Поток психология на оптималното преживяване
Поток благодарение на сетивата: радостта от зрението
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Поток благодарение на сетивата: радостта от зрението Лесно е да се приеме фактът, че спортът, сексът и дори йога могат да доставят наслада. Но малцина са онези, които пристъпват отвъд тези физически дейности, за да изследват почти неограничените възможности на другите телесни органи, при все че всяка информация, която нервната система е способна да приеме, би могла да послужи за богати и разнообразни потокови преживявания. Зрението например най-често бива използвано просто като система за възприемане на отдалечени обекти, за да не настъпим котката или да намерим ключовете за колата. Понякога хората се спират насред път, за да „напълнят очите“ с някоя особено красива гледка, но не развиват методично потенциала на зрението си. Зрителните умения обаче могат да осигурят постоянен достъп до носещи наслада преживявания. Менандър, античният поет, добре е описал удоволствието, което можем да извлечем от простото наблюдаване на природата: „Слънцето, огряващо всички ни, звездите, морето, върволицата на облаците, огнената искра – дали ще живееш сто или само няколко години, никога не ще видиш нещо по-възвишено от тях“. Изобразителното изкуство е едно от най-добрите средства за развиване на тези способности. Ето как един изкуствовед описва усещането да си способен наистина да виждаш. Думите му са разказ за среща с любима картина почти в духа на дзен с ударение върху внезапното откровение и порядъка, който сякаш възниква вследствие на съзерцаването на въплъщаваща визуалната хармония творба: „В музея във Филаделфия има една прекрасна картина на Сезан – „Къпещи се“... която... още от пръв поглед поражда онова прекрасно усещане за замисъл, не непременно рационален, за съгласуваност... Именно по този начин произведението на изкуството ти дава възможността внезапно да придобиеш поглед към разбиране за света. Това може да означава да проумееш своето място в него, да проумееш какво изразяват къпещите се в реката в летен ден... това може да означава да добиеш способността внезапно да изоставиш Аза си и да схванеш каква е връзката ти със света...“. Друг ценител описва едно физическо измерение на естетичното потоково преживяване, наподобяващо шока, който тялото претърпява, потапяйки се в 134 студена вода: Когато наблюдавам творби, които са ми присърце, които смятам за наистина изящни, реакцията ми е твърде странна: тя невинаги е оживяваща, тъй като наподобява удар в стомаха. Чувствам леко гадене. Това е напълно покоряващо чувство, от което трябва някак да се освободя, после да се успокоя и когато вече не съм така уязвим, да се опитам да си обясня научно... След като разгледаш произведението спокойно, след като наистина си асимилирал всеки нюанс и всяка мъничка подробност, започваш да осъзнаваш цялостното му въздействие. Когато застанеш пред едно действително велико произведение на изкуството, ти просто узнаваш, че е такова, и то те вълнува посредством всичките ти сетива, не само зрително, но чувствено и интелектуално. Не само великите произведения на изкуството пораждат потокови преживявания с такава интензивност; за обиграното око дори най-баналните гледки могат да носят наслада. Един мъж, който живее в покрайнините на Чикаго и всяка сутрин пътува до работното си място с влак по надземната линия, казва: В дни като този, когато се вижда кристално ясно, аз просто седя във влака и се взирам над покривите, защото е така прекрасно да виждаш града, да се носиш над него, но без да си част от него, да виждаш очертанията и формите му, красивите стари сгради, някои от които са напълно рухнали... Имам предвид самото очарование, любопитството, което изпитвам... След това мога, влизайки в офиса, да кажа „Идвайки на работа тази сутрин, сякаш преминах през картина на Шийлър“. Защото той е рисувал покриви и такива неща с много прецизен, ясен стил... Често се случва онзи, който е изцяло погълнат от определен способ за визуално изразяване, да вижда света през неговата призма. Така фотографът, поглеждайки небето, казва: „Това синьо е като на кадър, сниман с филм Кодахром. Браво, Господи! Добър си почти колкото Кодак“. Несъмнено е необходима подготовка, за да си в състояние да извличаш подобна сетивна наслада от зрението си. Човек трябва да вложи доста психична енергия в съзерцаване на красиви гледки и качествени произведения на изкуството, преди да стане способен в една гледка с покриви да види картина на Шийлър. Но това важи за всички потокови дей- ности: без да култивираш необходимите умения, не можеш да очакваш да изпитваш истинска наслада от заниманията си. В сравнение с някои други активности обаче наблюдаването е непосредствено достъпно (макар някои 135 художници да твърдят, че много хора имат сякаш „тенекиени очи“), така че е особено жалко това умение да се оставя недоразвито. Последното твърдение – че можем да използваме очите си, за да преживяваме поток – може на пръв поглед да е в противоречие с казаното по-рано за йога – че при нея състояние на поток постигаме, тренирайки очите си да не виждат. Но противоречието е реално единствено за онези, които вярват, че същественото е поведението, а не преживяването, до което то води. Без значение е дали виждаме, или не-виждаме, щом държим под контрол случващото ни се. Един и същ човек може сутринта да медитира, изключвайки от съзнанието си всичките си сетивни преживявания, а следобед да се отдаде на съзерцаване на някое произведение на изкуството; и в двата случая той може да бъде преобразен от все същото чувство на въодушевление. Изтегляне 2.24 Mb. Сподели с приятели:
|