Понятие за наказателното право като клон на правната система
Изтегляне 1.35 Mb.
|
РецидивЧл.27 до чл.30 от НК урежда рецидива. Има различни видове рецидив, които са законово уредени. Рецидив означава, че престъплението е извършено след влязла в сила присъда за др престъпление. Престъпления м/у които няма влязла в сила присъда не са рецидив. Меродавният момент е влизане в сила на присъдата – ако е извършено престъпление след постановяване на присъда, но тя не е влязла в сила, ще има съвкупност с предишното престъпление. Не е необходимо да е започнало изпълнение на наказанието, още по малко да е приключило. Първи вид рецидив по чл.27 – извършено е престъпление, след това влиза в сила осъдителна присъда за това престъпление. Освен това с тази присъда се постановява наказание – лишаване от свобода. Освен това присъдата е ефективна - наложеното наказание лишаване от свобода се изтърпява. Когато има условно осъждане чл.66 и след или преди предсрочното освобождаване чл.70 и след изключват прилагането на чл.27. Присъдата трябва да е ефективна. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода може да е започнало, може и да не е започнало, но не е приключило, когато осъденият извърши второ престъпление. То е в условието на рецидив. Осъденият извършва престъпление в затвора или преди да влезе в затвора. Съдът, който налага наказание за второто престъпление по чл.27 определя наказание за престъплението. Чл.27 се прилага, когато съдът наложи и за второто престъпление наказание – лишаване от свобода. Пр. първото наказание е лишаване от свобода за 3год. Извършва ново престъпление 1год. след влизането в затвора. Съдът когато налага наказание за това престъпление възможно е присъдата за първото да бъде наложена мн по-късно – след освобождаването му от затвора, в зависимост от това кога се разкрива второто престъпление. За престъплението в затвора съдът налага 4год. лишаване от свобода. Според чл.27 съдът трябва да определи едно общо наказание за двете престъпления. Общото наказание е един сбор – неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода наложено с първата присъда към момента на извършване на второто престъпление – две години в нашия пример (първото събираемо). Съдът има възможност към неизтърпяната част да прибави цялото наказание от втората присъда. Възможно е да присъединим само част от наказанието за втората присъда – това е спецификата на чл.27. Съдът трябва да съобрази, че неизтърпяното и присъидиненото към него наказание трябва да даде сбор не по малък от наказанието по втората присъда – наказанието ще е в рамките от 4-6 години. Второто съображение е максималният размер на тази част от наказанието, която се присъединява съгласно чл.39 – определеното общо наказание може да бъде най-много 30год. При вземане на решение за присъединяване на заст или цялото наказание от втората присъда, съдът се ръководи от целите на наказанието. Чл.27, ал.2 наказанието се присъединява изцяло ако второто наказание е повече от 5год. или второто престъпление е повторно или опасен рецидив. В тези случаи към неизтърпяната част се присъединява цялата втора присъда независимо от общия брой. Ограниченията по чл.39, ал.2 се отнасят само за хипотезата на чл.27, ал.1. Чл. 27, ал.3 – престъпления след излизане от затвора. Наложеното второ наказание се изтърпява изцяло. По чл.27, ал.1 няма значение кога ще се наложи второто наказание. Това нищо не променя. Излижаните години му се приспадат. Рецидивът, който урежда чл.28 се нарича специален рецидив. Този рецидив в Особената част на НК се въздига в признак на квалифициран състав в някои престъпления, с термина “повторно” – квалифициращо обстоятелство. Правните последици от това, че престъплението е извършено повторно – в условията на специален рецидив. Те са две възможни: - когато престъплението е от този вид, когато законодателят е предвидил квалифициран състав, например кражба означава, че тя ще се квалифицира не по основния състав, а по чл.195 – квалифициран състав, което се отразява на наказанието – нови рамки. - ако извършеното престъпление е от такъв вид, за което не е предвидено квалифициран състав (обида, клевета) повторността няма да доведе до квалифициран състав, а ще бъде взета от съда като отегчаващо обстоятелство. Чл.28, ал1 – предвиденото в Особената част на НК наказание за престъпление, извършено повторно се налага ако деецът е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за др такова престъпление. След известно време в давностния срок влиза присъда за предишното престъпление. Влизането в сила е началния момент, след който ако се извърши второ такова престъпление за него се казва, че е извършено в условията на специален рецидив – наказва се по-тежко от първото престъпление. Крайният момент, до който трябва да се извърши второто престъпление трябва да се съобрази 5год. срок. Посочен в чл.30, ал.1 от НК – правилата на чл.28 не се прилагат след 5год. срок от момента на извършване на първото престъпление и присъдата е сфективна. Ако присъдата е условна – чл.30, ал.2 - 5год срок започва да тече от момента на изтърпяване на изпитателния срок за первото престъпление. Ако второто преатъпление е извършрно в затвора се прилага чл.27 и чл.28 – квалифицира се и се прибавя към неизтърпяното наказание. Ако второто престъпление е през 5год срок – то е повторно. След изтичане на 5год срок престъплението не е повторно и ще е квалифицирано по основния състав. Когато има изпитателен срок и второто престъпление е извършено в него – правилата на чл.68 и то е квалифициран състав. До изтичане на 5год давностен срок ако се извърши второ престъпление, то ще е повторно. Чл.30 - специално обръща внимание, че реабилитацията в този 5год срок не изключва правилата на повторността. Ако се извърши престъпление в този 5год срок, законът “си спомня” за първото престъпление, въпреки чистото свидетелство за съдимост. Чл.29 – опасен рецидив. Правните последици са принципно същите като при специалния рецидив. Кражбата извършена в условията на опасен рецидив се квалифицира по чл.195 – наказанието е още по-тежко – ал.1. Опасният рецидив има две основни хипотези – буква “а” свързва опасния рецидив, че престъплението е извършено след осъждане на дееца за тежко престъпление с тежко наказание – дълго лишаване от свобода. Б/ лицето е многократно осъждано. Буква “а” – деецът извършва престъплението след като е бил осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода от не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66. Изискванията посочени в буква “а” се отнасят за първото престъпление и присъдата за него, а не за самото престъпление опасен рецидив. Първото престъпление се изисква да бъде тежко, умишлено. Тежко престъпление – легална дефиниция в чл.93, т.7 – в нормата се предвижда наказание по-голямо от 5год. Когато се преценява се взема в предвид горният размер на границата на наказанията, по-голям от 5год. Съдът от своя страна трябва да наложи наказание поне 1год за лишаване от свобода за първото престъпление. Буква “б” – многократност на осъждане, предшестващи престъплението опасен рецидив – чл.29, ал.1 буква “б” – деецът извърши престъплението след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66. Присъдите да са лишаване от свобода само за умишлени престъпления от общ характер и поне само една от тези осъдителни присъди да е ефективна. Две или повече осъждания предшестващи опасния рецидив – решение на върховния съд – а не две или повече престъпления. Как се броят тези осъждания – изискване да се зачете едно осъждане. Пр. деецът извършва три предтъпления в съвкупност – разкрива се едно от тези престъпления и присъдата за него; след време се разкрива и второто – втора присъда и после и третото. След тях лицето извършва и четвърто престъпление. По отнош на чл.29, буква “б” имаме едно осъждане за трите престъпления. За тях може да има една присъда ако са разкрити към момента на извършването. Чисто процесуални проблеми не могат да се отразяват на вида и размера на присъдата и наказанието. Върховният съд казва, че две или повече осъждания означават поне две присъди за престъпления, които не са извършени в условията на съвкупност. Ситуацията – престъпление и присъда за него, второ престъпление е извършено, а не разкрито след присъдата и присъда за второто престъпление и се извършва след тях трето престъпление. Срокът по чл.30 важи и за опасния рецидив като когато става въпрос за буква “б”, 5год срок не трябва да е изтекъл от изтърпяване на наказанието и се извършва престъпление опасен рецидив. Съгласно чл.29, ал.2 не се взима престъпление на дееца извършено като непълнолетен. Чл.29., ал.3 – когато за дадено престъпление са предвидени едновременно състави на повторно извършено престъпление и за опасен рецидив и деянието осъществява признаците на двата. Прилага се разпоредбата за опасен рецидив. Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|