Понятие за наказателното право като клон на правната система
Действие на НПН-и по време и място
Изтегляне 1.35 Mb.
|
Действие на НПН-и по време и мястоТази проблематика се урежда от чл.2 до чл.8 от НК. Чл. 2. (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. (2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. Чл. 3. (1) Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България. (2) Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, се решава съобразно с приетите от нея норми на международното право. Чл. 4. (1) Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина. (2) Български гражданин не се предава на чужда държава за съдене или за изтърпяване на наказание. Чл. 5. Наказателният кодекс се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Република България или на български гражданин. Чл. 6. (1) Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани. (2) Наказателният кодекс се прилага и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в което участвува Република България. Чл. 7. В случаите на чл. 4 и 5 предварителното задържане и изтърпяното наказание в чужбина се приспадат. Когато двете наказания са разнородни, изтърпяното в чужбина наказание се взема предвид при определяне на наказанието от съда. Чл. 8. Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участвува Република България НК като всеки закон не е с неограничено действие в пространството – той е ограничен в своето действие по време и място. Така е озаглавен раздел ІІ – Предели на действие на НК.
а/ Влизане и излизане от сила на НПН-и – важи разпоредбата на чл.5,ал.5 от Конституцията на РБ. Всеки закон влиза в сила 3дни след неговото обнародване, освен ако не е посочен друг срок. Обикновено в НК се посочва един по-продължителен срок. Съзнателно се оставя за запознаване на гражданите с нормите, регламентиращи най-тежката форма на държавна репресия. Наказателният закон излиза от сила след приемане и влизане в сила на нов закон, който изрично отменя стария наказателен закон в съответствие със закона за нормативните актове. Възможно е старият наказателен закон да излезе от сила и без приемането на новия наказателен закон. Става дума за временен закон, чието действие е посочено в самия закон. Това е излизане от сила в тесен смисъл. В широк смисъл – наказателният закон е възможно да бъде отменен мълчаливо с нов закон, когато приложното поле на двата закона съвпада. Новият закон блокира юридически действието на стария и води до неприлагане на стария, което не води до излизане от сила на стария закон в тесен смисъл. Възможно е и фактическо блокиране с отпадането на обществено-политическа ситуация, с която наказателния закон е тясно свързан. Ако тази ситуация бъде възстановена, закона възстановява своето действие. Когато една норма остане неприлагана дълго време или изобщо не е прилагана не означава, че тя е излязла от действие. В периода от време м/у влизане и излизане от сила наказателния закон е действащо право и оценката на всяко едно поведение през този времеви интервал трябва да се даде съобразно действащия закон – чл.2,ал.1 – първо основно правило по действие на НК по време. Време на извършване на престъплението – съобразно чл.5, ал.3 от К и с оглед на всеобщата декларация за правата на човека от чл.48 и чл.15 и с оглед на тълк решение №3 от 1985г. на ВКС, можем да приемем, че моментът на извършване на престъплението е моментът на осъществяване на престъпното действие или бездействие, а не моментът на настъпване на престъпните последици, дори когато те са посочени в наказателнния закон. Често пъти престъпното деяние трае няколо секунди, но не рядко е дълго време (при т.нар. продължени престъпления, престъпления на сложно извършване). Възможно е докато трае тази удължена престъпна дейност да влезе в сила нов наказателен закон. В този случай меродавен е закона, който действа по време на прекратяването на престъпната дейност, дори той да е по-тежък от закона по чието време е започнало престъпното деяние. Второто осн правило за действие по време се съдържа в чл.2,ал.2 – регламентира се обратното действие на новия наказателен закон. Условията, при които новия НК или закон за изменение и допълнение, който е влязал в сила след прекратяване на престъпното действие. Такова действие има само този нов наказателен закон, който е по-благоприятен за дееца в сравнвние със стария. Новият закон е по-благоприятен, когато декриминализира/премахва престъпния характер на деянието, когато предвижда по-леки наказания, без да декриминализира деянието и когато благоприятства наказателна отговорност на дееца въз основа на общата част по НК (по-висока възраст за наказателна отговорност, превръща престъплението от общ в частен характер, предвиждане на по-благоприятен давностен срок, нови основания за освобождаване от наказателна отговорност. Сравнението м/у стария и новия закон се осъществява конкретно – изхожда се от конкретния случай, конкретното престъпление или конкретния обвиняем. Не се прави абстрактно, защото няма да може да се определи кой закон е по-благоприятен. Възможно е след извършване на престъплението да последват два или повече нови закона преди постановяване на присъдата. В такива случаи най-благоприятен за дееца закон е закона с междинно действие – не е действал нито по време на извършването на престъплението, нито при осъждането на дееца. Съгласно чл.2,ал.2 съществува краен момент, в който трябва да влезе в сила новия закон – трябва да влезе в сила до влизане на присъдата за извършеното престъпление. Ако новия по-благоприятен закон влезе в сила след осъждането на дееца, той няма приложение по чл.2,ал.2. Възможно е новият закон, влязъл в сила след присъдата да има обратно действие за осъдени вече лица, не само въз основа на специална изрична разпоредба на новия закон. Такава е разпоредбата на чл.422 Смъртното наказание на лица, осъдени за престъпления, за които такова наказание не се предвижда по този кодекс, се заменя с лишаване от свобода за срок двадесет години. Тази разпоредба влиза в сила от деня на обнародването на този кодекс. Помилване на осъдени лица – използва се правомощието на президента, без да действа по-благо. 2. Действие по място – съществуват четири принципа – териториален принцип за действие на НПН-и по място (чл.3), личен принцип (чл.4), реален принцип (чл.5), универсален (чл.6). Всеки последващ е субсидиран по отношение на предшестащия го, затова това изброяване не е случайно. Съгласно чл.3,ал.1 НК се прилага за всички престъпления извършени на терирорията на РБ. Трябва да се знае какво се вкл в територията на РБ. Българският НК намира приложение за престъпления извършени на българска територия независимо от гражданството. Единственото изключение по отнош на реализирането на възникналата наказателна отговорност се съдържа в чл.3,ал.2 съгласно Виенската конвенция за дипломатическото отнош. Извършеното деяние е престъпление – наказателна отговорност възниква. Ако се снаме имунитетът му или до изтичане на давностния срок, деецът се появи в България той ще носи наказателна отговорност. В тази връзак е и чл.5 от НПК. Личен принцип – регламентиран в чл.4,ал.1 третира само такива деяния извършени в чужбина. Правна възможност за прилагане на нашия НК в чужбина, съобразно българското гражданство на дееца. Няма значение тежестта на извършеното престъпление в чужбина, независимо от пострадалия – чужда или бъл държава. Няма значение и дали извършеното е престъпление по закона на местоизвършване. Чл.4,ал.2 – български гражданин не се предава на за съдене или изтърпяване на наказание. Чл.432 от НПК – екстрадация на престъпник. България предава за съдене само чужди граждани и никога чужди ако извършеното е престъпление и по бъл закони, ако извършеното от него в чужбина не е престъпление. Принцип на действие – реален принцип – посочен в чл.5. Свързано е с пострадалия от престъплението, което трябва да е от общ характер, а пострадалия е българин. Универсален принцип – липсва българският елемент на престъплението – извършено е в чужда страна, от чужд гражданин и пострадалия е чужда страна. Целта е запазването на международните отнош. Наказанията предвидени в различните държави за международни престъпления са различни и той може да бъде наказан по драстично различен начин в различните страни. Кой е моментът на извършване на престъплението – няма строго определено съдържание на този термин в НП. В практиката се приема, че това е моментът на извършване на престъпния състав (довършване на престъпната дейност, а не започване на престъпната дейност, дори новият закон ако има такъв да е по-тежък). Обратното действие на нов закон е изрично уредено в преходните и заколючителните разпоредби на закона. По-тежкия заон няма обратно действие – това е принципно и има изключения (чл.82 (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли: 1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор; 2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години; 4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и 5. две години за всички останали случаи. (2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68. (3) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност. (4) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея 1. (5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й е образувано изпълнително производство.) чл.7 – извършени престъпления в чужбина, за които ние претендираме да приложим бъл закон (в случаите на чл.45) присъдата на чуждия съд няма силата на присъдено нещо за Българската държава. Няма пречка да се образува наказателно производство срещу същотото лице, за същото престъпление и в чужбина реално е наложена репресия (има предварително задържане и др). Това е записано в чл.4,ал.1 от НПК. За да не се стигне до несправедливо осъждане се постановява, че изтърпяното в чужбина се приспада. Чл.7 представлява основният принцип. Чл.8 – на основата на международен договор и реципрочност, и взаимност България може да договори присъдата на чуждия съд да се вземе в предвид – това е процесуална пречка и не можем да осъдим още веднъж лицето. Предвидени са специални правила за изпълнение на наказания от др държави срещу бъл граждани. Конвенция за трансфвер на лица от 1995г. Съгласно тази конвенция осъденото лице може да се предава на др държава за изтърпъване на наложено наказание само ако е гражданин на тази държава и това за което е осъдено лицето в чужбина представлява престъпление и в нашата държава ( държавата в която се изпълнява наказанието) и всичко това става със съгласието на осъдения. Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|