Понятие за наказателното право като клон на правната система
Определяне на наказанието – главаV
Изтегляне 1.35 Mb.
|
Определяне на наказанието – главаVТова е дейност на съда. Трябва да отбележим, че тя се предшества във времето от една др дейност, при която съдът е констатирал, че има извършено престъпление и че наказателно отговорен участник в това престъпление е обвиняемият. Освен това съдът е дал квалификация по съответния член от НК. Специално при определяне на наказ от съда, съдът се ръководи от два принципа уредени в НК – чл.54 и следващите – принцип на законност при определяне на наказанието и принцип на индивидуализация на наказанието. Два специфични принципи в сферата на определяне на накзанието. Те са проявление на др принципи в НП въобще – хуманизъм, справедливост. Тези общи принципи се проявяват чрез тези два при определяне на наказанието. 1. Принцип на закоността - има проявление в две насоки: -Съгласно чл.54, чл.1 съдът определя наказание в пределите предвидени от закона за извършеното престъпление - второто проявление - съдът определя наказаниепредвидено като се ръководи от Общата част на НК. Имат се в предвид разпоредбите, които имат отнош към тази дейност – определяне на наказанието – чл.18, ал.2 – определяне на накзанието при опит; чл.23 – наказание при съучастие; чл.62 и 63 – непълнолетни извършители; чл. 58 – специфични правила за опита и съучастието. Основната разпоредба от Общата част е тази на чл.36 – цели на наказанието. 2. Принцип за индивидуализация на наказанието – принципът на закона не отчита при наличието на наказанието индивидуалните и специфичните особености на престъплението и обвиняемия. За да се постигнат целите на наказанието не може да се изхожда само от вида на престъплението. Тази функция по съобразяване с кокретните особености се извършва чрез спазване на принципа на индивидуализация на накзанието, който е неразривно свързан със съобразяването от съда на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. При изясняване същността на тези обстоятелства се взима в предвид чл.56 – не са смегчаващи... То трябва да бъде несъставомерно, защото веднъж посочени в закона те вече са взети в предвид от законодателя при определяне на наказание и не е правилно съдът да ги вземе в предвид още веднъж при налагане на съответното наказание в рамките от-до. За пръв и единствен път тези обстоятелства се взимат от съда. Възможно е някое от съставомерните обстоятелства да има степен на проявление в съответнат действителност и съдът ще вземе в прредвид тази степен при определяне на наказнието – чл. 128 тежка телесна повреда е слепота както с едното, така и с двете очи – има значение каква е слепотата. Принципа за индивидуализация на наказанието съгласно чл.54, ал.1 е посочен със следните думи – “ и като вземе в предвид степента на общ опасност и дееца, подбудите и др смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства – това е родовото понятие. Първият вид са обсоятелства, които определят степента на общ опасност на деянието. Вторият обуславят общ опасност на дееца. Третият вид са субективните – смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Съдът се ръководи преди всичко от обстоятелствата, които определят степента на общ опасност на деянието. Съответствие на наказанието с тежестта на извършеното престъпление – чл.35, за да се постигне целта на наказанието по чл.36 – справедливост на наказанието - тя е абсолютно задължителна за осъществяване на възпитателно въздействие и за постигане на специалната и генералнат превенция и в крайна сметка защита на обществото от престъпления. Съответствието на наказанието е абсолютно задължително за постигане на предупредително и сплашващо въздействие върху престъпника и обществото – тежко наказание за тежко птрстъпление. Съответствието е абсолютно необходимо и за справедливо възмездие, извън целите на наказанието. Несъставомерни обстоятелства, които влияят върху степента на общ опасност и имат значение за определяне на наказанието – допълнителни несъставомерни общ опасни последици, предизвикани с предтъплението. Имат значение несъставомерните начини и средства, обстановка и време. Степен на общ опасност на деянието зависи и от несъставомерните качества на дееца и на вината – чл.54. Имат голямо значение за определяне на наказанието, тъй като влияят върху общ опасност на престъплението. То се заключва в това, че повишават тази опасност с увеличаване на вероятността от настъпване на общ опасните последици – рецидивист, длъжностно лице; също и субективните обстоятелства – умишлено и непредпазливо престъпление, при силно раздразнение – физически афект. Те влияят върху общ опасност и чрез засягане на допълнителни общ отношения. Втората група смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства – обуславят общ опасност на дееца – на личността на обвиняемия. Съобразяват се за постигане на целите по чл.36 – каква е тази личност, нейните характеристики и степента на нейната общ опасност. Този аспект на общ опасност се изразява преди всичко в извършеното престъпление – излива се в него. Има се в предвид и поведението на обвиняемия преди, по време на и след престъпление. Преди престъпление – изключително значение има съдебното минало на дееца, неговия морален облик в семейството и обществото. По време на престъпление – държането на дееца по време на престъпление извън самата престъпна дейност. След – възстановил ли е щетите след престъплението, когато не се сочи от законовия състав като поощрение. Неговото поведение по време на следствието и съда – признание, разкаяние, признава ли вината си, съдействие. Самопризнание – може да бъде смекчаващо обстоятелство, но не е задължително. То да не е под натиска на фактите и обективно способства за разследването. Не е необходимо искрено разкаяние със самопризнанието. Когато отрича вината губи едно смекчаващо обстоятелство, но това не е отегчаващо обстоятелство. Третата група – субективни – определят степента на вината. Тук трябва да се държи сметка за конкретните особености на вината – конкретно проявление на вината – прекият умисъл се наказва по-тежко от евнтуалния. Подбудите и мотивите – специално са посочени в чл.54, целта, състоянието на дееца, в което е извършил престъплението. Съдът определя справедливо наказание, държейки сметка за тези три групи смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, което е целесъобразно. При опрееляне на наказанието принципа на хуманизма на НП намира проявление в две насоки: - минимум принуда при налагане на наказанието – опазвайки всичко до тук и обвързан от тях съдът се стреми да определи възможно най-ниското наказание, което би могло да бъде средство за изпълнение на целите на наказанието по чл.36 – минимум принуда, но не за сметка на генералната и специалната превенция – антихуманизъм към обществото и хуманизъм към осъдения не се допуска. - при опрееляне на наказанието съдът се ръководи не само от обстоятелствата, опреелена общ опасност на дееца, но също и от личностните характеристики на дееца (здравословно състояние, ниска възраст – млад пълнолетен, преклонна възраст, тежко семейно положение) за определяне на хуманно наказание, без да се нарушават останалите принципи 2. Чл.55 – законово определяне рамките на наказанието в Особената част, съобразяването, с които е принцип на законността, но абсолютно определена е само горната граница. Може да се слезе под долната граница в случаите по чл.55. Приложението на този член е свързано с едно изключително смегчаващо обстоятелство (хуманна подбуда) или др хипотеза – наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, които не са изключителни, в конкретния случай. Рова само по себе си не е достатъчно, защото смекчаващите могат да бъдат компенсирани от отегчаващите обстоятелства. Най-лекото предвидено от закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Изхожда се от типичната степен на общ опасност – значително по-ниска от характерната за съответното престъпление. При наличието на тези предпоставки съдът е длъжен да се съобрази с алтернативите по чл.55 – две възможности за съда, които зависят от това как е определена санкцията в закона. Когато в особената част на НК е фиксирана долната граница за престъплението. В тези случаи съдът при хипотезата на чл.55 не може да определи др по вид наказание, но може да слезе под долната му граница. Единственото изключение е в чл.55, ал.2 – глоба –може да се намали до ½. Когато не е определена долна граница в Особената част за предвиденото там наказание или пък такава не можеда бъде определена с оглед вида на наказанието – доживотен затвор. Съдът може да замени наказанието с др по-леко по вид наказание. Чл.55 показва системата, при която става замяната – за доживотен затвор................................. Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|