Множество престъпления – чл.23 до 30

Множество престъпления – чл.23 до 30

Чл. 23. (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. по отношение на наказанието пробация - бр. 26 от 2004 г.) Наложените наказания пробация, обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок.

(3) Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.

Чл. 24. Когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.

Чл. 25. (1) Разпоредбите на чл. 23 и 24 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди.

(2) В тези случаи, ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание.

(3) Приспада се и изтърпяното наказание поправителен труд от лишаването от свобода и обратно, като три дни поправителен труд се зачитат за един ден лишаване от свобода.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато по една или повече от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл. 64, ал. 1 или на чл. 66, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне.

Чл. 26. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 10 от 1993 г., изм., бр. 50 от 1995 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 92 от 2002 г.) (1) Разпоредбите на чл. 23 - 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

(2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.

(3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност.

(4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието.

(5) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит.

(6) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпление против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда, както и за престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него.

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е лишаване от свобода. Определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Наказанието по втората присъда се присъединява изцяло, ако е лишаване от свобода повече от пет години или ако е наложено за престъпление, извършено повторно или представляващо опасен рецидив.

(3) Когато лицето е извършило престъпление след изтърпяване наказанието по предишната присъда, наложеното наказание за това престъпление се изтърпява изцяло.

Чл. 28. (1) Предвиденото в особената част на този кодекс наказание за престъпление, извършено повторно, се налага, ако деецът е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.

(2) Тази разпоредба се прилага и когато се касае за еднакви по вид престъпления против обществената и личната собственост.

Чл. 29. (1) Предвидените в особената част на този кодекс по-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив, се налагат, когато деецът:

а) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66;

б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66;

в) (отм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.).

(2) При прилагане разпоредбите на предходната алинея не се вземат предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато за дадено престъпление са предвидени едновременно състави за повторно извършване и за опасен рецидив и деянието осъществява признаците на двата състава, прилага се разпоредбата за опасния рецидив.

Чл. 30. (1) Правилата на чл. 28 и 29 не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) При условно осъждане и при условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

А/ съвкупност от престъпления (чл.23 до чл.26)

Съотнош погълнат и поглъщащ състав – абсолютно задължително е когато визираните състави са разнородни – засягат различни обекти – разнородни престъпления. Поглъщящия състав е пак конструиран, че поглъща престъпление, съдържа в себе си ефекта на др престъпление, което засяга др различен обект. Безстопанствеността е престъпление против стопанството – по чл.216, по съдържание имплицитно повреди на чуждо имущество - чл.219. Др пример – изнасилване(чл. 152), задължително съдържа в себе си обида (чл.146) – чл.152 поглъща чл.146. съотношението поглъщащ-погълнат се разкрива и тогава когато съотнош общ-специален състав, поглъщащата съдържа всички признаци на поглъщания + допълнителни признаци, но когато допълнителните признаци променят обекта. Съставът се разкрива не като специален, а като поглъщъщ. Диверсия – чл. 106 съдържа всички признаци на чл.216 – престъпления против собствеността, но съдържа и др признаци – най-важен е противодържавната цел – променя обекта от престпление против собствеността в престъпление против държавата. Диверсията чл.106 поглъща чл.216. Съставни престъпления – грабеж по отнош на принудата,а не по отнош на кражбата е престъпление против личността, но съдържа и признаците на кражбата, което превръща състава в престъпление против личността. В такива случаи сме изправени пред една привидна съвкупност и извършеното се квалифицира като едно престъпление по поглъщащия състав – изключва приложението на погълнатия състав. В противен случай ако приемем, че има съвкупност тя би била задължителна и поглъщащия състав не би могъл да се приложи самостоятелно. Нормите, които съдържат състава на престъплението явяващ се погълнат по отнош на др състрави, могат да намерят самостоятелно приложение когато деецът не е осъществил признаците на поглъщащия състав. Първичен към субсидиарен състав – прилага се първичният и се изключва субсидиарният състав. Това съотнош се разкрива в две хипотези:

- за разлика от съотнош поглъщащ-погълнат деянията визирани в състави, които помежду си се разкриват като първичен и субсидиарен имат един и същи обект – разлика в обекта тук няма. Освен това става дума за различни стадии или етапи в развитието на единен престъпен процес. Всеки един от тези стадии е отразен в правна норма. Когато се мине най-малко през два такива етапа и осъществи признажите на..... единият от тези състави се явява първичен и изключва приложение на др състав, който се явява субсидиаррен. По общо правило първият състав е този, който визира последващия стадий в развитието на престъпния процес. Довършеното престъпление изключва опита към него. Злепоставяне по чл.136 – поставяне в опсност на субекта. Подобно е положението по чл.123 и чл.134 – явяват се първични и изключват субсидиарния чл.136 – настъпили са реалните вреди и приложението на чл.136 се изключва. В противен случай ще бъдем изправени пред задължителна съвкупност. Всичко казано до тук третира т. нар. идеална съвкупност – изключващите се състави са осъществени с едно единствено деяние. Тя се отнася за съотнош първичен-субсидиарен състав. Има приготовление и деяние, с което се е извършило престъплението. Чл.105 вербуване за шпионска дейност е субсидиарен по отнош на чл.104 визиращ самата шпионска дейност. Възможно е първичният състав да визира състав, предхождащ стадий визиран от субсидиарен състав. Пр. – престъпно създаване на документи по чл.308-315 (първичен състав), изключват чл.316 – ползването на престъпния документ. Следователно по чл.316 отговарят лица, които не са имали участие в създаването.

- втората хипотеза на първичния-субсидиарен състав – чл.219 – умишлена безстопанственост – субсидиарен по отнош на чл.107 – вредителство първичен състав. Тази субсидиарност е много сложна – посочена е изрично от законодателя. Мн прилича на отнош на поглъщане – едновременно осъществяване на състави, разнородни състави и др. Привидна съвкупност – когато деецът осъществи различни състави. Но привидната съвкупност може да има и когато деецът осъществява многократно съставът на едно и също престъпление – еднородна реална съвкупност. Деецът би трябвало да се наказва с най-тежкотонаказание за това престъпление + неговата ½. Законодателят изкуствено изключва естествените съвкупности като създава квалифицирани състави – чл.116, ал.4. Еднородната реална съвкупност се превръща в едно единствено престъпление – доживотен затвор чл.116, ал.1, т.11.