Понятие за наказателното право като клон на правната система


Структура на задръжна престъпна дейност



страница8/13
Дата25.09.2017
Размер1.35 Mb.
#30994
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

Структура на задръжна престъпна дейност




  1. Необходимо съучастие, при което съизвършителя се проявява в насрещно деяние – пр. кръвосмешителството

  2. Друга форма – деянията на всички лица са еднопосочни

    1. Участие в бунт или въоръжвно нападение по чл.95

    2. Престъпни сдружения, създадени с цел извършване на престъпление – имат собствена структура

А/ сдружения, които нямат организиран характер – чл.163 участие в тълпа за нападение; чл.198 – затворниците да избягат

Б/ престъпни организации (престъпни групи) – инкриминира се участието в такава организация – това е отделно самостоятелно завършено престъпление. Участие в престъпна група за извършване на престъпление против републиката; чл.321 – всички без престпъления против държавата;



Предварителна престъпна дейност – самото сдружаване е форма на предварителна престъпна дейност. Приготовление за извършване на престъпление в тези хипотези се третира като извършено престъпление. Чл. 246 – наличие на наказуем стадий. Може да се търси наказ отговорност за опит за участие или организиране на престъпна организация. След извършване на такова престъпление няма доброволен отказ по чл.17. отказът по чл.109, ал.4 изисква да се окаже не пасивно, а да съобщи на властта, за да отпадне наказ му отговорност. Когато в последствие някой от участниците в престъпна организация извършат предвидени от организацията престъпления, ще носят отговорност за извършеното престъпление + тази за участие в организацията. Участниците в тези сдружения се уговарят по принцип за неогранич ...........................................................................................(2стр ги няма).................................................
В тази група се отнася фигурата на т. нар. съставно престъпление, което при конкуренция при квалификацията с разнородния, най-често идеална съвкупност от две или повече отделни престъпления. За съставно престъпление говорим когато изпълнителното деяние на дадено престъпление съгласно закона се състои от две части. Всяка от тези части пресдставлява отделно изпълнително деяние на др престъпление, предвидено в НК и от тука конкуренцията на двете разпоредби. Пр. грабеж – принуда по чл. 143. (или телесна повреда или убийство по чл.115 и следващите); др деяние е кражба по чл.194. За да определим какво е престъплението – грабеж или кражба и принуда, трябва да се изследва още една особеност на съставното престъпление. Друга особеност е, че м/у двете части на изпълнителното деяние съществува обективна и субективна връзка. В повечето случаи обективната връзка се изразява в това, че първата част “улеснява” извършването на втората част. Едното деяние е условие за извършване на др. Тази връзка е изрично посочена в чл.198 с израза “за това” (за отнемането). По изключение обективната връзка при т. нар. грабежоподобна кражба – чл.198, ал.3 когато не улеснява, а запазва резултата от първото деяние – принудата. Извършеното ще се третира като две отделни престъпления. За наличието на съответното престъпление е необходима не само обективна, но и субективна връзак м/у двете части на извършителното деяние. Субективната връзка представлява отражение в съзнанието на обекта на обективната връзка м/у двете части на деянието още със започване на изпълнителното деяние – започвайки принудата, деецът осъзнава последващото отнемане. Ако решението за отнемане се оформи след завършването на първата част, ще липсва субективната връзка и ще има две престъпления (убийство и след това реши да вземе нещо от убития – убийство + кражба). Когато формулира съставните престъпления - обуславя от това, че всяко съставно предтъпление има два вида обекти, два вида общ отнош и м/у тях има обективна връзка като те се защитават. В мн случаи посегателството върху защитавано престъпление е опосредено от посегателството предпазващото и след това се достига до предпазването. Колкото предпазващото значение на едното общ отнош е по-голямо и колкото посегателството б/у предпазваното общ отнош се извършва, толкова по-често се достига до изменение на общ опасност. Чатова е необходимо да се образуват такива състави на съставомерното престъпление.

Б/ двуактно престъпление – усложнението при тях е, че изпълнителното деяние се състои от две части, два елемента и пак подобно на съставомерните престъпления, м/у тях съществува субективна и обективна връзка. Разликата е, че нито една от тези части не представлява сама по себе си изпълнително деяние и само когато два акта са дадени във връзка помежду си разкриват общ опасност. Класически случай е било напускане на семейството и заживява с др на същите начала – сега е отменено от закона. Като такива престъпления се третират когато единият акт е изпълнително деяние на престъплението, но др не е. Напр по чл.170 – който влезе в чуждо жилище като употреби сила или заплашване.

3. Престъпления на системно извършване – като признак на законовия състав мн често е посочена системността – чл.329, ал.2 – системно се занимава с просия. Системно означава най-малко три прояви, посочени в разпоредбата на особената част и освен това извършени в непродължителен срок от време. Срокът зависи от деянието. Когато е извършена една или две прояви, или опвече с продължително време м/у тях, независимо, че отделните деяния съответстват на обективните признаци, те не са престъпления, не осъществяват състава. Когато имаме системност, всички деяния се третират като едно единствено престъпление.

4. Престъпления извършени по занаят – подобно на системното извършване обединява в едно престъпно единство множество еднородни деяния. Упражняване на занаят без разрешение, без правоспособност. За такива престъпления говорим при две предпоставки – системност и дейността да бъде източник на доходи.

5. Продължено престъпление (континуално деликт) – освен него има и продължавано, а има и продължително престпление, които нямат нищо общо помежду си. Тези продължени престъпления – може да намерим информация за тях в чл.80, ал.3 – престъпления, които траят непрекъснато. Характерно е, че след осъществяване на състава им престъпното деяние не се прекратява, а продължава да съществува (дението продължава да съществува, а не резултата). Създава се едно престъпно състояние. Времевият интервал може да бъде няколко минути до години. Основната им характеристика е думата непрекъснато. Без значение е волята на дееца, че той непрекъснато извършва престъпление – отклонение от военна служба по чл.380-381; незаконно държане на оръжие чл.339; неплащане на издръжка; Продълженото престъпление се осъществява с едно единствено деяние – прието е с тълкувателно решение №3 на ВС от.... Субектът осъществява престъпния състав с действие и след осъществяване на съставадеянието променя своята форма и се превръща в бездействие. Или към по начало законовия състав се изразява в бездействие и се изразява и по-нататък. Това бездействие осъществява непрекъснато състава на продълженото престъпление. Спецификата на продълженото престъпление се изразява в обстоятелството, че в момента на извършване на деянието законът възлага на дееца да прекрати престъпните последици. Неизпълнението на това задължение представлява бездействие, в резултат на което нарастване на престъпните последици по тежест, размер и др. Само при продължени престъпления заокнът възлага такова задължение. Това е така по няколко причини: след престъпното деяние престъпните последици се запазват, което дава възможност да бъдат прекратени; не само, че се запазват, но и нарастват във времето; деецът извършил продължително престъпление има пълната власт и има възможност когато поиска да прекрати престъпните последици – неговото бездействие стои в причинна връзка с нарастналите последици. Когато ги прекрати те не само спират да нарастват, но изчезват.

6. При продължителните престъпления настъпилите последици продължават продължително, но за разлика от продължените престъпните последици, въпреки че се запазват за определен период от време, законът не възлага премахването им. Те по принцип не нарастват, а отшумяват. Ако по изключение се достигне до развитие на престъпните последици не е в причинна връзка с поведението на дееца. Ако приемем, че развитието е в причинна връзка с поведението на дееца, това обаче се дължи не на поведението на дееца след престъпното деяние, а на поведението му по време на престъплението. При продължените престъпления последиците се увеличават именно поради поведението на дееца след престъплението.

7. Продължавано престъпление – беше уредено в чл.16 от НК, но през 1996г. той е драстично изменен и фигурата на продължаваното престъпление беше премахната. Съдебната практика въпреки премахването му продължава една-две години да се съпротивлява и да прилага фигурата на продължаванато престъпление. Легалната дефиниция на продължаваното престъпление е направена през 1968г. и със сега действащия НК. Премахването му е оценено като една груба грешка и във всеки момент се очаква неговото възстановяване (вече го има в НК – лекцията е стара). Очаквано е с премахването на продължаваното престъпление да се доказва по-лесно извършителя на престъпление, неговото по бързо наказване. Съображенията са процесуално правни, не материално правни. При продължавано престъпление имаме осъществяване на две или повече деяния, които се третират и юридически се квалифицират като едно престъпление, според предпоставките на чл.26. тези две или повече деяния осъществяват състави на едно и също престъпление и се третират като едно престъпление.

Б/ Обективна връзка м/у отделните деяния, в следствие на която осъществените деяния се явяват като продължение на предшестващите и се схващат като едно престъпление. Обективната връзка се основава на няколко обстоятелства – м/у деянията съществуват непродължителни периоди на време – деянията са извършени през непродължителен период от време. М/у деянията трябва да има периоди от време, за да се разкъса единството на деянието. Ако има продължителен период от време, той ще разкъса обективната връзка м/у деянията и всяко деяние ще представлява само за себе си престъпление. Тълкувателно решение №3 от 1971г. – кой период е продължителен зависи от вида на престъплението и възможностите за осъществяване на престъпното деяние. При престъпления против собствеността практиката приема, че продължителен период е над една година. Продължаваните престъпления са извършени при една и съща обстановка – при своите деяния престъпния субект е използвал един и същ траен повод или своето постоянно отнош към предмета на престъпление, това е най-важната черта на обективната връзка. За това допринасят и обстоятелствата, че определените деяния са извършени в един и същи район, но за такива престъпления се приемат и тези, при които деянията са извършени в различни окръзи, области – според съдебната практика еднороден начина за извършване на престъпление.

В/ Субективна връзка на всички деяния - изразява се преди всичко в еднородност на вината – могат да бъдат обединявани само умишлени или само непредпазливи – самонадеяност и небрежност. Фигурата на продължаваното престъпление води до по-тежко наказване на дееца в сравнение с разбиването на отделните деяния и наказването им като съвкупност. Не е необходимо всяко деяние да бъде извършено въз основа на едно и също взето решение. При продължавано престъпление когато има обективна и субективна връзка м/у деянията наказанието се определя съобразно стойността на общия престъпен резултат. По този начин с оглед на това основно правило може да се получи така, че да се достигне до квалифицирания състав напрестъплението, което води до квалификация по още по-тежък състав – лишаване от свобода за кражба до 30г. – чл.169. Фигурата на продължаваното престъпление може да доведе до наказване на деяния, които сами по себе си са малозначителни престъпления (малозначителни деяния).

7. Усложнения могат да съществуват – не са в престъпната дейност, но и в престъпните последици.

А/ при продължителни престъпления – техните престъпни последици могат да съществуват продължителен период от време и затова могат да настъпят усложнения. Юридическо усложнение на последиците – чл. 124 и чл. 340 – в конструкцията на законовия състав са посочени две престъпни последици степенувани помежду си и в субективна и обективна връзка.



Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница