Понятие за наказателното право като клон на правната система
ГлаваVII –Освобождаване от изтърпяване на наложено
Изтегляне 1.35 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Погасяване на наказателна отговорност
ГлаваVII –Освобождаване от изтърпяване на наложенонаказание (от учебника и закона) Раздел I
Условно осъждане Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., попр., бр. 31 от 1982 г., изм., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - бр. 26 от 2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - бр. 26 от 2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - бр. 26 от 2004 г.). (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи. Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок. (2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния районен съд. (3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - бр. 26 от 2004 г.) Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови пробация през изпитателния срок. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., отм., предишна ал. 3, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - бр. 26 от 2004 г.) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи. (5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 4, бр. 28 от 1982 г.) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от районния съд по местоживеенето им. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон. Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание. (2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - бр. 26 от 2004 г.) Ако условно осъденият не изпълнява определената му пробация по реда на чл. 67, ал. 3 без основателна причина, съдът постановява да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание лишаване от свобода. (4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се изтърпява. Чл. 69. (1) По отношение на лице, осъдено условно за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, изпитателният срок е от една до три години. (2) По отношение на такова лице в случаите на ал. 1 на предходния член съдът може да постанови то да бъде освободено отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е било отложено. Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите по чл. 68, ал. 2, 3 и 4 и чл. 69, ал. 2, ако осъденият в изпитателния срок извърши ново престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, или продължава да не работи и да не учи без основателна причина, той изтърпява останалата част от наказанието. Раздел II Предсрочно освобождаване Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив, ако е изтърпяно фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание и неизтърпяната част от наказанието не е повече от три години. (3) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване. (4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - бр. 26 от 2004 г.) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. (5) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - бр. 26 от 2004 г.) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 или 7. (6) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - бр. 26 от 2004 г.) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца, за което време съдът може да постанови пробация. (7) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - бр. 26 от 2004 г.) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода или не изпълнява постановената пробация. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти. (8) (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г.) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на този член. (9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок. Чл. 71. (1) Съдът може предсрочно да освободи осъдения на лишаване от свобода непълнолетен, ако се е поправил, след като е изтърпял фактически не по-малко от една трета от наложеното му наказание. (2) По отношение на лице, осъдено за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, след навършване на пълнолетието относно действието на предсрочното освобождаване се прилагат разпоредбите на чл. 70. Чл. 72. (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - бр. 26 от 2004 г.). Чл. 73. (1) По отношение на предсрочно освободените съдът възлага организирането на надзора и възпитателните грижи за тях през изпитателния срок на съответната наблюдателна комисия, а за непълнолетните - на съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. (2) Когато това е необходимо, съдът възлага надзора и възпитателните грижи на определена обществена организация с нейно съгласие или на определено лице, като уведомява за това наблюдателната или местната комисия. (3) Общият контрол и ръководството относно възпитателните грижи и поведението на предсрочно освободените се осъществява от районния съд по местоживеенето им. (4) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон. Раздел III Помилване Чл. 74. Президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание - да опрости или замени.
1. Правна същност на института: Освобождаване от изтърпяване на наложено наказание – извършено е престъпление, осъдителна присъда за него, с която се налага наказание, която се отразява в свидетелството за съдимост. Това, от което се освобождава деецът е освобождаване от реално изтърпяване на наказанието. Израз на принципа на хуманизма. Законодателят преценя, че само с осъждането... Помилването не заличава присъдата чрез указа на президента. Предпоставка за този указ е да има влязла в сила осъдителна присъда. Президентът не може да прекъсне наказателното производство.ГлаваVIII- Освобождаване от наказателна отговорност Има извършено престъпление и влязла в сила присъда. При освобождаване отнаказ отговорност при наличие на предпоставки за това е липса на осъдителна присъда. Мобе да има присъда – признава дееца за виновен, но не го осъжда. В свидет за съдимост – не е осъждан. Погасяване на наказателна отговорностЧл. 79. (1) Наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват: 1. когато деецът умре; 2. когато е изтекла предвидената от закона давност; 3. когато е последвала амнистия. (2) Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпление против мира и човечеството. Чл. 80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на: 1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., бр. 153 от 1998 г.) двадесет години за деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна, доживотен затвор, и 35 години за убийство на две или повече лица; 2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години; 4. (изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, и 5. две години за всички останали случаи. (2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63. (3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им. Чл. 81. (1) Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. (2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. (3) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Чл. 82. (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли: 1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор; 2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години; 4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и 5. две години за всички останали случаи. (2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68. (3) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност. (4) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея 1. (5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й е образувано изпълнително производство. Чл. 83. Амнистията заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния или освобождава от наказателна отговорност и от последиците на осъждането за определени престъпления. Чл.79, ал.1 – посочени са три погасяващи наказ отговорност обстоятелства – смърт, изтичане на давност, амнистия (Закон за амнистията). Съгласно чл.22 от НПК когато настъпи някое от тези обстоятелства, наказателното производство не се образува или ако е образуван наказателния процес следва да се прекрати. Тези обстоятелства погасяват наказателната отговорност и м/у тях има разлика с др институти – освобождаване от наказ отговорност или от изтърпяване на наказанието, условно осъждане. Първа тяхна особеност е, че за разлика от тях......са сами на държавен орган, който има конститутивно значение и зависи от преценката на органа като прави прогноза дали те не противоречат на целта на закона. Тук става дума за фактически обостоятелства, които погасяват наказателната отговорност по силата на закона, без да е нужен специален акт и прецнка на съда или др държавен орган дали да погаси наказ отговорност. когато бъдат констатирани от съда, той е длъжен да не образува наказ процес или да прекъсне висящия наказ процес. Актовете само констатират обстоятелствата за погасяване на наказ отговорност. погасената наказ отговорност не се заменя с никаква др мярка на държавата. Тези институти не държат сметка за личността на дееца и неговата престъпна дейност. Личността на дееца няма никакво значение. При някои хипотези на освобождаване от изтърпяване на наказание (при изпитателен срок) – под условие може да се достигнедо изпълняване на накзание. Докато при погасена наказ отговорност остоятелството – всичко е окончателно. Между погасяващите обстоятелства и поощрителните норми (доброволен отказ) има мн общи черти. Всички особености на погасяващите обстоятелства се отнасят и за поощрителните разпоредби. Във времето погасяващите отговорността обстоятелства могат да настъпят във времевия интервал с момента на възникване на наказ отговорност до крайния момент – отпадане на съдимостта (последен елемент), отразено в свидетелството за съдимост. 1. Смъртта на дееца – първото обстоятелство – наказ отговорност се погасява поради личния характер на наказ отговорност изрично прокламиран в чл.35, ал.1. Във връзка с този принцип при смърт на съучастник по отнош на останалите наказ процес продължава. 2. Давност – чл.80 до чл.82 – съществуват два вида давност: първият вид погасява наказателното преследване – явява се процесуална пречка по отнош на наказ процес (чл.80 и 81). Вторият вид давност изключва изпълнението на наложеното наказание – предполага влязла в сила присъда. Давност – представлява изтичане на срок, с определено от заона начало и продължителност. Разликата м/у двата вида давност е началото на започване на давностния срок. При първия вид давност има бездействие на държавните органи, които осъществяват наказ процес. 3. Давност, която изключва наказателното преследване – съгласно чл. 80, ал.3 започва да тече по общо правило от довършване на престъплението. Явява се стимулатор на държавата за реализиране на възникналата наказ отговорност. при опит и приготовление и при продължение има легална дефиниция тук и продължаваните от довършването им. Продължителността на давностния срок е от две до 20год в зависимост от тежестта на извършеното престъпление и от предвиденото наказание за това престъпление. 1990г се предвижда хипотеза за 35год давност специално за убийство на две или повече лица. Тази разпоредба се оказва мъртво родена, защото законът действа занапред, освен ако не е по-благоприятен. Съгласно чл.80, ал.2 давността се определя след редуциране по чл.63 – за престъпление с извършител непълнолетен. 4. Спиране и прекъсване на давността, изключваща наказ преследване - прекъсване на давността – чл.81, ал.2 – давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето заз преследване и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършването на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност. Органите, чрез чийто действияпрекъсват давността са следствието, прокуратурата и съда – съдебните органи и дознанието, когато съответното лице действа като дознател. Действията на оперативнния работник не прекъсват давността, освен ако не действа като дознател. Това са правосъдните органи. Действията им трябва да са предприети в официален наказателен процес. Действията на правосъдните органи извън процеса също не прекъсват давността. Действията трябва да са процесуално следствени за преследване на дееца – разпит на обвиняемия, изготвяне на обвинително заключение от следователя и др. Действия, свързани с разкриване общо факта на престъпление не прекъсват давността. Давността при съучастие се прекъсва само по отнош на този съучастник, срещу когото е предприето действие за преследване. По отнош на лице, извършило няколко престъпления, давността спира по отнош на престъплението, за което е предприето действие за преследване. Спиране на давността – чл.81, ал.1 – давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването .... Спирането се изразява в две неща: давността не тече през периода от време и след този период продължава да тече (решение на гражданския съд спира давността). По начало въпросите, с чиито разрешаване се спира давността при произнасяне на др съд най-често са спорове за собствеността на предмета на престъплението – по дело за кражба, за непредумишлен палеж. Др обстоятелство е установяване на роднински връзки м/у дееца и пострадалия – чл.116. Трето обстоятелство е по делата за клевета, набедяване – възниква спор относно това дали действително е извършено или не е извършено престъпление. Разследването в този случай може да приключи с решение на прокурора. От др страна обстоятевлствата, с които се свързва спиране на давност може може да не се свързва с – изпадане на дееца в състояние, изключващо вменяемостта, което обаче се оспорва. Спирането на давността има по-голямо практическо значение преди започване на наказ процес и мн по-малко във висящия процес. - Абсолютна давност – чл.81, ал.3 Абсолютната е равна на обикновената + ½ и е неразривно свързана със спиране на или прекъсване на обикновената давност. Ако давността не е била нито спирана, нито прекъсвана за абсолютна давност чл.81, ал.3 изобщо не може да бъде поставен въпроса. Абсолютната давност е в интерес на дееца и нейната роля е допълнително стимулиране на държавата. При спиране или прекъсване на давността и е изтекъл малък срок след прекъсването, но е изтекла с това абсолютната давност, въпреки че от обикновената има още доста, наказателната отговорност се погасява. Няма значение коя от двете давности ще изтече първа – наказателната отговорност се погасява. Сама по себе си абсолютната давност не може да бъде спирана или прекъсвана. 5. Давност, погасяваща изпълнението на наложено наказание (чл.82, ал.1) – начален момент от влизане в сила на присъдата. Тя е функция от наказанието, определено с присъдата. Спирането е свързано с разрешаването на предварителен въпрос, по привеждане на изпълнението на присъдата. Второто основание – може да се окаже, че деецът извършил престъпление и не е наказан дълго време, е станал съвсем др човек. Не са за пренебрегване процесуалните аспекти на разследването – трудно се доказва престъплението. 6. Амнистия – (чл.83 от НК) – амнистията заличава престъпния характер. Тя се изпълнява винаги със закон на НС. Този закон се различава от законите за изменение и допълнение на НК. Те се отнасят до нормите на самия НК. За разлика от тях предмет на закона за амнистия са осъществени престъпни деяния, а не норми. Предмет на законите азз амнистия са престъпни деяния, факти от миналото извършени до определена дата, преди датата на закона за амнистия. С оглед на това, че закона за амнистия се отнася до деяния, законите са за точно определен кръг от деяния - брой. Нашият закон сочи два вида закони за амнистията –техните правни последици по същество са едни и същи – погасява наказ отговорност. Първият вид заключва престъпния характер на едно деяние. Действа назад във времето – едно извършено деяние. Вторият вид – има правен спор по отнош на него. Престъпният характер на амнистираното деяние отпада. В този смисъл този закон действа за напред – премахва правните последици. Запазва се факта на престъплението. Според др – този закон се връща назад във времето и заличава престъпния характер. Заличава свойството наказауемост – според доц. Марков това не е правилно – той подкрепя първото становище. Фактическо действие на законите за амнистия – зависи от момента, в който ще влезе в сила закона за амнистията, колкото е по-напред ефектът е по-голям. Максимален е когато е влязъл в силапреди образуването на наказ производство – тогава е максимален ефектът за амнистираното лице. Правните последици са освобождаване от наказателна отговорност при амнистия по втория закон и не е започнало извършване на наложеното наказание. При влязла в сила присъда и започнато изтърпяване на наказанието – абсолютна реабилитация и спиране на изтърпяване на наказанието. Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|