невро-ендокринният аспект - при ендогенната депресия се променя функционирането на хипоталамо-хипофизно-адреналиновата система.
кортизолова секреция - за първи път B. Carroll et al.(1980) изказват хипотезата, че при болните с ендогенна депресия е нарушена обичайната кортизолова ритмика - вечер от 20 до 4 ч. сутринта почти не се наблюдава кортизолова секреция, след което започва постепенно да се увеличава. При подаване на дек-саметазон отвън се подтиска ендогенната кортизолова секреция. При ендогенните депресии това не се наблюдава, поради което в кръвта им се констатира абнорм-но висока кортизолова секреция и показват резистентност към дексаметазона. За първи път тези проучвания у нас са осъществени от Т. Ташев и Р. Бакалова през 1984 г. Същите автори и Н. Маджирова намериха интересни взаимозависимости между стабилността на ритъма и плазменото ниво на кортизола, както и нивото на кортизола при депресивно болни с добър и разстроен сън.
хронобиологични аспекти - първоначално циклофренната ритмика е свързвана със склонността на нервната дейност към периодично и циркулярно протичане. Още Павлов е установил, че при някои животни условнорефлексната дейност се сменя през четири дена. Glatzel (1973) говори за т.н. “циклотимно лошо настроение”, което той приема за ендогенно. Той споменава за циклотимен осев синдром, който разделя на първично психичен, първично соматичен и първично ритмологичен. Психичният се характеризира с витална тъга, соматичният с лицеизраза и оплакванията от соматичната и вегетативната сфера, а ритмологичният с разстройства в ритъма сън-бодърствуване.
Проучванията върху циркадианните ритми при афективните разстройства е от особено значение и там най-много проличава ритмичността и цикличността на болестта, преминаване от едната фаза в другата, както сезонността и дневните колебания. Именно поради това ще бъде в три основни аспекта:
