Поток психология на оптималното преживяване

102
Друг добър пример за това как една култура може да втъче преживяването на поток в начина си на живот ни предоставя канадският етнограф Ричард
Куул, който описва едно от индианските племена в Британска Колумбия:
Районът Шушуап бил, а и днес е смятан от индианците за благодатно
място: богато на сьомга и дивеч, на подземни храни, като грудки и корени –
земя на изобилието. В този район хората живеели в постоянни селища,
добивайки необходимите ресурси от техните околности. Притежавали
усъвършенствани технологии за ефективно използване на природните ре-
сурси и смятали живота си за добър и богат. И въпреки това, разказват
старейшините, в определени моменти светът ставал твърде предсказуем
и предизвикателството напускало живота. А без предизвикателство живо-
тът нямал смисъл.
Ето защо старейшините, водени от своята мъдрост, решавали цялото
село да се премести, като подобни премествания се случвали на всеки 25-30
години. Целият народ се преселвал в друга част на Шушуап и намирал
търсеното предизвикателство. Там индианците трябвало да изследват
нови реки, да опознават новите пътища на дивеча и нови местности, къде-
то земните храни са в изобилие. Така животът възвръщал смисъла и
значимостта си. Всички се чувствали подмладени и здрави. Освен всичко
друго, тези преселения позволявали изчерпаните ресурси в доскоро
обитавания район да се възстановят след многогодишното използване.
86
Сходен е случаят с храма в град Исе
87
, източно от Киото, Япония, построен преди около хиляда и петстотин години на едната от две съседни ливади.
През всички тези векове той бива разрушаван и построяван отново на съседната ливада веднъж на двайсетина години. През 1973 г. е издигнат за шейсети път. (През XIV век тази практика била временно прекъсната поради конфликт между враждуващи императори.)
Стратегията, възприета от индианците в Шушуап и монасите от Есе, е нещо, за което някои държавници единствено са мечтали. И Томас
Джеферсън, и председателят Мао Дзедун например вярвали, че всяко поколение трябва да осъществи собствена революция, за да са членовете му активно ангажирани с политическата система, управляваща живота им. В действителност малко култури някога са постигали толкова добро съответствие между психологическите потребности на своите членове и възможностите в живота им. Повечето не успяват в това – или превръщат оцеляването в твърде трудна задача, или ограничават възможностите за
86
Цитатът за Шушуап е от писмо от 1986 г., изпратено от Richard Kool до автора.
87
Информацията за храма в Исе е споделена в частен разговор от Марк Чиксент- михай.

103 действие с всяко следващо поколение.
Културите са защитни структури срещу хаоса, целящи да ограничат влиянието на случайността върху преживяването. Те са адаптивен отговор, подобно на перата при птиците и козината при бозайниците. Културите диктуват норми, създават цели, изграждат вярвания, които ни помагат да се справяме с предизвикателствата на съществуването. За да постигнат това, те трябва да елиминират много алтернативни цели и вярвания, с което ограничават възможностите; но именно това канализиране на вниманието към ограничен набор от цели и средства ни позволява да действаме без уси- лие в създадените граници.
В това отношение игрите са интригуващ аналог на културите. Игрите и културите се състоят от повече или по-малко условни цели и правила, които позволяват на хората да се ангажират с един процес и да действат с минимум съмнения и объркване. Разликата е най-вече в мащаба. Културите са всеобхватни: те разпореждат как човек трябва да бъде роден, как да порасне, да сключи брак, да има деца и да умре. Игрите запълват празнотите в културния сценарий. Способстват деятелността и концентрацията през
„свободното време“, когато културните инструкции не направляват така изкъсо вниманието и съществува риск то да се отклони в неизследваните територии на хаоса.
Когато една култура успее да създаде набор от цели и правила, дотам интригуващ и съответстващ на уменията на представителите ѝ, че те са в състояние да преживяват поток с необичайна честота и интензитет, аналогията между игрите и културите става още по-тясна. В такъв случай може да се каже, че тази култура като цяло става една „голяма игра“. Някои от класическите цивилизации може да са успели в това. Атинските граждани, римляните, които съобразявали поведението си с virtus
88
, китайските интелектуалци и индийските брамини преминавали през живота с изкусно изящество и извличали от труднопостижимата хармония на своите дела може би същата наслада, каквато биха извлекли от един продължителен танц. Атинският полис, римското право, божествената китайска бюрокрация и всеобхватният духовен ред в Индия са красноречиви и незабравими примери за това как културата може да благоприятства преживяването на поток – поне сред онези, имали късмета да бъдат сред основните играчи.
Една благоприятстваща преживяването на поток култура не е непременно
„добра“ в морално отношение. Правилата на Спарта изглеждат безпричинно жестоки от гледна точка на XX век, въпреки че според всички исторически извори те успешно мотивирали онези, които ги спазвали. Татарските орди и
88
Добродетел, почитана в Древен Рим, специфично съчетание от доблест, мъжество, добродетелност, храброст, характер и достойнство. – Б. пр.

104 турските еничари са били легендарни с радостта, която изпитвали от битките и кланетата. Със сигурност за огромна част от европейското население, объркано от разстроената икономика и културните шокове през 1920-те години, нацистко-фашистката идеология осигурила един примамлив игрови замисъл. Тя предлагала прости цели и ясна обратна информация, давала възможност за нов тип ангажираност с живота, която за мнозина носела облекчение от предишните тревоги и фрустрация.
По същия начин, макар състоянието на поток да е мощен мотиватор, то не гарантира добродетелността на онези, които го преживяват. При равни други условия една култура, която осигурява поток, може да изглежда „по-добра“ от онази, която не е способна на това. Но когато група хора възприемат цели и норми, които ще увеличат тяхната наслада от живота, винаги съществува възможността това да стане за нечия сметка. Поток атинският гражданин преживявал благодарение на робите, които работели в имота му, а изискани- ят стил на живот в южните плантации в Америка почивал върху труда на внесените от Африка роби.
Все още сме неспособни да измерим с каквато и да било точност доколко различните култури способстват оптималното преживяване. Според мащабно проучване на Галъп
89
през 1976 година 40% от северноамери- канците твърдели, че са „много щастливи“, докато същото можели да кажат за себе си 20% от европейците, 18% от африканците и само 7% от обитателите на Далечния изток. Друго проучване обаче, проведено само две години по-рано, свидетелства, че оценката, която давали на личното си щастие американските граждани, била приблизително същата като тази на гражданите на Куба и Египет, чийто брутен вътрешен продукт на глава от населението бил съответно 5 и над 10 пъти по-нисък от този на САЩ.
Западногерманците и нигерийците дали еднаква оценка на щастието си, въпреки над петнайсеткратната разлика в БВП на своите държави. Дотук тези несъответствия демонстрират единствено, че инструментите ни за измерване на оптималното преживяване са все още доста примитивни. И все пак фактът, че различия съществуват, сякаш е неоспорим.
Въпреки съмнителните данни, всички мащабни проучвания сочат, че представителите на по-заможни, по-образовани и управлявани от по- стабилни правителства нации съобщават за по-високи нива на щастие и удовлетвореност от живота.
90
Най-щастливите нации, изглежда, са
89
За процента на щастливите хора в различните нации вж. George Gallup (1976).
Проучването, което свидетелства, че американците са щастливи колкото кубинците и египтяните, е проведено от Easterlin (1974). За по-общ поглед върху щастието и междукултурните разлики вж. Argyle (1987, рр. 102-11).
90
Състоятелност и щастие. Argyle (1987) и Veenhoven (1984), въз основа на заклю- ченията от всички, проведени в областта изследвания, са единодушни, че съществуват

105
Великобритания, Австралия, Нова Зеландия и Холандия, следвани почти непосредствено от Съединените щати, въпреки високите нива на разводи, алкохолизъм, престъпност и зависимости. Това не бива да изненадва, предвид всичкото време и ресурси, които влагаме в дейности, чиято основна цел е да доставят наслада. Средният възрастен американец работи само около трийсет часа седмично (останалите десет часа на работното си място върши неща, несвързани с работата му – например фантазира или разговаря с колегите). На развлекателни занимания той посвещава малко по-малко време – от порядъка на двайсет часа седмично: седем часа активно гледане на телевизия, три часа четене, два часа по-активни занимания, като джогинг, композиране на музика или боулинг, и седем часа социални активности, като посещаване на партита, ходене на кино или забавления със семейството и приятели. Останалите петдесет до шейсет часа седмично, в които е буден, американецът прекарва в „дейности по поддръжка“, като хранене, пътуване до работното място и обратно до дома, пазаруване, готвене, миене на съдове и поправяне на разни неща; или в неструктурирани занимания, като седене насаме и гледане в празното пространство.
Въпреки че средните американци разполагат с много свободно време и широк достъп до развлечения, те не преживяват често поток. Потенциалът не се превръща непременно във факт, а количеството не се трансформира в качество. Гледането на телевизия например, най-популярното днес в Съеди- нените щати развлекателно занимание, води до състояние на поток много рядко. Всъщност работещите хора постигат преживяването на поток – дълбока концентрация, баланс между високи предизвикателства и умения, усещане за контрол и удовлетворение – около четири пъти по-често на ра- ботното си място, отколкото гледайки телевизия.
Един от най-ироничните парадокси на нашето време е именно неограниченият достъп до развлечения, които не успяваме да превърнем в наслада. В сравнение с хората, живели само няколко поколения преди нас, ние имаме несравнимо повече възможности да прекарваме добре и въпреки това няма признаци, че действително се наслаждаваме на живота повече от тях. Възможностите сами по себе си не са достатъчни. Необходими са ни и умения да се възползваме от тях. Освен това трябва да знаем как да контролираме съзнанието си – умение, което повечето хора не са се научили как да култивират. Макар да разполагат със смайващо разнообразие от възможности за развлечение, повечето от нас живеят обзети от отегчение и смътна фрустрация.
Този факт ни отвежда до второто решаващо условие за възникването на убедителни данни за наличието на положителна, макар и много слаба корелация между материалното състояние и щастието, или удовлетвореността от живота.

106 оптималното преживяване: индивидуалната способност за реструктуриране на съзнанието по начин, който прави състоянието на поток възможно. Някои хора прекарват добре където и да се намират, докато други остават равнодушни дори пред най-завладяващите възможности. Ето защо, освен външните условия и структурата на потоковите преживявания, трябва да вземем предвид и вътрешните условия, които правят състоянието на поток възможно.

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: