Откриване на нови решения

250 получи друг колега, който е в по-добри взаимоотношения с главния изпълнителен директор. На този етап той разполага с две възможности: да намери начин да убеди главния изпълнителен директор, че той е най- подходящ за негов заместник (първи подход), или да преосмисли целите си, като например се прехвърли в друг отдел, сменяйки изцяло курса на кариерата си, или да пренасочи голяма част от психическата си енергия към семейството, общността или себеусъвършенстването си (втори подход).
Никое от двете решения не е „по-добро“ в абсолютен смисъл; онова, което има значение, е дали възприетото решение съответства на най-общите цели на Фил и дали ще му позволи да извлече възможно най-много наслада от своя живот.
Каквото и да реши Фил, ако той приема себе си, потребностите и желанията си твърде сериозно, ще си има проблеми винаги когато нещата не вървят според плановете му. Той няма да разполага с достатъчно свободно внимание, за да търси реалистични възможности, и вместо да открива нови предизвикателства, ще се чувства обграден със заплахи.
Почти всяка ситуация, с която се сблъскваме в живота си, предлага възможности за израстване. Както се убедихме, дори ужасни злощастия, като слепота и параплегия, могат да бъдат трансформирани в условия, способстващи насладата и по-високата комплексност. Даже наближаващата смърт може да послужи за създаване на хармония в съзнанието.
Но тези трансформации изискват от човек да е открит към неочакваните възможности. Повечето от нас така свикват с коловозите на генетичното програмиране и социалното обуславяне, че пренебрегват избора от въз- можности за действие. Да живееш изключително по генетичните и социалните инструкции е добре, докато всичко върви гладко. Но в момента, в който биологичните или социалните цели бъдат фрустрирани – което в дългосрочен план е неизбежно, – трябва да си формулираш нови цели и да си изнамериш нова потокова активност или в противен случай енергията ти ще се разпилее във вътрешен безпорядък.
Но как точно се изнамират тези алтернативни стратегии? Отговорът е сравнително прост: ако за човек е присъща неегоцентричната самоувереност и откритостта към средата, вероятността да достигне до решение е голяма.
Процесът на откриване на нови жизнени цели е в много отношения сходен с този, посредством който артистът създава оригинално произведение на изкуството. Докато традиционният художник пристъпва към платното с ясна идея какво желае да нарисува и се придържа към първоначалния си замисъл до завършването на картината, оригиналният художник започва работа със силното желание да изрази нещо дълбоко, но неопределено, и до самия край не спира да модифицира картината си в отговор на неочакваните цветове и форми, които се появяват на платното. Ако художникът е възприемчив към

251 вътрешните си чувства, ако е наясно какво харесва и не харесва и обръща внимание на случващото се на платното, резултатът ще е едно добро произведение. От друга страна, ако се придържа стриктно към първоначалната си идея за бъдещата картина, без да откликва на възможностите, които му подсказват разгръщащите се пред него форми, крайният резултат най-вероятно ще е банална творба.
Всички имаме предварително формирани идеи за онова, което искаме от живота. Сред тях са диктуваните от гените базисни потребности, чието задоволяване осигурява оцеляването ни – потребностите от храна, комфорт, секс, господство над другите живи същества. Сред тях са и желанията, които нашата култура ни внушава – да сме стройни, богати, образовани и харесвани. Ако приемем тези цели и имаме късмет, можем да станем въплъщение на идеалния физически и социален образ на своето време и място. Но това ли е най-добрият начин да употребим психичната си енергия?
И какво ще се случи, ако не съумеем да реализираме тези цели? Никога няма да съзрем други възможности, ако подобно на художника, който внимателно следи случващото се на платното, не обръщаме внимание на ставащото около нас и те оценяваме събитията въз основа на прякото им въздействие върху чувствата ни, вместо от гледна точка на предварителните си идеи. Ако обаче възприемем тази нагласа, вероятно ще установим, че противно на предубежденията си, много по-удовлетворяващо е да помогнем на другия, отколкото да го смачкаме, или че много по-голяма наслада може да ни донесе общуването с двегодишното ни дете, отколкото играта на голф с директора на компанията.

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: