Поток психология на оптималното преживяване
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Дхарана, или „задържане“, е способността за концентриране за дълго време върху един стимул и е всъщност огледален образ на по-ранния етап пратяхара; първо практикуващият се учи да държи обекти извън съзнанието си, а след това се учи да ги задържа в него. Следващата стъпка е интензивната медитация, или дхяна. При нея практикуващият се учи да пренебрегва Аза по време на непрекъсната концентрация, при която вече не се нуждае от външните стимули на предходната фаза. Накрая йогинът може да постигне самадхи, последния етап на „самообладанието“, когато медитаторът и обектът на медитацията стават като едно. Онези, които са го постигнали, описват самадхи като най-радостното преживяване в живота си. Сходствата между йога и поток са изключително дълбоки; всъщност с основание йога би могла да се приема като много старателно планирана потокова дейност. И при двете целта е да се постигне радостна самозабрава и пълна ангажираност чрез концентрация, която от своя страна става възможна посредством дисциплина на тялото. Има критици обаче, които предпочитат да наблягат върху разликите между поток и йога. Разликата е най-вече в това, че докато потоковите дейности целят укрепването на Аза, замисълът на йога и редица други източни техники е той да бъде премахнат. Самадхи, последната фаза на йога, е само прагът преди навлизането в нирва- на, при която индивидуалният Аз се слива с всемирната сила подобно на вливаща се в океана река. Ето защо може да се каже, че йога и поток водят до диаметрално противоположни резултати. 132 Но тази противоположност е може би по-скоро привидна, отколкото реална. Все пак в седем от осемте етапа на йога се изграждат все по-високи умения за контрол върху съзнанието. Самадхи и освобождението, което би трябвало да го последва, в крайна сметка може да не са толкова важни – в определен смисъл те могат да бъдат приемани като оправдание на деятелността в предходните седем етапа, също както планинският връх е важен само защото оправдава изкачването, което е реалната цел на начинанието. Друг аргумент в полза на сходствата между йога и поток е, че до самия последен етап на освобождението йогинът трябва да поддържа контрол върху съзнанието си. Той не би могъл да изостави Аза си, ако дори в самия миг на този акт не го държи под пълен контрол. Изоставянето на Аза с всичките му инстинкти, навици и желания е толкова противоестествено, че само човек, упражняващ най-висш контрол, може да го осъществи. Ето защо не без основание йога може да се възприема като един от най- старите и най-систематични методи за пораждане на потоковото преживяване. Конкретният начин на неговото пораждане е уникален при йога, както при всяко друго потоково занимание – от лова на пъстърва до управлението на болид във Формула 1. Продукт на културни сили, действали само веднъж в историята, начинът на йога носи белега на времето и мястото, в които е бил създаден. Дали йога е „по-добър“ способ за благоприятстване на оптималното преживяване от другите, не може да се прецени въз основа на собствените ѝ достойнства – за целта трябва да се определи алтер- нативната цена 116 на тази практика. Дали контролът, който се постига посредством йога, си струва влагането на психичната енергия за усвояването на нейната дисциплина? Друг род източни дисциплини, напоследък доста популярни на Запад, са така наречените „бойни изкуства“. Много са техните разновидности, а всяка година като че ли се появяват и нови. Сред тях са джудо, джиу-джицу, кунгфу, карате, таекуондо, айкидо, тайчи чуан – всичките форми на ръкопа- шен бой, произхождащи от Китай – и кендо (фехтуване), кюдо (стрелба с лък) и нинджуцу, чийто произход се свързва с Япония. Бойните изкуства са били повлияни от таоизма и дзенбудизма и поради тази причина при тях се поставя ударение и върху уменията за контрол на съзнанието. Вместо да развиват изключително физическите способности, подобно на западните бойни изкуства, източните разновидности са насочени към подобряване на умственото и духовното състояние на практикуващия. Воинът се стреми да достигне онзи етап, в който е способен да действа със светкавична бързина срещу противниците, без да се налага да мисли и 116 Термин от макроикономиката, обозначаващ цената на дадена дейност, базирана на пропуснатите ползи от следващата най-добра възможност. – Б. пр. 133 преценя кои са най-добрите защитни или нападателни движения. Онези, които са способни на това, твърдят, че схватката се превръща в радостно артистично изпълнение, характерната за всекидневието раздвоеност на ума и тялото бива превърната в хармонична еднонасоченост на ума. Ето защо е оправдано и бойните изкуства да се възприемат като специфична форма на поток. Изтегляне 2.24 Mb. Сподели с приятели:
|