Сливане на действията и осъзнатостта

70 друга информация, освен тази, която дадената дейност предоставя. Цялото внимание е съсредоточено върху стимулите, касаещи ситуацията.
В резултат на това може да се наблюдава една от най-универсалните и отличителни характеристики на оптималното преживяване: човек се потапя до такава степен в своята дейност, че действията му стават спонтанни, почти автоматични; той престава да осъзнава себе си като нещо отделно от дейст- вията, които извършва.
Ето как един танцьор описва чувствата си, когато представлението върви добре: „Концентрацията ти е пълна. Умът ти не блуждае, не мислиш за нищо друго; изцяло потопен си в онова, което правиш... Енергията ти тече безпрепятствено. Чувстваш се спокоен, уверен и енергичен“.
Катерач обяснява какво е да изкачваш планински връх: „Така погълнат си от това, което правиш, че не възприемаш себе си като обособен от непосредствената дейност... Не виждаш разлика между себе си и онова, което правиш“.
Майка, която с радост отделя време на малката си дъщеря, споделя:
„Четенето ѝ доставя голямо удоволствие и четем заедно. Тя чете на мен, аз чета на нея и в тези моменти сякаш губя връзка със света, изцяло погълната съм от онова, което правя“.
Шахматист разказва за участието си в шахматен турнир: „...концентра- цията е като дишането – никога не се замисляш за него. Дори покривът да рухне и около теб да се посипят отломки, няма да обърнеш внимание“.
Именно поради това нарекохме оптималното преживяване „поток“. Тази кратичка и проста дума отразява много добре усещането за движение, което сякаш се извършва без усилие. Следващият цитат от интервюто с един поет и катерач е представителен за съдържанието на хилядите интервюта, които събрахме с годините: „Мистиката на скалното катерене е в самото катерене; стъпваш на върха на скалата, доволен, че изкачването е свършило, но в действителност желаеш да би продължило вечно. Самото изкачване оправда- ва скалното катерене, също както самото писане оправдава поезията; не завладяваш друго, освен територии в самия себе си... Актът на писане диагонал, тоест, когато предизвикателствата и уменията са както много ниски, така и много високи. По-късните емпирични изследвания ни заставиха да го променим.
Участниците не се наслаждаваха на ситуации, в които нивата на уменията им и на външните предизвикателства бяха по-ниски от онези, с които бяха свикнали. Новият модел предсказва поток единствено когато предизвикателствата и уменията са в относителен баланс и над средното за конкретния човек ниво – и това се потвърждава от проучванията с МАП (Carli 1986, Csikszentmihalyi & Nakamura 1989, Massimini,
Csikszentmihalyi, & Carli 1987). Освен това изследванията свидетелстват, че състоянието на тревожност (високо предизвикателство, ниски умения) е относително рядко във всекидневния живот и бива преживявано като по-отрицателно от състоянието на отег- чение (ниско предизвикателство, високи умения).

71 оправдава поезията. При катеренето е същото: осъзнаваш, че самият си поток. А смисълът на поток е не да търсиш връх или някаква утопия, а да останеш в поток. Той не е движение нагоре, а неспирно протичане; движиш се нагоре, за да поддържаш поток. Не е възможно да съществува друга причина за катеренето, освен самото катерене; то е самоподдържаща се активност“.
Въпреки че потоковото преживяване протича наглед без усилие, това далеч не е така. То често изисква значителни физически усилия или високо дисциплинирана умствена активност. Невъзможно е без прилагането на умения. Всяко нарушаване на концентрацията му слага край. И все пак, докато трае, съзнанието работи безупречно, действията преливат гладко едно в друго. В нормалния живот ние накъсваме онова, което вършим, със съмнения и въпроси. „Защо правя това? Не трябва ли да правя нещо друго?“
Непрестанно поставяме под въпрос потребността на действията си и подлага- ме на критична оценка причините да ги извършваме. Но в състояние на поток няма нужда да се разсъждава, тъй като самата дейност ни води сякаш посредством някаква магия.

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: