130 в продукт за възможно най-бърза консумация. Съвършеното общество би било в състояние да установи здравословен баланс между духовния и
материалния свят и за насоки, макар и несъвършени, в контрола на съзнанието можем да се обърнем към източните религии.
Сред великите източни методи за трениране на тялото един от най- древните и най-разпространените е съвкупността от практики, позната като хатха йога. Струва си да разгледаме някои от нейните основни положения, тъй като в определени отношения тя е в съгласие с психологията на поток и следователно представлява полезен модел за всеки, който желае да владее в по-голяма степен психичната си енергия. На Запад не е било създавано нищо подобно на хатха йога. Ранните монашески практики,
установени от свети Бенедикт и свети Доминик, и особено „Духовните упражнения“ на свети
Игнаций Лойола са може би най-близки до нея, бидейки способи за контрол на вниманието посредством умствени и физически практики; но дори те не могат да се сравняват със суровата дисциплина на йога.
Санскритската дума
йога означава „свързване, съединяване“, което е и целта на този метод – свързване на индивида с Бог, първо посредством обединяването на
различните части на тялото, а след това чрез обединяването на тялото и съзнанието в цялост, действаща като част от подредена система. За постигането на тази цел в основния текст на йога
114
, създаден от древноиндийския философ Патанджали преди около хиляда и петстотин години, се изброяват осем етапа на усъвършенстване на уменията.
115
Първите два етапа, на „нравствената подготовка“, са замислени да променят личностните нагласи. Бихме могли да кажем, че посредством тях се „слага в ред“
съзнанието; те целят възможно най-много да ограничат психичната ентропия, преди да започнат реалните опити за контрол на ума.
На практика първата стъпка –
яма, изисква от практикуващия да постигне
„въздържание“ от действия и мисли, които биха наранили другите – притворство, кражба, похот и алчност. Втората стъпка –
нияма, включва
„послушание“, или съблюдаването на систематични
практики за чистоплътност, учение и покорство пред Бог, всяка от които спомага за канализиране на вниманието в предвидими посоки, което го прави по- податливо на контрол.
Следващите два етапа се състоят във физическа подготовка, или развиването на навици, които ще помогнат на практикуващия – или йогина – да преодолее въздействието на сетивата и ще го направят способен да се концентрира без умора или разсейване. Третият етап се състои в практикува- нето на различни
асани, начини на „седене“
или задържане на пози в 114
“Йога Сутра“ – Б. пр.
115
Кратко въведение в патанджали йога може да се открие в
Encyclopaedia Britannica (1985, vol. 12, р. 846).
Eliade (1969) е по-задълбочен поглед.
131 продължение на дълги периоди въпреки напрежението и умората. Това е етапът на йога, който ние, западняците, познаваме и чийто типичен представител виждаме като мъж с
подобна на памперс препаска, застанал в челна стойка със скръстени подбедрици. Четвъртият етап е
пранаяма, или контрол на дишането, чиято цел е да отпусне тялото и да стабилизира ритъма на дишането.
Петият етап, преходът между подготвителните упражнения и практикуването на същинската йога, се нарича
пратяхара („оттегляне“).
Изразява се в усвояване на умението да се оттегля вниманието от външните обекти посредством управляване на входящата през сетивата информация – така практикуващият става способен да вижда, чува и
чувства единствено онова, което желае да допусне в съзнанието си. На този етап вече виждаме колко близка е целта на йога до тази на потоковите активности, описани в настоящата книга – постигането на контрол върху случващото се в ума.
Въпреки че останалите три етапа не отговарят съвсем на съдържанието на настоящата глава – при тях контролът на съзнанието се осъществява посредством чисто умствени операции, а не чрез физически техники, – ще ги разгледаме от съображения за последователност, а и защото тези умствени практики в края на краищата са здраво основани на предходните физически.
Сподели с приятели: