лица да е извършител – да участва в самото изпълнително деяние. По-нататък става дума за две или повече наказателно отговорни лица и са действали в състояние на вменяемост. Когато престъплението е осъществено от едно наказ отговорно лице като е използвал др наказ неотговорно лице като оръжие, коеот осъществява признаците на състава, говорим за т. нар. посредствена извършителство, при което съучастие липсва и за престъпление отговаря само посредственият извършител, но не и посредника – осъществяване на престъплението. Когато наказ отговорно лице осъществи престъплението като умишлено склонява или подпомага другиго изобщо наказателно неотговорен (невменяем или малолетен) или др неотговорно за същото престъпление лице (поради това, че е заблудил, действал непредпазливо или без вина или пък не притежава специално качество изисквано за особеното престъпление, което е извършено), коеот лице непосредствено осъществява обективни признаци на състава на престъплението, тогава говорим за посредствен осъществител на престъплението. Посредник – лицето, което осъществява обективните признаци на състава, др е посредствен изпълнител. За съучастие можем да говорим само когато този обект има действителен принос за престъплението (допринесъл за извършване на престъплението). Съучастник може да бъде такова лице, чието деяние е в причина връзка с общ опасните последици. Деянието на извършителя е това, което непосредствено причинява последиците, тъй като става дума за изпълнително деяние на престъплението. Извършителят пряко и непосредствено въздейства върху обекта. Неговото деяние се явява решаващия каузален фактор за последиците. Акцесорни изпълнители – деянието им също е в причинна връзка с последиците, опосредена от изпълнителното деяние на извършителя и чрез извършителя в крайна сметка са престъпните последици. Причинният процес задължително преминава през изпълнителното деяние на изпълнителя, което ще рече, че акцесорни съучастници никога не могат със своите деяния без това на извършителя да предизвикат общ опасните последици. След като деянието, на който и да е съучстник стои в причинна връзка с престъпните последици и това деяние е осъщетвено преди настъпването на престъпните последици. Последващо съучастие на вече извършено престъпление няма – не е съучастие – не е допринесъл и не може да допринесе с нищо за извършване на престъплението. Дейността на таова лице (извършена след престъпление), но стояща в обективна и субективна връзка с него (придобиване предмета на кражбата, заличаване на следите, укриване на извършителя, извършване на банкови и др финансови операции на престъпно придобити средтва) представляват отделно самостоятелно престъпление, предвидено в текстовете не НК. Деецът отговаря за някое от т. нар. вторични престъпления, които задължително предполагат наличието на едно първично престъпление – убийство, кражба и др (чл.20, ал.4 – обещание за помощ след престъплението). Обещанието е съучастие, а не помощта след извършване на престъплението. Съучастието е една комплексна дейност, като начин за осуществяване на определено престъпление. Деянието на всеки един от съучастниците трябва да е в синхрон с деянието на останалите при изграждане на единното деяние на престъплението, в което участват всички. Характеристика н съучастието от субективна страна – за да може да има съучастие (изрично подчертано в чл.20) всеки един от съучастниците трябва да действа умишлено – както пряк така и евентуален умисъл. Всеки от съучастниците действа с умисъл за осъществяване на престъплението, което означава, че има представа за всички признаци от състава му – цялостна представа за вида на извършеното престъпление от всеки един от съучастниците. Нямаме съучастие когато двама души действат по непредпазливост и са предизвикали причиняването на общ опасни последици. В този случай сме изправени пред т. нар. независимо съпричинителство – всеки отговаря самостоятелно съобразно наличието и формата на вината и деянието на всеки един се преценява самостоятелно, независимо от деянието на др. Няма съучастие в непредпазливи престъпления. Когато всички действат по непредпазливост и без вина, ако някой действа умишлено и използва др за непосредствено извършване на престъпление в случая е посредствено извършителство. Съобразно изискванията за умисъл – ако някой по непредпазливост склонява някого или подпомага извършването на престъпление. Изисква се освен наличието на умисъл, задружно (съвместно) участие на всички лица в осъщесвяването на умишленото престъпление. Тази съвместност е известна като “общност на умисъла” (общ умисъл м/у съучастниците). Тази общност се нарича субективна връзка м/у съучастниците в престъплението. Тази субективна връзка означава представа (съзнание) у всеки един от съучастниците, че не е сам при осъщесвяване на престъплението, че действа заедно с др лица, у които е налице умисъл за същото конкретно престъпление, в което и той взима участие. Тази задружност може да бъде дадена далеч преди извършване на престъпление, но може да възникне спонтанно и внезапно преди започване на извършване на престъпление. Възможно е самостоятелно започване на престъпление и присъединяване на др лице за настъпване на последиците. Тази субективна връзка може да бъде изрична, може и мълчаливо постигната. Втъзакта е абсолютно задължителна, м/у който и да е от акцесорните съучастници и главният съучастник – извършителя. Тъй като става дума за акцесорни съучастници, които са и факултативни съучастници, субективната връзка м/у тях не е необходима – съучастието ще е на лице. При съизвършителство субективната връзка е абсолютно задължителна м/у съизвършителите. В нейният класически вид – субективната връзка е двустранна – акцесорните съучастници съзнават, че улесняват извършителя, но и извършителят съзнава, че е подпомогнат или склонен от другиго за извършване на престъпление. Специално при съизвършителство двустранната ввръзка е задължителна. По изключение в нашата съдебна практика съществува теорията, че м/у акцесорните съучастници субективната връзка може да е и еднократна – от акцесорните съучастници към извършителя. Умисълът на акцесорните съучастници присъщо (част от нещо) съдържа тази субективна връзка – акцесорните съучастници осъзнават, че подбудителстват за извършване на престъпление. Извършителят може и да не осъзнава този факт и да мисли, че е сам (подхвърляне на нож умишлено при сбиване, с който е извършено убийството. Извършителят не забелязва, че ножът е поставен там умишлено, а мисли просто, че си е бил там). 4. Когато се приеме, че има съучастие м/у две или повече лица в осъществяване на престъплението, престъплението е конкретно определено и обхваща деянието на всички в едно единно цяло – всеки от съучастниците отговаря за извършено престъпление и за причиненият от всички общ престъпен резултат, независимо от конкретното му участие. Всички отговарят за довършеното умишлено престъпление – престъплението е едно – няма един да отговаря за престъплението, а др за опит. Когато в съучастието отпада умисълът (пр. – упражняване е в стрелба от няколко души, при което е причинена смърт на случаен минувач) – ако нямаме вина ще имаме непредпазливо престъпление, което няма да е наказуемо. Ако липсва субективна връзка м/у тях, липсва и съучастие – разпада се съучастието. Всеки отговаря за своето деяние, когато липсва субективна връзка. 5. Акцесорност на подбудителската и помагаческата дейност (на съучастието) – този въпрос има изключително практическо занчение. Обстоятелството, че без начало на престъплението не може да говорим за съучастие стигаме до извода, че за подбудителска и помагаческа дейност, без да е започнало престъпление подбудителят ще остане ненаказан. В закона обаче е инкриминирано подбуди и помагаческа дейност, без да имаме съучастие. Подбудителството и помагачеството е само по себе си самостоятелно престъпление, за което се носи отговорност – товаа е уредено от законодателите на мн страни. По нашия закон е възприета т. нар. акцесорност на подбудителската и помагаческата дейност осъществявана от главния помагач извършител. Подбудителската и помагаческата дейноста са само едни условия за настъпване на последиците. По бъл НП сама по себе си (на своя собствена осн) в момента на нейното извършване подбудит и помгач дейност е несъставомерна и по общото право наказуема. Своята релевантност тя получава от изпълнителното деяние, което е съставомерно и бъде осъщественно. От акцесорните на подбудителски и помагачески деяния следва, че за съучастие и за неговите видове (подбуд и помагач) може да се говори едва когато започне осъществяването на изпълнителното деяние. От този момент субектите на подбудит и помагач деяние носят отговорност за започнатото или довършено престъпление. Като техника наказанието се определя в рамките на предвиденото за престъпление, което е част от действителността. Съотвената норма от НК се посочва и се казва във връзка с чл.20 – ако е помагач, ако престъплението е в стадия на опита – във връзка с чл.18, ал.1. До момента на започване на изпълнителното деяние по общо право подбудит и помагач деяние е наказуема, независимо от обстоятелствата, че тази дейност е осъществена до край. Помагачът понякога може да осъществи своята подбудителска дейност и по време на извършване на самото престъпление. Изключение на наказуемостта на подбудит и помагач деяния по време на нейното извършване – възможността нейните субекти да отговарят за приготовление до толкова до колкото са създали условия за извършване на престъпление, намерили са бъдещ извършител, подбудител, помагач. Възможно е намереният помагач действително да осъществи действията, за които е дал обещание. Съгласно чл.17, ал.2 приготовлението е наказуемо. Отговарят за приготовление по съответната норма визираща приготовлението като на всеки един отговаря поотделно и са юридически равнопоставени – участници в приготовлението, а не подбудители, помагачи – такива в приготовлението няма. По силата на специални разпоредби от особената част инкриминирали подбудит и помагач дейност – това са специални престъпления, чието изпълнително деяние се изразява в склоняване към престъпление – чл.117, ал.2 – склоняване за убийство. Този, който осъществи склоняващото въздействие е като самостоятелен извършител на това престъпление. Съставът е субсидиарен и когато престъплението бъде извършено субектът на склоняване ще бъдеподбудител и ще отговаря по чл.116 във връзка с чл.20, ал.3, където наказанието е по-високо. Чл.293 е същият случай – склоняване за лъжесвидетелстване. Ако престъплението бъде извършено субсидиарният характер на чл.293 отпада и отговорността ще се носи по чл.290 във връзка с чл.20, ал.3. Когато помагаческото действие се осъществява към др главна дейност, която не е престъпление – чл.127 – склоняване към самоубийство. В този случай помагачът и подбудителят е непосредствен извършител и неговата дейност е съставомерна. Имаме несъставомерно деяние и съставомерна подбудителска и помагаческа дейност. Тази фигура е точно обратна на съучастието. Тъкмо защото е несъставомерна тази дейност ако бъде осъществена отговорност ще се носи по същия член – 127 (няма субсидиарен х-р). Подбудит и помагач дейност се наказва като съучастие и всички са участнитци в това престъление – изрично е посочено в чл20, ал.1 – и всички носят отговорност – чл.20, ал.3 – подбудител; чл.20, ал.4 – помагач. Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|