Поток психология на оптималното преживяване
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Хората на поток Характеровите черти, отличаващи автотелната личност, най-ясно се проявяват при хора, които сякаш успяват да извлекат наслада от ситуации, които обикновените хора биха намерили за непоносими. Залутани нейде из Антарктика или изолирани в затворническа килия, някои хора успяват да трансформират мъчителните условия в управляема и дори носеща наслада борба, докато повечето други биха се предали. Ричард Логън 100 , който е събрал и анализирал разказите на много хора, изпадали в тежки жизнени ситуации, заключава, че те са оцелели благодарение на това, че са открили начин да превърнат суровите обективни условия в субективно контроли- руемо преживяване. Те следвали модела на потоковите дейности. Първо, обръщали внимание дори на най-дребните детайли в своята среда, откри- вайки скрити възможности за действие, отговарящи на ограничените им, предвид обстоятелствата, способности. Тогава си поставяли цели, съответ- стващи на несигурната им ситуация, и внимателно следели напредъка си посредством получаваната обратна информация. Щом постигнели целта си, те вдигали летвата, определяйки си все по-комплексни предизвикателства. Типичен пример за този процес дава Кристофър Бърни, военнопленник на нацистите, прекарал дълго време в единична килия по време на Втората световна война: Ако обхватът на преживяването бъде внезапно ограничен и бъдем оставени със съвсем малко храна за мисълта или чувствата, ние сме склонни да се съсредоточим върху малкото налични обекти и да започнем да си задаваме ред често абсурдни въпроси за тях. Действа ли това? Как? Кой го е направил и от какво? И за сравнение, къде и кога последно съм виждал подобно нещо и за какво друго ми напомня то?... Така ние даваме началото на чудесен поток от комбинации и асоциации в ума си, чиито дължина и сложност скоро засенчват скромната му отправна точка. Леглото ми например можеше да бъде измерено и поставено грубо в една категория с училищните или казармените легла... Когато приключех с леглото, което беше твърде просто, за да задържи интереса ми дълго, аз прокарвах ръка по одеялата и преценявах топлотата им, изследвах механизма на прозореца, неудобството на тоалетната... Пресмятах дължината и ширината на килията, преценях ориентацията и височината ѝ. 100 Хора на поток. Това е терминът, който Richard Logan (1985,1988) използва за хората, способни да трансформират трудните изпитания в потокови преживявания. 115 Същата находчивост в откриването на възможности за умствено действие и поставянето на цели ни разкриват разказите на претърпели всякакъв род плен, от дипломати, взети за заложници от терористи, до възрастни жени, изпратени в затвор от китайските комунисти. Ева Зейсел 101 , дизайнерката на керамични съдове, осъдена от сталинската полиция да излежи повече от година в московския затвор Любянка, съхранила разсъдъка си, измисляйки как да направи сутиен от подръчни материали, играейки наум шахмат срещу самата себе си, провеждайки въображаеми разговори на френски език, правейки гимнастика и наизустявайки стихотворенията, които съчинявала. Александър Солженицин описва как един от съзатворниците му в Лефортово нарисувал световната карта на пода на килията и си представял, че пътува през Азия и Европа към Америка, изминавайки по няколко километра всеки ден. Същата „игра“ самостоятелно откривали и много други затворници; например Алберт Шпеер, любимият архитект на Хитлер, поддържал духа си в затвора Шпандау, като в продължение на месеци фантазирал, че върви пеш от Берлин до Йерусалим, а въображението му осигурявало всички събития и гледки по пътя. Мой познат, който работи в разузнаването на Военновъздушните сили на САЩ, разказва историята на пилот, който прекарал много години във военнопленнически лагер в джунглите на Северен Виетнам, където загубил близо четирийсет килограма от теглото си и до голяма степен здравето си. След освобождаването си едно от първите му желания било да играе голф. За огромно изумление на другарите си офицери, той играл блестящо, въпреки че бил крайно изпосталял. На въпросите им отвърнал, че всеки ден от пленничеството си представял, че изиграва осемнайсет дупки, внимателно подбирайки стиковете и стратегията си, като освен това систематично променял курса. Тази дисциплина очевидно му помогнала да съхрани не само разсъдъка, но и физическите си умения. Толас Тибор, поет, който по време на най-репресивните фази на унгарския комунистически режим прекарал няколко години в затвора Вишеград, където били изпратени стотици интелектуалци, разказва, че в продължение на повече от година затворниците държали ума си ангажиран с провеждането на конкурс за превод на поезия. 102 Първо те трябвало да решат кое стихотворение да се превежда. Изтекли месеци, докато номинациите бъдат предадени от килия на килия, а още няколко месеца преминали в хитроумна размяна на тайни съобщения, преди да бъдат събрани гласовете. Накрая било решено на унгарски език да бъде преведено стихотворението на Уолт Уитман 101 Затворничеството на Ева Зейсел е описано в New Yorker от Lessard, 1987. 102 Историята на Толас Тибор е възстановка въз основа на лични разговори от лятото на 1957 г., малко след освобождаването му от затвора след Унгарската революция. 116 „О, капитане! Мой капитане!“ 103 отчасти защото най-голям брой от затвор- ниците го помнели наизуст в оригинал. Тогава започнала сериозната работа: всички се заели да правят собствен превод на стихотворението. Тъй като не разполагал с хартия и средство за писане, Толас правел сапунен филм върху подметките на обувките си и на него пишел с клечка за зъби. Запаметявайки някой стих, той покривал подметката си с нов сапунен филм. Наизустявайки по този начин всичките строфи, той предал превода си на следващата килия. След известно време из затвора циркулирали дузина преводи и за всеки от тях затворниците дали своята оценка и глас. След като било отсъдено чий превод на Уитмановото стихотворение е победител, затворниците се зало- вили с превода на друго – Шилерово, стихотворение. Когато неволята заплашва да ни парализира, ние трябва да затвърдим контрола си, като открием нова посока, в която да насочим психичната си енергия, посока, неподвластна на влиянието на външните сили. Дори всичките му стремления да бъдат осуетени, човек не бива да изоставя търсенето на смислена цел, около която да организира Аза си. Успее ли в това, макар обективно погледнато да е роб, от субективна гледна точка той ще е свободен. Солженицин много добре описва как дори най-унизителните ситуации могат да бъдат трансформирани в потоково преживяване: Изтегляне 2.24 Mb. Сподели с приятели:
|