Понятие за наказателното право като клон на правната система

Видове съучастие

Извършителство – чл.20, ал.2 – главният съучастник, без него няма съучастие и наказуемост

Подбудителство – чл.20, ал.3

Помагачество – чл.20, ал.4

1. Извършител – участва в самото изпълнение на престъплението. В обективен план участва в изпълнителното деяние, субективният критерий не е от значение – какво мисли деецът за своето участие. Ако не участва в изпълнителното деяние, но присъства на местопрестъплението, това не.... Извършителят трябва да притежава специално качество ако такова се изисква; дори фактически да участва в изпълнителното деяние, но не притежава изискваното качество (по чл.311 – длъжностно лице), той не може да бъде извършител по този член. Когато това лице взима участие в изпълнителното деяние заедно с др лице, което притежава специално качество – ще имаме помагач и извършител – само този, който притежава специалното качество. Извършитеят когото осъществява престъпление, чийто субективен състав засяга специлана цел, извършителят трябва да преследва задължително тази цел, а за акцесорните участници е достатъчно да съзнават това обстоятелство – че извършителят преследва тази цел. Често пъти извършителството се представя като съизвършителство – взели са участие две или повече лица. За да има съизвършителство всеки един от тях трябва да има умисъла за всички признаци на състава – да има умисъл за едно и също престъпление. Субективна връзка м/у съизвършителите – съвместна представа един за друг. Съизвършителството може да бъде едновременно и последователно – първо действа единият, след това другият. Субективната връзка м/у тях трябва да бъде дадена предварително – преди започване деянието на първия извършител. Ако предварително тази връзка не бъде дадена м/у извършителите няма съучастие и всеки сам отговаря за това, което е извършил. Този момент трябва да се изследва и докаже, защото има директно отнош към тежестта на наказанието.

2. Подбудител – този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението (престъплението е извършено). Склонява участника в изпълнителното деяние. Подбудителят на помагача е помагач – изхожда се от ефекта на неговата дейност в изпълнителното деяние – извършва помагаческа дейност. Помагачът на подбудителя е подбудител (Гергинов). Няма значение с какви средства е мотивиран извършителя. Ако това е извършено с престъпление – ще отговаря и за това престъпление (подбудителят). Той само мотивира извършителя, без да взема участие с него в изпълнителното деяние. Ако участва ще имеме съизвършителство, което поглъща подбъдителската дейност – тя има субсидиарен характер.

3. Помагач – този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез.... Когато предварително е дадено обещание е интелектуално помагачество – окуражаване на извършителя

Разликата м/у помагачество и подбудителство:

Тя е в това, че подбудителят създава престъпно решение в съзнанието на бъдещия извършител, без значение как то е формулирано. Помагачът заварва формулираното решение и просто го укрепва. Помагач е този, който отстранява спънки – т. нар. физическо помагачество. Помагачът не трябва да участва в изпълнителното деяние, за да остане помагач, даже и по време на изпълнителното деяние да не взима участие в изпълнителното деяние. По отнош на извършителството помагачеството също като подбудителството е субсидиарно.

4. Наказуемост на съучастниците – дадена е в чл.21, ал.1, която е основната разпоредба – всички съучастници се наказват с наказание за извършеното престъпление (извършено от тях в съучастие). Взимат се в предвид всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. За определяне гарниците на наказанието се вземат в предвид: характер - вида на съучастието и степента на участието – специално за съучастието. В зависимост от степента на участие подбудител с голяма степен на участие може да бъде наказан по тежко от извършител. Най-тежко се наказва извършителството, след това подбудителството и помагачеството – чл.58б – специално за помагачеството. Ако подбудителят има голяма степен на участие може да буде наказан по-тежко от извършителя.

А/ Всички имат общ умисъл за конкретно престъпление. По време на престъплението е възможно извършителят да извърши нещо повече от предвиденото – тогава говорим за акцес. Акцесът бива качествен – осъществява се различно от предвиденото вместо него или на ред с предвиденото. За това престъпление съучастие няма. Когато сме в хипотезата “вместо”, съучастие няма и “съучастниците” не носят отговорност. Ако хипотетично е наред с него – участниците носят отговорност само за първото, а второто е самостоятелно извършено. Количествен акцес – извършителят е извършил по-тежко птрестъпление, от което е бил подбуден и подпомаган. В състава му се включва състава на по-лекото престъпление – извършва квалифициран, а не основен състав на престъплението. Втората хипотеза е .... – подбудителят и помагача отговарят само за това, за което са подбудили и помагали – вместо кражба е извършен грабеж.

Б/ чл.21, ал.3 - ...... При длъжностно присвояване – извършител само длъжностно лице, за военни престъпления – военно лице. Ако такива престъпления са извършени с подбудител или помагач, който не притежава особеното качество на субекта, въпреки и двамата участват в изпълнителното деяние, учаастникът без специално качество се третира като акцесорен съучастник.

В/ чл.20, ал.4.......

Ал.3 и ал.4 взаимно се допълват до логическото цяло. Ал.4 изключва наказ отговорност и освен това повишава или намалява наказанието. Ал.4 има едно изключение от принципа на акцесорност на съучастието. Хипотезите в нея увеличават или намаляват наказ отговорност на тези съучастници. Ако един от съуастниците се откаже от извършване на престъпление, но др не се откажат, то само отказалият се ще бъде освободен от наказ отговорност. Възможно е отговорност да се търси от двама съизвършители и едната да е по-тежка от отговорността на др - вземат се в предеид квалифициращи обстоятелства.

Г/ чл.22 – доброволен отказ от съучастие – разпоредбата не е пълна

5. Задружна престъпна дейност – до сега се занимаваме само с една хипотеза на задружна престъпна дейност – факултативно съучастие. Задружна престъпна дейност е широко понятие и обхваща:

• 
  при обективно единство на отделните деяния и общтност на умисъла;
  
• 
  извън задружната престъпна дейност остава т. нар. посредствено извършителство. За това престъпление отговаря единствено посредствения извършител, но не и посредника – или изобщо не отговаря, или отговаря за др престъпление;
  
• 
  извън задружната престъпна дейност остава и независимото съпричиняване, където общ опасните последици настъпват като резултат на взаимодействието на две или повече лица, при които накои от тях действат без вина, а др – непредпазливо, някои от тях не действат умишлено (строителна и монтажна дейност);
  

А/ уредба на задружната престъпна дейност в Общата част на НК

• 
  задружно осъществяване на престъпление – намиране на съучастници – чл.18, ал.1 (това не е единствената форма на задружната престъпна дейност при намиране на съучастници). Щом липсва изпълнително деяние и сме в стадия на приготовлението, липсва съучастие и “съучастниците” ще отговарят за приготовление – те са бъдещи съучастници, участници в приготовлението и са юридически равнопоставени и ще отговарят на една и съща разпоредба.
  
• 
  Факултативно съучастие – чл.20 до чл.22 от НК. То се нарича още и същинско съучастие (до сега говорихме за неговите видове) – има две форми
  

= съизвършителство просто/обикновено – когато в самото извършителство участват при двустранна субективна връзка две или повече лица. Тъкмо съизвършителството съществено увеличава степрнта на общ опасност на престъплението, защото в него участват най-малко двама извършители и се причинява по-голяма вреда и по-голяма вероятност тя да настъпи. Съизвършителството укрепва...... , затруднява се разкриването.

Б/ Особени форми на задружната престъпна дейност, предвидени в Особенат част:

• 
  престъпления извършени от две или повече (група) лица – съизвършителство. Такива са изнасилване по чл.152, ал.3, т.1; чл.199, ал.1, т.2 – грабеж и др. Разкрива се съдържанието на този класифициращ признак и става дума за съизвършителсто – участие в изпълнителното деяние на две или повече лица. Съпротива срещу началник – чл.376, ал.3. съучастието по начало е отегчаващо вината обстоятелство. При определени престъпления обаче цъизвършителят увеличава толкова мн опасността, че тя не може да бъде.... в рамките на посочените състави. Общ опасност се увеличава качествено специално при физическото въздействие. Особената форма е конкретизация по задружна престъпна дейност. Тук при квалификацията нормите на чл20 до 22 не се съчетават изрично и специфичните правила при тях не се вземат в предвид. Законодателят е предвидил този факт в определената санкция. Остават преобладаващи същинските белези на съизвършителството.
  
• 
  Необходимо (несъщинско съучастие) – противоположно на факултативното съучастие по чл.20 до 22. За несъщинско съучастие като особена форма на задружна престъпна дейност говорим когато основният състав на даден вид престъпление съдържа като обективен признак съизвършителската дейност. Този вид престъпление се извършва най-малко с две деяния, извършени от две или повече лица. Поведението на всички съучастници е наказуемо, носят наказ отгоеоворност – чл.155 – сводничество – няма го точно това необходимо съучастие. При несъщинско съучастие деянието на всеки деец се квалифицира като отделно самостоятелно престъпление, без иползване на чл.20 до 22. Задружната престъпна дейност е взета в предвид от законодателя при определяне на наказанието. Визирането на съизвършителството с нарочен обективен признак на особения състав води до криминализация.... като особен вид престъпление. Несъщинското съучастие е отделен вид престъпление.