Поток психология на оптималното преживяване
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| 2. Потапяне в активността. След избора на система на действие човекът с автотелна личност дълбоко се потапя в онова, което прави. Дали извършва околосветски полет със самолет, или мие чиниите след вечеря, той влага внимание в дадената задача. За да постигне успех, човек трябва да се научи да уравновесява възможностите за действие и уменията, които притежава. Някои хора си създават нереалистични очаквания – да спасят света или да станат милионери преди двайсетгодишна възраст. И когато очакванията им бъдат осуетени, повечето изпадат в униние, а Азът им залинява поради пропиляната в безплодни усилия психична енергия. В другата крайност пък са хората, които бездействат, защото не вярват в потенциала си. Те предпочитат сигурността на баналните цени и никога не напускат най- ниското ниво на комплексност. За да е способен да участва в коя да е система на действие, човек трябва да открие относително съответствие между изискванията на средата и своя капацитет за действие. 206 Да си представим например, че един човек влиза в помещение, пълно с хора, и решава да „се присъедини към купона“, тоест да се запознае с възможно най-много хора и същевременно да си прекара добре. Ако този човек не притежава автотелен Аз, може да е неспособен да поведе разговор и да се усамоти в най-близкия ъгъл с надеждата някой да го забележи. Или пък да възприеме неестествено веселяшко и самоуверено държание, отблъсквайки хората с неуместна и повърхностна фамилиарност. Никоя от двете стратегии не ще има особен успех и нашият човек едва ли ще си прекара забавно. Притежателят на автотелна личност с влизането си ще 206 Определяне на реалистични цели. Известно е, че възрастни, които се посвещават на много дългосрочни цели и получават по-малко краткосрочни награди, са по- неудовлетворени от живота, отколкото хората, които преследват по-лесни, краткосрочни цели (Вее 1987, р. 373). От друга страна, моделът за поток предполага, че твърде леснопостижимите цели са също толкова неудовлетворяващи. Никоя от двете крайности не позволява на човек да се наслаждава напълно на живота си. 254 пренасочи вниманието си от собствения Аз към партито, тоест „системата на действие“, към която желае да се присъедини. Известно време ще наблюдава гостите, опитвайки се да предположи с кого би имал сходни интереси и темперамент, за да започне разговор с него. Ако получи отрицателна обратна информация, тоест, ако започнатият разговор стане отегчителен или се окаже извън компетентността на избрания събеседник, той ще смени темата или събеседника. Единствено когато действията на човек са в съответствие с възможностите за действие в системата, той действително се ангажира с нея. Ангажираността до голяма степен бива улеснена от способността за концентрация. Страдащите от разстройства на вниманието, чийто ум непрестанно блуждае, се чувстват винаги извън потока на живота. Те зависят от милостта на случайните стимули в средата. Да се разсейваш против волята си е сигурен знак, че нямаш контрол над съзнанието си. И въпреки това удивително е колко малко усилия полагат повечето хора, за да подобрят контрола върху вниманието си. Ако четенето на книга им се струва твърде трудно, вместо да подобрят концентрацията си, те са склонни да захвърлят книгата и да включат телевизора, тъй като гледането на телевизия изисква минимално внимание. Изтегляне 2.24 Mb. Сподели с приятели:
|