Поток психология на оптималното преживяване

67
Но предизвикателствата по никакъв начин не се ограничават до съревно- вателните или физическите дейности. Те са необходими, за да изпитаме наслада дори в ситуации, за които като че ли не са присъщи. Като пример ще цитираме думите на интервюиран от нас изкуствовед, който описва насладата, която извлича от наблюдаването на картина, нещо, което повечето хора приемат за непосредствен, интуитивен процес. „Много от произведенията, с които се занимавам, са елементарни... и не намирам нищо вълнуващо в тях, но има други произведения, които съдържат някакво предизвикателство... това са произведенията, които остават в съзнанието ти, които са най-интересни.“ С други думи, дори пасивната наслада, която човек получава при разглеждането на една картина или скулптура, зависи от предизвикателствата, които творбата съдържа.
Често наслада доставят онези дейности, които са били замислени с именно тази цел. През вековете са създадени много игри, спортове, художествени и литературни форми с ясния замисъл да обогатяват живота с доставящи наслада преживявания. Но би било грешка да се допуска, че единствено изкуството и дейностите, с които се запълва свободното време, осигуряват оптимални преживявания. В една здрава култура продуктивната работа и необходимите ежедневни рутини също са удовлетворяващи. Впрочем една от целите на тази книга е да изследва как дори рутинните детайли могат да бъдат трансформирани в смислени игри, осигуряващи оптимални преживявания. Косенето на ливадата или чакането пред зъболекарския кабинет могат да носят наслада, при положение че човек ги реструктурира, влагайки в тях цели, правила и останалите елементи на насладата, които ще разгледаме по-нататък.
Хайнц Майер-Лайбниц, известният немски специалист по експери- ментална физика и потомък на философа и математик от XVIII в. Готфрид
Лайбниц, ни даде интригуващ пример как човек може да установи контрол върху една отегчителна ситуация и да извлече от нея умерена наслада.
Професор Майер-Лайбниц, подобно на повечето научни работници, страда от един съществен недостатък на професията си: принуден е да присъства на безкрайни, често отегчителни конференции. За да облекчи бремето си, той е изнамерил едно занимание, което съдържа достатъчно голямо предизви- кателство, за да не се отегчава напълно по време на протяжните изложения, но същевременно е така автоматизирано, че достатъчно от вниманието остава свободно, за да регистрира всяко интересно нещо, което бъде казано.
Ето какво прави професорът: когато започне да се отегчава, започва да потропва с пръсти в следния ред: първо с палеца, средния, показалеца и безимения на дясната ръка, след това отново със средния и най-накрая с малкия пръст. После преминава към лявата ръка и потропва с малкия, средния, с безимения, показалеца, отново със средния и завършва с палеца.

68
След това обръща поредността на потропванията и на двете ръце. Оказва се, че след въвеждането на кратки и дълги паузи на равни интервали се получават 888 комбинации, които могат да бъдат изпълнени, без да се повтори никоя от тях. С въвеждането на паузите потропванията се извършват в почти музикална хармония и дори могат лесно да бъдат представени на музикално петолиние.
След като измислил своята невинна игра, професор Майер-Лайбниц ѝ открил интересно приложение: като способ за измерване на дължината на определена поредица от мисли. Съвкупността от 888 потропвания, повторена три пъти, възлиза на 2664 потропвания, чието изпълнение след достатъчна практика отнема на професора приблизително дванайсет минути. Започнал ли е изпълнението, насочвайки вниманието си към пръстите, професор
Майер-Лайбниц е в състояние да определи точно в кой момент от поредицата се намира. И така, да кажем, че докато потропва по време на скучна беседа, в съзнанието му се заражда мисъл, касаеща някой от физичните му експери- менти. Професорът незабавно пренасочва вниманието си към своите пръсти и установява, че е на 300-то потропване от втората серия; в същата част от секундата той се връща към нишката на мислите си за експеримента. В определен момент размишленията приключват, тъй като той е разрешил проблема. Колко време му е отнело това? Насочвайки вниманието си отново към своите пръсти, професорът установява, че в края на втората серия развитието и завършването на мисловния процес е отнело приблизително две минути и петнайсет секунди.
52
Малцина си дават труда да си измислят подобни хитроумни и сложни забавления, за да подобрят качеството на преживяванията си. Но всеки от нас поддържа някаква собствена, по-скромна версия. Имаме си занимания за запълване на отегчителните пролуки в деня или за възвръщане на спокойс- твието, когато ни обземе тревожност. Някои са компулсивни драскачи, други дъвчат нещо или пушат, приглаждат косата си, тананикат си някоя мелодия или изпълняват по-езотерични лични ритуали, които имат все същата цел: да въведат порядък в съзнанието посредством повторяеми действия. Това са дейности, пораждащи „микропоток“, които ни помагат да превъзмогнем моментите на застой във всекидневието. Но колко наслада доставя една активност, в крайна сметка зависи от нейната комплексност. Малките автоматични игри, вплетени в тъканта на ежедневния живот, спомагат за намалянето на скуката, но допринасят малко за подобряването на качеството на преживяването.
53
Затова човек трябва да се справя с по-сериозни
52
Професор Майер-Лайбниц ми разказа за находчивия си способ за измерване на времето в личен разговор (1986).
53
Значението на микропотоковите дейности е разгледано в Beyond Boredom and
Anxiety (Csikszentmihalyi 1975, pp. 140-78). В проучванията си установихме, че ако

69 предизвикателства и да използва умения от по-висш порядък.
При всички дейности, с които участниците в нашите проучвания обичат да се занимават, насладата възниква в един много специфичен момент: когато възможностите за действие, които индивидът съзира, отговарят на неговите способности. Играта на тенис например не носи наслада, ако двамата про- тивници са неравностойни. Играчът с по-слаби умения ще чувства тревожност, а по-добрият играч – отегчение. Същото важи за всяка друга дейност: ако едно музикално произведение е твърде елементарно за слушателските умения на човек, то би го отегчило, докато твърде сложната музика ще предизвика неудовлетворение. Насладата възниква в граничната зона между отегчението и тревожността, когато предизвикателствата са в баланс със способността за действие.
Златното съотношение между предизвикателствата и уменията не важи единствено за човешките дейности. Когато извеждах на разходка из ливадите нашето ловджийско куче Хусар, – то обичаше да играе на една много проста игра – прототип на най-разпространената в нашата култура детска игра – гоненицата. Хусар започваше да тича около мен с бясна скорост, с изплезен език и очи, внимателно следящи всяко мое движение – предизвиквайки ме да го хвана. От време на време се втурвах към него и ако имах късмет, докосвах го. Но по-интересното е, че когато бях уморен и движенията ми бяха вяли,
Хусар тичаше около мен в много по-стеснен кръг, улеснявайки ме да го достигна; от друга страна, ако бях бодър и готов на повече усилия, той увеличаваше диаметъра. По този начин поддържаше трудността на играта на едно ниво. С безпогрешен усет за финия баланс между предизвикателствата и уменията кучето ми се грижеше играта да доставя максимална наслада и на двама ни.

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: