Поток психология на оптималното преживяване
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Csikszentmihalyi 1988; и Wilson 1985). Добро въведение в историческата взаимовръзка между сакралните и светските измерения на развлеченията е учебникът Leisure (1982, рр. 53-68) на John R. Kelly. 76 Религиозната значимост на маянските игри с топка, описана в Blom (1932) и Gilpin (1948). Пок-та-пок, както се наричала тази подобна на баскетбола игра, се е играла на каменно игрище и целта била единият отбор да изпрати топката в обръча на про- тивниковия отбор, на около 9 м. от земята – без да я докосват с ръце. Отец Диего Дюран, един от ранните испански мисионери, описва много живо играта: „...Тази игра им носеше много забавление и наслада и имаше някои сред тях, които я играеха с такава ловкост и умение, че в продължение на цял час не позволяваха на топката да падне на земята, удряйки я със задните си части, без да я докосват с крака и ръце, дори с прасец или предмишница...“ (цитирано в Blom 1932). Знае се, че тези игри понякога приключвали с човешко жертвоприношение или убийството на член от изгубилия отбор (Pina Chan 1969). 98 теориите, които се съревновават да осигурят най-правдивото обяснение за поведението ни: идеята за предлагането и търсенето и за „невидимата ръка“, регулираща свободния пазар, се опитва да изясни мотивите зад нашите рационални икономически избори; идеята за класовия конфликт, залегнала в основата на историческия материализъм, се опитва да обясни нашите ирационални политически действия; 77 концепцията за генетичната конку- ренция, върху която е основана социобиологията, обяснява защо помагаме на някои хора и изтребваме други; бихейвиористичният закон за ефекта се опитва да обясни как се учим да повтаряме приятните действия, дори когато не ги осъзнаваме. Някои от модерните „религии“ се коренят в социалните науки. Никоя от тях – донякъде с изключение на историческия материа- лизъм, който вече отмира – не се радва на широка подкрепа, нито пък вдъх- новява естетическите видения или радостните ритуали, така характерни за предходните модели на космическия порядък. Поради секуларизирането на съвременните потокови дейности от тях не може да се очаква да свързват вършителя с мощни смислови системи, както при първите Олимпийски игри или игрите на майте с топка. В повечето случаи тяхното съдържание е изцяло хедонистично: ние очакваме от тях да ни накарат да се почувстваме по-добре, физически или умствено, но не и да ни свържат с боговете. Въпреки това стъпките, които предприемаме да подобрим качеството на преживяването, са много важни за културата като цяло. Отдавна е известно, че продуктивните активности на едно общество могат да послужат за неговото охарактеризиране: ето защо говорим за ловно- събирачески, пастирски, земеделски и технологични общества. Но тъй като потоковите активности се избират свободно и са в по-тясна връзка с източниците на висш смисъл, вероятно по тях по-точно можем да съдим кои сме. 77 Ирационалност на икономическите подходи. Макс Вебер в своето известно есе за протестантската етика твърди, че привидната рационалност на икономическите калку- лации е измамна. Усилният труд, спестовността, инвестициите, цялата наука за производството и потреблението са оправдани поради убеждението, че правят живота по-щастлив. Но, твърди Вебер, след като тази наука била усъвършенствана, тя развила собствени цели, основани на логиката на производството и потреблението, а не на човешкото щастие. И тогава икономическото поведение престава да е рационално, тъй като вече не е управлявано от целта, която първоначално го е оправдавала. Твърдението на Вебер важи за много други дейности, които, след като развият ясни цели и правила, придобиват независимост от първоначалните си цели и започват да бъдат вършени поради вътрешни причини – например, защото са забавни. Ето защо Вебер негодува, че капитализмът, който се зародил като религиозно призвание, с времето станал просто „спорт“ за предприемачите и „желязна клетка“ за всички други. Вж. също Csikszent- mihalyi & Rochberg-Halton (1981, chapter 9). |