Поток психология на оптималното преживяване
Внимание към случващото се
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| 3. Внимание към случващото се. Концентрацията води до ангажираност, която от своя страна може да бъде поддържана единствено посредством постоянно влагане на внимание. Спортистите осъзнават, че по време на състезание дори моментното разсейване може да доведе до загуба. Шампионът по бокс в тежка категория може да бъде нокаутиран, ако не успее да види връхлитащия ъперкът на противника си. Баскетболистът няма да уцели коша, ако позволи да го разсеят виковете на тълпата по трибуните. Същото застрашава всеки участник в сложна система: за да остане в нея, той не трябва да спира да влага психична енергия. Родителят, който не изслушва внимателно детето си, подрива общуването си с него, поради невнимание адвокатът може да изгуби делото, а хирургът – пациента на операционната маса. Автогенният тип личност предполага способността за поддържане на ангажираността. Смущението, което е най-честата причина за загуба на концентрация, не представлява проблем за притежателя на автотелна личност. Вместо да се тревожи как се представя, как изглежда в очите на другите, той е изцяло отдаден на целите си. В някои случаи именно дълбоката отдаденост изтласква смущението от съзнанието, докато в други е обратното: самата липса на смущение прави възможна дълбоката отдаденост. Елементите на автогенната личност се намират в двупосочни причинно-следствени отношения. Няма значение дали човек първо ще избере целите, след което ще развие умения и способност за концентрация, 255 или най-напред ще се избави от смущението. Може да тръгне отвсякъде, защото постигне ли потоковото преживяване, много по-лесно ще постигне и останалите елементи. Човек, който обръща внимание на взаимодействието, вместо да се тревожи за Аза си, постига един парадоксален резултат. Той вече не се чувства обособен индивид, макар Азът му да укрепва. Човекът с автотелна личност преодолява границите на индивидуалността, влагайки психичната си енергия в система, от която е вече част. Поради единението на човек и система Азът повишава нивото си на комплексност. Ето защо е по-добре да си обичал и изгубил обекта на любовта си, отколкото да не си обичал въобще. В този ред на мисли Азът на човек, който възприема всичко от егоцентрична гледна точка, може да е по-сигурен, но несъмнено е много по- беден от Аза на човек, който с готовност се отдава, ангажира и обръща внимание на случващото се заради самото взаимодействие, а не заради личния си интерес. По време на церемонията по откриването на огромната скулптура на Пикасо в Чикаго, на площада срещу Сити Хол, се случи да съм с мой познат, адвокат по застрахователно право. Направи ми впечатление, че по време на отегчителната реч по лицето му бе изписана напрегната концентрация, а устните му се движеха. Попитах го за какво мисли и той отвърна, че се опитва да изчисли колко пари ще трябва да плаща градската управа по дела, заведени поради травми на деца, които са се катерили по скулптурата. Дали този адвокат бе щастливец, защото можеше да трансформира всяка ситуация в отговарящ на уменията му професионален проблем и така да живее в постоянен поток? Или пък просто лишаваше сам себе си от една възможност за израстване, обръщайки внимание само на вече познатото и пренебрегвайки естетичните, градски и обществени измерения на събитието? Вероятно и двете предположения са истинни. В дългосрочен план обаче човек несъмнено се ограничава, ако си позволява да гледа на света през подобно малко прозорче. Дори и най-уважаваният лекар, художник или политик става празен и отегчителен човек, който не умее да се наслаждава на живота, ако го интересува единствено собствената му роля във вселената. Изтегляне 2.24 Mb. Сподели с приятели:
|